№ 253
гр. Пловдив, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330207498 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3156690, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на И.З.К., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят и процесуалния му
представител, излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш и молят за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема становище в хода на производството за
неоснователност на подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По делото не е представена разписка за връчване на електронния фиш.
Единствената информация за дата на връчване, която е представена от
административно-наказващия орган, е списъка с намерени фишове, видно от
който фишът е връчен на 26.10.2021г. С оглед липсата на други
доказателства, и с оглед посоченото твърдение в жалбата, че именно това е
1
датата, на която е връчен фишът, съдът приема, че това е и датата на
връчване. Жалбата е подадена на 03.11.2021г., т.е. в законоустановения 14-
дневен срок за обжалване. Жалбата освен това е подадена от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 16.08.2019г. в 14,19 ч. в гр.
Пловдив, на ул. „Васил Левски“ до номер 111, посока бул. Дунав, при
максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч,
МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на
водача, се движел с установена наказуема скорост 76 км/ч., тоест с
превишение на скоростта от 26 км.ч. Собственик, на когото е регистриран
автомобилът, е И.З.К..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка по отношение
на движението на автомобила на посоченото място се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение №
11743СА/0219691, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата,
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
По делото са представени и Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от 16.08.2019г., както и справка за
собственик на процесния автомобил, видно от която процесният автомобил е
собственост на жалбоподателя.
В случая обаче не са налице всички кумулативно предвидени в
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на
нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
В случая е представен Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика би представлявал
официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и
начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
2
техническите изисквания за неговата законосъобразност. Така принципно
протоколът следва да удостоверява едновременно както кое е техническото
средство, с което е било извършено измерването, така и обстоятелството, че
техническото средство е разположено и използвано съгласно
изискванията на производителя и нормативните предписания- чл. 6 от
Наредбата.
В конкретния случай настоящият състав намира, че ЕФ е
незаконосъобразен, поради липса на доказателства, че средството е било
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания- чл.6 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г.
Ако във всеки един процес следваше пълно и главно да се установява
поотделно спазването на всички предвидени в Наредбата и инструкцията за
експлоатация технически изисквания към монтажа и експлоатацията на
АТСС, то процесът на доказване би бил неимоверно затруднен и усложнен.
Затова законодателят е предвидил улеснена форма. В съдържанието на
Протокола по чл. 10, ал.1 от Наредбата е предвидена възможност за
удостоверяване чрез попълване на нарочно поле, с посочване на имената
на удостоверилото лице и полагане на неговия подпис, че
автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните
предписания и изискванията, очертани в инструкцията за експлоатация. Само
при кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували
достатъчно гаранции че измерванията на техническото средство са точни и не
са налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или
експлоатация. При наличие на надлежно попълване се смята до доказване
на обратното, че всички нормативни и технически изисквания са спазени и
са налице достатъчно гаранции за точност на измерването. При липса на
подобно попълване обаче, спазването на техническите изисквания,
явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и
прецизност на измерванията, не може да се презюмира.
В конкретния случай в представения по делото Протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. липсва попълване на полето,
удостоверяващо че автоматизираното техническо средство е използвано
съгласно нормативните предписания и изискванията, очертани в
3
инструкцията за експлоатация. Липсва изписване на име и подпис на
длъжностно лице, което е извършило удостоверяването.
При това положение само може да се предполага, че АТСС е
използвано съобразно приложимите нормативни и технологични изисквания,
но административно-наказателната отговорност не може да почива на
предположения.
В този изричен смисъл е практиката на съдилищата в цялата страна,
включително Решение № 4424/27.06.2019г. по КАНД № 4318/2019г. на
Административен съд – София град – „наказателната отговорност не може
да почива на предположения и в този смисъл при ангажирането й, въпреки
липсата на отбелязване, а и на представени каквито и да било други
доказателства, че са спазени всички изисквания при монтажа и
експлоатацията на АТСС, съществено би се нарушило правото на защита
на нарушителя.“, Решение № 541/18.03.2019г. по КАНД № 277/2019г. на
Административен съд-Варна – „Няма изписани име,фамилия и подпис на
служителя в графата със съдържание : „Автоматизираното техническо
средство или Система е разположено/а и настроено/а съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания.…Липсата на задължителни и нормативно установени
реквизити на представеният от касатора протокол лишава същият от
характеристиките му на официален удостоверителен документ – такива
притежават единствено съставените по установения законов ред
документи.“ и др.
