Мотиви към присъда № 94/ 10.10.2019 г.,
постановена по НОХД № 1635 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2019 година
Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимата
Х.С.П. и тя е предадена на съд с обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК - за
това, че на 26.02.2019 г. в гр.
Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Шкода”, модел „Октавия”, с регистрационен № ***, е нарушила правилата за движение, а именно – чл. 116, чл.
119, ал. 1 и ал. 4 от ЗДвП и с това, по непредпазливост, е причинила смъртта на
Н.Н.К. от гр. Пловдив, като смъртта е настъпила на 15.03.2019 г. и деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура поддържа изцяло
повдигнатото обвинение - със същата фактическа обстановка, описана в
обвинителния акт и същата правна квалификация на деянието. По отношение
ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимата счита, че следва да бъде определено наказание
в размер на три години лишаване от свобода,
което с оглед провеждането на съдебното следствие по реда на чл. 372 ал.
4 вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, съобразно императива на чл. 373 ал. 3 от НПК да
бъде намалено при условията на чл. 58а ал. 1 от НК с една трета. Намира, че не следва да бъде
изтърпяно ефективно наказанието лишаване от свобода, тъй като са налице основанията
на чл. 66 ал. 1 от НК. Пледира да се приложи максималния изпитателен срок от
пет години. Иска, с оглед разпоредбата на чл. 343г от НК, на подсъдимата П. да
бъде наложено и наказание „ лишаване от право да управлява МПС“ за срок от пет
години. Иска в тежест на подсъдимата да бъдат възложени направените по делото
разноски.
Като частни обвинители по делото
бяха конституирани М.М.Л. -
дъщеря на пострадалата по делото Н.К., Б.М.К. - син на пострадалата, М.Б.К. - съпруг на пострадалата и внучката на
пострадалата К.М. Л. – последната действаща чрез законния си представител М.М.Л..Частните
обвинители не се явиха пред съда. Чрез повереника си поддържат наред с
прокурора повдигнатото обвинение и се присъединяват изцяло и към направените
искания за санкциониране на подсъдимата П..
По искане на подсъдимата
съдебното следствие протече по реда на глава ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата
на чл. чл. 372 ал. 4 във вр. с чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимата Х.П. направи
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт и
изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, по
предвидения от закона ред, прие направеното от подсъдимата самопризнание и
обяви, че ще го ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимата П. и защитата не оспорват тезата на прокуратурата
относно фактическите обстоятелства, при които е извършено деянието и
заявената от държавното обвинение правна квалификация на извършеното.
Пледират за налагане на по-леко наказание от поисканото от обвинението, при
условията на чл. 55 от НК, като размерът му да обуславя приложението на чл. 58а
ал. 4 от НПК.
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото,
направеното от подсъдимата самопризнание и обсъди изразеното от страните
намира, че самопризнанието на подсъдимата по фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния
акт и наличните по делото доказателства обуславят извод за
безспорна фактическа установеност на
извършеното, каквато е описана в
обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство. Тя е следната:
Подсъдимата
Х.С.П. е родена на ***г. в гр.***, обл.***,
живуща е в гр. Пловдив, българка е, българска гражданка, с висше образование,
омъжена, работеща, неосъждана, с ЕГН **********. Била правоспособен водач на
моторно превозно средство категория В от 14.06.2012 г. Към момента на
инкриминираното деяние притежавала валидно свидетелство за управление на МПС № ***,
издадено от МВР - Пловдив на 02.05.2017 г.
На
26.02.2019 г., около 11 ч., подс. П.
управлявала л.а. „Шкода Октавия” с per. № ***, ползван от семейството й.
Движела се в гр. Пловдив, по ул. „***”,
в посока от юг на север. В автомобила, обезопасена на задната седалка в
детското столче, била малолетната й дъщеря. Съпругът й - св. П., управлявал
служебния си автомобил непосредствено зад колата, шофирана от подсъдимата.
Времето било слънчево, пътната настилка -суха, а видимостта - добра на дневна
светлина.
Достигайки
кръстовището на ул. „***” с бул. „***”, подс. П. се престроила в лява лента, за
да извърши маневра „завой на ляво” и спряла, тъй като светофарната уредба
подавала забранителен червен сигнал. Когато сигналът се сменил със зелен, подс.
П. започнала да извършва маневрата по завиване на ляво и навлязла в
кръстовището със скорост от около 20 км/ч. В този момент забелязала, че в
насрещната пътна лента по ул. „***”, в посока от север на юг се движи жълт
таксиметров автомобил, който приближавал кръстовището. Преценила, че същият е
на разстояние, което ще й позволи да довърши предприетата от нея маневра по
завиване на ляво и я продължила, като скоростта на автомобила й достигнала 28
км./ч.
Същевременно,
докато подс. П. наблюдавала наближаващия кръстовището таксиметров автомобил,
пострадалата Н.К. предприела пресичане на северното платно за движение на бул.
„***” в посока от север на юг, на обозначена за целта пешеходна пътека и при
зелена сигнализация на светофара за преминаване на пешеходци. Била облечена със
светла връхна дреха. Движела се с нормален ход, със скорост около 3,8 км./ч.
Когато пострадалата била изминала близо 2/3 от пешеходната пътека, тя видяла с
периферното си зрение приближаващия към нея автомобил, управляван от подс. П..
Подсъдимата, от своя страна, не наблюдавала пътната обстановка пред
управлявания от нея автомобил при извършване на маневрата „завой на ляво”,
поради което не забелязала намиращата върху пешеходната пътека на пътното
платно пострадала, не възприела и не оценила опасността от произшествие и не
пропуснала пострадалата К. да премине безопасно. Поради това между управлявания
от подс. П. автомобил „Шкода Октавия” и пострадалата К. настъпил удар, който
бил върху пешеходната пътека в северното платно за движение на бул. „Шести
септември” в гр. Пловдив. Съприкосновението било между предната лява част на
лекия автомобил и отстрани, в ляво - за пострадалата.
След
удара пострадалата К. била възкачена на предния капак на л.а. „Шкода Октавия”,
управляван от подс. П.. Последната веднага задействала спирачната уредба на
автомобила и го установила на мястото, фиксирано в протокола за оглед на
местопроизшествието. Зад нея установил на място управлявания от него автомобил
и св. П..
При
спирането на колата от подс. П., пострадалата К. паднала на дясната страна на
тялото си върху пътното платно пред автомобила и останала да лежи неподвижно.
Подсъдимата и св. П. излезли от автомобилите, които управлявали и отишли към
пострадалата. Случилото се било възприето от свидетелите С. и Г., които
пътували в автомобил, спрял в този момент на червен сигнал на светофара в
южното платно на бул. „***” в гр. Пловдив, в посока изток-запад, непосредствено
преди кръстовището с ул. „***”. Св. Г. подал сигнал за произшествието на тел.
112. Той и св. С. помогнали на св. П. да преместят пострадалата от пътната
настилка на задната седалка в автомобила на последния.
На
мястото първи пристигнали полицейски служители от IV РУ при ОД на МВР -
Пловдив, а непосредствено след тях и полицейски автопатрул на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Пловдив в състав свидетелите П. и П.. Полицейските
служители от IV-то РУ и сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Пловдив запазили
местопроизшествието до извършване на огледа.
Подс.
П. била тествана от св. П. с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабр.
№ *** за съдържание на алкохол в организма й, като пробата отчела стойност
„0,00”, интерпретираща се като липса на съдържание на алкохол в издишалия от
нея въздух.
Пристигналият
на мястото на инцидента екип на Центъра за спешна медицинска помощ
транспортирал пострадалата К. в УМБАЛ „Св. Георги” - гр. Пловдив - за оказване
на медицинска помощ. Там тя била хоспиталзирана и било проведено оперативно
лечение на счупването на дясната мишнична кост. Постоперативният период
протекъл гладко и на 07.03.2019 г. пострадалата била изписана от лечебното
заведение. На същата дата тя била отново хоспитализирана - този път в
отделението по „Физикална и рехабилитационна медицина” при МБПЛР - гр.
Стамболийски, където й било преведено физикално и медикаментозно лечение, както
и кинезитерапия. На 14.03.2019 г. пострадалата К. била изписана и от това
лечебно заведение, но останала там до 15.03.2019 г., тъй като било необходимо
да се представят документи от УМБАЛ „Св. Георги” - гр. Пловдив. Докато
изчаквала съпруга й да вземе исканите документи, около 11 часа на 15.03.2019
г., пострадалата К. се почувствала зле. Оплаквала се от проблеми с дишането.
Лекуващите й лекари се усъмнили за усложнения от кардиологично естество и
предприели действия по транспортиране на пострадалата отново в гр. Пловдив.
Същевременно, в резултат на причинената от удара от автомобила на подс. П.
травма на лявата подбедрица, пострадалата К. развила белодробна тромб-емболия,
довела до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, която била и
действителната причина за оплакванията й. В крайна сметка, малко по-късно на
15.03.2019 г., пострадалата била транспортирана и приета в отделението по
„Инвазивна кардиология” УМБАЛ „Пловдив” - гр. Пловдив, където, въпреки
положените от лекарите усилия за стабилизиране на състоянието й, починала.
В
хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза на труп /т. I,
л. 107-115 от ДП/. Видно от заключението на вещите лица при огледа и аутопсията
на трупа на Н.К. са установили, че в резултат на удара, възкачването върху
капака на автомобила и последвалото падане върху асфалтовата настилка,
пострадалата получила увреждане на дълбоки вени на лявата подбедрица и
кръвонасядане на мускулатурата в тази област; счупване на дясната мишнична
кост; разкъсно-контузна рана на главата и кръвонасядане на меките черепни
обвивки; оток на мозъка; счупване на 4-то ребро вдясно с кръвонасядане на
междуребрената мускулатура; множество кръвонасядания по кожата на крайниците;
охлузване на дясната мишница. При аутопсията на трупа й е установено състояние
след операция по повод счупване на дясната мишнична кост; състояние след
активно лечение; белодробна тромб-емболия; тромбоза на дълбоки вени на лявата
подбедрица и кръвонасядане на мускулатурата; разкъсно-контузна рана на главата
и кръвонасядане на меките черепни обвивки; оток на мозъка; счупване на 4-то
ребро вдясно с кръвонасядане на междуребрената мускулатура; послесмъртно
счупване на ребра двустранно; множество кръвонасядания по кожата на крайниците;
охлузване на дясната мишница. Вещите лица са посочили като причина за смъртта
на пострадалата белодробна тромб-емболия, довела до остра дихателна и
сърдечно-съдова недостатъчност. Огнището на тромбоза е било локализирано от
експертите в лявата подбедрица, в зоната на установеното дълбоко кръвонасядане.
Констатирано
е било, че описаните травматични увреждания са причинени от действието на
твърди тъпи предмети и е възможно да са били получени по механизма на блъскане
на пешеходец от лек автомобил, по време и начин, съобщени в предварителните
сведения. Посочено е, че причината за смъртта е във връзка с претърпяната
травма при автозлополуката.
За
счупването на дясната мишнична кост експертите са посочили, че осъществява
медико-биологичнпя признак - трайно затрудняване на движението на десния горен
крайник за повече от 30 дни, а за развилото се усложнение белодробна
тромб-емболия - че осъществява медико- биологичния признак разстройство на
здравето, временно опасно за живота, като в случая тази опасност се е реализирала
и е настъпил смъртен изход.
В хода
на досъдебното производство е била
назначена и изготвена и авто-техническа експертиза / том I, л. 128-172 от ДП /:Видно
от заключението й, в момента, в който лекият автомобил „Шкода Октавия” с peг. №
*** завършвал маневрата „завой на ляво”, между него и пешеходката Н.К. настъпил
удар на около 3,20 м. северно от ориентира и 2,10 м. западно от ориентира. Ударът
е върху пешеходната пътека и е в предната лява част на лекия автомобил и
отстрани в ляво за пешеходеца.
Скоростта
на движение на лекия автомобил „Шкода Октавия" с peг. № ***, в момента на
удара, е била около 28 км/ч.и е била технически съобразена с конкретната
пътно-климатична обстановка.
Опасната
зона на спиране на лекия автомобил „Шкода Октавия" с peг. № ***, в
конкретната пътно-климатична обстановка, е била 15,29м.
Скоростта
на движение на пострадалата Н.К., е била средната скорост за движение за
нейната възрастова група за „спокоен ход - 3,8 км/ч.
Към
момента на произшествието и този на предприемане на пресичане на северното
пътно платно от пешеходката, светофарната уредба, регулираща преминаването на
пешеходци по пешеходната пътека, е указвала зелена разрешителна светлина и в
същия момент светофарът регулиращ движението на ППС-ва по ул.”***”, извършващи
маневра „завой на ляво” през кръстовището за включването им за движение по
северното платно за движение на бул. „***”, също е светел със зелена
разрешителна светлина.
Водачът
на лекия автомобил „Шкода Октавия” с peг. № *** - подс. П., е имал техническа
възможност да избегне настъпването на процесното ПТП, чрез безопасно екстрено
спиране, в случай че своевременно е възприела опасността и е задействала
спирачната система с максимално усилие и интензитет.
Пострадалата
Н.Н.К. не е имала възможност да избегне настьпването на процесното
произшествие.
Като
основната причина за настъпване на произшествието, от техническа гледна точка,
вещото лице е посочило, че водачът на лекия автомобил „Шкода Октавия” с peг. № ***
- подс. Х.П. не е наблюдавала непрекъснато пътната обстановка пред автомобила
при извършване на маневрата „завой на ляво”, поради което не е забелязала
намиращата върху пешеходната пътека на пътното платно пешеходка, не е възприела
и оценила опасността от ПТП и не я пропуснала да премине безопасно.
Съдът кредитира изцяло заключенията на
описаните по- горе експертизи, като задълбочено и добросъвестно изготвени, от
лица с необходимите специални знания и опит, които са изследвали обективно
установени факти по делото и въз основа на тях са извели включени в кръга на
доказване релевантни за делото обстоятелства.
Посочената фактическа обстановка на извършеното се
установява по несъмнен и категоричен начин от:
направените от подсъдимата при условията на чл. 371 т. 2 от НПК, приети
от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК
самопризнания на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Тези самопризнания се подкрепят изцяло от показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели. Очевидци на извършеното са пострадалата : Н.К.,
разпитана още при престоя й в УМБАЛ „Св.Георги“- Пловдив на 06.03.2019 г., В.Г., С.С., които дават еднопосочни сведения
относно подлежащите на установяване факти по делото. Източник на преки
доказателства относно конкретната пътна обстановка непосредствено след ПТП са и
показанията на свидетелите- полицейски служители С.П. и И.П.. В подкрепа
на заявеното от свидетелите- очевидци, вкл. незаинтересованите такива Г.
и С. са показанията относно механизма за настъпване на ПТП на разпитаните в
хода на досъдебното производство най- близки родственици на пострадалата К.- М.К.
/ съпруг/, Б.К. /син/, М.Л. /дъщеря/. В
тази част те имат производен характер и съдът ги ползва само за проверка на
заявеното от свидетелите- очевидци. Несъдържащи твърдения относно подлежащите
на изясняване факти са показанията на св. А.А. - сестра на пострадалата Н.К.. Съдът изключва от
доказателствената съвкупност, въз основа на която гради вътрешното си убеждение
показанията на разпитания по делото свидетел И.П. - съпруг на подсъдимата. При разпита му като
свидетел в хода на досъдебното производство
- 26.02.2019 г. / л. 51 т. 2 от
дос. произв. / не е имало привлечено
обвиняемо лице. Наказателното
производство към онзи момент е водено
срещу “Неизвестен извършител“. В
използваната бланка за разпит на свидетел се съдържа разяснение на правата по чл. 119 и чл. 121 от НПК. С оглед липсата
на обвиняем към датата на разпита, свид. И.П. не е изразил становище дали желае
да се възползва от правото си по чл.119 от НПК.
След привличането на Х.П. в
качеството на обвиняем на 17.07.2019 г. / л. 37 т. 2 дос. произв./ не е
извършван разпит на съпруга й. Заявеното от свид. И.П. в предхождащ приличането
на обвиняемата разпит не следва да се
цени. Правата по чл. 119 и чл. 121 от НПК защитават отношения, основани на брак,
съвместно съжителство и близка родственост. Те са установени не само в полза на
свидетеля, но и на другата страна в тези отношения- конкретното обвинено лице.
Липсата на изявление на съпруга на подсъдимата, че желае да свидетелства срещу нея, води да извод за процесуална непригодност
на показанията му. Но, както бе вече
изразено- налице са множество изводими от различни доказателствени
източници показания на свидетели относно
всички съществени факти по делото, включени в предмета на доказване. Извън
доказателствената съвкупност, която съдът ползва за изграждане на вътрешното си
убеждение са и изявленията на подс. П. в качеството на свидетел,
материализирани в протокол за разпит от 26.02.2019 г. / л. 46-47 т. 1 дос.
произв. /, преди привличането й като обвиняем. При провеждането на този разпит
не са били обезпечени правата й по чл. 55 от НПК, вкл. и правото да не се
самообвинява. В съвкупност
свидетелските показания и заключенията на изготвените по делото експертизи,
подкрепят направеното от подсъдимата пред съда признание на фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Фактическата установеност на
извършеното се установява и от приложените по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира изцяло, както и от приложеното по делото ВД. .
При
възприетата фактическа установеност на извършеното, Пловдивският окръжен съд
намира за доказано по непораждащ съмнения начин, че подсъдимата Х.С.П. е
осъществила от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б.
„в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на 26.02.2019 г. в гр. Пловдив, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Шкода”, модел „Октавия”, с
регистрационен № ***, е нарушила правилата за движение, а именно - чл. 119, ал.
1 и ал. 4 от ЗДвП и с това, по непредпазливост, е причинила смъртта на Н.Н. К.
от гр. Пловдив, като смъртта е настъпила на 15.03.2019 г. и деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Субектите на
престъпленията по транспорта са всички наказателноотговорни лица, притежаващи
или непритежаващи свидетелство за управление, които при управление визираните в
чл. 342 ал. 1 от НК обектидопуснат нарушение на правилата за движение и с това
виновно причинят съставомерни последици.Към момента на извършване на
престъплението подс. Х.П., като водач на МПС е била годен субект на посоченото
престъпление.
Тя е била длъжна да спазва правилата за движение
по пътищата. Несъмнено е установено по делото, че ПТП е настъпило върху пешеходна пътека тип „М
8.2“, маркирана като такава и същевременно сигнализирана със светофарна уредба. Правото на
преминаване на пешеходеца по пешеходна пътека е вид субективно право- призната
и гарантирана от закона възможност на едно лице да има определено поведение- да
премине през пътното платно, по пешеходна пътека, и да очаква от друго лице (в
случая подсъдимата, като водач на нерелсово превозно средство) спазването на
определено поведение за задоволяване на признати на пешеходеца интереси. Пострадалата К. е имала качество на
пешеходец, пресичащ платното за движение на указаното за това място- пешеходна
пътека. По делото не са установени никакви нарушения на правилата за движение
по пътищата от самата пострадала. Не се установяват и обективни причини, които
да са препятствали в каквато и да е степен възможността на подсъдимата да
възприеме своевременно пострадалата К. и да има дължимото за безопасното й
преминаване поведение, в случая- спиране. Императивната
разпоредба на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП задължава водачите на МПС при
приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на нея пешеходци (
какъвто несъмнено се е явявала постр. К.), като намалят скоростта или спрат.
Кръстовището със сигнализирана пешеходна пътека е зона на повишена опасност,
тъй като предполага поява на пешеходци, които се ползват с предимство. Това
изисква и повишено внимание от страна на водачите с намаляване на скоростта, вкл. и установеновяването им. Това си задължение
подсъдимата не е изпълнила и нарушението е в пряка причинно- следствена връзка
с настъпилото ПТП. В ал. 4 от същия текст се предвижда безусловно
задължение спрямо водачите на завиващи нерелсови превозни средства, каквато
маневра е извършвала с управлявания от нея лек автомобил подсъдимата, да пропуснат пешеходците. Характеристиките на
мястото на ПТП налагат извод, че пострадалата К. е упражнявала право на
преминаване от категорията на „ абсолютните“- на пешеходна пътека, обозначена и
с пътна маркировка, и с разрешителна за нея светофарна сигнализация. Тя е имала
предимство пред автомобила, управляван от подсъдимата и това предимство подсъдимата е могла да гарантира чрез спиране преди пешеходната
пътека, видно от заключението на АТЕ.
По делото
е несъмнено установено, че именно в резултат на тези нарушения на правилата за
движение по пътищата е настъпил сблъсъкът между управлявания от подсъдимата П. автомобил „Шкода Октавия“ с ДК№ *** и пострадалата К.. В
резултат на това последната е получила множество телесни увреждания, вкл. и
тези, които са довели да леталния край. Налице е причинно- следствена връзка
между получените увреждания и настъпилата, макар и в по- късен момент смърт на
пострадалата Н.К..
Не
е налице нарушение по чл. 116 ЗДП, за
осъществяването на което подсъдимата П. е предадена на съд. Съгласно същия,
"Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
към инвалидите..." Това е разпоредба, въвеждаща общопожелателно толерантно
поведение към пешеходците; такава, характеризирана като декларативна. Нормите
от тази категория не въвеждат конкретни нарушения на правилата /по това
производство- за движение по пътищата/, които могат да стоят в основата на
съставомерно поведение в рамките на една бланкетна наказателноправна
разпоредба. Затова и оправда подс. П.
съставомерният резултат да е настъпил поради нарушение и на тази норма.
Съдът
намира, че нарушените правила за
движение по пътищата от подс. П. спрямо пострадалата К. са по чл. 119 ал. 1 и 4
от ЗДвП, а не по чл. 120 от с. закон, уреждащ частни случаи на пътно поведение.
В чл. 120 ал. 1 от ЗДвП се указва
безусловно право на преминаване на пешеходците в изчерпателно изброени 3
хипотези на преминаване през пешеходна пътека, регулирана с пътен светофар или
регулировчик. Внимателния прочит на тази
уредба налага извод, че не е относима към случаите, в които и за пешеходеца, и
за нерелсовото превозно средство
едновременно се подава сигнал за разрешено преминаване, какъвто е настоящият. Разпоредбата
на чл.
120, ал. 2 от ЗДвП също е частен случай на пътно поведение, създаващо
задължение на водача да пропусне пешеходеца и в по-ранен момент, какъвто
процесният случай не е.
Престъплението е извършено от подс. Х.П. по
непредпазливост. Тя е проявила престъпна небрежност, тъй като е била длъжна и е
могла да възприеме своевременно пресичащата на обозначеното за това място
пострадала, да управлява автомобила така, щото да не накърнява правото на
пешеходеца на безопасно пресичане. Установено е по делото, че в този случай не
би настъпил конфликт между пешеходеца и лекия автомобил. Предвидим, макар и
нецелян е бил и резултатът от такъв сблъсък - причиняване на пешеходеца на несъвместими с
живота увреждания.
По
вида и размера на наказанието:
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
намира чистото съдебно минало на подсъдимата; много добрите й характеристични
данни- семейно и трудово ангажирана; изразеното критично отношение към
случилото се и изказано съжаление. Като такова обстоятелство следва да се има
предвид и оказаната от нея на място помощ на пострадалата. От показанията на Н.К.
е видно, че непосредствено след деянието подс. П. е реализирала собствени
активни действия за облекчаване на болките на пострадалата. Становището на защитата, че като такова
обстоятелство следва да се цени и направеното
още в хода на досъдебното производство самопризнание, при разпита й като
свидетел, е несподеляемо. Заявеното в онзи процесуален момент от подсъдимата е
извън доказателствената съвкупност. В разпита
й след привличане като обвиняем е упражнила правото си да не дава
обяснения. Самопризнанието пред съда е необходимо условие за протичане на
съдебното производство по реда, пожелан от подсъдимата- на глава ХХVІІ- ма от
НПК, при хипотезата на направено при условията на чл. 371 т. 2 от НПК признание
на фактите и е обуславящо привилегията на чл. 373 ал. 2 от НПК вр. с чл. 58а
ал. 1 от НК. Възможността това
самопризнание да бъде повторно премирано и като
смекчаващо отговорността обстоятелство, съобр. т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 1/2008 г., ОСНК, е ограничена до
случаите, в които то е изначално процесуално поведение в хода на наказателното
производство, форма на съдействие от страна на обвиняемото лице при
установяване на обективната истина. Такова поведение подсъдимата не е
реализирала. Съдът не
взема предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство нарушаването на правила за движение спрямо
пешеходците, тъй като това е свързано с
по- тежката правна квалификация на деянието.
За посоченото престъпление - чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б.
„в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. Съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при значителен
превес на смекчаващите такива.
Удовлетворяващо изискването на чл. 35
ал. 3 от НК, съответно на установеното за обществената опасност на
деянието и дееца и годно да постигне целите, визирани в чл. 36 от НК, е
наказанието от три години лишаване от свобода. Развитието на съдебното следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК, при императива на
чл. 373 ал. 2 от НПК, задължава съда да определи наказанието по реда на чл.
58а ал. 1 от НК. Наказанието от три
години лишаване от свобода следва да бъде намалено с една трета. На
подсъдимата П. следва да бъде наложено
наказание от две години лишаване от свобода.
Смекчаващите отговорността на подсъдимата
обстоятелства, макар и значителни по брой и относителна тежест, не се явяват
толкова многобройни, никое от тях няма характеристика на изключително и не
обуславят извод, че и най- лекото предвидено за престъплението наказание е
прекомерно тежко. Не следва да намери приложение чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, респ.
чл. 58а ал. 4, каквото становище изразява защитата. Налагане на наказание при
условията на чл. 55 от НК и не би довело до целения поправително-превъзпитателен
и предупредително-възпиращ ефект. Не
може да се направи извод, че наказание в размер, по- малък от приетия от
съда, би постигнало целите, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът
намира, че са налице формалните основания на чл. 66 от НК -
подсъдиматата П. не е осъждана, наложеното наказание е в размер на две години
лишаване от свобода. Налице е и специалното изискване на закона -
данните за личността на подсъдимата налагат извод, че и специалната, и
генералната цел на наказанието могат да бъдат постигнати и без изолирането й от обществото и откъсването от обичайната
социална и семейна среда. За постигане на целите на наказанието, изпълнението
му следва да се отложи с изпитателен срок от три години и шест месеца, считано
от влизане на присъдата в сила.Данните за личността й не налагат извод за
необходимост изпитателният срок да е максимално допустимият- пет години, каквото становище изрази представителят на
държавното обвинение.
Тъй
като подсъдимата е била правоспособен водач към момента на инкриминираното
деяние, на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК следва да й бъде
наложено и кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години и шест
месеца, считано от влизане на присъдата в сила. От изпълнение на наказанието лишаване
от право да управлява МПС, на основание чл. 59, ал. 4 от НК следва да се
приспадне времето, през което подс. П.
е била с наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач“, считано от 26.07.2019 г. Искането на прокурора за налагане на това
наказание със срок от пет години не следва да се удовлетвори, тъй като
санкцията би била прекомерна.
Веществените
доказателства по делото - 2 бр. СД, съдържащи записи от тел. 112 и снимки на
електронни картони за приети повиквания, както и 1 бр. СД, съдържащ медицинска
документация относно пострадалата К., следва
да останат по делото след влизане на присъдата в сила.
С оглед постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК в тежест на подсъдимата Х.П. следва да бъдат възложени направените по
делото разноски. Тя следва да заплати по
сметка на ОД на МВР - гр. Пловдив сумата от 1041,60 лева – направени разноски в хода на досъдебното
производство.
По делото бяха конституирани като частни обвинители М.Б.К., Б.М.К., М.М.Л.
и К.М.Л. – последната действаща чрез законния си представител – М.М.Л.. Същите
бяха представлявани от повереника си- адв. К., който направи изрично искане за
присъждане на разноските за адвокатско представителство. От приложените по
делото пълномощно от кочан за всеки един от тях се установява, че договореното
възнаграждение е заплатено изцяло. Размерът на възнаграждението е с оглед
упълномощаването на адв. К. да представлява пострадалите и като частни
обвинители, и като граждански ищци. В съдебно заседание адв. К. изрази
становище относно размера на възнаграждението, дължимо и заплатено му като
повереник на частните обвинители- по 1
500 лева за всеки един от частните обвинители. Договореното възнаграждение и за
процесуално представителство като граждански ищци не следва да се
удовлетворява, тъй като гражданските искове не бяха приети за съвместно
разглеждане. Не може да бъде удовлетворена и претенцията за 2 000 лв. - разноски за повереник в хода на досъдебното
производство, по договор за правна помощ между адв. К. и пострадалата Н.К..
Тези разноски не са разноски, направени от конституираните в настоящето
производство частни обвинители. Разходите на пострадалата К. могат да бъдат
претендирани от наследниците й, но по друг ред, а не като техни лични
разходи за съдебно представителство.
Причини
за извършване на престъплението - незачитане на
правилата за движение по пътищата, установени за водачи на МПС.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
Председател: