Решение по дело №562/2013 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1475
Дата: 19 юли 2013 г. (в сила от 30 октомври 2013 г.)
Съдия: Георги Николов Грънчев
Дело: 20132120200562
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2013 г.

Съдържание на акта

          Р Е Ш Е Н И Е

 1475/ 19.07.2013 г. град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                    ХV  наказателен състав

На двадесети март                                                       2013 година

В публичното заседание в следния  състав :

 

                                                     Председател :   ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

                                    Съдебни заседатели :     1.

                                                                           2.

Секретар Т.М.

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията Грънчев

НАХ дело № 562 по описа за 2013 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.375 и сл. от НПК. Образувано е по постановление на Бургаската районна прокуратура, с което се предлага освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия С.Н.С. с ЕГН ********** за извършено от него по престъпление по чл.313, ал.3, вр. ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК.

Представител на Бургаската районна прокуратура редовно призована не се явява.

Обвиняемият С. редовно призован се явява лично в съдебно заседание. Не се признава за виновен. Счита не е извършил престъпление.

Съдът, като взе предвид обстоятелствата, изложени в постановлението намира за установено от фактическа страна следното:

Обв. С.Н.С. от 01.01.2006 год. до 02.05.2006 год. е заемал длъжността „Началник на сектор" в Областно звено „О. — Бургас", съгласно заповед № ЛС-13-1428/15.07.2005год. на министъра на правосъдието, с присъдено звание „подполковник" от МВР. Званието е присъдено със заповед № К-3692/29.09.2004 год. от министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл.393, ал. 2 от Закона за съдебната власт, по отношение на личния състав на Главна дирекция „О." са се прилагали разпоредбите на част трета, глави петнадесета - двадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи. В тази връзка с промяната и влизането в сила на новия Закон за МВР през 2006 год., със заповед № ЛС-03-900/11.10.2006 год. на министъра на правосъдието на С.Н.С. е била присъдена категория "В - Главен инспектор", считано от 02.05.2006 год.

След утвърждаване на Щатно-структурни промени в Главна дирекция „О.", със заповед № ЛC-03-518/21.06.2007 год. на министъра на правосъдието, обв. С. е бил преназначен на длъжност „началник на отдел" в същото Областно звено, считано от 12.07.2007 год.

През 2009 год. с приемането на Правилник за устройството и дейността на Главна дирекция „О." и организирането на дейността й в отдели, сектори и териториални звена, които от своя страна са : областни дирекции, областни звена и районни звена, длъжността началник на отдел в Областно звено „О. - Бургас" се трансформирала в длъжността „директор на Областна дирекция „О.- Бургас". За временно изпълняващ длъжността със заповед № ЛC-03-538/16.06.2009 год. на министъра на правосъдието е бил назначен обв. С.Н.С., считано от 01.07.2009 год. Същият е заемал тази длъжност до датата на прекратяване на служебното му правоотношение, а именно от 06.08.2010 год. със заповед ЧР-06-6/15.03.2010 год. на министъра на правосъдието на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО.

Предвид служебното положение което заемал, обв.С. на осн.чл.178, в редакцията си от ДВ. бр.17 от 2006 година / При постъпване на служба в МВР държавните служители полагат клетва и подписват декларация за политически неутралитет, декларация за обстоятелствата по чл. 177, ал. 1, 3 и 5 и декларация за имуществото и доходите си. (2) Отказът да се положи клетва или да се подпишат декларациите по ал. 1 е пречка за постъпване на държавна служба. (3) Декларацията за имуществото и доходите се подава ежегодно до 31 март/ и чл.187 от / (1) (Изм. изцяло - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Държавните служители са длъжни да декларират по реда на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят. (2) Държавните служители са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност. (3) В случаите по ал. 2 държавните служители писмено уведомяват съответния орган по чл. 186, ал. 1./, както и всички служители на Главна Дирекция „О." е бил длъжен да подаде декларация и за имотното си състояние и доходи.

По силата на изричната законова разпоредба визирана в чл. 20, ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията / редакция от ДВ.бр.17 от 2006г. в сила от 01.05.006г. отм.с ДВ бр.25/03.04.2009г.в сила от 01.06.2009г./, вр. с чл. 178, ал.1 и ал.3 от Закона за министерството на вътрешните работи / в редакцията си ДВ бр.17 от 2006г./ и чл. 12, т.2 вр. с чл. 14 от Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси / в редакция ДВ бр.94/31.10.2008 г. в сила от 01.01.2009г./, обв.С. е бил специално задължен да удостовери истина в частния документ-декларацията представена пред ГД" О."МП гр.София.

Задължение за него е било и при настъпване на нови обстоятелства това да се отрази в ежегодната декларация за следващата година. На осн.чл.14 от ЗПКИ /Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси/ лицата заемащи публична длъжност, каквато е и длъжността заемана от обв.С. по см. на чл.3 от същия закон подават декларацията по чл. 12, т. 2 в 30-дневен срок от избирането или назначаването му. В декларацията лицето следва да удостовери истината и да посочи обстоятелствата, които биха довели до възникване на конфликт на интереси.

Декларациите по горепосочените членове от ЗМВР, ЗПКИ и ЗИН през 2008г. и през 2009 година, подавани от всички служители на ГД"О." Бургас били регистрирани в деловодството на структурното звено от свид. Р.Х. / деловодител/.

На 03.08.2005 година с нотариален акт № 197, том XII, рег.№ дело № 2269/2005 година обв.С.С. е придобил от С. К. К. - изпълнителен директор на „П. Х. " АД собствеността върху недвижим имот, находящ се в к.к.Слънчев бряг, общ.Несебър, представляващ ап.№28, ет.4 в „Хотелски комплекс и апартаменти Перла" със застроена площ 97,40 кв.м., ведно с приспадащите се към него идеални части от общите части на сградата в размер на 13,19 кв.м. и ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, където е построена сградата / л.40-л.41 от том №1 на ДП/. Стойността на имота възлизал по документи на 54 080 лева, която сума е следвала да бъде изплатена от купувача - обв.С., чрез отпуснат банков кредит от „Токуда Банк" АД в размер на 233000 лв., обезпечен чрез ипотека на закупувания имот - нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 198, том XII, рег.№ дело № 2270/2005 година от дата 03.08.2005 година на службата по вписвания -Несебър.

Тези обстоятелства съгласно чл.187, ал.З от ЗМВР/ в редакцията си ДВ бр.17 от 2006г./, обв. С. е следвало впише в годишните декларации за имущественото състояние - до 31 март ежегодно.

Същевременно с това обв.С.С. и съпругата му, като собственици на горепосочения недвижим имот на 12.08.2005 година, сключили предварителен договор за покупко-продажба на движим имот с „П. – Х. "АД –Бургас, представлявано от изпълнителния директор М. В. М.. На осн.чл.178 ал.1 от ЗМВР и чл.12 т.2 вр.чл.14 от ЗПКИ като лице, заемащо публична длъжност обв.С. е следвало да отрази в декларация по образец, наличието на сключен договор с юридическото лице „П.Х."АД Бургас, както е следвало и да отрази наличието на банков кредит в размер на 233000 лева с „Токуда Банк".

Приложените по делото документи, показанията на свидетелите, заключенията на вещите лица, дали основание прокурорът да приеме, че обвиняемият С. е извършил престъпление по престъпление по чл.313, ал.3, вр. ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК   и при наличието на законовите предпоставки да предложи освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК.

Пред съда обвиняемият е неговият защитник оспорват фактите описани в постановлението на прокурора. Твърди се, от обвиняемият С. не е бил титуляр на договора, изпълнявал е правната фигура на т.нар.”сламен човек” и поради това деянието му е несъставомерно. Оспорва се наличието на състав, заради това, че не е налице деклариране на нови обстоятелства, а само потвърждаване на вече декларираното. На последно място се твърди, че деянието е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

Съдът е ограничен от фактите, описани в постановлението на прокурора. В хода на съдебното следствие съдът и не установи нова фактическа обстановка. Въз основа на описаните в постановлението обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Деянието на С. не съставлява престъпление по чл.313, ал.3 от НК. Прокуратурата е дала неправилна квалификация на описаното в постановлението деяние. Деянията, извършвани от лица, заемащи публични длъжности следва да се квалифицират по чл.313, ал.1 от НК, тъй като те подават ежегодно декларации, предвидени в съответните закони, а не частни документи.  В законите, които задължават тези длъжностни лица да заявяват определени обстоятелства законодателят е използвал термините „декларация” и „деклариране”. Следователно безспорно е, че длъжностните лица подават декларации, а не частни документи по смисъла на алинея трета.

Деянието не съставлява престъпление, защото за да се извърши престъпление по чл.313 от НК е необходимо освен декларацията да се дава по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет в самия акт да е предвидено, че за невярно деклариране ще се носи наказателна отговорност по чл.313 от НК. Законодателят изрично е предвидил това обстоятелства като съставомерен признак, без наличието, на който съставът на престъплението не е осъществен. Не всяка декларация, която държавната администрация или юридически лица напр.банки изискват от гражданите може да доведе до наказателна отговорност в случай на невярно деклариране, а само тази, която се дава по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет и в самия акт да е предвидена наказателна отговорност. Това тълкуване на закона е задължително, защото по този въпрос са постановени тълкувателни решения, а и постановените решения от различни състави на Върховния съд са непротиворечиви и следват постоянната практика. /Тълкувателно решение № 52 от 11.XI.1983 г. по н. д. № 48/83 г., ОСНК, Тълкувателно решение № 56 от 20.XII.1986 г. по н. д. № 29/86 г., ОСНК, Решение № 345 от 28.V.1974 г. по н. д. № 281/74 г., II н. о., Решение № 522 от 21.IХ.1974 г. по н. д. № 502/74 г., I н. о., Решение № 345 от 28.V.1974 г. по н. д. № 281/74 г., II н. о. , Решение № 80 от 8.11.1996 г. по н. д. № 89/1996 г., ВК, докладчик съдията подп. И. К. „Правната норма на чл. 313, ал. 3 НК има бланкетна диспозиция. За съставомерността на деянието по този текст е необходимо да бъде нарушена изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет, в която е предвидено да се удостовери истината в писмена декларация./

Не е налице е и продължавано престъпление, тъй като невярното деклариране е еднократен акт. Последващото отразяване в годишните декларациите липса на промяна в обстоятелствата не води до осъществяване на състав на престъпление, защото декларацията е годишна и нововъзникналите обстоятелства следва да се декларират в декларацията за съответната година./ Решение № 83 от 14.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 735/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Е. А. /

Нормите на чл. 313, ал.1 и ал.3 от НК са бланкетни. Съставът на престъплението следва да се запълни със съответната норма от друг закон или друг нормативен акт. Обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност по текстове от отменения Закон за изпълнение на наказанията. Не е посочено дали тези норми са възпроизведени в сега действащия закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража. След като законът е отменен следва да се приложи принципа на по-благоприятния закон -чл.2, ал.2 от НК, т.е. обвиняемият да бъде оправдан.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че деянието на обвиняемият С. не осъществява признаците на престъплението по чл.313, ал.3 от НК и същият следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Според съда С. може да носи единствено административнонаказателна отговорност, предвидена в съответните закони за извършено административно нарушение, но не и за престъпление.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

Р      Е     Ш     И   :

 

 ПРИЗНАВА обвиняемия  С.Н.С. с ЕГН **********, род. на *** ***, постоянен адрес ***, българин, български гражданин, женен, не осъждан, образование- висше, пенсионер, за

  НЕВИНЕН в това, че за периода 26.02.2008 година до 02.02.2009 година в гр.Бургас, при условията на продължавано престъпление, потвърдил неистина в частен документ - декларации с рег.№287/ 26.02.2008г. на ГД"О."-МП, с рег.№190/ 30.01.2009г. на ГД" О."-МП, рег.№210/ 02.02.2009г. на ГДО."-МП, в които по силата на изричната разпоредба на чл.20, ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията / редакция от ДВ.бр.17 от 2006г. в сила от 01.05.006г. отм.с ДВ бр.25/03.04.2009г.в сила от 01.06.2009г./, вр. с чл. 178, ал.1 и ал.З от Закона за министерството на вътрешните работи / в редакцията си ДВ бр.17 от 2006г./ и чл. 12, т.2 вр. с чл. 14 от Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси / в редакция ДВ бр.94/31.10.2008. в сила от 01.01.2009г./ е бил специално задължен да удостовери истина, като употребил тези документи пред ГД "О. „ МП гр.София, като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, както следва:

              1.На 26.02.2008г., в гр.Бургас, потвърдил неистина в частен документ - "Декларация", Образец № 1, с per. №287/ 26.02.2008г. на ГД"О."-МП, в която по силата на изричната разпоредба на чл. 20, ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията / редакция от ДВ бр.17 от 2006г. в сила от 01.05.2006г. отм.с ДВ бр.25/03.04.2009г.в сила от 01.06.2009г./, вр. с чл. 178, ал.1 и ал.З от Закона за министерството на вътрешните работи / в редакцията си ДВ бр.17 от 2006г./ е бил специално задължен да удостовери истина, като в т. 3 на декларацията е посочил с "не", че няма търговски, финансови и други делови интереси с юридически и физически лица, а към този момент е бил "съпродавач" по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 12.08.2005г., сключен с "П.Х." АД, гр.Бургас, ЕИК: *** /л. 120 от том.2 преписка/, по силата на който "П.Х."АД, гр.Бургас поема заплащането на дължимите вноски по отпуснат на С. банков кредит от "ТОКУДА БАНК"АД, като употребил този документ пред ГД "О. „ МП гр.София като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства;

              2.На 26.02.2008г., в гр.Бургас, потвърдил неистина в частен документ - "Декларация за имуществото и доходите на държавен служител от ГД"О.", Образец № 2, входирана ведно със заявление с per. №287/ 26.02.2008г. на ГД"О."-МП, в която по силата на изричната разпоредба на чл. 20, ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията / редакция от ДВ бр.17 от 2006г. в сила от 01.05.2006г. отм.с ДВ бр.25/03.04.2009г.в сила от 01.06.2009г./, вр. с чл. 178, ал.1 и ал.З от Закона за министерството на вътрешните работи / в редакцията си ДВ бр.17 от 2006г./ е бил специално задължен да удостовери истина, като в т. 1 на декларацията изрично е отразил, че притежава само един апартамент от 64 кв.м. находящ се в гр.Бургас, както и вилна сграда на 2 етажа, находяща се в с.Богданово, а към този момент е бил собственик в режим на СИО на закупен с НА за покупко-продажба на НИ №197, том XII, рег.№6536, дело№2269/ 2005г. апартамент№28 в "Хотелски комплекс и апартаменти "Перла" в КК Сл.бряг, като употребил този документ пред ГД "О. „ МП гр.София като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства;

                 3.На 30.01.2009г. в гр.Бургас, затаил истина в частен документ - "Декларация по чл. 12, т.2 вр. с чл. 14 от Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси", заведена с рег.№ 190/ 30.01.2009г. на ГД"О."-МП в която по силата на изричната разпоредба на чл. 12, т.2 вр. с чл. 14 от Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси в писмена декларация / обн.ДВ бр.94/31.10.2008г. в сила от 01.01.2009г./ е бил специално задължен да удостовери истина, като по отношение на посоченото в т.3 на декларацията, относно задължения към кредитни или финансови институции, както и към други лица на стойност над 5000 лева е посочил само заем от Банка"ДСК"АД в размер на 25 000лв., без да е посочил наличието на Договор за банков кредит №*********/ 03.08.2005г. с "ТОКУДА БАНК"АД, в размер на 233 000лв., като употребил като употребил този документ пред ГД "О. „ МП гр.София като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства;

                  4.На 02.02.2009г., в гр.Бургас, в гр.Бургас, потвърдил неистина в частен документ - "Декларация", Образец № 1, рег.№210/ 02.02.2009г. на ГД"О."-МП, в която по силата на изричната разпоредба на чл. 20, ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията / редакция от ДВ бр.17 от 2006г. в сила от 01.05.2006г. отм.с ДВ бр.25/03.04.2009г.в сила от 01.06.2009г./, вр. с чл. 178, ал.1 и ал.З от Закона за министерството на вътрешните работи / в редакцията си ДВ бр.17 от 2006г./ е бил специално задължен да удостовери истина, като в т. 3 на декларацията е посочил с "не", че няма търговски, финансови и други делови интереси с юридически и физически лица, а към този момент е бил "съпродавач" по Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 12.08.2005г., сключен с "П.Х."АД, гр.Бургас, ЕИК: ***/л. 120 от том.2 преписка/, по силата, на който "П.Х."АД, гр.Бургас поема заплащането на дължимите вноски по отпуснат на С. банков кредит от "ТОКУДА БАНК"АД, като употребил този документ пред ГД”О.” МП гр.София като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства;

5. На 02.02.2009г., в гр.Бургас, потвърдил неистина в частен документ - "Декларация за имуществото и доходите на държавен служител от ГД"О.", Образец № 2, входирана ведно със заявление с рег.№210/ 02.02.2009г. на ГД"О."-МП, в която по силата на изричната разпоредба на чл. 20, ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията / редакция от ДВ бр.17 от 2006г. в сила от 01.05.2006г. отм.с ДВ бр.25/03.04.2009г.в сила от 01.06.2009г./, вр. с чл. 178, ал.1 и ал.З от Закона за министерството на вътрешните работи / в редакцията си ДВ бр.17 от 2006г./ е бил специално задължен да удостовери истина, като в т. 1 на декларацията посочил, че "няма промяна" с отразеното в предходна декларация за имуществото и доходите на държавен служител от ГД"О." от 21.02.2008г, че е собственик само на един апартамент от 64 кв.м., а към този момент е бил собственик в режим на СИО на закупен с НА за покупко-продажба на НИ №197, том XII, рег.№6536, дело№2269/ 2005г. апартамент№28 в "Хотелски комплекс и апартаменти"Перла"" в КК С.бряг, като употребил този документ пред ГД "О. „ МП гр.София като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства и  го

ОПРАВДАВА    повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.313, ал.3, вр. ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.

 

         НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в 15-дневен срок, считано от съобщаването му.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: /Г.ГРЪНЧЕВ/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

Т.М.