РЕШЕНИЕ  

 

№                           20.05.2016 г.      Град  ПАЗАРДЖИК

 

 

В      И  М  Е  Т  О        Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД   ХІ  граждански състав

На  единадесети май  две хиляди и  шестнадесета  година

В  публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

                  

Секретар:М.К.

Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова

Гражданско дело №1187 по описа за 2015 година.

 

Предявен  е  иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.274 от КЗ.

В подадената искова молба  от ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Черни връх" №51 Д, ЕИК…. представлявано от М. М.-Г. изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. Р.Г.И. - К. срещу Т.Н.Д., ЕГН ********** ***,  се твърди, че на 15.02.2009г. в 15.00 часа, в гр. Пещера, лек автомобил марка „Ауди С 6" с peг. № В4085СТ, управляван от Т.Н.Д. ***,когато поради движение с несъобразена скорост водачът застигнал движещия се пред него лек автомобил марка „…." с peг. № …., управляван от И. К. Л. и пред № … се блъснал в него, в резултат на което е пострадала И.Г.П., возеща се в колата на виновния водач.Твърди се, че във връзка с настъпилото ПТП било образувано н.о.х.д. №263/2009г. по описа на Пещерски районен съд, с присъдата по което виновният водач - Т.Н.Д. бил осъден за извършено престъпно деяние по чл.343, ал.3, б."а", във вр. с ал. „1", б.„ б" от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК във вр. с чл.5,ал.1,т.1 и ал.2 т.3 от ЗДвП, чл.20, ал. 1 и 2, чл. 21, 25, 26, 42 и 54 от ЗДвП. В обстоятелствата и причините за настъпването на застрахователното събитие  била установена концентрация на алкохол в кръвта на Д. над допустимата по закон норма, с оглед на което била определена и правната квалификация на извършеното деяние в наказателното производство.Твърди се,че по аргумент от разпоредбата на чл.300 от ГПК,вината на ответника Т.Н.Д. била безспорно установена.Твърди се, че към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка „…" с peг.                        №…, била застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗК "Лев Инс" АД, застрахователна полица №223099477483, със срок на валидност 13.02.2009г. до 12.02.2010г.Твърди се, че в резултат на реализиране механизма на пътнотранспортното произшествие били причинени неимуществени вреди на И.Г.П., возеща се в автомобила на виновния водач и изразяващи се в: спукване на лъчевата кост на дясната ръка в близкия им край до десния лакет, довело до трайно затрудняване движенията на десен горен крайник за срок повече от 30-35 дни. Във връзка с причинените неимуществени вреди срещу ЗК "Лев инс" АД било образувано гр.д. № 1378/2014г. по описа на СГС, вследствие на което между пострадалото лице и ЗК"Лев инс"АД било сключено извънсъдебно споразумение, по силата на което, ЗК "Лев Инс" АД заплатила сумата от 12 000 лева на 26.06.2014г. на пострадалата - И.Г.П. с платежно нареждане                              №*********. Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", на основание чл. 274, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 45 от ЗЗД, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност", ЗК "Лев Инс" АД придобивали право на регрес срещу виновния водач - Т.Н.Д., за сумата от 12 000 лева, представляваща изплатеното на 26.06.2014г. застрахователно обезщетение.

Във връзка с изложеното се моли, съдът да постанови решение с което да приеме за установено, че Т.Н.Д., ЕГН **********,*** дължи на ЗК"Лев Инс" АД сумата от 12000 лева - главница, представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението за издаване на изпълнение- 26.02.2015г.Претендират и разноски.

              В едномесечният срок за отговор ответникът е депозирал писмен отговор чрез адв. П.П., като е заявил, че иска е неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Претендира и направените съдебно деловодни разноски. Заявява, че  е обезщетил  Илиана Г.П., като твърди, че към онзи момент бил съставен документ – декларация от пострадалите, с която удостоверяват, че нямат наказателни или граждански претенции спрямо него.Към момента не  може да представи този документ, тъй като бил изгубен. Заявява, че доказателства, че бил обезщетил пострадалата било изявлението на същата, записано в протокола от съдебно заседание, проведено на 29.10.2009г. по НОХД 263/2009г.по описа на РС Пещера, а именно че: „ не желая да предявявам граждански иск и да се конституирам като частен обвинител. Нямам претенции към подсъдимия” Заявява, че ако бъде уважен иска  той ще изпадне в ситуация при която ще следва повторно да заплати обезщетение  за причинени от него вреди. Прави възражение, че заплатеното обезщетение в размер на 12 000 лева се явява прекомерно завишено, предвид представените по делото доказателства.

