ПРОТОКОЛ № 1542
01.09.2017г. Град ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІV нак. състав
На първи септември две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ИВАН БЕДАЧЕВ
Съдебни заседатели: 1. АНТОАНЕТА МАЗГАЛОВА
2. НЕДЯЛКА КАЦАРОВА
Секретар ЙОРДАНКА ТУДЖАРОВА
Прокурор ВАСИЛ ЯНЕВ
Сложи за разглеждане докладваното
от СЪДИЯТА
НОХД № 1072 по описа за 2016 година.
На поименното повикване в 09,30 часа
се явиха:
За Районна прокуратура – Пловдив се явява прокурор В.
Янев.
ПОДС. С.И.Г. редовно уведомен от предходното съдебно
заседание се явява лично и с упълномощеният му защитник адв. И., редовно
призован.
ПОДС. Б.Й.Б. редовно уведомен
от предходното съдебно заседание не се явява.
В залата се явява служебният му
защитник от досъдебното производство адв. С..
АДВ. С.: Имам информация по телефона,
че подзащитният ми пътува към съда, но още не е пристигнал.
ПОДС. В.Й.И. редовно уведомен
от предходното съдебно заседание, не се явява.
В залата се явява адв. А.
служебен защитник от досъдебното производство.
АДВ. А.: Имам информация от
другите подсъдими, че подзащитният ми пътува, но не мога да посоча причина защо
не се явява.
ПОДС. И.П.В. редовно уведомен
от предходното съдебно заседание не се
явява.
В залата се явява адв. П.
служебен защитник от досъдебното производство.
АДВ. П.: Подзащитният ми знае за датата на делото и трябва да присъства.
ПОДС. Г.С.А. редовно уведомен
от предходното съдебно заседание се явява лично и със служебният си защитник от
досъдебното производство адв. А..
ПОДС. Т.П.В. редовно уведомен
от предходното съдебно заседание се явява лично и със служебният си защитник от
досъдебното производство адв. А..
СВИД. А.А.И. редовно призован,
не се явява. СВИД. Ц.И.Ц. редовно призован се явява.
СВИД. Н.И.Г. редовно призован
се явява.
СВИД. А.В.М. редовно призован
се явява.
СВИД. К.Н.В. редовно призована,
не се явява
СВИД. Д.Т.Г. редовно призована, не се явява
ВЕЩО ЛИЦЕ С.Д.Г. редовно
призована се явява.
ВЕЩО ЛИЦЕ В.Г.С. редовно
призована се явява.
ПРОКУРОР: Уважаеми г-н
Председател, налице е процесуална пречка да бъде даден ход на делото доколкото
трима от подсъдимите ги няма.
АДВ. И.: Ход на делото не
следва да се даде предвид това, че липсват трима от подсъдимите.
АДВ. С.: Уважаеми г-н
Председател и уважаеми съдебни заседатели, съгласен съм със становището на
колегата и прокурора, че ход на делото не следва да бъде даден с оглед неявяването
на трима от подсъдимите, но преди да се произнесете за това, аз си направих
труда отново да прочета обвинителния акт и считам, че той не отговаря на
изискванията по чл. 246 от НПК и съдебното производство следва да бъде
прекратено и върнато на Районна прокуратура Пловдив за прецизиране на
обвинителния акт. Направи ми впечатление, че и при една елементарна сметка още
като прочетете обстоятелствената част ще видите, че там пише „около чували”,
„около килограми”. Това е съществено процесуално нарушение, което нарушава
правото на обвиняемите. За да не се достигне до съдебни грешки мисля, че по-
добре е сега да се прекрати съдебното производство, да се върне делото на Прокуратурата и да се направи
коректен обвинителен акт с точно описание на механизма за извършеното
престъпление и едва след това да разсъждаваме кой и какво. Ето защо, моля
делото да бъде прекратено и върнато на РП- Пловдив.
АДВ. А.: Да не се дава ход на
делото по аргументите на колегите, както и присъединявам се към становището на
адв. С. делото да бъде прекратено.
АДВ. П.: Налице са пречки за
даване ход на делото в днешното съдебно заседание. Като Ви моля да счете, че
подзащитният ми И.В. не става самостоятелна пречка за отлагане на делото и моля
да не му променяте мярката му за неотклонение. Освен това, следва делото да
бъде прекратено и върнато на Районна прокуратура Пловдив по изложените подробни
аргументи от колегата адв. С., тъй като наистина обвинителния акт има пороци,
което пък затруднява много правото на защита на подсъдимите.
ПОДС. Г.: Да не се дава ход на
делото.
ПОДС. А.: Да не се дава ход на
делото.
ПОДС. Т.П.В.: Да не се дава ход
на делото.
ПРОКУРОР: По направеното от
защитата искане, предоставям на съда.
АДВ. И.: Аз също съм се
съобразявал, че в обстоятелствената част ако седнем и изчислим количеството
откраднато зърно повече от
АДВ. С.: Г-н Председател, сега ми
се обади моя подзащитен Б. и каза, че с В.П. са в сградата на съда.
За решаване на въпроса за
даване ход на делото и за произнасяне по направеното искане за прекратяване на
съдебното производство съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава
в 09,46 часа в същият съдебен състав и страни.
В залата в залата се явяват
подсъдимите Б.Б. и В.И..
Съдът след тайно съвещание при
решаване на въпроса за даване ход на делото намира, че в днешното съдебно заседание
ход на делото не следва да бъде даден.
На първо място, действително са налице процесуални пречки от процесуална гледна
точка за даване ход на делото, тъй като и след пристигане на част от
подсъдимите, в крайна сметка до настоящият момент отсъства подсъдимия И.П.В., тъй
като спрямо същият е повдигнато
обвинение за тежко умишлено престъпление
и съгласно нормата на чл. 269 ал.
1 от НПК присъствието му е задължително.
По отношение на направеното от
защитниците на подсъдимите искане, Съдът след съвещание и след самостоятелен
прочит на обвинителния акт намира, че действително към настоящият момент се
констатира, че в производството е допуснато съществено процесуално нарушение
водещо до ограничаване на процесуалните права и по- конкретно на правото на защита на подсъдимите, което е
отстранимо и което се отнася до задължителното съдържание на обвинителния акт,
съгласно чл. 346 ал. 2 от НПК и в тази връзка са налице всички предпоставки по
чл. 288 ал. 1 т. 1 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане
на делото на Районна прокуратура – Пловдив. Съображенията на съдебният състав за
това са следните:
Основната процесуална функция
на обвинителния акт е както да формулира в пълнота обвинителната теза, така и
да постави рамките на процеса на доказване в наказателния процес. В
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът следва да посочи всички
факти, от които се извеждат всички съставомерни елементи на престъплението,
което е предмет на повдигнатото спрямо всеки един от подсъдимите обвинение,
което включва както времето, място и начина на извършването на престъпление,
така и участието на всеки от подсъдимите в престъплението, за което е привлечен
като подсъдимо лице.
В случая, тъй като предмет на обвинението е
престъпление против собствеността, предмета на престъплението, а именно
инкриминираните вещи и техният точен вид и количество са част от обективния
състав на престъплението, което е предмет на обвинението. В конкретният случай,
видно от обвинителния акт престъпната деятелност, която е вменена на
подсъдимите се е развила на два отделни етапа, които са отделени
фактологически. Като първият етап, който се е развил на 21.02.2014г., в
обвинителния акт се твърди, че изпълнителното деяние, а именно отнемането на
инкриминираните вещи е станало чрез напълването на 20 броя чувала от четирима от подсъдимите, като всеки
чувал е бил с тегло около 30-
Същото важи с още по-голяма
степен и за следващата инкриминирана дата -
22.04.2014г., за която се твърди, че четирима от подсъдимите са отнели
ечемик, който са поставили в 30 броя чували, всеки с тегло от 30-
Отново при аритметични смятания
се установява, че максималната стойност на така твърдяното количество на инкриминираната вещ за
посочената дата е около
В тази връзка именно съдът
намира, че е основателно възражението и
искането на защитата, че при тази конфигурация на обвинителния акт е налице
ограничаване правото на защита на всеки от подсъдимите, тъй като явно всеки е
обективно възпрепятстван да разбере в
пълнота повдигнатото спрямо същия обвинение, включително и относно обективните
характеристики на деянието, което му се вменява във вина, част от които е и
точното количество на инкримираната вещ.
Същото според настоящият съдебен състав представлява съществено процесуално
нарушение, което е отстранимо на фаза досъдебно производство и по конкретно на
етап действия на прокурора след приключване на разследването. Това обаче
неминуемо налага съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде
върнато на Районна прокуратура Пловдив за отстраняване на посочените
процесуални пороци, касаещи задължителното съдържание на обвинителния акт.
Независимо, че съдът констатира
на този процесуален етап съществения процесуален порок, правилния краен процесуален ход е именно прекратяване на
съдебното производство, тъй като наличието на съществено процесуално нарушение
би се явило пречка за постановяване на законосъобразен краен съдебен акт. Независимо от останалите
процесуални пречки за даване ход на делото, а именно отсъствието на един от
подсъдимите, съдът намира, че към настоящият момент при наличието на водещите
предпоставки за не даване ход на делото
и прекратяване на съдебното производство следва да се произнесе в този смисъл.
Затова и на основание чл. 288 ал.1 т.1 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД № 1072/2016г. по описа на Районен съд гр. Пловдив – ХІV
наказателен състав.
ВРЪЩА делото на Районна
прокуратура-гр. Пловдив за отстраняване на съществените процесуални нарушения отнасящи
се до съдържанието на обвинителния акт.
На явилите се вещи лица д-р С.
и Г. се издаде РКО за сумата от 20 лева от бюджета на съда на всяка една от
тях.
Определението за прекратяване
на делото подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд гр. Пловдив по реда
на Глава ХХІІ от НПК.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание.
Заседанието
се закри в 09,56 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:1:
2:
СЕКРЕТАР:
Вярно с оригинала!ЙТ