Определение по дело №69/2019 на Окръжен съд - Шумен

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 128

                                            

                                              гр. Шумен, 06.03.2019 г.

 

Шуменски окръжен  съд, в закрито заседание на шести март, през две хиляди и деветнадесета година  в състав:

                                                                

                                                                    Председател: Л. Томова                                                                                                                  Членове: 1. Т. Димитрова                                                                                                       2. мл. с. Н. Цветанкова

 

като разгледа докладваното от съдия Л. Томова в. ч. гр. дело № 69/2019 г. по описа на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по  чл. 121 от ГПК  .

 

Делото е образувано по жалба на Д.Ч.Д. с ЕГН **********о*** чрез адв. К.М. от ВАК срещу определение № 3565/14.12.2018 г. по гр. д. № 2662/2018 г. по описа на РС - Шумен, с което съдът е прекратил производството по делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на Районен съд - София. В жалбата се твърди, че първоинстонционния съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като е съобразил само възражението на ответника, основано на нормата за обща подсъдност по чл. 105 от ГПК, поради което определението като незаконосъобразно следвало да се отмени и делото да се върне на първоначално сезирания съд посочен от ищеца упражнил специално право на избор, дерогиращ общата подсъдност.  Сочи, че с новия ГПК, е възникнало ново правило за специална подсъдност – тази по настоящия или постоянния адрес на потребител – чл. 113 от ГПК. Излага, че в мотивите на ТР № 1/2015г. постановено по ТД № 1/2014г. на ОСТК, е прието, че дефинитивното определяне на термина потребител на застрахователна услуга в §1, т. 1 от ДР на КЗ наистина се различава от вложеното според §13, т. 1 от ЗЗП съдържание на това понятие, но соченото обстоятелство не е достатъчно, за да се отрече приложимостта на специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК по отношение на прекия иск, доколкото двете дефиниции не са предмет на регламентация в ГПК. Твърди, че в случая ищеца има качество на потребител, доколкото е физическо лице, спорът му с ответника възниква вследствие на ползвана застрахователна услуга и са налице основанията на чл. 113 от ГПК, за избор на подсъдност. Моли съда, да отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато за разглеждане по подсъдност в РС – Ш., както и да му бъдат присъдени разноските за настоящото производство.   

Ответната страна „Дженерали Застраховане“ АД, редовно уведомена, не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите изнесени в жалбата, материалите по делото и като съобрази закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна, поради следните съображения:

Производството по гр. д. № 2662/2018г. по описа на РС – Ш., е образувано по искова молба на Д.Ч.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв. К.М. от ВАК  по иск с правно основание чл. 405 от КЗ във вр. чл. 86 от ЗЗД срещу „Дженерали Застраховане“ АД със седалище и адрес на управление в гр. С.. С отговора на исковата молба, ответника е направил възражение относно местната подсъдност на делото, с искане същото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, в чиито район се намира седалището му и адреса на управление. С обжалваното определение, първоинстанционния съд е уважил направеното възражение за местна неподсъдност, като е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – гр. С.. В мотивите за прекратяване на делото, съдът е приел, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 113 от ГПК, тъй като ищеца не притежава качеството потребител.

Настоящата съдебна инстанция намира така постановеното определение за неправилно. Съгласно чл. 2, ал. 2 от КЗ „ползвател на застрахователни услуги“ е застраховащият, застрахованият, третото ползващо лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор и т.н.“, а съгл. разпоредбата на §13, т. 1 от ЗЗП „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Посочените текстове постановяват, че за да е налице потребител се изисква единствено да става въпрос за физическо лице - ползвател на услуги, които не са определени за извършване на търговска или професионална дейност. В процесния случай тази хипотеза е изпълнена и ищеца отговаря на изискванията на §13, т. 1 от ЗЗП и има качеството на потребител, тъй като спорът му с ответника възниква вследствие на ползвана от лицето застрахователна услуга и може да се ползва от  разпоредбата на чл. 113 от ГПК, която предоставя на ищеца, в качеството му на потребител на застрахователна услуга, правото да предяви иска по постоянния или настоящия си адрес. След като ищеца е упражнил правото си на избор на специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК, и предвид обстоятелството, че са налице и предпоставките за това, то общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК, респ. чл. 108, ал. 1, изр. първо от ГПК се дерогира и така предявения иск, следва да се разгледа от РС - Шумен.

Поради изложеното, и че предявения иск е местно подсъден на РС - Шумен, обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на СРС, като неправилно следва да бъде отменено, а делото да се върне на РС – Шумен, за продължаване на съдопроизводствените действия по него.  

Въпреки този изход на делото, поисканите от жалбоподателя разноски за настоящото производство не следва да се присъждат предвид обстоятелството, че с постановяване на определението във връзка с подсъдността на спора, делото не приключва пред съответната инстанция по см. на чл. 81 от ГПК, тъй като спора продължава да бъде висящ и не е налице основание за произнасяне по направените от страните разноски. В правомощията на съда, който има задължението да се произнесе по иска, е да разпредели и отговорността за разноските по чл. 78 от ГПК, съобразно изхода му за всяка една от страните.  

            Воден от горното,  съдът

                                           

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ определение № 3565/14.12.2018 г. по гр. д. № 2662/2018 г. по описа на РС – Ш., с което съдът е прекратил производството по делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – С..

ВРЪЩА делото на РС – Ш.н, на същият състав за разглеждане на предявения иск.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

          

                                                                                                   2.