                  Пазарджишкият районен съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира, събраните по делото доказателства,поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№495/15г. на ПРС,се установява,че е подадено заявление от ищеца на 24.02.2015г. и е била издадена заповед №256/4.03.2015г. с която длъжникът Т.Н. Д. е осъден да заплати на ЗК“Лев инс“ АД,сумата от 12 000 лева,ведно със законната лихва,считано от 26.02.2015г.Като основание на  вземането е посочено-настъпило ПТП от 15.02.2009г.,предизвикано от длъжника виновно,за вредите по което отговарял,тъй като ищеца бил застрахователят по застраховка „ГО“ изплатил обезщетението.

От представената присъда по н.о.х.д.№312/09г. по описа на Районен съд гр.Пещера,се установява,че по н.о.х.д.№312/09г. по описа на Районен съд гр.П., ответникът - подсъдимият Т.Н.Д.  е признат  за виновен в това, че на 15.02.2009г. около 14.55 часа в гр. П., ул. "Х. П." № …, при управление на МПС - л.а. "…" с ДК № … …, собственост на Т. И. Д. от гр. В.а, като е нарушил правилата за движение по ЗДвП - чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 5, ал.2, т.3 от ЗДвП, чл. 20, ал.1 от ЗДвП, чл. 20, ал.2 от ЗДвП, чл. 21, ал.1 от ЗДвП, чл. 25, ал.1 от ЗДвП, чл.26 от ЗДвП, чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл. 42, ал.2, т.1, 2 и 3 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И.Г.П. *** изразяваща се в спукване на лъчевата кост на дясната ръка в близкия им край до десния лакет, довело до трайно затрудняване движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 - 35 дни, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а именно 1,09 промила, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 143/16.02.2009г. на СХЛ при "МБАЛ - Пловдив" АД - гр. Пловдив, поради което и на осн. чл. 343, ал.3, б "а", във вр. с ал.1, б "б" от НК, във вр. с чл. 342, ал.1, предл. трето НК, чл. 5, ал.1, т1 и ал.2, т.3 от ЗДвП, чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл. 21, ал.1 от ЗДвП, чл. 25, ал.1 от ЗДвП, чл. 26 от ЗДвП, чл. 42, ал.1, т.2  и  ал.2, т. 1,  2 и 3 от ЗДвП и във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на "една година и шест месеца лишаване от свобода".

По делото са представени полица „ГО“ от която е видно,че автомобила марка „…" с peг. № … с който ответника Д. е направил  ПТП  е бил застрахован в ищцовото дружество „Лев инс“,протокол за ПТП №1110274, докладна записка от РУ Пещера, експертиза техническа и медицинска приети по н.о.х.д.№312/09г. по описа на Районен съд гр.Пещера.

Представена е искова молба депозирана пред СГС от пострадалото лице –И.Г.П. срещу ЗК „Лев инс“ АД по чл.226 ал.1 от КЗ,за причинени неимуществени вреди болки и страдания в размер на 26 000 лева,в резултата на претърпяно ПТП настъпило на 15.02.2009 година.От представените допълнително доказателства се установява,че пред СГС е образувано производство гр.д.№1378/14г. по описа на СГС.След сключване на споразумение между страните представено пред настоящата инстанция се установява,че на 4.06.2014 година ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД и И.Г.П. са подписали споразумение по силата на което ищецът ще заплати на И.Г.П. чрез адв.И. Д. застрахователно обезщетение в общ размер на 12 000 лева за настъпилото ПТП на15.02.2009г. в срок от 10 дни.Със същото споразумение И.Г.П. се е задължила да се откаже от предявения иск.

От представеното определение от закрито с.з. проведено на 16.07.2014 година по гр.д.№378/14г. по описа на СГС се установява,че производството по делото е прекратено поради отказ от иска на ищцата И.Г.П..

По делото е представена молба от И.Г.П. с която заявява,че не може да се яви на откритото съдебно заседание като свидетел,тъй като родила и  имала бебе за което полагала ежедневни грижи.В молбата е заявила,че няма претенции към виновния водач Т.Д., а упражнила правото си да получи обезщетение от застрахователя по сключената застраховка „ГО“.

От разпита на св.И. /П./ Динчева се установява,че е била в безсъзнание след катастрофата ,не си спомняла нищо дори откарването и до спешна помощ.Заявява,че предявила претенцията си директно пред застрахователя и не е имала претенции към ответника,както и че ответника не и бил заплатил никакво обезщетение.

По делото е допусната СТЕ относно механизма на ПТП и други обстоятелства от която се установява,че скоростта на движение преди удара е била около 113-115 км. И след удара с ла. „Фолксваген голф“ в неговата задна част се блъснал в западната колона на входа на бившата работилница на „Горско стопанство“.От заключението на вещото лице се установява,че основният удар при скорост от 100 км/ч. довел до тежките увреждания на пътуващите бил на пътуващите на десните седалки в случай св.П..От техническа гледна точка според вещото лице ударът е бил предотвартим.

По делото е приета СМЕ,от която се установява,че на 15.02.2009г. И.П. при ПТП като пътник в лек автомобил е получила контузия на главата,с хематом в дясна слепоочна област, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош и шийната област, контузия на дясната мишница. Поради оплаквания от персистиращи болки в областта на дясната предмишница и лакет след изписването от болницата - на 27.02.2009г. е направено рентгеново изследване с което е установено спукване на лъчевата кост на дясната ръка в горния и край. Поради по-късното диагностициране е предприето консервативно лечение-покой и физиотерапия.От СМЕ се установява,че била приета за лечение в хирургично отделение на МБАЛ - Пазарджик,където е изследвана, консултирана и лекувана консервативно.Описаните травматични увреждания са резултат от действието на твърд тъп предмет като общ механизъм. Те са получени при станалото ПТП по механизма „Травма в автомобила",така както било видно от материалите по делото при удари на главата и тялото в елементи на купето.Фисурата /спукване/ на лъчевата кост на дясната ръка в горния и край е довело до трайно затрудняване на движенията  на десен горен крайник за период от 30-35 дни.Хематомът на главата е причинил на пострадалата болка и страдание по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК за период от  3- 6 дни.Според вещото лице свидетелските показания ,касаещи състоянието на съзнанието на пострадалата И.Г.П. непосредствено след инцидента били протеворечиви, от друга страна, при контакта си с медицинската служба-първоначално с екипа на ФСМП - Пещера и след това в хирургично отделение на МБАЛ - Пазарджик тя е била в пълно съзнание, контактна и адекватна.При внимателен анализ на всички приложени по делото материали вещото лице е приело, че мозъчното сътресение е било лекостепенно,протекло със степенно разстройство на съзнанието,без изпадане в кома. Налице са били прояви на леко помрачаване на съзнанието, унесеност, кратковременна дезориентираност,световъртеж, леки паметови нарушения.При леките степени на мозъчно сътресение общомозъчните симптоми преминават още в същия ден или през следващите 10-15 дни.Проведено е консервативно лечение в болница- постелен режим,вливания,дехидратиращи,дексаметазон,симтоматични,аналгетици.Вещото лице не е открило в нито един момент от травмата данни за витална застрашеност, поради което приема,че се касае за разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

При така приетата фактическа обстановка съдът  от правна страна приема следното:

            Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановения срок. Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.

В този смисъл предявеният иск е допустим,подаден в законоустановения срок,и е основателен,по следните съображения:

Искът е по право на регрес за заплащане на обезщетение за платено от застрахователя обезщетение за вреди от ПТП и има правното си основание в чл.274 ал.1, от Кодекса за застраховането. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.1 КЗ, застрахователят има право да получи от застрахования обезщетение, когато застрахованият при настъпването на ПТП: 1. е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог; 2. не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и ПТП е възникнало в резултат на това.

В конкретния казус ищецът основава претенцията си на възникнало в негова полза регресно право срещу застрахования водач, причинител на вредата. По силата на договора за застраховка гражданска отговорност, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства.

За да възникне регресното право на застрахователя по имуществената застраховка "Гражданска отговорност", е необходимо да се установи кумулативното наличие на: деликтна отговорност на трето лице по отношение на увредения, договор за застраховка, извършен деликт от застрахованото лице, наличие на основанията за регреса по специалната разпоредба на чл.274 КЗ, а именно шофиране слез употреба на алкохол над допустимата по закон норма, вследствие на което са настъпили вреди за увредения-П., плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинени вреди.

Съдът счита, че в процесния случай се установяват по безспорен начин елементите от фактическия състав на деликта. Съгласно разпоредбата на чл.413,ал.1 от НПК, влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани, а не само за страните по наказателното дело. Съобразно установеното в чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Видно от цитираната по горе присъда ответника е управлявал лекият автомобил под въздействието на алкохол и виновно е причинил на И.П. средна телесна повреда изразяваща се в изразяваща се в спукване на лъчевата кост на дясната ръка в близкия им край до десния лакет, довело до трайно затрудняване движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 - 35 дни.

Безспорно е,че застрахователят по „ГО“ на лекият автомобил ищецът ЗК „ЛЕВ ИНС“ е изплатил обезщетение на П. в размер на 12 000 лева в резултат на извънсъдебна спогодба.Неоснователни са доводите на пълномощника на ответника адв.П.,че ищецът бил изплатил обезщетението след погасяването му по давност,поради което ответникът не дължал възстановяване на сумата.Исковата молба на И.П. е депозирана пред СГС на 14.02.2014 година,а ПТП е станало на 15.02.2009 година,т.е. с депозиране на исковата молба П. е прекъснала течащата 5-годишна погасителна давност/която е щяла да изтече на 15.02.2014г./ и плащането от застрахователя е извършена надлежно.

Преценявайки възражението на ответника, че изплатеното от застрахователя парично обезщетение е завишено,съдът счита,че не е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД, във връзка с всички конкретни обстоятелства по делото, описани по-горе, съдът намира същото за неоснователно.Съгласно правилото, установено в чл.51,ал.2 от ЗЗД, обезщетението за вреди са намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина /в този смисъл е Постановление № 17 от 18.11.1963г., Пленум на ВС, и др./. Настоящата съдебна инстанция приема за недоказано в процесния случай възражението на ответната страна,тъй като видно от исковата молба пред СГС П. първоначално е претендирала сумата от 26 000 лева,по късно при подписване на споразумението същата е редуцирана до обезщетение в размер на 12 000 лева.

При тези безспорни обстоятелства, следва да се приеме, че след като ищецът законосъобразно е платил на увреденото лице обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на общата сума от 12000 лв., ответникът дължи възстановяване на тази сума на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД  гр. София, на основание чл.274,ал.1,т.1 от КЗ.

Предвид изложените по-горе съображения, настоящата съдебна инстанция приема, че по делото са доказани всички необходими предпоставки, за да бъде уважен главният иск по чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.274,ал.1,т.1 от КЗ изцяло. Поради това, съдът приема за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД  София против ответника Т.Н.Д. за сумата от 12 000 лв., представляваща неизпълнено парично задължение за възстановяване на застрахователя на изплатено от него на пострадалото лице П. застрахователно обезщетение по чл.274,ал.1,т.1 от КЗ, във връзка с настъпило застрахователно събитие : настъпване на ПТП на 15.02.2009г., в 15.оо часа в гр.П. ул. "Х. П." № …, при управление на МПС - л.а. "…" с ДК № …, собственост на Т. И. Д. от гр. Варна, като ответникът е нарушил правилата за движение по ЗДвП - чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 5, ал.2, т.3 от ЗДвП, чл. 20, ал.1 от ЗДвП, чл. 20, ал.2 от ЗДвП, чл. 21, ал.1 от ЗДвП, чл. 25, ал.1 от ЗДвП, чл.26 от ЗДвП, чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл. 42, ал.2, т.1, 2 и 3 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И.Г.П. *** изразяваща се в спукване на лъчевата кост на дясната ръка в близкия им край до десния лакет, довело до трайно затрудняване движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 - 35 дни.

По разноските в производството по чл.410 от ГПК.

Направените разноски в производството по реда на чл.417 от ГПК, са общо в размер на 870 лева.Съобразно ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12- „Приетото разрешение в т.10в,че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415 ал.1 или по чл.422 от ГПК,а представляват законна последица от уважаването респ. отхвърлянето на иска,предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване заповедта за изпълнение“- което означава,че във всички случаи исковият съд дължи произнасяне по разноските,независимо дали са поискани или не.

Пак съобр. ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12 Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.Поради така приетото в т.12 съдът следва служебно да с произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на дължимостта на разноски в размер на 870  лева.

По направените разноски в производството по чл.422 от ГПК.

Направено е искане за присъждане на разноските от ищеца,представен е списък за общо дължими разноски 1320 лева от които ДТ-240лева,депозит на в.л. – 190 лева и юриск.възнаграждение – 890 лева и на основание чл.78 ал.1 от ГПК,следва ответникът Т.Д. да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1320 лева.

Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

По иска на ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Ч. в." №…, ЕИК ********* представлявано от М. Масларова-Гъркова изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. Р.Г.И. - К. срещу Т.Н.Д., ЕГН ********** ***, ПРИЕМА за УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т.Н.Д.,че съществува вземане на ЗК "ЛЕВ ИНС" АД,сумата от 12 000 лева,на основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ, представляващо изплатено обезщетение на 26.06.2014г. на И.Г.П., за настъпило ПТП на 15.02.2009г., /по застраховка „Гражданска отговорност“, полица № 223099477483, със срок на валидност от 13.02.2009г. до 12.02.2010г./, ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.02.2015 година.

ОСЪЖДА Т.Н.Д., ЕГН ********** ***,  да заплати на  ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Ч. в." №…., ЕИК ********* представлявано от М. Масларова-Гъркова изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. Р.Г.И. - К. разноски в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№495/15г. по Заповед №256/04.03.2015 година в размер на  870  лева.

ОСЪЖДА Т.Н.Д., ЕГН ********** ***,  да заплати на  ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Ч. в." №….Д, ЕИК … представлявано от М. Масларова-Гъркова изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. Р.Г.И. - К. разноски в настоящото производство,в размер на 1320 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването  му на страните.     

 

                       

                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: