Решение по дело №2926/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1384
Дата: 21 декември 2021 г.
Съдия: Елизабет Петрова
Дело: 20211000502926
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1384
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502926 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 22.04.2021г по гр.д. № 4186/2020г СГС,ІГО, 17 състав е осъдил
ЗАД”ДаллБогг:Живот и здраве”АД да заплати на Б. Б. С. сумата от 35 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди , причинени от ПТП, настъпило на
27.05.2019г, реализирано от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на
осн. чл.432 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата до 120 000лв. Съдът е приел, че по делото не се
установява съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. С решението си съдът
е съобразил извършеното плащане от застрахователя на сумата от 15 000лв. Съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
С определение от 09.08.2021г по същото дело съдът е оставил без уважение
молбата на адв. Х., пълномощник на ответника, за изменение на решението в частта за
разноските.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за
сумата до 10 000лв- обезщетение за неимуществени вреди.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Б.С., представляван от
1
адв. Б., в отхвърлителната му част за сумата до 120 000лв, с оплакване за
незаконосъобразност. Въззивникът- ищец поддържа, че възприетият размер на
обезщетението е занижен, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички относими към размера на обезщетението
обстоятелства, както и че не е съобразил всички установени като претърпени от ищеца
неимуществени вреди, техния характер и интензитет. Моли решението на СГС да бъде
отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да
бъде уважен изцяло. Претендира разноските направени по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя
ЗАД”ДаллБогг:Живот и здраве”АД в осъдителната част за сумата над 10 000лв-
обезщетение за неимуществени вреди, с твърдение за неправилност. Въззивникът
поддържа, че СГС неправилно е приложил материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, че
определеното обезщетение е завишено, несъобразено с установените , претърпени от
ищеца вреди, че е несправедливо. Поддържа, че по делото е доказано съпричиняване на
увреждането от страна на ищеца. Поддържа, че съдът не е тълкувал доказателствата в
тяхната съвкупност, което е нарушение на съдопроизводствените правила. Моли
решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което
исковете да бъдат отхвърлени над посочената сума. Претендира разноските ,
направени пред двете съдебни инстанции.
Страните са депозирали писмен отговор на въззивната жалба на насрещната им
страна, с който оспорват жалбата като неоснователна.
В о.с.з. въззивникът – ищец Б.С. се представлява от адв. З., която поддържа
въззивната жалба на ищеца и оспорва въззивната жалба на застрахователя. Поддържа,
че определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижено, че следва да се
съобразят всички обстотяелства, имащи отношение към размера на обезщетението.
Моли да бъдат съобразени аргументите, изложени във въззивната жалба. Претендира
разноски , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя. Прави възражение за
недължимост на разноски на застрахователя.
Въззивникът-ответник ЗАД”ДаллБогг:Живот и здраве”АД не се представлява в
о.с.з. Депозира писмена молба, с която заявява, че поддържа своята въззивна жалба и
оспорва жалбата на ищеца. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално
присъденото обезщетение да бъде намалено. Претендира разноски по делото, за които
представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението, претендирано от въззивника- ищец.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
2
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба на ищеца.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на СГС е
влязло в сила на процесното основание за обезщетението за неимуществени вреди за
сумата от 10 000лв / се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените
предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО.
Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че
ЗАД”ДаллБогг:Живот и здраве”АД дължи на ищеца заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 27.05.2019г от водач
ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с
ответника.
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от
ответника на ищеца обезщетение за неимуществени верди , определен по реда на
чл.52 от ЗЗД и наличието и обема на съпричиняване.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
3
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на
41години.
От изслушаната КСМАТЕ , изготвена от вещите лица инж. А. , д-р С. и д-р П. ,
неоспорена от страните, от нейната медицинска част се установява, че вследствие на
ПТП ищецът е получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в лека контузия на
мозъка, счупване на основата на черепа в зоната на предна черепна ямка, линейно
счупване на дясна челна кост, счупване на челния синус, етмоидалния лабиринт и
медиалната стена на дясна орбита, контузионно-кръвоизливни огнища в десните челен
и слепоочен мозъчни дялове, травматичен кръвоизлив в сфеноидалния синус,
травматичен подкожен кръвоизлив на клепачите на дясно око и разкъсно-контузионна
рана на дясна вежда и дясна челна област на главата, лицево-челюстна травма ,
изразяваща се в многофрагментарно счупване на дясна ябълчна кост, травматичен
кръвоизлив в двата горночелюстни синуси, проникваща в устната кухина разкъсно-
контузна рана на долна устна и разкъсно-контузна рана на горната устна и травма на
опорно-двигателния апарат, изразяваща се в счупвания на дистална част на дясна
лъчева кост , на големия туберкул на лява мишнична кост и разкъсно-контузна рана в
зоната на лява раменна става. Според вещите лица възстановителния период на ищеца
е продължил около година. Най-интензивни болки С. е изпитвал от получената
черепно-мозъчна травма и при обработката на разкъсно-контузионните рани и при
сваляне на конците от обработката на раните. В продължение на месец са били по-
интензивни и болките от счупването на лява мишична кост и на дистална лъчева кост
вдясно.При прегледа на 08.03.2021г на ищеца вещото лице не е установил отклонения
в неврологичния статус. Според експертизата ищецът е носил гипсова имобилизация
на дясна ръка и обездвижваща протеза на ляво рамо в продължение на 40 дни. След
това е провел курсове рехабилитация. Според вещите лица ищецът се оплаква от
продължаващи болки в областта на лява раменна става и в дясна гривнена става, от
невъзможност да лежи на лявата си страна. Вещите лица са установили белег от рана
по външната страна на лява мишница, ограничен обем движение в лява раменна става
при повдигане на ръката настрани от 120 градуса, при норма 180 градуса и
ограничение в обема на движение на дясна гривнена става при повдигане на ръката
нагоре – 40 градуса, при норма 70 градуса.
В о.с.з. на 27.11.2020г е изслушан свидетеля С. Г.-С., майка на ищеца , която
установява, че след като са изписали сина й от болницата той не могъл да се грижи за
себе си, тъй като и дават горни крайника били травмирани и обездвижени. Според
свидетелката болките на ищеца и затрудненията в бита, които изпитвал, продължили
около шест месеца. През този период синът й имал проблеми със съня. Според
свидетелката ищецът изпитвал емоционален стрес и имал склонност да се усамотява и
затваря.Свидетелката установява, че и към момента продължава да има
главоболие.Според свидетелката поради травмите в горните крайници ищецът не може
4
да вдига тежки неща. Свидетелката установява,че ищецът изпитва неудобство, че не
може да прекарва пълноценно време със сина си.
Така дадените свидетелски показания съдът намира за обективни, логични и
подкрепени от другите доказателства по делото. Същите не се опровергават от други
доказателства, събрани по делото. Свидетелят установява факти, които лично е
възприела . Изложеното мотивира съда да приеме , че може да кредитира събраните
свидетелски показания и да ги използва при мотивиране на изводи по делото.
С оглед изложеното съдът приема, че с оглед претърпените от ищеца травми-
множество счупвания по цялото тяло, включително и в основата на черепа,
претърпените множество контузии, продължителния възстановителен период- близо
една година, продължителният период на интензивни болки, като съобрази още
претърпените рехабилитации, както и продължителната необходимост на ищеца от
грижи и помощ в ежедневието , неудобството, което ищецът е изпитвал от това да
ангажира хора да се грижат за него, като съобрази промените в характера на ищеца,
установени от свид.Г.-С., като съобрази и непълното възстановяване, установено от
СМЕ, изразяващо се в ограничен обем на движенията на лява раменна и дясна
гривнена става съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищеца
за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 80 000лв. При определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази момента на настъпване
на увреждането- в случая 2019г , както и конкретните, индивидуални и субективни
изживявания на ищеца и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При
определяне на дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на
живот в страната към момента на настъпване на увредата, доколкото обезщетението не
следва да служи за неоснователно обогатяване.
От тази сума следва да се приспадне доброволно заплатеното от 25 000лв или
дължимото се от ответника справедливо обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от ищеца възлиза на сумата от 55 000лв.
По отношение на възражението за съпричиняване
Ответникът – застраховател навежда възражение за съпричиняване на
увреждането, в отговора на исковата молба, поради управление на мотоциклет при
липса на правоспособност, с превишена и несъобразена скорост, с изключена къса
светлина,с неправилно поставена, незакопчана или повредена каска, при липса на
екипировка и технически неизправно МПС.
Пред настоящата инстанция ответникът – въззивник поддържа възражение за
съпричиняване поради неспазване на рехабилитацията, поради избиране на скорост на
движение от страна на ищеца, която е несъобразена. Поддържа,че ищецът е имал
възможност да спре и да не допусне ПТП, но не е възприел опасността и не е
направил опит да спре, което означава, че действията му са били технически
5
неправилни. Поддържа възражението си за неправилно поставена каска.
От така поддържаните пред въззивната инстанция основания за съпричиняване
съдът следва да разгледа само тези, които са били наведени своевременно с отговора
на ИМ. Съгласно чл.131 от ГПК се преклудират всички възражения на ответника, в
това число и за съпричиняване, ако не са наведени в срока за отговор на исковата
молба. Ето защо, възражението за липса на подходяща рехабилитация и технически
неправилно поведение на ищеца, поради липса на опит да спре преди ПТП , като
ненаведени с отговора на ИМ , се явяват преклудирани и по отношение на тях съдът не
следва да проверява правомерността на поведението на ищеца.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
По делото е разпитан свид. Г. С., който установява, че е участник в процесното
ПТП и ПТП е настъпило , тъй като е отнел предимството на ищеца. Свидетелят
установява, че ищецът се е движил с включена светлина на мотоциклета и с каска на
главата. След като ищецът паднал свидетелят установява, че е видял каската на земята.
В о.с.з. на 26.03.2021г е изслушана свид. К. П., която установява, че се е
движила зад мотоциклета на ищеца, че една кола излязла от ул. Враждебна, човекът с
автомобила като че ли не видял ищеца и застанал пред него. Според свидетелката
мотористът нямало как да избегне удара и се ударил между двете врати. Според
свидетелката преди ПТП ищецът е имал каска. Според свидетелят автомобилът
буквално спрял пред мотора и той нямал възможност и да го заобиколи.
По делото се установява от изслушаната по делото САТЕ, че на 27.05.2019 г. в гр.
София по бул. Владимир Вазов се е движил мотопед Априлия СР 50, управляван от
ищеца със скорост 40-50 км/ч, с посока на движение към центъра на гр. София. При
приближаване към напречната ул. 61-ва, намираща се отдясно, от нея се появил л.а.
Фолксваген, управляван от Г. С.. Той предприел ляв завой, навлизайки в платното за
движение на бул. Владимир Вазов, за да продължи в посока към бул.Ботевградско
шосе. В този момент мотоциклетът се намирал на 24-30 м, а опасната му зона на
спиране била от 28 до 30 м. Ищецът нямал техническата възможност да спре преди
мястото на удара, поради което се ударил челно в предно колело и предна лява врата на
л.а. Фолксваген. Според вещите лица скоростта на мотоциклета е била в рамките на
ограничението от 50 км/ч, а тази на лекия автомобил – 15-20 км/ч. Вещото лице
установява, че при по-ниска скорост от 40км/ч опасната зона за мотоциклета е била 28
метра.Според вещото лице водачът на автомобил Фолксваген е реагирал със
6
закъснение, но е имал възможност да спре. Той обаче е помислил, че ще успее да мине
пред мотоциклета и затова продължил да се движи.
Безпротиворечиво е установено по делото от свидетелските показания и от САТЕ
, че МПС Фолксваген се движил по път, урегулиран със знак Б2 „Стоп“, а
мотоциклетистът – по път със знак Б3 „Път с предимство“.
Установява се , още от изслушаната КСМАТЕ, че ако ищецът беше управлявал
мотопеда си без каска, получените травми на главата биха били по-сериозни
В о.с.з. на 26.03.2021г вещите лица допълват, че във всички случаи каската е
паднала след удара в колата. Вещите са дали категорично заключение, че ищецът е
получил травмите си докато е бил с каска, че травмите се получават при удара.
При така установените факти съдът намира,че направеното възражение за
съпричиняване е неоснователно, като недоказано.
По делото не се установява ищецът да е имал поведение, което да е
противоправно и в причинна връзка с процесното ПТП. Същият се е движил със
законоустановената скорост по път с предимство. Навлизайки в кръстовище не е имал
задължение да намали скоростта си, напротив следвало е да се изнесе от кръстовището
възможно най-бързо. Не е бил длъжен да предвиди,че непосредствено пред него ще се
появи и ще спре автомобил.Ищецът е управлявал с каска, която е изпълнила своите
функции и го е предпазила от получаването на по-сериозни травми. Защо след удара
/след като е изпълнила своите функции/ каската е паднала от главата на ищеца е без
значение за делото и няма връзка с получаването на травмите от страна на ищеца.
Останалите основания в подкрепа на възражението за съпричиняване не се
поддържат от ответника във въззивната жалба или са ново наведени- за първи път във
въззивната жалба – и съответно – преклудирани.
Ето защо, при съвкупното тълкуване на представените по делото доказателства
настоящият съдебен състав приема, че по делото ответникът не успява да проведе
пълно доказване на възражението си за съпричиняване, поради което и така
поддържаното възражение следва да бъде оставено без уважение.
От изложеното следва, че отговорността за вредите , претърпени от ищеца
вследствие на ПТП , настъпило на 27.05.2019г следва да се носи само и изцяло от
увреждащото лице, съответно от застрахователя на неговата ГО. Определеното
обезщетение в пълния му размер от 55 000лв се дължи от ответника.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата над 35 000лв до 55 000лв и в тази част предявеният
иск следва да бъде уважен, като върху присъдената главница се дължи лихва за забава,
считано от 07.11.2019г . В останалата обжалвана част първоинстанционното решение
7
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора първоинстанционното решение следва да бъде изменено
в частта за разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на ищеца се дължи сумата от още 33лв- разноски по
делото.
На ищеца се дължат още 6.98лв- разноски по делото , направени пред първата
инстанция.
На пълномощника на ищеца се дължат още 1179.00лв- възнаграждение за защита
пред първата инстанция, ведно с ДДС.
Застрахователят дължи по сметка на СГС държавна такса от още 1200лв и
разноски по делото от още 82.50лв .
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да
заплати разноски на застрахователя за сумата над 211.67лв.
Застрахователят, с оглед изхода от спора, дължи държавна такса по сметка на
САС в размер на 600лв.
На пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение за защита пред въззивната
инстанция в размер на 2847.63лв. сумата се получава като се съобрази обжалваемия
интерес от 110 000лв, минималният размер на адвокатското възнаграждение при този
интерес от 3730лв и изхода от спора. Сумата от 2847.63лв включва 474лв ДДС.
На застрахователят не се дължи възстановяване на внесената държавна такса
поради неоснователност на жалбата му. Не се установяват реално направени разноски
по делото от застрахователя за защита от един адвокат, поради които такива не селддва
да му се възстановяват.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 22.04.2021г , постановено по гр.д. № 4186/2020г на
Софийски градски съд , ГО, І-17 състав в частта, с която е отхвърлен предявения иск от
Б. Б. С. против ЗАД”ДаллБогг Живот и здраве”АД за сумата от 35 000лв до 55 000лв-
обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която Б. Б. С. е осъден да
заплати разноски по делото за сумата над 211.67лв и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
8
ОСЪЖДА ЗАД”ДаллБогг Живот и здраве”АД с ЕИК ********* да заплати на Б.
Б. С. с ЕГН ********** сумата от още 20 000лв, представляващи разликата между
присъдените 35 000лв и дължимите се 55 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.05.2019г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ,
ведно със законната лихва върху сумата , считано от 07.11.2019г до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.04.2021г , постановено по гр.д. № 4186/2020г на
Софийски градски съд , ГО, І-17 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД”ДаллБогг Живот и здраве”АД с ЕИК ********* да заплати на Б.
Б. С. с ЕГН ********** сумата от още 6.98лв- разноски , направени пред първата
съдебна инсатнция, на осн. чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД”ДаллБогг Живот и здраве”АД с ЕИК ********* да заплати на
адв. А. Б. от САК сумата от още 1179лв- възнаграждение за защита пред СГС и сумата
от 2847.63лв- възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД”ДаллБогг Живот и здраве”АД с ЕИК ********* да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от още 1200.00лв- държавна такса, както и
82.50лв- съдебно-деловодни разноски , а по сметка на Софийски апелативен съд-
сумата от 600лв- държавна такса за въззивното производство, на осн. чл.78,ал.6 от
ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9