Решение по дело №1184/2018 на Районен съд - Троян

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  184

 

гр.Троян, 22.05.2019  година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                                                                        

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично заседание на 23.04.2019г. /двадесет и трети април, две хиляди и деветнадесета/ /година  в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

Секретар Е.П., като разгледа докладваното  от съдията Иванова гр.д №1184 по описа на ТРС за 2018г., за да се произнесе – съобрази:

 

Производството е с правно основание  чл.128, ал.1 т.2 КТ и чл.86 ЗЗД.

 

Ищецът основава исковата си претенция на твърденията, че се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество „КОЛОР 3" ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул."Христо Ботев" №194, ет.4, ап.7, представлявано от управителя М.П.Д., възникнало по силата на сключен между страните трудов договор №7 от 06.09.2016г., където е изпълнявал длъжността „продавач-консултант”, с месечно възнаграждение в размер на 500.00 лева, за 8-часов работен ден.

С допълнително споразумение от 01.05.2017г. към трудов договор №7 от 06.09.2016г. е намалено работното време от 8 часа, на 4-часа и месечното трудово възнаграждение от 500.00 лева – на 273.00 лева.

 Със заповед № 7 от 10.09.2018г., трудовото правоотношение между страните е било прекратено, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 09.09.2018г.

Твърди се, че работодателят не е изпълнил задълженията си произтичащи от допълнително споразумение от 01.05.2017г., към трудов договор №7 от 06.09.2016г. и не е изплатил на ищцата  трудово възнаграждение в размер на 273.00 лева месечно, за периода  01.05.2017г. до 09.09.2018г.

Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 4217.85 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2017г. до 09.09.2018г, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба, както и мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, в общ размер  от 402.97 лева. Претендират се разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът, чрез своя представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва изложените в ИМ твърдения.

Управителя на дружеството излага, че трудовите възнаграждения на продавач-консултантите са заплащани на всеки две седмици, връчвани лично от управителя на ръка. При отсъствие на управителя, тези функции са изпълнявани от отговорник на обекта, който също е продавач-консултант. Излага се, че ведомостите  за заплати се намират в счетоводната къща, която обслужва  дружеството и продавач-консултантите периодично е  следвало да полагат подпис във ведомостите, за получените от тях трудови възнаграждения, което задължение К.К. не е изпълнявала. Ангажира доказателства, правят се доказателствени искания.

В проведеното съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа предявените от нея искови претенции и в депозираната писмена защита, развива съображения за основателността и доказаността на същите в размер на 3323.52 лева, за периода 01.06.2017г. до 09.09.2018г., за иска по чл.128 ал.2 от КТ и в размер на 270.82 лева за предявената акцесорна претенция по реда на чл.86 от ЗЗД.                                                  

В хода на производството, на основание чл.214, ал.1 ГПК не е правено искане от ищцовата страна за изменение на размера на претенцията.

В проведеното съдебно заседание, за ответното дружество се явява лично управителя и чрез процесуалния си представител поддържа становището си за неоснователност на исковите претенции. Подробни съображения се излагат по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

Съдът, като взе предвид ангажираните от ищцовата страна фактически твърдения и събраните по делото доказателства и прецени същите съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, прие за установено следното от фактическа и от правна страна:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Видно от представените с исковата молба, приети и неоспорени от ответника писмени доказателства – Трудов договор №7 от 06.09.2016г. ,  допълнително споразумение от 01.05.2017г. към трудов договор № 7 от 10.09.2018г.  и Заповед № 7 от 10.09.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните се установява, че през периода от 01.05.2017г. до 09.09.2018г., ищцата е била в трудовоправни отношения с ответното дружество, като е работила на длъжност „продавач-консултант” с месечно възнаграждение в размер на 500 лева за 8-часов работен ден, като  с допълнително споразумение от 01.05.2017г., към трудов договор №7 от 06.09.2016г. е намалено работното време от 8 часа, на 4-часа и месечното трудово възнаграждение от 500.00 лева – на 273.00 лева.

Считано от 09.09.2018г., трудовото правоотношение между страните е  било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.

Ответникът по иска е ангажирал доказателства досежно фактите, за установяването на които доказателствената тежест се носи от него, посредством представени по делото писмени доказателства, гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Б.А.Р., С.Б.В., Й.И.и М.К.И. и  реализиране на ССчЕ.

От показанията на свидетелите се установява механизма на изплащане на трудовите възнаграждение „…на ръка, в плик…за периода 2017г. до 2018г. на две седмици…“. От показанията на  свид.Й.И.М.се установява, че „…От 2016 г. до момента съм получавала редовно заплатата си, на ръка от управителката. Първо, плащането беше на две седмица – веднъж, а вече всяка седмица на ръка ни се дава заплатата….“. Свидетелката е категорична, че:“. Виждала съм плик да се дава на К., но не знам съдържанието му. Дават ми моя плик и на нея също, но не знам каква сума има в него. Може да е сума, не равна на моята. Не съм ходила в офиса на счетоводителя, за да подписвам ведомости. ….“.

