Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 645 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл.145 и сл. АПК вр. чл.172 ал.5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на
П.П.Ч., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв.В. против Заповед №
19-0869-000088/21.01.2019г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
при МВР-Шумен, с която на основание чл.171, т.2а б.а от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца. Жалбоподателката твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен,
неправилен и несправедлив. Твърди, че на посочения ден- 21.01.19г. не е знаела,
че електронният фиш, за неплащането на който й е било отнето СУМПС, все още не
е платен. Моли оспорената заповед да бъде отменена.
Ответната страна – младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при МВР-Шумен, чрез процесуалния си представител
ю.к. С., в писмена молба, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.
Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа
всички необходими реквизити, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и са спазени изискванията на
материалния закон. Твърди, че безспорно са налице предпоставките за налагане на
ПАМ, като наложеният размер е минималният и е с оглед целта на закона. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се Заповед № 19-0869-000088/21.01.2019г.
на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при МВР-Шумен, с която на
основание чл.171, т.2а б.а от ЗДвП на жалбоподателката е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
От представеният по
делото АУАН №115132/21.01.19г. се установява, че е съставен на П.Ч. за това, че
на 21.01.2019 г., в 19.30 часа в гр.Шумен, бул.“Симеон Велики“ на
бензиностанция ШЕЛ управлява собствения си л.а. Рено меган с рег.№ ***,
като навлиза след пътен знак В-1; управлява след като СУМПС е отнето със ЗПАМ
№19-0324-000008/18.01.19г. по реда на чл.171 т.1 б.“д“ ЗДвП; управлява спряно
от движение МПС със ЗПАМ №19-0324-000009/18.01.19г. по реда на чл.171 т.2 б.“к“ ЗДвП, с което е нарушила чл.6 ал.1 ЗДвП; чл.150а ал.1 ЗДвП и чл.5 ал.3 т.2 ЗДвП. Съгласно АУАН серия Д № 872458, същият е съставен на 17.01.19г. на
жалбоподателката за това, че като водач на л.а. Рено, рег.№ ***
17.01.19г. в община Провадия, на път /Шумен-Девня/- Провадия-
Дългопол-Комунари-Дъскотна- Айтос, кв.Север, до бл.1 в посока гр.Айтос, управлява
собствения си автомобил при следните нарушения: не съобразява поведението си с
пътната маркировка М1, като я пресича изцяло; не поддържа задна табела с
регистрационен номер чиста; с наложено наказание глоба с ел.фиш
К-1993366/27.03.2018г., връчен на 25.10.18г., с което е нарушила чл.6 т.1 ЗДвП;
чл.100 ал.4 т.1 пр.1 ЗДвП; чл.190 ал.3 ЗДвП, като с АУАН са иззети СУМПС № *********, контролен талон № 6158649,
СРМПС №********* и е подписан без възражения. Същото се установява и от
представения картон на акт Д 872458. От картон на ЗППАМ №
19-0324-000008/18.01.19г. се установява, че с оглед констатираното, че на
17.01.19г. управлява собствения си автомобил с рег.№ *** с наложено наказание
глоба с фиш К/1993366, незаплатена в срока за доброволно плащане; с отнето
СУМПС № ********* е разпоредил временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до заплащане на дължимата глоба. Същото е видно и от
представената ЗППАМ № 19-0324-000008/18.01.19г. От същия картон е видно, че
ЗППАМ е връчена на 01.02.19г. и че на 04.02.19г. е отпаднало основанието,
платени всички дължими глоби по ЗДвП. Съгласно приложените данни за плащане от
БНБ глобата по ел.фиш К 19993366 е платена на 25.01.19г. Съгласно приложената
справка за нарушител за жалбоподателката, СУМПС е отнето на 17.01.19г.- акт № Д
872458/17.01.19г.; възстановяване на отнето СУМПС- 01.02.19г.
От Заповед № 19-0869-000088/21.01.2019г.
се установява, че младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при МВР-Шумен,
като е взел предвид, че на 21.01.19г., около 19.30ч. в гр.Шумен,
бул.“С.Велики“, до бензиностанция ШЕЛ жалбоподателката управлява л.а. Рено
меган с рег.№ **** и след справка в автоматизираните информационни системи
„Административнонаказателна дейност“ и „Български документи за самоличност“- МВР
е установено, че свидетелството за управление на водача е било отнето временно
по реда на чл.171 т.1 ЗДвП, със заповед № 19-0324-000008/18.01.19г., като на
водача е съставен АУАН №115132 от 21.01.19г., е приел, че са налице материално
правните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171 т.2а б.а ЗДвП-прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство
на собственика му за срок от 6 месеца. От заповед №372з-2222/10.07.18г. на
Директора на ОД на МВР-Шумен се установява, че оправомощени да прилагат
принудителни административни мерки по чл.171 т.2а ЗДвП са служителите от ОД на
МВР-Шумен, посочени в т.1 от заповедта, сред които е и младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Шумен.
В с.з. са представени
решение от 10.01.19г. на РОС, приемо-предавателен протокол от 18.01.19г. и
удостоверение за раждане.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДвП е
предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата е подадена от легитимирано
лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е
допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото
писмени доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че със Заповед
№ 19-0869-000088/21.01.2019г. на младши автоконтрольор към ОД на МВР-Шумен,
сектор „Пътна полиция“, на основание чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП на жалбоподателката
е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца. Мярката е приложена на основание чл.171 т.2а б.а ЗДвП, предвид установеното, че на 21.01.19г. е управлявала собственото си МПС след
като свидетелството й за управление е било отнето временно по реда на чл.171
т.1 ЗДвП със ЗППАМ от 18.01.19г.
Съгласно разпоредбата
на чл.171 т.2а б.а. ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година
В случая безспорно е
установено, че МПС- лек автомобил с рег. № *** е собственост на
жалбоподателката, както и че на 21.01.19г. същият е управляван от нея като
водач, на който е било отнето временно свидетелството за управление по реда на
чл.171 т.1 ЗДвП. Безспорно е и че на жалбоподателката със заповед №
19-0324-000008/18.01.19г. е наложена принудителна административна мярка по
чл.171 т.1 б.“д“- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до заплащане на дължимата глоба. С оглед разпоредбата на
чл.172 ал.2 ЗДвП свидетелството за управление е иззето с съставяне на акта за
установяване на административно нарушение № 872458/17.01.19г. Принудителната
административна мярка фактически се прилага със съставянето на акта за
установяване на нарушението, т.е. към 21.01.19г., когато е издаден АУАН №
115132 и оспорената ЗППАМ на жалбоподателката е било отнето временно СУМПС по
реда на чл.171 т.1 ЗДвП. Законодателят е предвидил, че заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“д“ не се издава, ако в срок
до два часа от съставяне на АУАН и отнемане на СУМПС се заплатят дължимите
глоби, като в този случай отнетите документи се връщат на водача, но настоящият
случай не е такъв.
Налице са
предпоставките на чл.171 т.2а б.а ЗДвП за прилагане на принудителна
административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС на собственика, който
като водач управлява МПС след като свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171 т.1 ЗДвП. Издадената заповед е мотивирана, като
съдържа фактическите и правни основания за издаването й.
Заповедта е издадена
от компетентен орган. Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от представената
по делото заповед за определяне на компетентните длъжностни лица да прилагат
ПАМ по чл.171 т.2а ЗДвП, органът издал оспорения акт е сред изрично
оправомощените длъжностни лица.
Приложената мярка за
срок от 6 месеца е в минималния предвиден от закона размер. Същата е и с оглед
целите на закона, а именно за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и преустановяване на административните нарушения. Именно с оглед
целите на закона е допуснато и предварително изпълнение на приложена
административна мярка.
В случая от събраните
по делото доказателства се установи по безспорен начин, че оспорената заповед е
издадена от изрично оправомощен орган. В нея са описани фактическите и правни
основания за издаването й, а именно, че безспорно е установено, че на
посочената дата автомобилът, собственост на жалбоподателката е управляван от нея
след като свидетелството й за управление е било отнето временно по съответния
ред. Налице са предпоставките на чл.171 т.2а ЗДвП за прилагане на мярката. Наличието
на предпоставките за прилагане на ПАМ е доказано от събраните по делото
доказателства. Неоснователно се твърди в жалбата, че жалбоподателката не е
знаела, че глобата по ел.фиш, за неплащането на която е отнето свидетелството й
за управление, не е платена. Както бе посочено законът изрично е предвидил, че
ЗППАМ не се издава единствено в случай, че дължимата глоба бъде платена до два
часа от съставяне на АУАН. Видно е от доказателствата по делото, че глобата по
фиш е платена едва на 25.01.19г., което обстоятелство не е спорно и се
установява от доказателствата по делото. Установи се по безспорен начин от
събраните по делото доказателства, че към момента на прилагане на ПАМ водачът
на ППС е с временно отнето свидетелство за управление на МПС, поради което
оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон- чл.171 т.2а ЗДвП. Представените доказателства от жалбоподателката относно твърдяни извинителни
причини не могат да обосноват незаконосъобразност на наложената ПАМ. При осъществяване на фактите, представляващи
основание за определяне на мярката, компетентният орган е длъжен да издаде акт,
с който да приложи предвидената в закона принудителна административна мярка.
Единствено размерът на мярката се определя от него в условията на оперативна
самостоятелност, като в случая срокът е определен в предвидения от закона
минимален размер.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че обжалваният акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143, ал.4 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК на ответната страна следва
да бъдат присъдени разноски за юрисконсутско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.Ч., ЕГН ********** ***,
подадена чрез адв.В. против Заповед № 19-0869-000088/21.01.2019г. на младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при МВР-Шумен, с която на основание
чл.171, т.2а б.а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА П.П.Ч., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР-Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: