Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 649/24.10.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана,
ІІІ състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две
хиляди двадесет и трета година, в състав :
Административен
съдия: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията БИСЕРКА БОЙЧЕВА адм. дело № 537/2023
г. по описа на Административен съд – Монтана, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 405а,
ал. 7 от КТ във връзка с чл. 405а, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от Общинско
предприятие „Чистота“ – гр. Монтана,с ЕИК * , със седалище и адрес на
управление: гр. Монтана, ул. „С*** в***“ № 6, представлявано от Директора К.П.М., чрез адв. К.И.А.-Г.,***,със
служебен адрес: гр. Монтана, бул. „Т*** март“ № *, ет. * , против Постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение от 31.07.2023 г., издадено
от М*** К*** П*** – гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана
и даденото Предписание от 31.07.2023 г.
В
жалбата се твърди, че двата административни акта – Постановлението и даденото с
него Предписание са незаконосъобразни, като издадени в нарушение на материалния
закон и при липсата на материалните предпоставки за това – липсата на
установени в административното производство елементи на трудово правоотношение,
при неспазване на изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, и
при несъобразяване с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2,
т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Излагат се съображения, че не са налице материално-правните
предпоставки на чл. 405а, ал. 1 от КТ, тъй като лицето Ц*** И*** П. на
20.07.2023 г. или когато и да било, не е престирало труд, не е било в правоотношения
с ОП „Чистота“ град Монтана, които по своя характер са трудови и престираният
резултат от работата му не следва да се регулира от нормите на Кодекса на
труда.Развиват се съображения, че административният орган е издал обжалваното
предписание на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ в противоречие на разпоредбата
па чл. 405а, ал. 5 от КТ, която изрично разпорежда: „На работодателя не се дава
предписание по ал. 4 в случай на смърт на работника или служителя“, тъй като
трудовият договор е винаги двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален и
формален, като при смърт на работника или служителя няма фактическа възможност
за формиране на неговото съгласие за сключване на договора. На следващо място
жалбоподателят твърди, че издаденото Постановление не съдържа съответните
изискуеми по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК фактически и правни основания за
издаването му, тъй като не съдържа конкретно установени факти и обстоятелства,
които са мотивирали административния орган да го издаде. Излагат се
съображения, че служителите на Дирекция „ИТ“ – Монтана при проверката не са
установили лицето Ц*** И*** П. да престира какъвто и да било труд, както и
същото не е било установено и в седалището на предприятието. Твърди се, че в
нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК административният орган не е съобразил, че
индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая, като следва доказателствата да се
събират служебно, да се проверят и преценят от него. Развиват се мотиви, че не
са събрани доказателства и не са изяснени в производството въпросите лицето Ц***
И*** П. каква дейност е извършвал за дружеството и дали тя представлява
престиране на работна сила по неуредено съгласно чл. 1, ал. 2 от КГ трудово
правоотношение или е работил по облигационен договор, имайки предвид
представения Граждански договор № 141/03.07.2023 г., какво точно е изпълнявал и
по силата на какво правоотношение; кои са страните по това евентуално спорно
правоотношение, налице ли е йерархична подчиненост между работодателя и
работника, работил ли е при фиксирани работно време, място и характер на
работа, спазвал ли е установената от работодателя трудова дисциплина и
изпълнявал ли е задълженията си с материали, предоставени му от работодателя.
Безспорно се установява, че лицето Ц*** И*** П. е починал на 20.07.2023 година
в градинката на парк „Монтанезиум“, което жалбоподателят счита, че се намира на
място различно от централната градска част на град Монтана. Тази констатация е
отразена и в обжалваното Постановление от 31.07.2023 г. Жалбоподателят счита, че от представения и
описан в обжалваното постановление Граждански договор № 141 от 03.07.2023 г. е
видно, че ОП „Чистота“ град Монтана е възложител и Ц*** И*** П. е изпълнител за
извършване на конкретна работа. Тоест има договорени отношения между ОП
„Чистота“ град Монтана и лицето Ц*** И*** П., но те не са от категорията на
трудови. От съставения протокол за извършена проверка жалбоподателят приема, че
става ясно, че органът не е извършил проверка на тревни площи в централната
градска част на град Монтана на 20.07.2023 г., за да констатира, че лицето Ц***
И*** П. е осъществявал трудова дейност на 20.07.2023 г. Такава проверка няма
правена, а и в оспорените документи не се правят такива твърдения. Не са
посочени други доказателства в тази насока. В настоящия случай, счита за
обективно невъзможно да просъществува валидно трудово правоотношение между ОП
„Чистота“ – град Монтана и лицето Ц*** И*** П., считано oт 20.07.2023 г.,
каквато е началната дата посочена в издаденото постановление, тъй като на тази
дата лицето е починало. Претендира направените по делото разноски. В с.з.
