№ 48971
гр. София, 26.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110126890 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 151 ГПК.
Постъпила е молба от ищеца ********., чрез *********, с която е направено
искане за поправка на протокол от съдебно заседание, проведено на 24.02.2025 г. по
настоящото гражданско дело № 26890/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 157 състав.
Излагат се твърдения за наличието на следните празноти и грешки в протокола:
Съдът задал въпрос, към процесуалния представител на ответниците кои са
присъстващите лица в залата, на който въпрос последният отговорил, че са
заинтересовани лица, които изявления не са отразени в протокола;
Погрешно записан номер на решение 11036, вместо правилния номер 11033 – в
края на страница 2 и началото на страница 2 от протокола;
Погрешно на страница 3, абзац 2 от протокола било посочено, че се докладва
становище от ответниците от 19.02.2025г., вместо „становище на ответниците от
19.02.2025 г.“;
На стр. 6 от протокола, първата дума от изявлението на ****** е погрешно
отразено, че е „допустимо“ становището във връзка с исковата молба, вместо
правилното, че е „недопустимо“ становището във връзка с исковата молба.
Не са записани изявления на ****** в следния смисъл, че нотариалните актове
към заявлението от 21.02.2025 г. касаят процесните имоти и се представят във
връзка с исканата почеркова експертиза като сравнителни образци за подпис и
почерк на ******** при поправката в заявлението за възстановяване. Имала
изявление и в смисъл, че констативният нотариален акт го представя и във
връзка с пристигналата преписка от ОСЗ и допусната вече експертиза за
местоположението на имотите.
Погрешно на стр. 6, ред 9,11 и 12 е записано, че се търси почеркова експертиза
на почерка на ********* вместо правилното ********.
В предоставения от съда срок е постъпило становище от насрещната страна, с
което счита искането за недопустимо, тъй като производството е прекратено и в този
смисъл е отпаднал интереса за страната от провеждането на такова производство. При
условията на евентуалност счита искането за неоснователно, тъй като протоколът се
води под диктовката на председателя и изявленията не следва да се записват, така
както са направени. За част от исканията се твърди, че се касае за техническа грешка,
а по отношение на вписването присъствието на трети на спора лица в залата, същите
1
не следва да се вписват в протокола.
Съдът като взе предвид доводите на ищеца и данните по делото намира молбата
за поправка на протокола от проведеното заседание за недопустима, поради следните
съображения:
Молбата за поправка на протокола е допустима само в границите и условията на
чл. 150 ГПК с оглед на доказателственото значение на документа, а извън тези рамки
страната няма правен интерес от исканата поправка и производството по чл. 151 ГПК
се явява недопустимо. След постановяване на съдебния акт по същество липсва правен
интерес от извършване на поправката, след като е налице формираната воля на
съдебната инстанция по съществото на правния спор – в този смисъл са
Определение № 34 от 24.02.2014 г. по ч. гр. д. № 236/2014 г., II г. о. ВКС; Определение
№ 337 от 26.08.2016 г. по ч. гр. д. № 2737/2016 г., III г. о. на ВКС и Определение № 281
от 2.08.2018 г. по гр. д. № 4603/2017 г., IV г. о. на ВКС. Настоящият случай е
аналогичен, като въпреки, че съдът липсва произнасяне по съществото на спора, то по
делото е постановен краен съдебен акт, приключващ производството – определение за
прекратяване на делото, което същевременно е влязло в сила. Следователно с
приключване на делото с прекратително определение отпада интереса на страната от
провеждане на производство по чл. 151 ГПК за поправка на протокола, а такъв би
възникнал само ако беше отменено определението за прекратяване на делото и беше
постановено продължаване на съдопроизводствените действия, какъвто обаче не е
настоящия случай.
Доводите на ищеца, че възможността определението за прекратяване на бъде
отменено по чл. 303 ГПК обуславя правен интерес от провеждане на производството
по чл. 151 ГПК не се споделя от настоящия съд, още повече, че определенията за
прекратяване не се ползват със СПН, т.е. ищецът винаги може да предяви същия иск и
поради това не подлежат на отмяна по посочения ред.
Поради изложеното молбата се явява недопустима и поради това следва да се
остави без разглеждане.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от ищеца ********., чрез *********, с
която е направено искане за поправка на протокол от съдебно заседание, проведено на
24.02.2025 г. по настоящото гражданско дело № 26890/2024 г. по описа на СРС, I ГО,
157 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2