При разполагането и настройването на АТСС не по предвидения ред е
възможно да се достигне до разлика в отчитането на скоростта, която от своя
страна да доведе до наказване на невинни водачи или до неправилно
приложение на материалния закон. Да се приеме обратният подход и съдът да
потвърждава електронни фишове, без да са налице доказателства и пълна
убеденост, че АТСС е действало съгласно изричните инструкции на
производителя, респ. че деецът се е движил с посочената в електронния фиш
скорост, би значело, че съдът толерира действия на контролно-наказващи
органи, при които е възможно наказването на нарушители за неизвършени
нарушения или за нарушения, различни от извършените, което е недопустимо
в една модерна европейска правова държава, каквато е България. Също така
4
приемането, че контролът е осъществен законосъобразно поради липсата на
доказателства, които да презумират, че не е бил осъществен по надлежния
ред, би значело да се обърне доказателствената тежест в процеса и
нарушителят да бъде поставен в невъзможната ситуация да доказва
отрицателен факт, вместо административнонаказващият орган, който носи
доказателствената тежест в процеса, да доказва положителен факт, което би
противоречало на правото на справедлив процес по чл. 6 от ЕКЗПЧОС.
Следва да се отбележи освен това, че такава презумпция в закона и в Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г. не съществува, за да може да се приеме за
осъществен този факт на базата на предположения.
Нещо повече – липсата на посочване на име, фамилия и подпис на
служителя в съответно предвидената за това графа би значело, че няма лице,
което да носи отговорност при неправилното отчитане на скоростта или при
умишлено посочване в Протокола на различно място от мястото, където
реално е бил осъществен контролът. Така в случая, с оглед нередовността на
описанието в протокола, е налице единствено предположение, че
нарушителят е извършил вмененото му нарушение, но административно-
наказателната отговорност не може да почива на предположения.
Отделно от това, теорията и съдебната практика отдавна са изяснили с
абсолютна категоричност, че документът е конкретно и изрично писмено
изявление, направено от физическо лице, което фиксира трайно сведение
или информация относно факти с правно значение. За да е налице официален
документ, същият следва да е издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му. Обстоятелството кой е издателят
на акта се установява с посочване на конкретното лице, което го съставило, и
полагането на подпис на съответното място на документа. При липсата на
посочване на име и подпис на служителя, не става ясно въобще кой е
попълнил и останалите задължителни реквизити на Протокола по чл. 10 от
Наредбата, дали това е лице, което е оправомощено да извършва
видеонаблюдението, респективно дали представеният Протокол въобще има
характерът на официален удостоверителен документ. Наличните в същия
подписи в графите за приемане и проверка на Протокола касаят
администрирането му в деловодството на ОДМВР-Пловдив, но не дават
информация за това кой е съставителят му. При липсата на подпис на
издателя, документът няма обвързваща съда сила по отношение на отразените
5
в него факти.
Действително съдът съобрази и че поначало преценката за
същественост на отсъстващи реквизити от протокола следва да се основава на
съпоставка с всички останали попълнени реквизити, както и с останалите
писмени доказателства от преписката (така и Решение № 380/22.2.2021г. по
к.а.н.д № 1859/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив). Така
например несъществени биха били: липсата на номер на първо и последно
статично изображение, в случаите когато снимката отговаря по дата и час на
периода на действие на АТСС, записан в протокола; липсата на посочване на
общо ограничение на скоростта, в случаите когато контролът е бил
осъществен в населено място; липсата на посочване на номер на служебен
автомобил, в случаите когато протоколът е придружен със снимка на МПС-
то; липсата на посочване на посока на движение на контролираните МПС или
посока за задействане, в случаите когато контролът е осъществен и в двете
посоки, липсата на посочване на брой установени АТСС нарушения в цифри
или на броя свалени статични изображения и др. Липсата на каквото и да е
попълване на графата за осъществяване на контрола съгласно техническите
изисквания обаче не може да се санира с никое друго доказателство, като
прави невъзможно както установяването дали лицето, работещо с АТСС, е
преминало обучение за работа с АТСС по смисъла на чл. 15, ал.1 , т. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. (тъй като не се знае кой е служителят,
настроил АТСС), така и дали техническото средство е било настроено
правилно с оглед чл. 6, ал. 1 от Наредбата, респективно дали отчитането на
скоростта е било законосъобразно.
С оглед на гореизложеното, процесният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски.
Представен е договор за правна защита и съдействие от 08.09.2020г. Същият
обаче касае уговорено между страните правоотношение във връзка с
оспорване на електронен фиш с друг номер – серия К № 3207337, издаден от
ОДМВР-Пловдив. Поради това и не са представени надлежно в преклузивния
срок (до приключване на съдебното дирене) доказателства във връзка с
6
уговореното възнаграждение между жалбоподателя и защитника му, поради
което и разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 3156690, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на И.З.К., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7