жалбоподателят ОП „Чистота“ – гр. Монтана, чрез представляващия К.П.М., се
явява лично и с адв. К.А., с пълномощно по делото, като поддържа жалбата по мотиви, изложени в нея. Представена е и писмена
защита, в която се развиват аналогични доводи за незаконосъобразност на
оспорените административни актове. Претендира присъждането на разноски за
адвокатски хонорар, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата -Дирекция
„Инспекция по труда“ – Монтана в с.з. се представлява от ст. юрк. С*** К*** с пълномощно по делото,
която моли съда да остави в сила и да потвърди атакуваното постановление по чл.
405а от КТ като правилно, обосновано и законосъобразно. Счита констатираното
нарушение за безспорно доказано, видно от събраните доказателства. Представя
писмена защита, в която развива доводи за правилност и законосъобразност на
Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от
31.07.2023 г. издадено от М*** К*** П*** – гл. инспектор в Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Монтана, съответно моли съда да остави жалбата без уважение.
Претендира разноски за юриконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност при евентуално присъждане на адвокатски хонорар.
Настоящият състав на
Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалвания административен
акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл.146 АПК ,намира
за установено следното:
Обжалваното Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение и даденото Предписание са индивидуални
административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК – изрично
волеизявление на административен орган – главен инспектор при Дирекция „Инспекция
по труда” – Монтана, с които пряко се засягат права и законни интереси на
жалбоподателя и от които могат да произтекат неблагоприятни последици за същия.
Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал. 7 от КТ работодателят може да обжалва
предписанието по ал. 4, съответно постановлението по ал. 2, по реда на Административно-процесуалния
кодекс пред административния съд по своето седалище или постоянен
адрес в 14-дневен срок от връчването.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима.
Оспорените административни актове
са издадени от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия по закон.
Съгласно чл.21,ал.1 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по
труда” при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е
контролен орган и има правомощията, установени в Кодекса на труда, като съгласно
чл.23,ал.1 ,т.1 и т.2 от Устройствения правилник при установяване на нарушение
на законодателството инспекторът издава ПАМ-предписания ,и постановления по чл.
405а от Кодекса на труда за обявяване съществуването на трудово
правоотношение.
И двата акта са издадени в
съответната писмена форма, съдържат формално реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 405а, ал. 1 и ал. 2 от КТ, като са посочени мотиви –
правните и фактическите основания за издаването им.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
От извършената проверка на място в
ОП“Чистота“,гр.Монтана ,на 21.07.2023 г. и на 25.07.2023 г. от инспектори на
ДИТ – Монтана М*** К*** П*** и К*** В*** С*** е съставен Протокол за извършена
проверка № ПР2327950 от 25.07.2023 г./л.51/ във връзка с извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство в Общинско предприятие „Чистота“ гр.
Монтана, като във връзка с констатираните нарушения на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1
от КТ е издадено предписание в шест точки.
Междувременно в ДИТ – Монтана е
подадена жалба от И*** П. Л*** , в качеството му на наследник на Ц*** И*** П. ***,
починал на 20.07.2023 г., в която се твърди, че вуйчо му всеки месец след
2021г.е работел по граждански договор, въпреки че работел на пълен работен ден
от осем часа, като на 20 юли 2023 г. в парк „Монтанезиум“ по време на работа му
става лошо и по-късно почива. Твърди, че ОП „Чистота“ гр. Монтана са прикрили
съществуващото трудово правоотношение с Ц*** П. със сключени граждански
договори, като моли да се обяви съществуването на трудово правоотношение на
осн. чл. 405а, ал. 1 КТ.
На 31.07.2023г. с изх. № 23071626 е издадено
Решение на гл. инспектор М*** П*** за отстраняване допусната непълнота в
Протокол от извършена проверка № ПР2327950 от 25.07.2023 г. във връзка с
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в Общинско
предприятие „Чистота“ гр. Монтана, за допълване на нарушение под № 7 ,а именно:
„При проверката е констатирано, че лицето Ц*** И*** П. с ЕГН * на 20.07.2023 г.
е осъществявал трудова дейност, почистване на тревни площи в централната
градска част на град Монтана, като е предоставяло работна сила в полза на
предприятието ОП „Чистота“ гр. Монтана, без сключен писмен трудов договор в
нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда“.
Протоколът от проверка и
допълнението към него са връчени на 25.07.2023г. на Директора на ОП „Чистота“
гр. Монтана,чрез Д*** С*** ,ведно с изготвеното Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение от 31.07.2023 г., на осн. чл. 405а,
ал. 4 от КТ между работодателя ОП „Чистота“ гр.Монтана и починалото лице Ц***
И*** П. и Предписание на осн. чл. 405а, ал. 4 от КТ за сключване на ТД. По
делото са приложени граждански договори между ОП „Чистота“ гр. Монтана в качеството
на възложител и Ц*** И*** П. в качеството на изпълнител, в това число и към
датата на проверката с №141/03.07.2023 г. за срок от 03.07.2023 г. до
31.07.2023 г./л.16/ с предмет-да извърши почистване на тревни площи в централна
градска част на гр. Монтана, както и предходни граждански договори за период от
2021г. до юли 2023г.
В хода на съдебното производство
по искане на жалбоподателя са изслушани показанията на свидетелите Д*** С***
Д*** , В*** Ц*** И. и И*** М*** Г. – и трите служители на ОП „Чистота“ гр.
Монтана, които съдът кредитира като обективни, безпристрастни и кореспондиращи
със събраните по делото писмени доказателства. От показанията на свидетелите се
установява, че лицето Ц*** П. е работило по граждански договор и е бил извънредно
извикан на 20.07.2023 г., за да се включи в почистването на градската градина в
ЦГЧ след разразилата се силна буря в гр. Монтана предишния ден. И трите
заявяват, че впоследствие от познати разбрали, че Ц*** П. е починал в градината
на парк „Монтанезиум“,гр.Монтана.
Свидетелите потвърждават факта, че на 21.07.2023 г. са пристигнали инспектори
от Дирекция „ИТ“ – Монтана за извършване на проверка по спазване на трудовото
законодателство, като с призовка са изискали документи, но не и такива свързани
с настъпилата предходния ден смърт на Ц*** И*** П..
Въпреки, че към делото са
приложени граждански договори между ОП „Чистота“ гр. Монтана в качеството на
възложител и Ц*** И*** П. в качеството на изпълнител, в това число и към датата
на проверката, с № 141/03.07.2023г. за срок от 03.07.2023 г. до 31.07.2023 г.
да извърши почистване на тревни площи в централна градска част на гр. Монтана,
същият не е взет предвид и е издадено Постановление за обявяване съществуването
на трудово правоотношение от 31.07.2023 г. и Предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ, с което работодателят се задължава да предложи на работника сключване на
ТД. По делото не са изложени мотиви, защо контролният орган приема, че се касае
за трудово правоотношение. Съобразно служебното начало, административният орган
осъществяващ контрола по трудовото законодателство е следвало да събере всички
необходими доказателства, за да изясни релевантните факти и обстоятелства, да
извърши надлежна проверка и преценка и след това да издаде административен акт.
След като не е сторено това, издателят на процесното Постановление следва, че е
допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила и в
частност на чл. 35 и чл. 36 от АПК.
В доказателствена тежест на
административния орган е да установи, че волята на страните е за сключване на
трудов договор, което по аргумент от разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ, може да се
установява с всички доказателствени средства. Съгласно чл. 405а, ал. 1 КТ когато се установи, че
работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ съществуването на трудово
правоотношение се обявява с постановление издадено от контролните органи на
инспекцията по труда, в което се определя началната дата на трудовото
правоотношение. В настоящия случай административният орган е извел констатация,
че починалото на 20.07.2023 г. лице Ц*** И*** П. е работел по трудово правоотношение,
но няма сключен с него трудов договор. В чл. 405а КТ са уредени специални правомощия
на контролните органи на инспекцията по труда да обявяват съществуването на
трудовото правоотношение когато установят такова.
По отношение на направеното възражение за
невъзможност за сключване на трудов договор с лицето Ц*** И*** П., поради
неговата смърт, съдът намира същото за основателно. В този смисъл предписанието
противоречи на разпоредбата на чл. 405а, ал. 5 от КТ. Действително трудовият
договор е съглашение между едно лице, носител на работна сила и друго лице,
правен субект или неперсонифицирано образувание, по силата на което носителят
на работната сила се задължава да предоставя работна сила при спазване на
определена дисциплина, а другото лице да осигурява условия за извършването на
работата и да заплаща възнаграждение. Елементите на трудовото правоотношение са
трудовото възнаграждение, работното време, работно място, трудова и
технологична дисциплина. Трудовият договор е винаги двустранен, възмезден,
комутативен, консенсуален и формален. В настоящия случай няма фактическа
възможност за формиране на съгласие от едната страна за неговото сключване,
нормата на чл. 405а, ал. 5 от КТ изрично разпорежда, че предписание за
сключване на трудов договор не се издава при смърт на работника или служителя,
при което предписанието е незаконосъобразен административен акт и следва да
бъде отменено.
От събраните в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства, съдът установява, че от страна на
административния орган издал спорните актове, не са събрани достатъчно
доказателства, от които да се установи по безспорен начин наличие на прикрито
трудово правоотношение между ОП „Чистота“ гр. Монтана и Ц*** И*** П.. Съдът
приема, че лицето е било извикано извънредно да се включи в почистване, която
конкретна задача му е възложена със сключения граждански договор. Друг довод е
и фактът, че смъртта на лицето е настъпила в градинката на парк „Монтанезиум“,
където същият не е полагал труд, тъй като видно от представено Удостоверение
/л.61/ този парк не се почиства от ОП „Чистота“ гр. Монтана. От представения
граждански договор става ясно, че му е възложено почистване на „тревни площи в
централна градска част на гр. Монтана“. От препис-извлечение на Акт за смърт на
Ц*** И*** П./л.15/ се установява, че същият е починал в 13:30 ч.на 20.07.2023г.
или през работно време, на място различно от уговореното, което от своя страна
е в потвърждение на обстоятелството за липса на уговорено работно място и
време, каквото би трябвало да има в случай, че правоотношенията между лицето и
работодателя бях уговорени като трудови по смисъла на КТ. Правилно в писмената
си защита жалбоподателят излага съображения, че ОП „Чистота“ гр. Мотана не е
уведомено по надлежния ред за настъпилата смърт на Ц*** И*** П*** , тъй като
няма качества на работодател по смисъла на КТ по отношение на починалото лице.
По изложените съображения, съдът
намира жалбата против Постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение от 31.07.2023 г. издадено от М*** К*** П*** – гл. инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана и дадено Предписание от 31.07.2023
г., за основателна, а оспорените административни актове, издадени при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради
което са налице основания за отмяната им като незаконосъобразни.
При този изход на спора и
съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за
основателно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноските по
делото. В случая претендираните от оспорващия разноски са в размер на 1000 лв.
договорено и изплатено по сметка възнаграждение за един адвокат, в съответствие
с Договор за правна защита и съдействие представен по делото. Съдът счита, че
не е налице прекомерност,тъй като съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв.
Настоящото дело попада извън случаите по ал. 2 и реално минималното адвокатско
възнаграждение по Наредбата е 1000 лв. Заплатеният адвокатски хонорар е
съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, и в този
смисъл не е прекомерен, поради което Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, следва да заплати сторените по делото разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ от АПК, АС-Монтана, ІІІ състав ,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 31.07.2023 г. издадено
от М*** К*** П*** – гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана
и дадено Предписание от 31.07.2023 г.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 3 да заплати на Общинско предприятие „Чистота“ гр. Монтана с ЕИК * ,
със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „С*** В*** “ № *, представлявано от Директора К.П.М.,
направените пред тази инстанция разноски по делото в размер на общо 1000,00
/хиляда/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му.
Административен съдия: