№ 13924
гр. София, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110101256 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Oбразувано e по по искова молба, подадена от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], срещу
М. Д. В., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени
искове за признаване за установено в отношенията между страните
дължимостта на сумите по издадената на 09.11.2021 г. заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62629/2021 г. по описа на
СРС, I ГО, 41 състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответницата договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия е доставил на ответницата на адреса на топлоснабдения имот:
[населено място], [жк], [жилищен адрес] през процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирала насрещно – не е заплатила
дължимата цена. Поддържа, че ответницата е собственик на топлоснабдения
имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца.
Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответницата е изпаднала
в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в
размер на законната лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността
1
на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния
период, както и лихва за забава върху това вземане.
Ответницата оспорва предявените искове, като счита, че не е материално
легитимирана да отговаря по същите. Твърди, че не е собственик, нито вещен
ползвател на имота през процесния период. Изрично заявява, че признава
размера на претенциите, както са начислени и претендирани от ищеца.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че ищецът
не е ангажирал доказателства за изпадане на ответницата в забава. Оспорва
материалната легиимация на ищеца по исковете за суми за дялово
разпределение на топлинна енергия. Заявява искане за отхвърляне на
исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия (в това число,
че ответникът е собственик на процесния имот през исковия период и
страните са обвързани от облигационна връзка за доставка на топлинна
енергия до имота през исковия период), обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума, изпадането на ответника в забава, в това число обстоятелства,
обусловили спиране или прекъсване на давностните срокове за погасяване на
правото на принудително изпълнение на вземанията. В тежест на ищеца е да
установи също, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през
периода, както и легитимацията си да претендира дължимостта на това
вземане.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им, в това число извършени
плащания съгласно твърденията.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
2
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия
през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да
бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част
от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както
изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки
нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен
или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно
сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого
дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за
доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до
извода, че ответникът притежава ½ идеална част от право на собственост
върху процесния недвижим имот, находящ се на адрес: [населено място], [жк],
[жилищен адрес] /договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл. 117 ЗТСУ от 05.05.1988 г., по силата на който М. Д. В. и В. И. В. са
3
придобили правото на собственост върху недвижимия имот/. При липсата на
твърдения и доказателства, от които да се установява противното, съдът
приема, че ответницата притежава ½ идеална част от правото на собственост
върху процесния недвижим имот.
В допълнение следва да се посочи още, че по делото като писмено
доказателство е приета и декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от
ответницата, съгласно която е декларирала имота като собствен, а като
съсобственик е посочила В. И. В.. В декларацията е посочено още, че всеки от
съсобствениците притежава по ½ ид.ч. от същия.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните
е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното
от ответницата право на собственост върху идеална част от недвижимия имот.
В допълнение на горното следва да се посочи, че с решение № 35 от
21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е възприето
становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право
на ползване. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. В конкретния случай облигационното
правоотношение между страните и качеството на потребител на ответника на
топлинна енергия произтича от правото й на собственост върху процесния
недвижим имот, като законът не поставя изискване за наличието на
индивидуален писмен договор, доколкото се касае за топлинна енергия за
битови нужди, а апартаментът на ответника се намира в сграда в режим на
етажна собственост.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства, а и това не се оспорва от ответеника, че сградата, в която се
намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния
период, следователно същото е било топлофицирано.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е размерът, за който предявеният
главен иск е основателен.
4
С доклада по делото съдът е обявил на страните, че безспорни и ненуждаещи
се от доказване в производството са следните обстоятелства: че ищецът е
доставил на адреса на процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на сумата от 3 167,06 лева,
че същата е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба, като
след края на всеки отоплителен сезон, включен в периода, е извършвано
отчитане на индивидуалните уреди в имота и на база отчетените стойности е
извършено изравняване, отразено надлежно в изравнителни сметки,
съставени в съответствие с нормативните изисквания, че през процесния
период за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи за ТЕ в
абонатната станция, че общият топломер е бил годно средство за измерване
на ТЕ през периода, че от страна на ответника не са били извършвани
плащания за погасяване на задължения за ТЕ, за дялово разпределение, както
и претендираните лихви, относими към процесния период, че през същия
услугата за дялово разпределение на ТЕ е била осъществявана от [фирма], че
размерите на лихвата за забава по претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлизат
на претендираните от ищеца с исковата молба суми.
По делото като писмени доказателства са приети документи за главен отчет
на уредите в имота, изравнителни сметки и договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“. От съдържанието на същите се установява
следното:
След края на всеки отоплителен сезон, включен в периода, съгласно
показанията на уредите в имота, съпритежаван от ответницата, е извършван
реален отчет и са изготвяни изравнителни сметки. Документите за главен
отчет носят подпис за абонат, като ответницата не е оспорила в
производството тяхната автентичност.
Видно е от изравнителните сметки, че за отоплителен сезон м.05.2018 г. – м.
04.2019 г. доставената в имота топлинна енергия е на стойност 1609,76 лева
след извършеното изравняване, а за отоплителен сезон м.05.2019 г. –
м.04.2020 г. дължимата сума за ТЕ за имота е в размер на 1452,45 лева.
Както се посочи по-горе, с доклада по делото съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в производството обстоятелството, че
доставената от ищеца в процесния имот за исковия период ТЕ възлиза на
сумата от 3167,06 лева. С оглед притежаваното от ответницата право на
5
собственост в размер на ½ идеална част от недвижимия имот, то и тя се явява
задължена за ½ част от стойността на предоставените от ищеца на адреса на
процесния имот услуги или за сума в размер на 1583,53 лева.
Съдът следва да разгледа своевременно заявеното в производството
възражение за изтекла погасителна давност.
В случая приложима е тригодишната давност, тъй като не е спорно, че
задълженията за заплащане цената на предоставените ВиК услуги
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД (ТР №
3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС) - характеризират се с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми.
Въз основа на писмените доказателства по делото и безспорните между
страните обстоятелства следва да се приеме, че погасени по давност са
вземанията, възникнали за периода 01.05.2018 г. – 31.08.2018 г.
Изискуемостта на вземането за стойност на топлинна енергия, съгласно
приложимите към договора ОУ, е настъпила на 15.10.2018 г., с оглед което и
съдът приема, че погасени по давност за вземанията за доставена в имота ТЕ
до м.08.2018 г. вкл., доколкото .заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 02.11.2021 г., когато и давността е прекъснала.
Стойността на топлинната енергия, начислена от ищеца за периода м.05.2018
г. – м.08.2018 г., възлиза на сумата от 256,67 лева /съгласно съобщение към
фактура № **********/31.07.2019 г./. Една втора от тази сума следва да бъде
приспадната от задължението на ответницата към ищеца. Следователно и
главният предявен иск е основателен за сумата от 1455,20 лева, в какъвто
размер следва да се уважи и да се отхвърли до пълния предявен размер от
3167,06 лева.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1
от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
6
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3
вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца. По
общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят
падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в
общите условия.
Вземането за лихва за забава върху главницата в размер на 1455,20 лева не е
обхванато от погасителна давност, доколкото лихва се претендира, считано от
15.09.2019 г. Размерът, за който тази иск е основателен, съдът определя по
реда на чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор. Същият е
основателен за сумата от 224,26 лева и за периода 15.09.2019 г. – 18.10.2021 г.
За разликата до пълния предявен размер от 488,29 лева искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
По иска за цена на услугата за дялово разпределение:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която
се намира процесния апартамент, е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Въз основа на взето на общо събрание на етажните собственици на
03.03.2002 г. решение е сключен договор с [фирма] за услугата топлинно
счетоводство, а също и за индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение разходите за отопление и топла
вода, вкл. за издаването на обща и индивидуални сметки на 27.02.2002 г. От
доказателствата по делото е установено, а и това не се оспорва от ответника,
че услугата е предоставяна в периода и същата е извършвана от третото лице
помагач [фирма].
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като
начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между
страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът и начинът на
заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
7
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение.
Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на
продавача – [фирма-И], от което следва, че именно на ищцовото дружество
следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния
период.
Възраженията на ответницата за липса на материална легитимация за ищеца
да претендира дължимостта на цената на тази услуга са неоснователни. Както
се посочи, съгласно действащия между страните договор купувачът се е
задължил да заплаща цената на тази услуга на продавача на топлинна
енергия, а помагачът от своя страна не заявява самостоятелни права върху
това вземане.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода и по делото са представени
доказателствата /документи за главен отчет на уредите, изравнителни сметки
и т.н./, съгласно които услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената
на същата е дължима и материално легитимиран да претендира същата от
ответника е ищецът. От доказателствата по делото съдът приема за
установено, че цената на услугата през исковия период е била в размер на 2,48
лева месечно. Като съобрази обстоятелството, че ответницата, притежаваща
½ ид.ч. от правото на собственост върху имота, се явява задължена и за ½ от
цената на тази услуга, като с оглед периода за който това вземане се
претендира, същото не е обхванато от погасителна давност, то и този иск е
основателен за сумата от 23,55 лева. За горницата до пълния размер от 47,10
лева следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на иска за забава за заплащане на главницата за цената на
услугата за дялово разпределение следва да се посочи, че с общите условия
не е регламентиран падеж на това задължение, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не твърди и не
установява да е отправил до ответницата покана за заплащането на цената на
тази услуга, с което действие да я е поставил в забава. Следователно този иск
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
8
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца
следва да бъде присъдена сума в размер на 101,83 лева /за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата от 57,00 лева.
Ответникът не е сторил разноски за производството. Същият обаче както в
исковото, така и в заповедното производство е представляван безплатно от
адв. Ч. по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. Процесуалният
представител на страната е заявила искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер, определен от съда.
С оглед ниската фактическа и правна сложност на спора, съдът приема, че
следва да определи възнаграждение на адвоката в минимален размер, като
възложи тези разноски в тежест на ищеца, съобразявайки отхвърлената част
от претенциите. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2
ЗАдв. в полза на адв. Ч. се следва адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 363,71 лева за осъществено безплатно процесуално
представителство на длъжника в исковото производство.
Представителството на длъжника в заповедното производство се изчерпва с
подаване на бланкетно възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, с оглед което и
съдът определя възнаграждение са извършването на това процесуално
действие в размер на сумата от 50 лева. Съобразно изхода от спора на адв. Ч.
се следва сума в размер на 27,06 лева за осъщественото безплатно
процесуално представителство на длъжника в заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма-И], ЕИК [ЕИК],
със седалище и адрес на управление: [населено място],[улица], по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Д. В., ЕГН **********, с адрес: [населено
място], [жк], [жилищен адрес], дължи на [фирма-И] сумата от 1455,20 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: [населено място], [жк], [жилищен
9
адрес], аб. № [номер] за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 02.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 224,26 лева за периода от 15.09.2019 г. до 18.10.2021 г., както и
сумата от 23,55 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 09.11.2021 г. по ч.гр.д. № 62629/2021 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [фирма-И], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[улица], срещу
М. Д. В., ЕГН **********, с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес],
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимостта на: сумата над 1455,20 лева до
пълния предявен размер от 3167,06 лева, претендирана като цена на доставена
от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес:
[населено място], [жк], [жилищен адрес], аб. № [номер] за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата над 224,26 лева до пълния предявен
размер от 488,29 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 18.10.2021 г., сумата над 23,55 лева до пълния предявен
размер от 47,10 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020
г., както и за сумата от 9,67 лева, представляваща мораторна лихва върху
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до
18.10.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 09.11.2021 г. по ч.гр.д. № 62629/2021 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК М. Д. В., ЕГН **********,
с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес], да заплати на [фирма-И]
ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица],
сумата от 101,83 лева - разноски в исковото производство и сумата от 57,00
лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
[фирма-И] ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],
[улица], да заплати на адв. Д. Й. Ч., ЕГН **********, САК, сумата от 363,71
10
лева – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ответника М. Д. В. в исковото производство и сумата от
27,06 лева – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на длъжника М. Д. В. в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [фирма] на
страната на ищеца [фирма-И].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11