№ 365
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20231001000280 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 951/02.02.2023год. срещу
Решение № 26/13.01.2023год., постановено по гр.дело № 562/2020год. на Окръжен съд-София,с
което са отхвърлени предявените от „ Пирдоп-А“ АД срещу ПК „ Напредък“ обективно съединени
искове за заплащане на следните суми: общата сума от 26 400лева ,представляваща обезщетение за
ползване без основание в периода от 01.09.2015год.до 30.09.2017год. /тоест обезщетение в размер
на 1 100лева месечно/ на следния недвижим имот, собственост на „Пирдоп-А“ АД :магазин за
хранителни стоки със застроена площ от 120 кв.м., заедно с мазе със застроена площ от 90 кв.м.,
находящ се в гр.Пирдоп, ул.“ Цар Освободител „ № 42, в една сграда с поща, построен в парцел
III-1211 в кв.127 по плана на града , ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба -01.09.2020год. до окончателното й
изплащане: сумата от 1100 лева , представляваща обезщетение за ползване без основание за
периода от 01.09.2015год. до 30.09.2015год. на следния имот, собственост на „ Пирдоп-А“ АД:
магазин за хранителни стоки със застроена площ от 206.60 кв.м. , находящ се в гр. Пирдоп, ул.“
Цар Освободител“ № 59,в партерния етаж на жилищен блок № 10 в кв.77 по плана на града, ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба- 01.09.2020год. до окончателното изплащане и с което „Пирдоп-А“ АД е осъдено
да заплати на ПК „ Напредък“ разноски по делото в размер на 3 440лева.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение и се прави искане за отмяната му и за постановяване на ново решение, с
което предявените искове да бъдат уважени в пълния им предявен размер. При уважаване на
жалбата се претендират разноски за двете съдебни инстанции. В жалбата се твърди , че по делото
било установено ,че ищецът – жалбоподател в настоящото производство е собственик на двата
процесни имота и че ответникът- ПК „ Напредък“ ги е отдал под наем на трети лица и се е
обогатил без основание със стойността на получения наем за периода от 01.09.2015год. до
30.09.2017год. , възлизащ в общ размер за двата имота на сумата от 27 500лева / 26 400 лева +
1100лева /.С оглед така установеното от фактическа страна поддържа, че са налице всички
1
елементи от фактическия състав на чл.59 от ЗЗД , което прави предявения от него на това иск за
основателен и доказан. Сочи като несъстоятелен основният мотив на първоинстанционния съд за
отхвърляне на иска , а именно че през исковия период и двете дружества са били представлявани
от едно и също лице- И. С. С., с което е обоснован извод че държането и ползването на имота от
ответника не било без правно основание ,тъй като отдаването под наем е станало със знанието и
съгласието на собственика .Твърди се ,с позоваване на съдебна практика по иска по чл.59 от ЗЗД,
че е без значение дали ползващия несобственик отблъсква или не опитите на собственика да влезе
в имота ,както и че е без значение ползването или не знае дали собственикът знае за ползването
или не като не бил длъжен дори изрично да се противопостави на ползването. Ответникът бил
длъжен да докаже наличието на валидно основание за ползване на чуждия имот и получаване на
плодовете от него и ползването не можело да се основава на знание на законния представител на
собственика за ползването. Знанието не означавало съгласие ,както и не означавало ,че
собственикът е длъжен да се противопостави на ползването по какъвто и да било начин.
Независимо от факта ,че едно и също физическо лице е представлявало двете юридически лица ,те
били отдели самостоятелни прави субекти ,които формират собствена воля, която е различна от
волята на физическото лице ,които ги представлява. Договарящи били юридическите лица
,физическото лице-представляващ изразявал волята на самото дружество и всички извършени
правни действия от овластения представител пораждали правни последици в сферата на
представлявания. В тази връзка е налице и позоваване на Тълкувателно решение № 3/2013 от
15.ноември 2013год. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2013год. на ОСГТК на ВКС.