От показанията на свид. С.Б.В. се установява, че:„…Имало е случаи, когато съм била заедно на смяна с ищцата и в  мое присъствие, в края на седмицата Д.ни е давала в плик възнагражденията – на мен и на К.….“. Установи се, че когато управителя е отсъствал, свидетелката В. /по нареждане на управителя/ е раздавала на служителите оставените от Д.пликчета „…със заплата…“.

От показанията на свид. М.К.М.-И. се установява, че от месец май 2017г. е в отпуск по майчинство, но според свидетелката „…. Случвало се е когато съм била на смяна с К. да ни дават заплатите в пликче, на което пише името. Случвало се е, може да е било 1-2 пъти да ги дава заплатите в магазина….“.

Свидетелите са категорични, че не си спомнят  точно как са им полагали подписа си във ведомостите за заплати.  Всички твърдят, че са ги подписвали, но не помнят кога и за колко време. Спомнят си, че последно са се подписали за много месеци.

От показанията на свид Б.А.Р. /счетоводител на дружеството/ се установява, че   „…Между 10-то и 15-то число на всеки месец изготвяме  ведомости за заплати, като ако няма болнични или молби за отпуска, начисляваме съответно пълни работни дни за всяко едно лице, което е назначено във формата…. Начисляваме заплатите, подаваме информация всеки месец за броя на лицата, сумата, върху  която са осигурени и заплата, която е начислена като такава и ще получават. Това се прави всеки месец и съгласно закона, сме длъжни да подаваме така информация в Агенция по приходите  и в НОИ….“.

Съдът счита, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетелите В., И.и И., досежно  начина на получаване на трудовото възнаграждение /„на ръка, в плик….“, а на свид. Р., досежно извършваната счетоводна дейност на фирма „Колор 3” ЕООД.  По отношение на  полагането на необходимите от работника/служител подписи във ведомостите за заплати, съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите, като намира същите за противоречиви, поради следните съображения: Свид. Р.е категоричен, че: “…Ведомостите ги носим периодично по няколко, но не всеки месец, като ги носим в магазина на фирмата, за да се положат подписи там от персонала…..Обикновено аз нося ведомостите в магазина….“,  но за  периода месец юни 2017 г. до септември 2018г., не е давал за подпис ведомостите „…Нямаше подписана ведомост от ищцата за целия период от юни 2017г. до септември 2018 г. Аз не бях давал за подпис ведомостите… До момента на напускане на К.К. не бяха подписвани ведомостите и когато поисках тя да ги подпише, а тя не пожела реших, че е нормално и останалите служители да ги подпишат…“, а останалите свидетели твърдят, че  за периода от юни 2017 г. до септември 2018 г., не си спомнят точно как и къде са им предоставяни ведомостите за подпис, но твърдят, че са полагали подписи, без да си спомнят кога и за колко точно месеци е било.

От заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ – основна и допълнителна се установява, че за периода от м.06.2017 г. до м.09.2018 г. и заплатата на К.М.К. е включена във ведомостите за заплати в съответния месец. Експерта е отразил, че „…Сумата на нейното брутно трудово възнаграждение участва в счетоводния разхода за заплати, че дружество „Колор 3" ЕООД редовно и в срок, съгласно изискванията на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. е подавало информация към НАП за осигурителния доход на всеки един от служителите си. Според експерта, „…За периода от м.06.2017 г. до м.09.2018 г. дружеството „Колор 3" ЕООД е подавало данни по електронен път към НАП за осигурителния доход на всичките си служители, включително и за дохода на ищцата, съгласно изискванията на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните…“.  Експерта е констатирал, че към материалите по делото не са представени Декларации обр. № 6 за дължимите осигурителни вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ….“. Вещото лице е установило, че във ведомостите за заплати, срещу името на К.К. няма положен подпис.

Съдът счита, че следва да кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно изготвеното от вещото лице заключение /основно и допълнително/ по допуснатата и приета като доказателство по делото ССчЕ.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Относно искът, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

Съдът намира, че едно от основните задължения на работодателя, като страна по трудовия договор, е да плаща уговореното възнаграждение за извършената работа по трудовото правоотношение. За да бъде уважен такъв иск, в тежест на работника е да докаже своето вземане към работодателя по основание, като ангажира конкретни доказателства относно наличието на трудово правоотношение през период от 01.05.2017г. до 09.09.2018г., както и размерът на дължимото трудово възнаграждение. В конкретния случай по първия факт между страните няма спор и съдът приема, че е налице трудово правоотношение между страните. При установено наличие на трудово правоотношение, добросъвестното полагане на труд се предполага /арг. чл. 8, ал. 2 КТ/. Последното се установява по безспорен начин от приложените документи и изготвеното по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Като отрицателен факт, който не подлежи на доказване от работника е обстоятелството, че възнаграждението за положения труд не му е платено, а при наведени от работодателят такива твърдения, в негова тежест е да докаже плащането на падежа на дължимото трудово възнаграждение и то по установения ред. Този ред е регламентиран в разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ, която гласи, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Не съществува съмнение, нито противоречие в съдебната практика, че удостоверяването на това плащане е в тежест на работодателя и става чрез представяне на оригинален или производен писмен документ, съответно при нужда от специални знания и с помощта на съдебна експертиза.

Предвиденото от законодателя в чл. 270, ал. 3 КТ писмено удостоверяване плащането на трудовото възнаграждение обаче не означава, че ведомостта за заплати или разписката са единствените годни документи за установяване на горния факт. Относно приложението на разпоредбата на чл. 270, ал. 3 ГПК, във връзка с доказването на плащането, когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ и по въпросите: изисква ли това съставянето на нарочен документ за удостоверяване на съответните обстоятелства и изключена ли е възможността същите обстоятелства да се доказват с други доказателствени средства, отговори са дадени с Решение № 89/29.03.2013 г., по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о., ГК на ВКС и Решение № 141 от 30.11.2010 г. по гр. д. № 2715/2008 г., IV г. о., ГК на ВКС. Същите са постановени по реда на чл. 290 ГПК и са в смисъл, че когато в документ за плащане не е посочено основанието и длъжникът /работодател/ заявява, че с плащането е погасил определено свое задължение, в тежест на кредитора /работник/ е да докаже съществуването на друго основание за плащане (т. е. съществуването на повече негови вземания) и погасяването им в различен ред съгласно чл. 76 ЗЗД. Ведомостта, платежното нареждане  и разписката са нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане. Когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с нарочен документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ.  Доказването с нарочен документ е улеснено, тъй като от предполагаемото намерение на неговия автор и предполагаемите обстоятелствата, при които е съставен нарочният документ може да се направи обоснован извод, че съдържащото се в него изявление за знание съответства на обективната действителност, т. е. е вярно, като действителното намерение на автора на документа и обстоятелствата, при които той е съставен  могат да се оспорват. При случайния документ намерението на автора да удостовери истинни обстоятелства не се предполага, такова намерение трябва да бъде изведено от съдържанието на документа или от обстоятелствата, при които е издаден.

Съдът е приел за безспорно установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е бил изправна страна и е престирал труд, както и че същият не се е подписвал в разплащателните ведомости за заплати за процесния период от време. При така установеното, тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си не само да начисли дължимите възнаграждения, но и да ги изплати, е върху ответника-работодател. Съгласно чл.164, ал.1, т.4 ГПК категорично е изключена допустимостта на свидетелските показания като средство за доказване погасяването на установени с писмен акт парични задължения, каквито безспорно са и задълженията на работодателя за изплащане на уговорени възнаграждения на работници и служители по трудов договор, особено като се имат предвид въведените императивни правила в закона по отношение на формата на сключване и задължителната последваща регистрация на трудовите договори (чл.62, ал.1 и 3 КТ). При това положение, доказването на плащане на трудовото възнаграждение е допустимо със свидетелски показания само в хипотезата на чл.164, ал.2, вр. с ал.1, т.4 ГПК (при изрично съгласие на страните), както и в хипотезата на чл.165, ал.1 ГПК (ако в хода на процеса бъде доказано, че съответният документ е загубен или унищожен не по вина на страната). В конкретния случай нито една от двете хипотези не е налице. Напротив, от данните по делото е категорично установен възприетият от ответника-работодател начин на документиране плащанията на трудовите възнаграждения на работниците в дружеството, включително на ищеца през процесния исков период.

От ангажираните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че през посочения в исковата молба период, ищцата е работила в ответното дружество на длъжност „продавач-консултант”, с месечно възнаграждение в размер на 500 лева за 8-часов работен ден, впоследствие изменено на 273.00 лева, считано от  01.05.2017г.

По делото не са ангажирани доказателства, от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест, които да установяват плащане на уговореното между страните трудово възнаграждение. Следователно не може да се приеме за установено, че тези плащания са валидно извършени и задължението на работодателя-изпълнено, понеже вместо с писмени доказателства, ответникът се домогва да докаже със свидетелски показания въпросните плащания, което е недопустимо съгласно императивната разпоредба на чл.164, ал.1, т.4 ГПК.

Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че  твърдяното от ответника изплащане на трудовите възнаграждения, които се полагат на ищцата през процесния период не е удостоверено по надлежния начин, поради което на основание чл.128 КТ следва да се смята за непогасено.

В депозираното заключение вещото лице е посочило, че размерът на неизплатеното на ищца брутно трудово възнаграждение е в размер на 3323.52 лева,  считано от 01.06.2017г. до 09.09.2018г., в който размер следва да бъде уважено.

С оглед на изложеното, съдът намира предявения иск по чл.128, т.2 КТ за доказан по основание, поради и което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  дължимото брутно трудово възнаграждение.

По отношение на размера, настоящия състав счита, че искът е частично доказан до на 3323.52 лева, за периода 01.06.2017г. до 09.09.2018г., като за разликата до пълния предявен размер от 4217.85 лева, като неоснователен и недоказан отхвърля, тъй като искане за изменение /намаляване/ размера на исковата претенция от ищцата не е направено. Основателна се явява и претенцията за законна лихва върху това вземане, считано от датата на предявяване на исковата молба – 20.12.2018 година.

               По отношение на акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД,  съдът съобрази заключението на вещото лице, съгласно което лихвата за забава възлиза на 270.82 лева. С исковата си молба ищецът е претендирал мораторна лихва в размер на 402.97 лева и доколкото не е изменил размера на претенцията си, същата следва да бъде уважена до размера,  установен от вещото лице, като за разликата до пълния претендиран с исковата молба размер от 402.97 лева, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.                                                                                                                         С  оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. І от ГПК, във вр. чл. 359 от КТ, ще следва ответникът да заплати в полза на Държавата по сметка на съдебната власт,  сумата от  182.95 /сто осемдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/  лева, представляваща 4 % Държавна такса върху уважения размер на исковете и 300.00 /триста/ лева за изплатеното от бюджета на ТРС възнаграждение на вещото лице за изготвената експертиза /основна и допълнителна/,  а на ищцата, сумата от 387.60 /триста осемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ лева сторените по делото разноски за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.І от ГПК.                                                                                

                 На  основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищцата следва да заплати на ответника сумата от 89.92 /осемдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ лева, представляваща  сторените от последния разноски, за един адвокат, съобразно отхвърлената част на исковете.

                                                                                                                                             

Водим от горното съдът

 

Р     Е    Ш     И :

 

ОСЪЖДА ЕДНОЛИЧНО ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ „КОЛОР 3" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул."Христо Ботев" №194, ет.4, ап.7, представлявано от управителя М.П.Д.,  да заплати на К.М.К. ***, ЕГН **********, за иска по чл.128 ал.1, т.2 вр. чл.124 от КТ сумата от 3323.52 /три хиляди триста двадесет и три лева и петдесет и две стотинки/ лева, представляваща част от дължимото и неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.06.2017г. до 09.09.2018г., в едно със законната лихва върху тези сума, считано от 20.12.2018г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер  от 4217.85  /четири хиляди двеста и седемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЕДНОЛИЧНО ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ „КОЛОР 3" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул."Христо Ботев" №194, ет.4, ап.7, представлявано от управителя М.П.Д.,  да заплати на К.М.К. ***, ЕГН ********** за иска по чл.86 от ЗЗД , сумата от 270.82/двеста и седемдесет лева и осемдесет и две стотинки/ лева, представляваща дължима лихва за забава върху неизплатените суми, съобразно изискуемостта на всяка сума до завеждане на исковата молба, като за разликата до предявения размер от  402.97/четиристотин и два лева и деветдесет и седем стотинки/ лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЕДНОЛИЧНО ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ „КОЛОР 3" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул."Христо Ботев" №194, ет.4, ап.7, представлявано от управителя М.П.Д., да заплати на Държавата, по сметка на ТРС сумата от 182.95 /сто осемдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/  лева, представляваща 4 % Държавна такса върху уважения размер на исковете и 300.00 /триста/ лева за изплатеното от бюджета на ТРС възнаграждение на вещото лице за изготвената експертиза /основна и допълнителна/, а на К.М.К. ***, ЕГН **********, сумата от 387.60 /триста осемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ лева сторените по делото разноски за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.І от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.ІІІ от ГПК К.М.К. ***, ЕГН ********** да заплати на ЕДНОЛИЧНО ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ „КОЛОР 3" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул."Христо Ботев" №194, ет.4, ап.7, представлявано от управителя М.П.Д.,  сумата от 89.92 /осемдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ лева, представляваща  сторени разноски, за един адвокат, съобразно отхвърлената част на исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

 

                                                 

                                                        Районен съдия: