РЕШЕНИЕ
№ 1387
гр. Пловдив, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300501868 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ответника по спора
Г. Р. Ц., ЕГН - ********** срещу Решение № 1871 от 27.04.2023 г. по гр.д. № 16 455/2022 г.
на РС – Пловдив в частта, с която по предявения от „ Агенция за събиране на вземания „
ЕАД, ЕИК – ********* в качеството му на цесионер срещу въззивника Ц. иск с правно
основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че Ц. дължи на ищцовото дружество
сумата 1 000 лв. – главница по сключен между нея и „ Сити Кеш „ ООД Договор за паричен
заем № *** г., ведно със законната лихва, считано от дата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 28.07.2022 г., до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата до 28.07.2022 г., считано от 29.09.2020 г. в
размер на 146,44 лв. – за които вземания издадена по ч.гр.д. № 12 224/2022 г. на РС –
Пловдив Заповед № 6162/02.09.2022 г. по чл. 410 от ГПК.
Поддържаното от въззивницата възражение за недължимост на главницата по
кредита, съответно обезщетението за забава върху нея, е че в индивидуалния договор за
кредит липсва клауза, даваща възможност на кредитодателя да цедира вземанията си на
трети лица - чл. 26 ал. 1 от ЗПК, като наличието на такава клауза в общите условия не
изпълнява горното императивно законово изискване, тъй като същото визира индивидуално
договорена такава възможност – т.е. в сключения между страните договор, а не е
едностранно изготвените от кредитодателя общи условия. По така изложените доводи се
поддържа, че договорът за цесия е нищожен, респ. не произвежда действие и искът следва
да бъде отхвърлен и досежно процесните вземания за главница и обезщетение за забава
върху нея, съответно изводът на районния съд в противна насока е в противоречие със
1
закона.
От въззиваемото дружество е постъпил отговор за неоснователност на жалбата.
Поддържа се, че императивното изискване на чл. 26 ал. 1 от ЗПК е изпълнено, тъй като
общите условия съставляват неазделна част от индивидуалния договор за кредит и
подписвайки същите кредитопоручателят се е съгласил с всички клаузи по тях, в това число
и с клаузата на чл. 5 ал. 3, предвиждаща възможност за кредитора да прехвърли вземанията
си по договора на трети лица.
Жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал. 1 от ЗПК кредиторът по договор за
потребителски кредит може да прехвърли вземането си по него на трето лице само ако това
е предвидено в договора. В случая, такава възможност е предвидена в чл. 5 ал. 3 от Общите
условия по договора за кредит, които ОУ съставляват неразделна част от индивидуалния
договор и са приложими към възникналото между договарящите правоотношение.
Подписвайки същите кредитополучателят се е съгласил с всички клаузи по тях, в това число
и с клаузата на чл. 5 ал. 3, поради което за кредитодателят е възникнало правото да
прехвърли вземанията си по договора на трето лице – ищцовото дружество, съответно
последното е активно материално правно легитимирано по иска.
Предвид изложеното първоинстанционното решение в обжалваната му част е
правилно и се потвърждава.
На въззиваемата страна се присъжда претендираното от нея юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 120 лева.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 1871 от 27.04.2023 г. по гр.д. № 16 455/2022 г. на Районен
Съд – Пловдив в обжалваната част - с която по предявения от „ Агенция за събиране на
вземания „ ЕАД, ЕИК – ********* в качеството му на цесионер срещу Г. Р. Ц., ЕГН -
********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че Ц. дължи
на дружество сумата 1 000 лв. – главница по сключен между нея и „ Сити Кеш „ ООД
Договор за паричен заем № *** г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.07.2022 г., до окончателното изплащане,
както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата до 28.07.2022
г., считано от 29.09.2020 г. в размер на 146,44 лв. – за които вземания издадена по ч.гр.д. №
12 224/2022 г. на РС – Пловдив Заповед № 6162/02.09.2022 г. по чл. 410 от ГПК.
Осъжда Г. Р. Ц., ЕГН - ********** да заплати на „ Агенция за събиране на вземания
„ ЕАД, ЕИК – ********* юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 / сто и двадесет /
лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2