Р Е Ш Е Н И Е
№ 383/2.7.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, в открито заседание
на седемнадесети юни, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО
НАНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ВИДЕВ
2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на
прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия Нанев касационно
административно дело № 129, по описа на съда за 2020 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Производството по
делото е образувано по жалба на И.П.Б.,
подадена чрез адв. С. срещу Решение № 769/12.12.2018 г., постановено по АД №
709/2018 г. на Административен съд – Пазарджик.
Обжалваното решение
е постановено по предявен иск за неимуществени вреди на И.П.Б. против ГД
„Изпълнение на наказанията“ – София, в размер на 50 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до крайното изплащане.
Периодът, за който се твърди, че са причинени неимуществените вреди, е
17.01.2016г. до 31.07.2018 г. Според исковата молба неимуществените вреди са
причинени от лоши условия при изтърпяването на наказанието, изразяващи се в
свръхнаселеност, лоша храна, недостатъчно чист въздух и светлина, лоши
климатични условия, наличие на гризачи и дървеници, мръсотия в килията, липса
на предпазни маски и облекла. С решението искът е уважен частично до размер 200
лв. за претърпени неимуществени вреди за периода 07.08.2016 г. до 31.07.2017 г.
и от 11.01.2018 г. до 14.06.2018 г., както и обезщетение за забавено плащане в
размер на законоустановената лихва върху тази сума, считано от 31.07.2018 г. до
окончателното й изплащане. В останалата му част, над уважения размер от 200 лв.,
до претендирания размер от 50 000 лв.,
искът е отхвърлен.
С касационната
жалба се претендира да бъде уважена изцяло претенцията на Б.. Твърди се, че размерът
на присъденото обезщетение не е съобразен с актуалната практика на ВАС и с
практиката на ЕСПЧ. Касаторът поддържа жалбата си и в писмена молба, подадена
от процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание.
Ответникът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – не изпраща представител в проведеното
съдебно заседание, но оспорва жалбата в подаден писмен отговор.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага решението на
административния съд да бъде оставено в сила
С
обжалваното решение е прието за установено, че в периода от
07.08.2016 г. до 31.03.2017 г. и от 11.01.2018 г. до 14.06.2018 г. ищецът е
разполагал с жилищна площ по-малко от нормативно предвидената в чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС – 4 кв.м. Съдът също е установил, че помещенията, които е обитавал Б.
при изтърпяване на наложеното му наказание са разполагали със санитарен възел,
течаща вода, естествена светлина и свеж въздух. Доказателства за противното не
са заявени и не са представени в проведеното първоинстанционно съдебно
производство. По отношение на твърденията, че в помещението има плъхове и
инсекти, по делото са посочени и събрани конкретни данни за извършване на дезинфекция,
дератизация и дезинсекция, които не са били оспорени от страна на ищеца и съответно
не са били представени доказателства за противното. Относно хигиената, съдът е
установил, че затворниците са отговаряли сами за почистването на помещенията,
като са им били давани препарати и прах за пране. По делото са представени
протоколи за раздадени хигиенни материали. На отделенията са раздавали сапун,
прах, кислол, белина, метли, четки, лопати за смет, парцали и кофи за миене.
Настоящият тричленен касационен състав намира, че първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и от нея е извел
обосновани и законосъобразни правни изводи. От представената по делото справка
от началника на затвора действително се установява, че в периода от 07.08.2016
г. до 31.03.2017 г. и от 11.01.2018 г. до 14.06.2018 г. ищецът е разполагал с
жилищна площ, която е под минималния стандарт. Изводите за липсата на други
твърдени неблагоприятни обстоятелства също са надлежно подкрепени с писмени
доказателства, а именно: протоколи за извършени ДДД-обработки, фактури и други.
Несъстоятелни са възраженията на ищеца за несправедлив размер на
присъденото обезщетение. Преди всичко следва да се посочи, че в съответствие
със събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че на ищеца
са причинени неимуществени вреди по отношение на недостатъчната жилищна площ за
един недълъг период. В рамките на този период ищецът е бил подложен единствено
на неблагоприятното влияние на фактора недостатъчна жилищна площ. При това
положение присъденото обезщетение в размер на 200 лв. е справедливо и
представлява адекватна компенсация за претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
Първоинстанционният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
относно размера на обезщетението. Същата разпоредба изисква обезщетението за
претърпените вреди да бъде справедливо. Настоящият съдебен състав намира, че
понятието „справедливост“ не е абстрактно и всякога е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени в
тяхната съвкупност, с което разбиране първоинстанционният съд се е съобразил
при постановяване на своето решение. В производството по чл. 284 от ЗИНЗС съдът
следва да се съобрази и с общественото разбиране за справедливост на даден етап
от развитието на обществото, несъмнено обусловена от съществуващата в страната
икономическа конюнктура. Присъденото обезщетение съответства на
социално-икономическия, имуществен и финансов контекст в страната.
С
оглед гореизложеното, Административен съд, гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 769/12.12.2018 г., постановено по АД №
709/2018 г. на Административен съд – Пазарджик, едночленен състав, с което искът
на И.П.Б. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е уважен частично
до размер 200 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода 07.08.2016 г. до
31.07.2017 г. и от 11.01.2018 г. до 14.06.2018 г., както и обезщетение за
забавено плащане в размер на законоустановената лихва върху тази сума, считано
от 31.07.2018 г. до окончателното й изплащане, като в останалата му част, над
уважения размер от 200 лв., до претендирания размер от 50 000 лв., искът е отхвърлен.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател:/П/
Членове:
1./П/
2./П/
Особено мнение на съдия Георги Видев:
Считам, че присъденото обезщетение в размер на 200 лв.
за период от около година, през който съдът е приел, че ищецът е пребивавал в
пренаселени килии и съответно е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение е занижен. Според мен справедливо би било на ищеца да се присъди
обезщетение в размер на 600 лв., който размер е справедлив и в по-голяма степен
съответства на практиката на ЕСПЧ и на реалната икономическа обстановка в
страната.
Съдия Георги Видев:/П/