Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260727 24.11.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд XXXVIII - ми граждански състав
На трети ноември две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа гражданско дело № 2087/2020 г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано от съдията Ковачева,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.Г.И., ЕГН **********, адрес: ***, ******, срещу „Юробанк България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Витоша, ул.
Околовръстен път № 260, представлявано от ******, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, причинени в резултат на неоснователно образувано срещу И.
гражданско и изпълнително дело, свързани със запис на заповед от 13.08.2008 г.,
както и сумата 1480,56 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
законна лихва върху внесена от И. парична гаранция по делото, както и
направените по делото съдебни разноски. Ищцата се позовава на недобросъвестно упражняване
на процесуалните права от насрещната
по делото страна по смисъла
на чл. 3 ГПК.
Посочено е, че ответното дружество е подало заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение срещу ищцата на основание запис на заповед от
13.08.2008 г. Издадена е заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. №
740/2018 г. на БРС за сумата 10000 лева главница и 250 лева разноски. Още през
2016 г. ответникът изпратил на ищцата нотариална покана за доброволно плащане,
но тя отговорила, че твърдяното вземане не съществува. Предвид подаденото по
чл. 414 ГПК възражение било образувано гр. д. № 7722/2018 г. за установяване,
че И. дължи на банката сумата от 10000 лева по запис на заповед, издаден на
13.08.2008 г. от „***” ЕООД и авалиран от И., като с
влязло в сила решение искът по чл. 422 ГПК бил отхвърлен. Призната за доказана
е неистинността на записа на заповед по отношение на датата на издаване и на
падежа. Така още от 2016 г. И. била подложена на стрес, били възбранени нейни имоти, целта била търговската й дейност да
бъде срината. За да бъде спряно изпълнителното дело, образувано въз основа на
издадения по ч. гр. д.
№ 740/2018 г. изпълнителен лист, И.
внесла парична гаранция в размер на 10250 лева на 12.07.2018 г. Сочи, че
вследствие на неоснователните действия на служители на банката е понесла
изключително негативни емоции, стрес, изгубила е спокойния си сън, загубила е
свои наематели вследствие неоснователно наложените възбрани на нейни имоти,
употребявала е успокоителни медикаменти.
Ответникът е оспорил изцяло по
основание и размер предявените искове, за което е изложил подробни съображения.
Посочил е, че в рамките на изпълнителния процес са наложени обезпечителни
мерки, като същият е образуван въз основа на подлежащ на изпълнение съдебен
акт. Изложени са доводи, че изпълнителното дело е образувано за удовлетворяване
на вземане, т.е. като част от развитието на конкретното гражданско
правоотношение, което няма общо с вътрешното, субективно светоусещане. Банката
се е ползвала изцяло от законоустановени методи.
Изложено е, че твърдените от ищцата медицински проблеми не са в
причинно-следствена връзка с поведението на банката. Сочи, че липсва основание
за присъждане на обезщетение.
Моли съда да отхвърли предявения
иск и да му присъди съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа
страна следното:
Ч. гр.
д. № 740/2018 г. по описа на БРС е образувано по заявление на „Юробанк
България” АД за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК за парично вземане
в размер на 10000 лева срещу длъжниците
******и М.Г.И.. В заявлението е посочено,
че вземането на банката произтича
от неплатено задължение по запис
на заповед, издаден на 13.08.2008 г. от „***“ ЕООД, ЕИК ***, авалиран от
******и М.Г.И. и платим на предявяване в срок до 13.09.2018 г. Въз основа на заявлението
е издадена заповед №
430/30.01.2018 г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Т.И. и М.И. за сумата 10250 лева, от които 10000 лева неизпълнено
задължение по запис на заповед,
ведно със законната лихва от подаването на
заявлението на 29.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както
и 250 лева разноски. Постъпило срещу заповедта е възражение, като по иска, предявен по реда на
чл. 422 ГПК, е образувано гр. д. № 7722/2018 г. на БРС. Същото е завършило с влязло в сила
решение от 17.07.2019 г., с което искoвете на „Юробанк България” АД срещу
М.Г.И. за установяване дължимостта на вземанията по
издадената по ч. гр. д. № 740/2018 г. на БРС заповед за незабавно изпълнение са отхвърлени. Призната за доказана е неистинността на запис на заповед, издаден
на 13.08.2008 г. от „***”
ЕООД и авалиран от М.Г.И.,
по отношение на датата на издаване и на падежа.
Представени по делото са нотариални
покани, изходящи от „Юробанк България” ЕАД,
адресирани до И., с покана за плащане на задължение по запис на заповед.
Приложени са покани за доброволно изпълнение, адресирани до И. по изп. д. № 150/2018 г. на ЧСИ *****, образувано въз основа
на издадения по ч. гр.
д. № 740/2018 г. на БРС изпълнителен лист, както и доказателства за
вписани възбрани върху имоти на И. по изпълнителното дело.
Видно от представеното определение
от 18.07.2018 г. по ч. гр.
д. № 740/2018 г. на БРС, И. е заплатила парична гаранция в размер на 10250 лева на 12.07.2018 г.
за спиране на принудителното изпълнение на издадената заповед за изпълнение.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите *****и *****. Свидетелят ***** е
посочила, че преди няколко години И. била много притеснена, повод за което било
дело за 10000 лева от Пощенска банка през 2018 г. Когато се видели, тя винаги
за това говорела, защото за нея било уронване на престижа да дължи пари. Тя била
известна в града и това дело било голям проблем. Започнала да вдига кръвно, за
което свидетелката й купила лекарства. Имала безсъние, тревожност, което
продължавало и до днес.
Във връзка с делото имала запор
на магазините в *****– те не можело да работят, нито да се дадат под наем. И. й
споделила, че е викана в полицията за разпити по повод на това дело.
Свидетелят Т.И.е посочил, че е
бивш съпруг на ищцата и тя му споделяла, че във връзка с делото на Пощенска
банка й запорирали имоти в *****. Свидетелят си спомня,
че през 2018 г. тя станала нервна, започнала да взима хапчета, вдигнала кръвно,
имала два - три припадъка и викали Бърза помощ. Разстроила се много, защото нямала
задължение към банката. Тя била поръчител по кредит на друго лице.
Свидетелят счита, че тъй като
ищцата била известно име в Бургас, това дело довело до нейния психически дискомфорт, тъй като било накърнено чувството й на чест
като работодател.
Звънели й по телефона от
полицията, викали я от полицията на разпит. Многократно й звънели от Пощенска
банка по телефона и я тормозели, за да изплати задължението по това дело, и
всичко това й донесло притеснения.
При така събраните доказателства
съдът намира, че предявеният иск по чл.
49 във вр. с чл. 45 ЗЗД е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени от
изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл.
49 ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна
функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни
и виновни действия и бездействия – настъпва в резултат на виновно причинени
вреди от страна на натовареното лице при или по повод изпълнението на
възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази
отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са
причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при
наличието на причинна връзка между тях. Доказателствената
тежест за наличието на деликт, от който да произтича
и претендираната щета, е изцяло на ищеца, тъй като
той следва да докаже иска си. В тежест
на ищеца е да установи вината на служители на ответното
дружество, на които е възложило дейността по уреждане по съдебен ред на
отношенията с И., настъпването на вредоносния резултат, причинен при или по
повод изпълнение на възложената работа и всяка от сочените като претърпени неимуществени и имуществени вреди по вид и размер,
както и причинно – следствената връзка между тяхното настъпване
и поведението на лицето, на което
ответникът е възложил работата.
В случая липсва
противоправност (и недобросъвестност по смисъла на чл. 3 ГПК) и виновност на
действията на служители на ответното дружество по подаване на заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и иск по реда на чл. 422 ГПК. Ищцата
счита, че ответното дружество недобросъвестно е упражнило процесуалните
си права и с това е нарушило разпоредбата
на чл.
3 ГПК. Такова обаче не е налице, тъй като служител на ответното
дружество е съставил заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ – запис на заповед, подписан от И., и така е упражнил
процесуалното
право на защита на своето твърдяно право, а именно събиране на вземане по договор за кредит,
обезпечено със
запис на заповед. Всяко лице има право на иск, за да защити правото си, ако
счита, че съществува в неговия патримониум вземането
срещу ответника, което е сторено в случая. Факт е, че искът е отхвърлен с
влязло в сила решение, но това не се дължи на противоправно
или недобросъвестно поведение на служител на ответното дружество, а на извод на
съда за нередовен менителничен ефект. Всяко лице може
да търси защита на правата си от съда, като отговорност при отхвърляне на иска е
предвидена в закона единствено в случай на допуснато обезпечение на иска (чл.
403 ГПК) или ако единствената цел на ищеца е била да
бъдат увредени права и законни интереси на ответната страна, което в случая
не се установява. Търсенето
на защита пред съда за събиране на вземане по
договор за кредит не е противоправно, като съдът дължи защита
по всеки предявен иск, а отговорността за вреди от предявяването
на неоснователен или недопустим иск се изчерпва
с разноските по делото.
За пълнота следва да са
отбележи, че внасянето на гаранция по смисъла на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД от
страна на И. не може да се вмени във вина на дружеството, тъй като по силата на
чл. 420, ал. 1 ГПК изпълнението по издадена заповед за незабавно изпълнение въз
основа на запис на заповед се спира автоматично по силата на закона при
постъпване на възражение срещу заповедта, като съдът може да конста***а това в акта си за спиране. Т.е безпредметно е
било внасянето на гаранция от страна на И., тъй като спиране на изпълнението е
настъпило автоматично с подаване на възражение по чл. 414 ГПК.
Ето защо съдът намира, че не са налице
предпоставките за уважаване на исковете, поради което следва да се отхвърлят.
По изложените съображения
Бургаският районен
съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М.Г.И., ЕГН **********, адрес: ***, ******, срещу „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път № 260, представлявано от ******, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени в резултат на неоснователно образувано срещу И. гражданско и изпълнително дело, свързани със запис на заповед от 13.08.2008 г., както и сумата 1480,56 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – законна лихва върху внесена от И. парична гаранция по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.