В подаден от Потребителна кооперация “ Напредък „ писмен отговор се излагат доводи
за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се ,че правилно първоинстанционният съд бил
приел ,че не е доказан по делото като осъществен фактическия състав на чл.59 от ЗЗД ,тъй като
ползването на процесните имоти не било без основание.Не било доказано ответникът да е лишил
ищеца от ползването на процесните имоти и да е създавал пречки на ищеца да упражнява
фактическа власт върху тях като ответникът е ползвал имотите със знанието и съгласието на
ищеца. Изводът за наличие на знание се извежда от обстоятелството, че представител на ищеца по
време на учредяването и действието на наемните правоотношения с двата договора, ответникът
бил представляван от същото физическото лице. Искът бил неоснователен и правилно бил
отхвърлен от първоинстанционния съд и поради това ,че не било доказано твърдението на ищеца
че ответника е държал и ползвал имота по т.2 от исковата молба или че е получавал наемна цена.
По изложените съображение се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение
като правилно и законосъобразно ,ведно с произтичащите от това последици.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и
доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен
акт. При разглеждането на жалбата по същество констатира следното :
Производството пред Окръжен съд- София е образувано по искова молба на „Пирдоп-А“
АД срещу ПК „ Напредък“ , с която е предявен иск по чл.59 от ЗЗД .Поискано е ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неоснователно държане и ползване на магазин за
хранителни стоки със застроена площ 120 кв.м. и мазе със застроена площ 90 кв.м., находящ се в
гр. Пирдоп, ул.“ Цар Освободител“ № 42, в една сграда с поща, построена в парцел III-1211 в
кв.127 по плана на гр.Пирдоп в общ размер на 26 400лева за периода от 01.09.2015год.-
30.09.2017год. /по 1100лева месечно за 24 месеца/, ведно със законната лихва ,считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане и обезщетение за неоснователно държане и
ползване на магазин за хранителни стоки със застроена площ 206.60кв.м.,находящ се в гр.Пирдоп,
ул.“ Цар Освободител“ № 59 в партерния етаж на жилищен блок № 10,построен в кв.77 по плана
на гр. Пирдоп в общ размер на 1100лева за периода от 01.09.2015год. до 30.09.2015год.,ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
В исковата молба е твърдяно ,че ищецът е собственик на процесните имоти и че
ответника - с договор от 03.09.2017год. и договор от 15.01.2014год. ги е отдал под наем на трети
лица и е получил наем за периода от 01.09.2015год. до 30.09.2017год. за първия имот- 26 400лева и
1100лева за втория имот, с който наем се е обогатил неоснователно. Посочено е че
неоснователното ползване на ответника-несобственик на имотите се изразявало в извличане на
2
своя полза от имота –реализиране на доходи от чужд имот ,което от своя страна е лишило
собственика от възможността да ползва собствения си и имот и да реализира доходи от него .
В депозиран от ответника писмен отговор исковете са оспорени по основание и размер.
Поддържано е ,че ответникът не се е обогатил и то при липса на основание с исковите суми и че
през целия исков период е получавал наемните вноски на договорно основание . С договора за
наем от 03.09.2012год. ПК „Напредък“ като наемодател бил представляван от И. С.-представляващ
„ Пирдоп-А“ АД, поради което получените от ПК „ Напредък „ наеми от „ Експрес Мъглиж“
ЕООД са получени на валидно основание. Доколкото И. С. е и представляващ „ Пирдоп А“ АД,
твърди той не се е противопоставил на отдаването на имотите под наем, нито на тяхното държане
от ответника..Твърди се ,че исковата претенция за отдадения под наем с договора за наем от
03.09.2012год. е завишена, тъй като наемодателят бил получил значително по-малки суми като
наемна цена от претендираните. С този договор за наем било отдадено под наем само помещение
„магазин“, а исковата претенция била и за отдадено под наем и мазе, което не отговаряло на
действителността и това било допълнително основание за неоснователност на претенцията. В
подкрепа твърдяното съгласие за отдаване на имота под наем от собственика се сочи и
обстоятелството, че за периода от 2011год.-до 2017год. процесният недвижим имот под т.1 от
исковата молба бил записан данъчно на ПК „ Напредък“ .
Като неоснователна се сочи исковата претенция и касателно имота по т.2 от исковата
молба. Освен изложеното по-горе касателно първия имот, за втория отдаден под наем имот не била
получавана наемна цена.
Прави се възражение за погасяване по давност на исковите претенции с приложимост на
разпоредбата на чл. 111, б.“В“ от ЗЗД.
В подадено писмено становище от ищеца по подадения от ответника писмен отговор се
поддържат вече изложените в исковата молба доводи за основателност на исковите претенции.
Така предявените искове по чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са отхвърлени от ОС-София . За
да отхвърли исковете първоинстанционният съд е приел ,че установеното от ответника ползване на
процесните имоти през процесния период не било без основание. Ответникът не бил лишил ищеца
от ползването на имотите и не му е пречил да упражнява фактическа власт върху тях. Ползването
им било осъществявано със знанието и съгласието на ищеца, тъй като договорите за наем били
сключени от И. С. като представляващ ПК „ Напредък“ , който бил представляващ и на
дружеството –собственик на имотите- „ Пирдоп-А“ АД. Последният е знаел за сключването на
договорите и не се бил противопоставил. По тази причина е прието ,че предявяването на исковете
представлявало злоупотреба с права. Предвид на това и установената по делото липса на
получавана от ответника-наемодател наемна цена за имота по т.2 от исковата молба е заключено ,
че искът по чл.59 от ЗЗД е неоснователен , което правило неоснователен и обусловения от него иск
по чл.86 от ЗЗД. Поради неоснователността на иска по чл.59 от ЗЗД не е разгледано възражението
на ответника по чл.111 б.“В“ от ЗЗД.
За да е произнесе по правилността на така постановеното решение във връзка с
направените във въззивната жалба оплаквания , настоящият състав на въззивната инстанция
съобрази следното :
От представените първоинстанционното производство писмени доказателства и при
направената от съда служебна справка по реда на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ се установява, че
ищцовото дружество е вписано в регистъра на търговските дружества през 2011год. и че същото се
представлява от И. С. С. , вписан и като член на съвета на директорите на акционерното
дружество. Установява се също така ,че по партидата на акционерното дружество е вписана
непарична вноска в капитала на дружеството с предмет-право на собственост върху магазин за
хранителни стоки със застроена площ от 120 кв.м. и мазе със застроена площ от 90кв.м.,находящи
се на ул.“ Цар Освободител“ № 42,в една сграда с поща гр. Пирдоп, построена в парцел III-1211 в
кв.127 по плана на гр. Пирдоп, както и магазинно помещение с придадено към него складово
помещение, намиращи се на партерен етаж на жилищен блок № 10 построен в квартал № 77 по
плана на гр. Пирдоп с обща застроена площ от 206.60 кв.м. заедно с 11.35% от общите части на
блока и правото на строеж върху дворното място .
По делото е представен договор за наем от 03.12.2012год.,сключен между Потребителна
кооперация „Напредък“ , представлявана от И. С. С. като наемател и „ Експрес Мъглиж“ ООД
като наемател. По силата на така сключения договор наемодателят е предоставил на наемателя за
3
ползване /временно и възмездно/ следния недвижим имот: магазин , находящ се в сградата
Районна пощенска станция на бул.“ Цер Освободител“ № 42 в гр. Пирдоп за срок от 5 години и
срещу заплащане на месечна наемно цена в размер на 240 лева с ДДС, дължима се преди започване
на всеки календарен месец.
Представен е и договор за наем от 15.01.2004год., сключен между Потребителна
кооперация „ Напредък“ чрез председателя И. С. С. като наемодател и „ Рекс-1 ИСА Карачобан“
ЕООД като наемател, по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя за временно
ползване недвижим имот „Бързи закуски“ намиращ се в гр.Пирдоп, ул.“ Цар Освободител“ бл.10
срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 250лева месечно без ДДС. Договорът за наем
е сключен за срок от 10 години, считано от датата на подписването му.
Наличен поделото е Договор за № 33, том- 3,рег.№ 3900 от 2017год.,сключен между
„Пирдоп –А“ АД, представлявано от И. С. С. като наемодател и „ Експрес Мъглиж“ ООД като
наемател. По силата на сключения договор и за срок от 5 години и 3 месеца/периода
01.10.2017год. до 31.12.2022год./ наемодателят е предоставил на наемателя за ползване / временно
и възмездно/следния недвижим имот: реално обособено помещение със застроена площ от 100
кв.м., находящо се в южната част от „ Магазин за хранителни стоки“ ,целият със застроена площ от
120 кв.м. при съседи на обособената част :Улица “ Славци“, помещение на БТК ЕАД /Виваком/ и
ул.“ Цар Освободител „, находящ се в масивна сграда, построена в УПИ X „ за поща и магазини“ в
кв.127 по действащия регулационен план на гр.Пирдоп, бул.“ Цар Освободител“ №
42,приустроено за „Игрална зала с хазартни игрални автомати“. Договорът е вписан в службата по
вписвания гр.Пирдоп на 04.10.2017год.
По делото е налична присъда № 45/05.04.2019год., влязла в сила на 05.05.2021год.,
постановена по нох дело № 379/2016год. по описа на РС-Пирдоп, с която И. С. С. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.202, ал.2,т.1 вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от НК за
деяния, извършени от него в периода от 23.12.2008год. до 04.02.2009год. в качеството му на
длъжностно лице –председател на Потребителна кооперация „ Напредък“ .
По делото е приложено гр.д.№ 252/2019год. по описа на ОС-София, от което е видно, че с
постановеното по него Решение № 105/30.07.2020год., влязло в сила на 06.10.2020год. са
отхвърлени предявените от „ Пирдоп-А“ АД против ПК „ Напредък“ осъдителни искове по
чл.232,ал.2 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 64 685.16лева съгласно споразумение за изпълнение на договор за наем от
01.07.2016год. от които : 36 100лева ,главница по споразумение /дължим наем по два договора за
наем представляващи :22 600лева –наеми за периода от 01.04.2011год. до 01.10. 2016год.
произтичащи от договор за наем на магазин за хранителни стоки със застроена площ от 120 кв.м. и
мазе със застроена площ от 90 кв.м., находящ се в гр. Пирдоп, ул.“ Цар Освободител“ № 42,
13 500лева без ДДС-наеми за периода от 01.04.2011год. до 01.10.2015год. ,произтичащи от договор
за наем на магазин за хранителни стоки със застроена площ от 206.60кв.м. находящ се в гр.
Пирдоп , ул.“ Цар Освободител“ № 59 ,партерен етаж на жилищен блок № 10, 17 489.30лева –
дължима неустойка за забавено плащане на главницата , 11 842.60лева неустойка за забава на
основание чл.17 от договор за наем на магазин за хранителни стоки със застроена площ от 120
кв.м. и мазе със застроена площ от 90 кв.м. , находящи се в гр. Пирдоп, ул.“ Цар Освободител“ №
42 за периода от 01.04.2011год. до 30.06.2016год., 5 646.65лева, неустойка върху главницата от
13 500лева за периода от 01.04.2011год. до 01.10.2015год. дължима се на основание чл.17 от
договор за наем на магазин за хранителни стоки със застроена площ от 206.60кв.м. , находящ се в
гр. Пирдоп , ул.“ Цар Освободител „ № 59 в партерен етаж на жилищен блок №10 от
01.04.2011год., 11 095.86лева лихва за забавена плащане по т.2 от споразумението от които:
1027.96 лева законна лихва върху главницата от 13 500лева за периода от 01.10.2015год. до
30.06.2016год., 10 067.90 лева –законна лихва върху главницата от 36 100лева за периода от
01.10.2016год.до 01.07.2019год./падежа на споразумението/.
По искане на страните в първоинстанционното производство е изготвена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза от която се установява , че средната пазарна цена за магазин за
хранителни стоки със застроена площ от 120 кв.м. и мазе от 90 кв.м, находящ се в гр. Пирдоп ,
ул.“ Цар Освободител „ № 42 за периода от м.09.2015год. до м.09.2017год. е 1040 лева без ДДС на
месец или 21 840 лева без ДДС ,а средната пазарна стойност за втория процесен имот, находящ се
в жилищен блок № 10 на бул.“ Цар Освободител за периода от м.09.2015 год. до м.09.2017год. е
1550 лева без ДДС на месец или 32 539.50 лева без ДДС.
4
От експертизата се установява също така, че за периода от 01.09.2015год.- 30.08.2017год.
ПК „ Напредък“ е получавал плащания за наем от „ Експрес Мъглиж“ ООД в общ размер
2 880лева с включен ДДС, за което са издавани фактури . Плащанията са извършвани от
наемателя „ Експрес Мъглиж“ ООД, което дружество не е ползвало данъчен кредит ,тъй като не е
регистрирано по ЗДДС . В експертизата са налице данни и за това , че за периода от 01.09.2015год.
до 30.09.2017год. ПК „ Напредък“ не е получавала плащания за наем от „Рекс-1-Иса- Карачобан“
ЕООД. Последното отразено в счетоводните данни на ответника плащане за наем от посоченото
дружество на основание договори за наем от 15.01.2004год. е за м. 01.2012год.
В експертизата се съдържа изчисления и за средната пазарна стойност за имота по т.1 от
исковата молба единствено като магазин /без мазе от 90 кв.м./, който е посочено че възлиза за
процесния период в размер на 750 лева без ДДС за месец или 15 750 лева с ДДС за целия период.
В с.з. вещото лице коригира допусната в експертизата техническа грешка ,като заявява ,че
посочената от нея сума в размер на 2 880 лева представлява платен наем за 12 месечен период , а
исковия период е от 25 месеца. Сочи обаче, че платеният наем е за 24 месеца или получения за
исковия период от ПК“ Напредък“ наем за имота по т.1 от исковата молба е в размер на 5 760лева.
В същото съдебно заседание вещото лице пояснява ,че „ Рекс-1-Иса -Карачобан“ през
процесния период е било регистрирано по ДДС до 28.12.2016год. , като за платения за м.
септември 2015 год наем на ПК „ Напредък“ не е издадена фактура и наемателят не е ползвал
данъчен кредит.
Така изготвената експертиза не е оспорена от страните .
По делото са представени и приети като доказателства по делото справки декларации за
данък добавена стойност за м.09.2015год.-2 броя на ПК „ Напредък „ и „ Рекс -1-ИСА-Карачобан“
ЕООД,. Представен е препис-извлечение от дневник за продажбите на ПК „ Напредък“ за м.08,09.
и 10.2015год.,както и дневници-покупки и дневници-продажби за .08,09. И 10 2015год. на ПК „
Напредък“ и „ Рекс-1-ИСА Карачобан“.
При така установената фактическа обстановка по делото съдът прави следните правни
изводи :
Предявеният пред ОС-София иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Съгласно правилото на чл.59,ал.1 от ЗЗД всеки , който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова , с което се е обогатил до размера на обедняването
.Фактическият състав на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва следните елементи: 1/ обогатяване на едно
лице за сметка на друго, 2/обедняване на това лице свързано с обогатяването на първото , 3/връзка
между обедняването и обогатяването и 4/липса на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията на двата субекта.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД е да докаже както своето
обедняване ,така и обогатяването на ответника, също и общите факти от които произтичат
обедняването и обогатяването. Съществени условия за възникване на претенцията за
неоснователно обогатяване е отсъствието на правно основание за преминаване на имуществените
блага от патримониума на обеднялото в патримониума на обогатеното лице.
В процесния случай се търси приложение на правилото на чл.59, ал.1 от ЗЗД в хипотеза
на неоснователно ползване на чужд имот като на този извод сочат изложените в исковата молба
факти и обстоятелства . Ищецът твърди , че е собственик на процесните два имота , че през
исковия период същите са били отдадени под наем на трети лица от ответника ,който по този
начин е реализирал доходи от чужд имот и че това е довело до обедняване на собственика на
имотите, тъй като същият е бил лишен незаконосъобразно и неоснователно от възможността да
ползва имотите си и да реализира имотна облага от тях. С оглед на така изложеното , част от
предмета на доказване по иска по чл.59 от ЗЗД се явява и твърдения от ищеца факт на ползване на
процесните имоти през исковия период . В тази връзка следва да се отбележи, че в съдебната
практика е прието ,че за успешното провеждане на иска по чл.59 от ЗЗД е достатъчно да се
установи ,че чуждият имот е бил във фактическото владение на ответника и е ирелевантно дали
имотът реално е ползван или не, както и дали ползването е осъществено лично от ответника или
чрез трето лице ,на което ползването е преотстъпено възмездно срещу заплащане на наемна цена.
По делото е установено по категоричен начин, че ищцовото дружество е бил собственик
на процесните два имота през исковия период 01.09.2015год.-30.09.2017год. Имотите са били
5
апортирани от ответника- ПК“ Напредък“ в капитала на „ Пирдоп-А“ АД , от който момент
/предхождащ исковия период/ и предвид транслативния ефект от апорта като правно действие ,
недвижимите имоти са излезли от патримониума на предишния собственик и са станали
собственост на акционерното дружество.
От представения по делото Договор за наем от 03.09.2012год. се установява, че част от
описания по т.1 от исковата молба недвижим имот е бил отдаден под наем от ответната
кооперация на трето лице- „ Експрес Мъглиж“ ООД срещу заплащане на определената в договора
месечна наемна цена. Договорът е сключен за срок от 5 години, считано от подписването му, от
което и при липса на доказателства за договорено продължаване на срока на действие на договора
следва, че същият е бил в сила за периода от 03.09.2012год. до 03.09.2017год.
Основателно е възражението на ответника ,че с процесния договор за наем е предоставено
на наемателя ползването единствено на магазин, но не и на мазе . Горното становище е мотивирано
от описанието на обекта в договора за наем, посочен само като „ магазин“, находящ се в сградата
на Районна пощенска станция на бул.“ Цар Освободител“ № 42 в гр.Пирдоп. При така направеното
описание на имота няма основание да се приеме , че с договора за наем е предоставено за ползване
и мазе ,както се поддържа от ищеца. В закона не съществува забрана за отдаване под наем на
имоти, които не съставляват самостоятелен обект на правото на собственост, поради което в
конкретния случай не следва да се разсъждава на плоскостта дали същото е обслужващо магазина
и като такова е част от отдадения под наем имот. Ако волята на страните е била да се предостави
за ползване и мазе, то тя е следвало да бъде обективирана в договора , както например при
извършване на апорта изрично е посочено , че се апортира в капитала на „ Пирдоп-А“ АД магазин
и отделно мазе, находящи се на бул.“ Цар Освободител „ № 42 . В процесния договор за наем това
не е направено.
От изготвената и обсъдена по-горе съдебно-икономическа експертиза и разясненията на
вещото лице дадени в с.з. се установява , че за периода от 01.09.2015год. до 30.08.2017год.
наемателятт „ Експрес Мъглиж“ ООД е заплащал уговорената наемна цена , която възлиза на сума
в размер на 5 760 лева . За заплатената наемна цена са издадени фактури от наемодателя- ПК
„Напредък“ , които са надлежно осчетоводени в счетоводството му .
При тези данни настоящият съдебен състав намира за установено по категоричен начин ,
че през периода 01.09.2015год. до 30.08.2017год. ответникът е ползвал магазина , находящ се на
ул.“ Цар Освободител „ № 42 в гр.Пирдоп чрез „ Експрес Мъглиж“ ООД по силата на сключения
между тях на 03.09.2012год. договор за наем. С последния ответникът е отдал по наем чужд имот,
поради което ползването на последния се явява без валидно основание за това. Тук следва да се
отбележи , че нито ищеца, нито ответника е въвел твърдения за наличие на договорни отношения
между тях във връзка с ползването на процесните два имота . Предвид на това и при преценката си
относно наличието на валидно основание за ответника за ползване на процесните имоти
настоящият съдебен състав се абстрахира и не обсъжда съдържащите се по приложеното към
настоящото дело т.д.№ 252/2019год. на ОС-София договори за договори за наем, сключени на
01.04.20111год. между „ Пирдоп-А“ АД и ПК „ Напредък“.
Изводът , че процесният магазин е ползван без основание от ответника, не се променя от
обстоятелството, че договорът за наем от 03.09.2012год. е сключен от ПК „ Напредък“ чрез
нейния председател И. С., който е законен представител и на дружеството - собственик на имота.
При сключване на договора И. е действал като органен представител на юридическото лице ПК „
Напредък“, поради което извършените от него действия се считат извършени от самото
юридическото лице. Изразената от органния представител воля /съгласие/ за сключване на
договора за наем е воля на самото юридическо лице и обстоятелството, че физическото лице-
органен представител на наемодателя е едно и също с физическото лице- органен представител на
дружеството – собственик , не я прави воля на последния. Двете юридически лица са отделни,
самостоятелни правни субекти, които формират своя собствена воля , която , макар и изразена от
едно и също физическо лице като техен органен представител, е воля на отделните юридически
лица , а не на техния представляващ. / т.2 от Тълкувателно решение № 3/2013год. от 15. ноември
2013год. по т.д.№ 3/2013год. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид гореизложеното , след като се установи по делото ,че през периода от
01.09.2015год. до 30.08.2017год. ответникът е ползван единствено магазина, но не и мазе ,
находящо се в гр.Пирдоп, бул.“ Цар Освободител „ № 42 , без да е собственик и без да му е
6
предоставено право на ползване върху него от собственика , то дължи на последния обезщетение
за лишаване от ползите и то в размер на средния месечен наем за имота за цитирания период .
Размерът на дължащото се обезщетение възлиза на сумата от 18 900 лева без ДДС или по 900 лева
без ДДС на месец, съгласно изчисленията на изготвената по делото и неоспорена от страните
съдебно-икономическа експертиза. Изчисленията са за магазин с площ от 120 кв.м. , така както е
посочена неговата площ при апортирането на имота в капитала на „ Пирдоп-А“ АД и поради което
настоящият състав на съда счита ,че наемната цена следва да бъде определена за тази квадратура
застроена площ. Така , предявеният по чл.59, ал.1 от ЗЗД иск се явява основателен и доказан за
сумата от 18 900лева лева или 22 680лева с ДДС, поради което искът следва да се уважи в
горепосочения размер и да се отхвърли до пълния предявен размер от 26 400лева.
Когато собственик е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва
от друго лице-несобственик , обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него
наемоподобни доходи , които би получил от отдаването под наем на имота, които следва да се
определят съобразно действащите за периода пазарни наемни за конкретния имот.
Неоснователното обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на
ползващия се от неговата вещ се определя от средномесечния пазарен наем, който би получил за
процесния период. /така Решение № 262/22.02.2013год. по гр.д.№ 1480/2011год. на ВКС, Решение
№ 463/20.12.2011год. по гр.д.№109/2011год. на ВКС . Ето защо се явява неоснователно
възражението на ответника че не следва на собственика да се присъжда обезщетение , изчислено
на база средномесечния пазарен наем и че такова му се дължи в размер на получения от
несобственика-наемодател наем за процесния период.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на претенцията по чл.59 от ЗЗД
по давност . Претенцията по чл.59 от ЗЗД не е претенция за обезщетение от неизпълнен договор,
нито претенция за периодични плащания, а за заплащане на едно общо обезщетение за
неоснователно обогатяване, поради което тази претенция се погасява с общата 5-годишна давност
по чл.110 от ЗЗД, а не с 3-годишната давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД,както поддържа ответника.
При исковете по чл. 59 ЗЗД петгодишният срок започва да тече от момента на обогатяването за
сметка на другиго, като в конкретния случай като най-ранен момент,този срок е започнал да тече
от края на м. 09.2015год., за който месец ответникът би дължал наемна цена ,в случай че би
плащал за ползването на имота . Това е така , тъй като същият се облагодетелствувал със
спестения наем за м.09.2015год., а не с получения от него наем от наемателя „ Експрес Мъглиж“
ООД. При съобразяване на горното и на обстоятелството , че исковата молба е депозирана в ОС-
София на 01.09.2020год. се налага извод , че за процесния период /5 години преди завеждане на
иска/ исковата претенция не е погасена по давност.
От представения по делото Договор за наем от 15.01.2004год се установява, че описания по
т.2 от исковата молба недвижим имот е бил отдаден под наем от ответната кооперация на трето
лице- „Рекс-1-Иса Карачобан“ ЕООД срещу заплащане на определената в договора месечна
наемна цена. Договорът е сключен за срок от 10 години, считано от подписването му, от което и
при липса на доказателства за договорено продължаване на срока на действие на договора
/доколкото наемателят и наемодателят са търговски дружества/ следва, че същият е бил в сила през
периода от 15.01.2004год. до 15.01.2014год. Предвид на това и липсата на доказателства по делото
,че след 15.01.2014год. ПК „ Напредък“ е била във владение на процесния имот или за това ,че
имотът е продължил да бъде ползван от наемателя „Рекс-1-Иса Карачобан“ ЕООД , без
противопоставянето на наемодателя, не е налице неоснователно ползване , което да предпостави
уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД. На този извод се следва и от данните в изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза, от които е видно , че последната получена от ПК „ Напредък“
от наемателя „ Рекс-1-Иса Карачобан“ по договор за наем от 15.01.2004год. е била за м.
01.2012год. В експертизата е посочено , че за периода от 01.09.2015год. до 30.09.2017год. ПК „
Напредък „ не е получавала плащания за наем от „ Рекс- 1-Иса Карачобан“ ЕООД и плащането на
такъв, респ.получаването му не е отразявано в счетоводството на двете юридически лица.
Последното е видно от приложените преписи –извлечения от дневник за покупки на ПК„
Напредък“ и дневник за продажби на „ Рекс-1-Иса Карачобан“ ЕООД.
При така установената частична основателност на иска по чл.59 от ЗЗД касателно „ магазин“,
находящ се на бул.“ Цар Освободител“ № 42 в гр.Пирдоп и за сумата от 18 900лева без ДДС или
22 680лева с ДДС, постановеното по иска по чл.59 от ЗЗД първоинстанционно решение се явява
частично неправилно- касателно „магазин“, находящ се на бул.“ Цар Освободител“ № № 42 в
7
гр.Пирдоп и следва да се отмени и вместо него се постанови ново за уважаване на иска касателно
горепосочения имот в горепосочения размер . Върху сумата от 22 680лева се дължи и следва да се
присъди и законна лихва , считано от датата на предявяване на иска- 01.09.2020год. до
окончателното й заплащане. Като последица от това , първоинстанционното решение следва да
бъде отменено и в частта му, в която „ Пирдоп-А“ АД е осъдено да заплати на ПК“ Напредък“ и
разноски в първоинстанционното производство в размер на 2 754.59лева . В останалата обжалвана
част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора , въззиваемият следва да заплати на въззивника направените в
първоинстанционното производство разноски , съответстващи на уважената част от иска или
такива в размер на 2 144.29лева и съобразно уважената част от жалбата- разноски за въззивната
производство в размер на 1 566.98лева.
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 26/13.01.2023год., постановено по т.д.№ 562/2020год. по описа на
ОС-София, в частта му, в която са отхвърлени предявените от „ Пирдоп-А“ АД гр.Пирдоп срещу
ПК“ Напредък „ гр.Пирдоп искове за сумата от 22 680 лева , представляваща обезщетение за
ползване без основание в периода от 01.09.2015год. до 30.09. 2017год. ,тоест обезщетение в
размер на 1100лева месечно на следния недвижим имот, собственост на „ Пирдоп-А“ АД
гр.Пирдоп, а именно : магазин за хранителни стоки със застроена площ от 120 кв.м., находящ се в
гр.Пирдоп, ул.“ Цар Освободител № 42,в една сграда с поща,построен в парцел III-1211 в кв.127
по плана на гр.Пирдоп, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва считано от
датата на предявяване на исковата молба- 01.09.2020год. до окончателното изплащане на
главницата и в ЧАСТТА, в която „Пирдоп-А“ АД гр.Пирдоп е осъдено да заплати на ПК „
Напредък“ разноски по делото в размер на 2 754.59лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ПК „ Напредък „ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пирдоп, ул.“ Цар Освободител“ № 45 да заплати на „ Пирдоп-А“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Пирдоп, ул.“ Цар Освободител“ № 31 на основание чл.59 от
ЗЗД сумата от 22 680 лева, представляваща обезщетение
за лишаване право на ползване над следния недвижи имот, а именно : МАГАЗИН със застроена
площ от 120 кв.м. , находящ се в гр.Пирдоп, ул.“ Цар Освободител“ № 42,в една сграда с пощата,
построен в парцел III-1211 в кв.127 по плана на гр.Пирдоп, ведно със законната лихва върху
сумата ,считано от 01.09.2020год. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ПК „ Напредък „ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пирдоп, ул.“ Цар Освободител“ № 45 да заплати на „ Пирдоп-А“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Пирдоп, ул.“ Цар Освободител“ № 31 сумата от 2 144.29лева
разноски , направени в първоинстанционното производство и сумата от 1 566.98лева ,
представляващи направени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличието на основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8