Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 213 / 17,02,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на шести ноември 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия
Свиркова въззивно гражданско дело № 1778/2019 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба от С.Г.Д. с ЕГН **********; против решение № 245/31,05,2019 г.,
постановено по гр. д. № 254/2018 г. на РС Асеновград. Жалбоподателят счита
решението за недопустимо като постановено при липса на международна
компетентност. Евентуално – за незаконосъобразно поради необоснованост,
противоречие с материалния закон и допуснати при постановяването му съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на
предявено от жалбоподателя (ответник пред РС) възражение за неравноправност на
процесния договор. На това основание от въззивния съд се иска да постанови
решение, с което да обезсили първоинстанционното и да прекрати производството,
евентуално- да го отмени и вместо това да отхвърли предявените искове.
Ответникът по жалбата
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД – София, ЕИК *********; заявява становище за
неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следователно
е процесуално допустима.
Производството е образувано по с обективно
съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 422 вр.
чл. 124 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и
чл. 86 от ЗЗД. Предявени от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД – София, ЕИК
*********; против С.Г.Д. с ЕГН **********.
Ищецът твърди, че се е снабдил със Заповед №
748/26,09,2016 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д.
1575/2016 г. на РС Асеновград, срещу ответника за заплащане на сумата от 19470,58
лв. - главница, 1260,93 лв. - редовна лихва и 290,80 лв. - наказателна лихва,
дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № *** г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20,09,2016 г. до пълното
й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 1265,45 лв. Срещу заповедта
длъжникът предявил възражение в срок.
От съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите по посочената по-горе заповед. При условията на евентуалност – в
случай на неоснователност на установителните претенции за дължимост на сумите
към датата на предявяване на заявлението по заповедното производство, се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца посочените суми като дължими към
настоящия момент.
Ответникът предявява възражение за неподсъдност
на спора на българските съдилища, позовавайки се на разпоредбите на Регламент
(ЕС) № 1215/2012. При условията на евентуалност – ако се разглеждат по
същество, счита исковете за неоснователни. Предявява възражение за
неравноправност на договора за банков кредит между страните относно съдържащата
се в него клауза за фингирано връчване на изходящите от банката уведомления.
Поддържаното и с въззивната жалба възражение за
неспазена международна подсъдност на спора е неоснователно. Същото е отхвърлено
с определение № 4569/15,05,2017 г. на РС Пловдив по гр. д. 18150/2016 г. на РС
Пловдив, потвърдено с влязло в сила определение на ПОС, постановено по ч. гр.
д. № 2473/2017 г.
Видно от приложеното ч. гр. д. 1575/2016 г. на
РС Асеновград, ищецът се е снабдил със Заповед № 748/26,09,2016 г. за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника за сумата от 19470,58 лв. -
главница, 1260,93 лв. - редовна лихва и 290,80 лв. - наказателна лихва, дължими
по сключен между страните договор за потребителски кредит № *** г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20,09,2016 г. до пълното й
изплащане. Срещу заповедта е постъпило в срок възражение от длъжника. В
изпълнение дадените от заповедния съд указания, банката е предявила по реда на
чл. 422 от ГПК искове за установяване на вземанията по заповедта. При условията
на евентуалност – ако се приеме, че предсрочната изискуемост на вземанията не е
настъпила към датата на предявяване на заявлението, са предявени и претенции за
осъждане на длъжника да заплати вземанията като дължими след отправено с
исковата молба уведомление за предсрочна изискуемост.
Пред настоящата инстанция страните не спорят, че
помежду им е валидно сключен договор за потребителски кредит № *** г., с който
банката - ищец е предоставила на ответника кредит в размер на 20826,76 лв.
срещу задължението на ответника да върне същия на месечни вноски в срок до
15,09,2024 г., ведно с възнаградителна лихва. Не се спори, че кредитът е усвоен
изцяло, както и че платени от кредитополучателя са само 11 месечни вноски, като
след 19,09,2016 г. плащания по кредита не са постъпвали.
Като се е позовала на неизпълнение на
задълженията за периода от м. септември 2015 г. до м. август 2016 г., банката –
кредитор предявила заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника
– длъжник, считайки задълженията по кредита за предсрочно изискуеми.
Уведомление в този смисъл е изпратено на длъжника и е върнато в цялост с
отбелязване „непотърсено“. Пред настоящата инстанция не се оспорва изводът на
първоинстанционния съд за това, че уведомлението не е надлежно връчено на
длъжника.
Съобразно разясненията, дадени в т. 18 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, постигнатата в договора предварителна уговорка, че
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът
става предсрочно изискуем и банката може да събере вземането си без да
уведомява длъжника, поражда действие само ако банката изрично е заявила, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това
волеизявление достигне до длъжника – кредитополучател.
И макар да са осъществени предвидените в
договора основания за предсрочна изискуемост на задълженията, последиците й не
са настъпили към датата на предявяване на заявлението, поради липса на
уведомление, достигнало до длъжника. Следователно дължими към релевантния за
установителните искове момент са само вземанията, чийто падеж е настъпил към
предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Размерите им са установени със
заключението на приетата пред РС съдебно-счетоводна експертиза: 1616,32 лв. –
просрочена главница, 1260,93 лв. – начислена редовна лихва за периода от 15,08,2015
г. до 30,08,2016 г., и 290,80 лв. – начислена наказателна лихва за периода от
15,09,2015 г. до 18,09,2016 г. До тези размери установителните искове са
основателни и вземанията по заповедта следва да се признаят за дължими до
посочените суми, а за разликата до пълния претендиран размер на главницата
искът по чл. 422 следва да се отхвърли.
При това положение – за разликата, за която
установителния иск за дължимост на главницата се приема за неоснователен, са
налице предпоставките за разглеждане на евентуално предявения осъдителен иск.
Пред настоящата инстанция не се спори,
установява се и от заключението на ССЕ, че предвидените в договора обективни
основания за предсрочна изискуемост (неплащане изцяло или частично на което и
да е парично задължение на кредитополучателя по договора в продължение на 150
дни от падежа) са настъпили.
Необходимото уведомяване на длъжника за това, че
банката се възползва от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
следва да се приеме за извършено с връчване на препис от исковата молба, която
съдържа волеизявление в този смисъл. Следователно осъществени са предпоставките
за предсрочна изискуемост на остатъка от задължения по кредита. Размера на
предсрочно изискуемата главница, видно от заключението на ССЕ, е 17854,26 лв. и
посочената сума следва да се присъди в полза на ищеца.
Като е достигнал до същите правни изводи РС е
постановил законосъобразен съдебен акта, който следва да бъде потвърден. Предявеното
от ответника възражение за неравноправност на договора досежно съдържащата се в
него клауза за фингирано връчване е неотносимо и не би довело до промяна на
изложените по-горе изводи, тъй като евентуалната неравноправност на посочената
клауза не би обусловила нищожност на останалите уговорки в процесния договор,
въз основа на които са приети за дължими спорните вземания.
На въззиваемия следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 245/31,05,2019 г., постановено по гр. д.
№ 254/2018 г. на РС Асеновград.
ОСЪЖДА С.Г.Д.
с ЕГН **********; да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД –
София, ЕИК *********; сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: