№ 11015
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110101551 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закон за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба по чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, подадена от Р. З. К.
/молител/процесуален субституент/ срещу С. Н. К.. В молбата за защита от
домашно насилие и уточненията към нея с молби вх. № № 8201/10.01.2024 г. и
61258/23.02.2024 г. се твърди, че молителят е баба на малолетния Р. К. Т., а
ответницата С. Н. К. е негова майка. Твърди се, че на 09.01.2024 г. в гр. Нови
Искър, в двора на 170-то СУ „Васил Левски“, находящо се на адрес: гр. Нови
Искър, ... около 12:30 часа, С. Н. К. заедно с лицето Я С, последният без
родство със страните, посетили двора на училището. Посещението им било
организирано от ответницата, като целта била детето да бъде изведено от
училище. С. Н. К. и лицето Я С причакали малолетния Р. Т. на входа на
сградата на училището, сплашили го и го приканили да дойде с тях, като го
хванали с ръце, дърпали тялото и дрехите му и го влачили през двора на
училището, за да го изведат насила и да го качат на лекия автомобил, с който
дошли. Малолетният Р. Т. се съпротивлявал. Имало боричкане между детето,
от една страна, и С. Н. К. и Я С, от друга страна, при което лицето Я С нанесъл
силен удар с юмрук по лицето на детето, в резултат на което била счупена
долната челюст на малолетния. Уточнява се, че ответницата по време на
1
соченото деяние не преустановила действията по дърпане и принуждаване на
пострадалия да влезе в автомобила, нито го защитила от действията на Я С.
Сочи се, че С. Н. К. е осъществила чрез лични действия психическо и
физическо насилие спрямо детето си Р. К. Т., изразяващо се в сплашване,
дърпане на тяло и дрехи, влачене, принуда, разменени удари в хода на
боричкането, както и че е организирала физическото присъствие на Я С на
мястото на инцидента. Актът на насилие бил прекратен поради намесата на
директорката на училището. Посочва се, че малолетният Р. Т. се обадил по
телефон на леля си Е. К., която подала сигнал в полицията, след което мястото
било посетено от полицейски служители. Пострадалият Р. К. Т. бил
транспортиран до УМБАЛСМ „Пирогов“, където било установено счупване
на челюстта му, както и наличие на синини и кръвонасядания по шията и
краката му. Актът на насилие бил непосредствено възприет от съученици на
детето, които се намирали в близост. Във връзка с описаното деяние била
образувана преписка по описа на 2-ро РУ-СДВР. В съдебно заседание
молителят поддържа молбата.
Ответната страна С. Н. К оспорва да е осъществила спрямо детето си на
09.01.2024 г. актове на домашно насилие, да е организирала и участвала в
насилнически действия, респ. да го е дърпала за тялото, както и да е било
констатирано счупване на долната челюст на Р..
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
ВЪВ ВРЪЗКА С ДОПУСТИМОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:
Молбата е подадена от Р. З. К., лице, което е в родство по права линия с
пострадалия Р. К. Т., нейн внук, за извършени актове на домашно насилие,
причинени на детето от майка му на 09.01.2024 г. Ето защо съдът намира, че е
налице валидно сезиране от активно процесуално легитимирано да подаде
молбата лице /съобразно чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗЗДН/, срещу лице, притежаващо
пасивна процесуална легитимация да отговаря на молбата за защита, по чл. 3,
т. 4 ЗЗДН. Молбата е депозирана в тримесечния срок, предвиден в
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, до съотвения родово и местно компетентен
съд и по изложените съображения се явява допустима.
ВЪВ ВРЪЗКА С ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:
2
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка. Съобразно дадената от законодателя
дефиниция, актът на домашното насилие представлява специален деликт,
поради което и за него следва да са налице характеристиките на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД - виновност и противоправност на
деянието на извършителя. Описаните актове в сезиращата съда молба и
уточненията към нея, покриват признаците на актове на домашно насилие по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като са налице твърдения за осъществено
физическо и психическо насилие, както чрез действие, така и чрез
бездействие.
В първото по делото открито съдебно заседание съдът е указал на
молителя, че в негова доказателствена тежест е да установи при условията на
пълно и главно доказване необходимостта от защита от домашно насилие на
пострадалото лице, т.е. да установи по време, място и начин на извършване на
твърдените актове на домашно насилие и тяхното авторство, както и че
ответницата попада в кръга на лицата, посочени в чл. 3 от ЗЗДН.
Не се спори между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства по делото, че ответницата е майка на детето Р. К. Т. и дъщеря на
молителя Р. К.. В хода на съдебното производство са събрани множество
писмени и гласни доказателства.
За целите на производството първоначално е депозиран социален доклад
вх. № 162343 от 17.05.2024 г. /л. 226-236/. В социалното проучване се излага,
че Р. е отглеждан в семейна среда от родителите си в Република България до
месец юни 2022 г., като същите неколкократно сменяли градовете на
местоживеене. Впоследствие на 12.06.2022 г. родителите и детето се
преместили да живеят в гр. Капиата, Парагвай и през м. септември 2023 г. се
преместили в гр. Маринга, Бразилия. С оглед промяна на местоживеенето,
родителите на Р. решили да го изпратят за ваканцията, да гостува при баба си
по майчина линия за едни месец и през м. януари 2024 г. да се върне при тях в
Бразилия. Посочено е в доклада, че в ОЗД при ДСП-Сердика на 19.12.2023 г. е
3
регистриран сигнал за положението на Р. от страна на неговата баба по
майчина линия и молител в настоящото производство. В сигнала били
изложени данни, че от един месец Р. живее в дома на баба си Р. К., родителите
на детето се намирали в чужбина и не обезпечавали правата му, както в
България, така и в чужбина – семейството често сменяло местоживеенето си,
Р. системно не учил, както и че самият той имал желание да остане да живее в
семейната среда на баба си. Р. К. била подала декларация с желание детето да
бъде настанено по административен ред в семейството й. На 21.12.2023 г.
бабата по майчина линия уведомила социалните служители, с допълнение към
сигнала, че майката С. К. е пристигнала на 20.12.2023 г. в България и отвела
със себе си детето Р.. Сочи се, че от страна на ОЗД Сердика е отправена покана
за среща с майката на Р. – С. К., като такава била договорена на 09.01.2024 г.
от 14:00 часа. На процесната дата майката на детето се свързала със
социалните работници, като изложила, че е в невъзможност да посети ОЗД
Сердика, тъй като след „малък инцидент в училище, несериозен“ пътували с
детето към Пирогов. В доклада е изложено, че г-жа А.а – педагогически
съветник от 170-то СУ „Васил Левски“ информирала, че леля на Р. се
представила за негова майка и подала документи за записване на детето в
училището. Отбелязано е в доклада, че след нежеланието на детето да замине
с родителите си, спрямо него е предприета полицейска закрила и Р. е настанен
в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни лица – СДВР за
срок от 48 часа, а след изтичане на срока на предоставената полицейска
закрила, по силата на Заповед № ЗД/Д-С-СК-032 от 23.01.2024 г. на директора
на ДСП – Сердика, детето е настанено по административен ред в семейството
на бабата по майчина линия и молител в настоящото производство - Р. К. /л.
266/.
В хода на работа по случая с детето Р., социалните служители
установяват, че бабата Р. К. възпрепятства възстановяването на връзката
родители-дете и успешната му реинтеграция в семейна среда, вреди на психо-
емоционалното му здраве и е необходима промяна на мярката за закрила. Със
Заповед № ЗД/Д-С-СК-410 от 26.07.2024 г. на директора на ДСП–Сердика е
прекратено настаняваенто на Р. в семейството на бабата по майчина линия – Р.
К., като своевременно детето е настанено по административен ред в
семейството на Е. Н. К., в качеството й на роднина на детето /л. 317/. Със
Заповед № ЗД/Д-С-О-925/11.10.2024 г. на директора на ДСП – Оборище е
4
прекратено административното настаняване на детето в семейството на лелята
по майчина линия – Е. Н. К. и Р. е интегриран в семейството на родителите си.
В качеството на свидетел е разпитан по делото Я С, за когото в
сезиращата молба се твърди, че е осъществил съвместно с ответницата
твърдените актове на насилие. Св. С излага, че инцидентът е бил извън двора
на училището. Изчакали със С. К. детето да приключи учебните занятия, като
застанали пред задния вход на училището. Заявява, че всички деца излезли, но
Р. не бил сред тях. Видели го да излиза сам от двора, в посока автобусната
спирка. Ответницата помолила Р. да се качи в колата, за да отидат да обядват,
след което да участват в организираната среща със социалните служители. Св.
С твърди, че Р. грубо отказал на майка си с думите „Не си ми никаква“.
Заявява, че детето се е държало невъзпитано, майка му стояла на около две
метра от него и още веднъж го помолила. Свидетелят С твърди да е сграбчил
малолетния за якето, а в резултат на това Р. започнал да се съпротивлява. Св. С
твърди, че е замахнал „симулативно“, за да сплаши Р., и въпреки че си е спрял
ръката, същата е докоснала слепоочието на детето, а след това отворил
вратата на колата, за да се качи малолетният. Вследствие на това, детето
започнало да вика за помощ, да рита св. С и да се съпротивлява. По
наблюдения на св. С действието се е развило за около 10-15 секунди, а след 2-
3 минути дошла директорката на училището и друг учител/педагог. Изрично
излага, че ответницата не е доближавала и докосвала детето, била е на
разстояние от около 3-5 метра от тях, като през това време била стъписана.
Показанията на св. С се потвърждават от споделеното от самото дете,
изслушано от съда в откритото съдебно заседание на 10.07.2024 г. /л. 272/, в
присъствието на психолога А. А.. Р. разказва как Я (а не майка му) започнал да
го дърпа към колата, да му говори как може да не слуша майка си, че е
нахранимайко, като детето изрично сочи, че майка му през това време е стояла
безучастно. Според детето майка му не е накарала Я да направи това. Нещо
повече, в последното по делото открито съдебно заседание, отново изслушан
Р. излага, че сега е при майка си, чувства се добре, като желае „всичко да
приключи“ и „делото да бъде прекратено“. Детето в нито един момент не е
споделило за поведение на майка си, което да съответства на изложеното в
молбата за защита, а напротив – желае да бъде с майка си, от която не се
чувства застрашен. Това многократно е заявявано от детето, включително и
пред социалните работници – видно от работен протокол от 24.07.2024 г. на
5
ДСП-Сердика /л. 319/, Р. е заявил, че има желание да бъде реинтегриран при
майката и бащата – и при двамата.
Извод в обратен смисъл не може да бъде направен и от разпитаните
служители на 170-то СУ „Васил Левски“, гр. Нови Искър. Св. Н. – директор
на училището заявява, че на 09.01.2024 г. преди процесния инцидент, детето й
е споделило нежеланието си да се прибира с майка си, а впоследствие
разбрала за случката, но самата тя не е видяла нищо от твърдените актове и
нямала информация майката да е участвала по някакъв начин. Разпитана е и
св. К., която сочи, че е била назначена на длъжност психолог в 170-то училище
до 30.06.2024 г. Заявява, че прозорецът на кабинета й гледал към паркинга на
училището и на процесната дата била заедно в кабинета с една от зам.-
директорите /чието име не помни/. Последната казала, че навън се случва
нещо, „те ще го вземат“ и че детето ще бъде вкарано в колата насила. Св. К.
твърди, че е видяла през прозореца мъж, който излязъл от задната врата на
колата, а на около 1 метър от тях била майката на детето. Излага, че не е
видяла действия на майката спрямо детето – нито жестове, нито да е
разговаряла с детето, нямало следи от насилие или каквото и да било, а в
последващата среща в кабинета на директора майката се е държала адекватно,
не е била агресивна или превъзбудена. Преценени по реда на чл. 172 ГПК,
съдът намира, че обсъжданите показания са непротиворечиви, логични и
последователни, поради което ги кредитира. За съдебния състав не възниква
съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно,
поради което им се доверява за установяване на релевантните за предмета на
делото обстоятелства.
На следващо място показанията на К Г. Г и А В.ова П. не допринасят за
изясняване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства, тъй
като тези свидетели не са преки очевидци и не са придобили лични
впечатления от случилото се на 09.01.2024 г., около 12.30 часа пред двора на
170-то СУ „Васил Левски“.
По отношение на приетото като писмено доказателство заверено копие на
материалите по досъдебно производство № 54/2024 г. по описа на 02 РУ –
СДВР, пр. пр. № 2083/2023 г. по описа на СРП /л. 74 и сл. от делото, том I/,
съдът намира за необходимо да отбележи, че за установяване на обстоятелства
от предмета на доказване не са ползвани протоколите от разпит на останалите
6
свидетели, разпитани в хода на досъдебното производство. Свидетелските
показания сами по себе си не съставляват доказателства, които могат да бъдат
използвани в процес, различен от този, по който са дадени. Този извод
произтича от принципа за непосредственост при изслушването на гласни
доказателства, залегнал в чл. 170-171 ГПК, определящи редът, по който се
събират гласни доказателства /Решение № 224 от 14.01.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 3406/2013 г., I т. о., ТК/.
Следва да се отбележи, че по реда на чл. 176 ГПК са зададени и въпроси
на молителя, като Р. К. дава обяснения, че не е присъствала на „инцидента
пред училището на 09.01“, а това й било разказано от свидетели и от детето,
което видяла едва на следващия ден. К. заявява, че не твърди ответницата да е
удряла Р., а че същата не е предотвратила спасяването на детето /л. 630/.
На следващо място по делото е депозирано становище вх. №
267709/21.08.2024 г. от ДСП-Оборище /л. 367/, в което се изтъква, че Р. не
споделя за притеснения и страхове от срещите със своята майка, като се
осъществява ежедневен контакт между тях, както и сами договарят срещи
помежду си. Направен е извод, че е в интерес на детето да осъществява
редовен контакт със своята майка, за да се запази и надгражда емоционалната
връзка между тях.
Настоящият съдебен състав намира, че молителят не проведе пълно и
главно доказване на възложените в негова доказателствена тежест
правнорелевантни факти, поради което молбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна. Не са налице каквито и да било доказателства, въз основа
на които да може да се направи извод, че е налице физическо и/или
психическо насилие от страна на ответницата спрямо детето й. Точно
обратното, обсъдените свидетелски показания, обясненията на молителя и
споделеното от самото дете, водят до единствен извод, че С. К. на 09.01.2024
г., около 12.30 часа в двора на 170-то СУ „Васил Левски“, находящо се на
адрес: гр. Нови Искър, ... не е извършила спрямо сина си Р. акт на домашно
насилие. Както се установи, ответницата е имала за процесния ден уговорена
среща със социални служители и в тази връзка е посетила училището на Р., за
да го вземе и присъстват на срещата. Дори да се приеме, че действително е
било налице физически сблъсък с детето, то безспорно се установи, че такъв
не е осъществен от страна на ответницата, а евентуално от трето за делото
7
лице (Я С). Не могат да бъдат споделени и доводите на молителя, че при всяко
положение С. К. следва да понесе отговорност, дори когато нейното
противоправно поведение се изразява в бездействие – в случая като не
противодейства на Я С. Както се установи от показанията на свидетелите,
инцидентът е продължил няколко секунди, в рамките на които майката е била
под емоционално въздействие. Ето защо, житейско обосновано е да се счете,
че същата не е имала обективната и субективна възможност за толкова кратък
период (няколко секунди) да предприеме каквито и да било мерки, за да
предпази детето. В нито един момент от процесния ден не се установява
майката да е проявила каквато и да било агресия – нито на случката пред
училищния двор, нито в кабинета на директора, нито в който да било
последващ момент.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че молителят не доказа
ответната страна да е извършила твърдените актове на домашно насилие и
съответно необходимостта от защита от домашно насилие спрямо детето.
Междуличностните конфликти на разширения семеен кръг с родителите на
детето са подкопали доверието на Р. в последните и възстановяването в пълен
обем на доверителната връзка с най-значимите за детето възрастни, следва да
е приоритет освен за майката и бащата, така и за останалите родственици на
детето. На Р. е необходима сигурна и спокойна среда, която да спомага за
правилното му развитие и успешна социализация.
При това положение, правноирелевантен се явява спорът между страните
досежно наличието, респ. липсата на счупена челюст на детето, предвид
неосъществяване от страна на майката на какъвто и да е физически контакт с
детето на процесната дата и час.
С оглед на гореизложеното, молбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ответницата претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1300,00
лв. и съдебни разноски в общ размер на 707,97 лв. Въпреки това обаче, на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН при отказ за издаване на заповед, държавната
такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е
за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и на
лица, които са в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане,
8
заболяване или старост или са поставени под запрещение. В случая молбата е
предявена за защита на детето Р., поради което съдът счита, че Р. К. не следва
да заплаща държавната такса и направените от ответната страна разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗЗДН с вх. № 7251/10.01.2024 г.,
депозирана от Р. З. К., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за
защита по реда на ЗЗДН в полза на детето Р. К. Т., ЕГН **********, срещу С.
Н. К., ЕГН **********, за извършен акт на домашно насилие на 09.01.2024 г.,
като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Н. К. за присъждане на
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9