№ 260005 / 20.1.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
гр.Монтана, 20.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и. първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и. с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1593 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и. сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от П.Т.П. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 19 – 0996 - 001739 издадено на 30.05.2019г. от Началник сектор ,,Пътна полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 800 лева за извършено административно нарушение по чл.638, ал.5 от КЗ.
С жалбата си наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че същото е било издадено при наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в обжалвания акт не е била описана нарушената правна норма, скрепена със санкцията по чл.638, ал.5 от КЗ. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да уважи жалбата и. отмени обжалвания административен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят П.П., редовно призован, не се явява и. не се представлява.
Административно – наказващият орган: Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, редовно призован, не се явява и. не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и. от легитимирана страна, поради което и. следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея мотиви.
При така възприетата фактическа обстановка и. съвкупен анализ на събраните доказателства съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и. издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 25.04.2019г. в 00:32ч. в гр.Монтана, по бул.,,Трети март” жалбоподателят П.П. управлявал лек автомобил БМВ с рег. № Y. и. бил спрян от служители в сектор ,,Пътна полиция” при ОДМВР – гр.Монтана В. В. и. А. Д.. При проверката било установено, че водачът на автомобила, без да му е бил собственик, управлява същия без сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”, за което му бил съставен АУАН. Същият бил връчен лично на жалбоподателя и. подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено и. обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради което и. същата следва да бъде възприета за безспорно установена от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства.
Видно от съдържанието на съставения от служители в сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана АУАН № 1739 е, че на жалбоподателя е било вменено извършване на административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Същевременно в наказателното постановление е отразено, че деянието е било извършено повторно като водачът на автомобила е наказан по по – тежката правна квалификация на чл.638, ал.5 от КЗ. Наличието на несъответствие между санкциониращите правни норми, както и. посочването за пръв път едва в наказателното постановление на квалифициращия признак ,,повторно” всякога съставляват съществени процесуални нарушения, грубо нарушаващи правото на защита на наказаното лице. В обжалвания административен акт е посочено правното понятие на извършеното повторно административно нарушение, но никъде не е посочено с кое влязло в сила наказателно постановление е налице обективния признак на повторността.
Липсата на поместени факти в тази насока обуславя неяснотата на административното обвинение, което на свой ред води до накърнено право на защита на неговия адресат.
Ето защо наличието на противоречие между санкциониращите правни норми в АУАН и. НП от една страна и. липсата на посочване в наказателното постановление кое е предходното нарушение и. влязлото в сила наказателно постановление, с което първоначално е бил наказан жалбоподателя, обуславят наличието на съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита и. обуславящи отмяната на наказателното постановление.
Съдът не споделя оплакванията в жалбата, че липсва посочване на нарушена правна норма. В редица закони, в т.ч. и. в КЗ е налице покриване между деяние и. санкция в една правна норма. Не е задължително санкциониращата правна норма да е различна от хипотезата на изпълнителното деяние, посочена в самия нормативен акт. В случая нарушената правна норма е била именно тази по чл.638, ал.3 от КЗ, която законодателят е поместил в административно наказателните разпоредби на кодекса.
Предвид отмяната на наказателното постановление на процесуално основание се явява безпредметно обсъждането на неговата законосъобразност и. обоснованост по същество.
Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и. като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното и. на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И.:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19 – 0996 - 001739 издадено на 30.05.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което на П.Т.П. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 800 (осемстотин) лева за извършено административно нарушение по чл.638, ал.5 от КЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: