Присъда по дело №147/2010 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 20
Дата: 5 май 2011 г. (в сила от 4 октомври 2011 г.)
Съдия: Юлияна Василева Цонева Йорданова
Дело: 20103310200147
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 юни 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

                    П  Р  И  С  Ъ  Д  А 

 

                                            Номер: 58 / 05.05.2011г.., гр.Исперих

 

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

На пети май през 2011 година,

в публично заседание, в състав:                                                                                                                 

                                                                    Председател: Юлияна ЦОНЕВА

                                                       Съдебни заседатели: Е.П.

                                                                                                              И.В.

          Секретар: В.Г.,

Прокурор: В.В.,

като разгледа докладваното от председателя НОХД № 147 по описа за 2010 година и

 

                                                            П Р И С Ъ Д И :

 

              ПРИЗНАВА подсъдимата Н.Б.Б., родена на ***г*** Търново, българска гражданка, живуща ***, разведена, с висше образование, ЕГН-**********, неосъждана, за ВИНОВНА в това, че през периода 01.01.2004г. - 14.11.2007г. в гр.Исперих, обл.Разградска, като длъжностно лице – изпълнителен директор на АД “МИК”-гр.Исперих, обл.Разградска, при условията на продължавано престъпление, е присвоила чужди пари – 50 083.49 /петдесет хиляди осемдесет и три лева и 49 ст/ лева, собственост на АД “МИК”-гр.Исперих, обл.Разградска, връчени в това й качество и поверени й да ги управлява, като присвоените пари са в големи размери – престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което на посоченото правно основание и в условията на чл.54 от НК я ОСЪЖДА на НАКАЗАНИЯ, както следва:

              - “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4  /четири/ години, което да изтърпи ЕФЕКТИВНО, при първоначален ОБЩ РЕЖИМ в затворническо общежитие ОТ ОТКРИТ ТИП, на основание чл.61, т.3 във вр. с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС        и

              - “Лишаване от право да заема ръководна държавна или обществена длъжност, на основание чл.202, ал.3, изр.1 във вр. с чл.37, ал.1, т.6 във вр. с чл.49, ал.2 от НК, за срок от  1 /една/ година,

              и я признава за НЕВИНОВНА да е присвоила в същото длъжностно качество и при същите условия разликата до първоначално повдигнатото обвинение от 50 741.91 лева, явяваща се в размер на 658.42 /шестстотин петдесет и осем лева и 42 ст/ лева, собственост на АД “МИК”-гр.Исперих, обл.Разградска, поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение В ТАЗИ ЧАСТ.

              ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимата Н.Б.Б., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата сумата от 180.00 /сто и осемдесет/ лева – направени разноски на досъдебното производство и по сметка на РС-гр.Исперих – сумата от 200.00 /двеста/ лева – направени разноски в съдебното производство.

              Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Разградски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/

 

                                         2/

 

                                  МОТИВИ към Присъда № 58/05.05.2011г.

                      по НОХД № 147/2010г. по описа на РС-гр.Исперих:

 

            Повдигнато е обвинение срещу Н.Б.Б. ***, ЕГН-**********, за това, че през периода 01.01.2004г. - 14.11.2007г. в гр.Исперих, обл.Разградска, като длъжностно лице – изпълнителен директор на АД “МИК”-гр.Исперих, обл.Разградска, при условията на продължавано престъпление, е присвоила чужди пари – 50 741.91 /петдесет хиляди седемстотин четиридесет и един лева и 91 ст/ лева, собственост на АД “МИК”-гр.Исперих, обл.Разградска, връчени в това й качество и поверени й да ги управлява, като присвоеното е в големи размери – престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

            Производството се води по реда на Глава Двадесет и седма “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” въз основа на предварително изслушване на страните в условията на чл.371, т.1 от НПК и одобрено от съда съгласие на страните да се не се провежда разпит на някои от свидетелите и вещите лица, като при постановяване на присъдата непосредствено се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

            Представителят на РП-гр.Исперих в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението от правна страна и с малко изменение във фактическата част, като счита длъжностното присвояване за доказано в размера до 50 083.49 лева съгласно допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, т.е. с намаление от 658.42 лева от първоначалната сума, посочена в обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание „Лишаване от свобода” над минимума, предвиден от закона, при което не намира приложение разпоредбата на чл.66 от НК и същото бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.    Подсъдимата Н.Б.Б. ***, не се признава за виновна, но дава обяснения по обвинението. Твърди, че когато поела управлението на “МИК”АД-гр.Исперих, обл.Разградска, дружеството било в много затруднено финансово състояние. Въпреки това имала желание да се справи с проблемите и да доведе предприятието до просперитет. Тъй като е инженер по образование и няма икономически познания срещала затруднения във връзка с воденето на счетоводството на дружеството. Не получавала помощ от съсобствениците и от Съвета на директорите. В един момент главният счетоводител напуснал и трябвало да мине време, докато новият гл.счетоводител навлезе в работата. Това налагало да носи непрекъснато документи и парични суми в апартамента си, което пък наложило да има охрана на жилището. Така, с устното разрешение на председателя на Съвета на директорите – А.С., сключила договор за охрана на апартамента й със СОТ. Като цяло не оспорва фактическите обстоятелства по обвинението, но смята, че действията й не съставляват нарушение, тъй като всички получавани парични средства е влагала за дейността на дружеството, вкл. и лични нейни средства на значителна стойност, в т.ч. банков крледит за 27 000.00 лева, трудовите й възнаграждения, на стойност около 8 000.00 лева, които давала на касиерката с ордер. Признава, че дружеството е имало лошо водено счетоводство, за което твърди, че си е понесла отговорността, а настоящото дело счита за недоразумение. Конкретно по обвинението не оспорва, че е изпращала работници на дружеството да работят на собствената й овцеферма в с.Конево, за което се възползвала от правото си да ги командирова, когато в завода няма работа, като отработените часове били отразявани в работните им карти. Твърди, че сумата, която е начислена на работниците за тази дейност е в пъти по-малка от личните средства, които е вложила в дружеството. На същото основание, а именно заради вложените в дейността на дружеството нейни лични средства не признава и другите присвоявания, посочени от обвинението - във връзка с договорните отношения между “МИК” АД-гр.Исперих и “Барт 99” ООД-гр.Казанлък, както и паричните суми, получавани като заем за дружеството, които били използвани за закупуване на материали, заплащане на разходи за ел.енергия, изплащане на работни заплати и др. Твърди, че получаването на тези пари не било оформено като заем, тъй като взаимоотношенията й със съсобствениците тогава са били на такова ниво, че не е било необходимо. Всичко разходи са направени с тяхно знание, като парите са използвани само за дейността на дружеството. Не оспорва също, че е получавала трудовите възнаграждения на членовете на Съвета на директорите - А.В. и А.С., което ставало с тяхно съгласие и твърди, че тези средствата, както и собствената й заплата, са използвани отново за нуждите на дружеството. По изложените съображения счита повдигнатото й обвинението за неправилно и неоснователно.

            Защита пледира за оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението, като доразвива с правни аргументи тезата, поддържана от самата подсъдима, че всички нейни действия са били в интерес на управляваното дружество, за да продължи и съхрани дейността му и от тези действия не е настъпила щета за дружеството.

            Съдът като обсъди всички събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, приема за установена следната фактическа обстановка:

            Подсъдимата Н.Б.Б. е родена на ***г*** Търново. Живее в гр.Исперих, обл.Разградска с постоянен и настоящ адрес:***, от което жилище притежава съсобствена 1/2 ид.част. Разведена е, майка на едно дете. Има завършено висше образование. Понастоящем не е трудово ангажирана, като не получава постоянни доходи - от трудови възнаграждения или други източници. Притежава къща в с.Конево, обл.Разградска и не разполага с друго имущество, от което да се издържа.

            Била е дългогодишен служител в “МИК”АД-гр.Исперих, обл.Разградска, където е заемала различни длъжности. Последната заемана длъжност е Изпълнителен директор на дружеството, като считано от 01.01.2002г., в това й качество и по силата на Договор за възлагане на управлението на АД “МИК”-гр.Исперих, сключен със Съвета на директорите /л.83-86 от том І на ДП и л.3-6 от том VІ на ДП /представляващ копие на личното трудово досие на подсъдимата/, й било възложено да осъществява правата си в съответствие с Устава на дружеството и изискванията на ТЗ, да оптимизира производствената и търговската дейност на дружеството с цел повишаване ефективността на производството и реализацията на произведената продукция и услуги, като това да доведе до реален положителен икономически ефект. По силата на същия договор й били предоставени правомощия да управлява и стопанисва имуществото на дружеството добросъвестно и с грижата на добър стопанин.

            Считано от 14.11.2007г. подсъдимата Н.Б.Б. е освободена като член на Съвета на директорите и като Изпълнителен директор на АД “МИК”-гр.Исперих, обл.Разградска, която промяна в органите на управление на дружеството е вписана в Регистъра за търговските дружества с Решение № 37/14.11.2007г. по ф.д.№ 37/1991г. по описа на Разградски окръжен съда, Фирмено отделение /л.87 от  том І на ДП/.

            В посочения горе период на управление на Н.Б. са допуснати множество нарушения във връзка със събирането, съхраняването, разходването и отчитането на паричните средства в „МИК” АД-гр.Исперих, обл.Разградска.

            Заключението на назначената в настоящото наказателно производство съдебно-счетоводна експертиза, изготвено въз основа на материалите по делото и допълнено в хода на съдебното следствие с констатации въз основа на непосредствена проверка в счетоводните регистри, касовата книга, проверка на счетоводната отчетност и всички финансови операции в приходната и разходната част, свързани с движението на паричните средства на дружеството /представено допълнително заключение вх.№ 553/10.02.2011г.  -л.74-80 от делото/, установява следните обстоятелств:

            В периода месец август, септември, октомври 2004г., месец ноември 2005г., месец юли, ноември, декември 2006г., в рамките на установеното за „МИК" АД – гр.Исперих работно време, подсъдимата Н.Б. е възлагала на работници от дружеството и същите са полагали труд в частната й Овцеферма в с.Конево, обл.Разградска, което е отразявано в работните им карти, водени в завода и са им изплащани възнаграждения с парични средства на “МИК”АД-гр.Исперих. По този начин са полагали труд свидетелите Д.М.А. ***, М.К.М., на длъжност “шлосер-заготовчик” в “МИК” АД-гр.Исперих, Т.Н.Г., на длъжност “стругар” и Севгин А. Селим, за което са им изплатени във вид на възнаграждения общо 673.95 /шестстотин седемдесет и три лева и 95 ст/ лева – собственост на търговското дружество.

            През периода 2006-2007г. в осъществяване на търговската си дейност АД „МИК” - гр.Исперих, обл.Разградска е доставяло по договорни отношения с ООД “Барт 99”-гр.Казанлък, различни стоки – производство на дружеството срещу заплащане на съответна цена от получателя на стоката. Доставките са извършвани чрез спедиторски фирми с наложени платежи, като изпълнителният директор Н.Б. е получавала парите от реализираните продажби, но не ги е отчела в касата на дружеството, нито са постъпили по банковите сметки на дружеството. По този начин не са осчетоводени парични средства от извършените продажби между двете дружества в общ размер на 13 702.40 /тринадесет хиляди седемстотин и два лева и 40 ст/ лева, както следва:

            - чрез пратки по Експресни куриерски услуги D&D EXPRESS - общо 7 482.40 лв., от които 6 235.33лв. - основа и ДДС в размер на 1 248.07лв., в т.ч. Товарителници №№: 1085924/16.05.200бг. – 833.00лв.; 1086046/01.06.2006г. – 840.00 лв.; 1085871/19.06.2006г.-396.00лв.; 1119298/21.06.2006г. – 195.00лв.; 1143765/ 07.07.2006г. - не се чете: 1143844/18.07.2006г. – 459.00 лв.; 1166060/27.07.2006г. – 1240.00 лв.-633.60 платено по ф.9143 от 27.07.2006г. = 606,40лв; 1166171/09.08.2006г. – 745.00лв.; 1166199/10.08.2006г. - не се чете – 633.60лв, платено по ф.9173 от 10.08.2006г.; 1207364/13.09.2006г. – 223.00лв.; 1207435/28.09.2006г. – 403.00 лв.; 1245476/01.11.06г. – 352.00 лв.; 1245534/07.11.2006г. – 684.00лв.; 1280671/10.11.2006г. – 444.00лв.; 1280746/20.11.2006г. – 489.00лв.; 1280826/28.11.2006г. -813.00лв., общо : 6 649.40лв.

            - чрез пратки по ЕКОНТ ЕКСПРЕС - общо 6 220.00лв., от които 5 183.33 - основа и ДДС в размер на 1 036.67лв., в т.ч. Пратки №№: 07756196-690.00лв.; 07756204 – 349.00лв.; 07756357 – 453.00лв.; 07512019-616.00лв.; 07511950-293.00лв.; 08243155-487.00лв.; 08242581 -266.00лв.; 08505986-236.00лв.; 08322219-300.00 лв.; 08212261 – 440.00лв.; 08212272-293.00лв.: 08404253-440.00 лв.: 08780008 - 847,00 лв.; 08630475 -510.00лв., общо: 6220.00лв.

            В хода на делото не се установиха данни посочените парични средства да са изразходвани за нужди на „МИК" АД-гр.Исперих и във връзка с дейността на дружеството.

            На 12.07.2007г. подсъдимата Н.Б., в качеството си на представител на „МИК"АД-гр.Исперих, е получила от свидетеля С.З.С. сумата от 4 000.00 /четири хиляди/ лева. Получаването на сумата е оформено с РКО от 12.07.2007г. /без номер/ на NBS /л.230 от том І на ДП/ като дадени в заем оборотни средства, като получаването на парите е удостоверено с подписа на подсъдимата. Паричните средства не са постъпили в касата на АД “МИК”-гр.Исперих, обл.Разградска или по банкова сметка ***. Не са осчетоводени като паричен заем, както и не са установени данни да са използвани за и в „МИК" АД – гр.Исперих. Свидетелят С.З.С. отслужил с тези пари поради необходимост да бъдат платени сметки на дружеството за консумирана ел.енергия и тъй като се чувствал лично ангажиран, като акционер в същото дружество, да го подпомага фанансово, за да се съхрани дейността му. Дава показания, че част от парите били използвани за тока, а останалите за закупуване на материали, като до настоящия момент парите не са му върнати. Твърди още, че парите били дадени в присъствието на Главния счетоводител на дружеството – свидетелят В.Д.П., като Б. лично ги предала на него и той отишъл да плати тока на дружеството. Показанията на Главния счетоводител са, че докато е изпълнявал тази длъжност в “МИК” АД-гр.Исперих, такава сума не е влизала в дружеството, документи за нея не са осчетоводявани и сумата не е заприхождавана. Твърди, че такава сума нищо не му говори.

            Според констатациите на съдебно-счетоводната експертиза и във връзка с проследяване движението на обсъжданите парични средства, предният ден преди получаването на парите, а именно с РКО № 251/11.07.2007г. Изпълнителният директор Н.Б. е изтеглила от касата на дружеството 4 000.00 лева, които на 12.07.2007г. в 15.45 часа е внесла по разплащателната сметка на дружеството в БПБ. РКО № 251/11.07.2007г. е съставен и подписан от касиера, гл. счетоводител В.П. и за ръководител се е подписала Н.Б.. На реквизита „получил" е записано „вносна бележка" и към ордера е прикрепена вносната бележка от 12.07.2007г. с вносител Н.Б..

            За периода, относим към датата на получаване на заема 12.07.2007г., вещото лице установява, че към посочената дата АД “МИК”-гр.Исперих, обл.Разградска е имало неплатени сметки за ел. енергия в размер на 3 255.85лв. в т.ч, задължения по:

            - Фактура в просрочие за м. април 2007г. ********** /16.04.2007г. със срок на плащане 23.04.2007г. – 630.13лв. - платено на 25.07.2007г.;

            - Дебитно известие в просрочие за м. април 2007г. ********** /30.04.2007г. със срок на плащане до 10.05.2007г. – 739.20лв. - платено на 26.07.2007г.;

            -  Фактура в просрочие за м. май 2007г. ********** /19.05.2007г. със срок на плащане 10.06.2007г. – 643.41лв. и кредитно известие към нея - 43.68лв., общо 599.73 лв. - платено на 19.07.2007г.;

            -  Фактура в просрочие за м. май 2007г. ********** /06.05.2007г. със срок на плащане до 13.05.2007г. – 1286.79лв. - платено на 26.07.2007г.;

            Плащането на изброените по-горе фактури е забавено, а фактури за ел. енергия за м. юни са платени преди 12.07.2007г.

            Начислената потребена ел.енергия за м.юли 2007г. по фактура **********/31.07.2007г. в размер на 702.64 лв, е изплатена на 30.09.2007г.

            Всички плащания на ел.енергия за периода от 01.01.2007г. до 30.09.2007г. са извършвани от разплащателната сметка на дружеството в ТБ “Банка ДСК”, клон гр.Исперих с изключение на едно плащане от БПБ, съгласно извлечение 72 от 03.07.2007г.

            С РКО № 420/03.09.2007г. /л.115 от том V на ДП/, издаден от АД “ММоторс”-гр.Етрополе е била предоставена в заем на  “МИК” АД-гр.Исперих, обл.Разградска чрез свидетеля Р.Р.Р. паричната сума от 20 000.00 /двадесет хиляди/ лева. Тези пари били донесени в “МИК” АД-гр.Исперих от посочения свидетел в брой и предадени лично на изпълнителния директор Н.Б. в кабинета й, за което тя му издала Квитанция от 04.09.2007г. /л.114 от том V на ДП/ с датата на приемане на сумата, подписана от нея и подпечатана с печата на дружеството. Свидетелят предал обратно Квитанцията в АД “ММоторс”-гр.Етрополе. Паричната сума била предназначена за закупуване на материали за производствената дейност на предприятието.

            Според констатациите на съдебно-счетоводната експертиза така полученият от Н.Б. заем от 20 000.00 лева не е осчетоводен при получателя „МИК" АД – гр.Исперих. Паричните средства не са постъпили в касата или по разплащателните сметки на дружеството и не са изразходвани във връзка с дейността му. Заемът е осчетоводен при заемодателя „ММоторс" АД-гр.Етрополе чрез осчетоводяване на РКО № 420/03.09.2007г. за предоставени в заем 20 000.00 лева на „МИК" АД-гр.Исперих по кредита на сметка 501 Каса в лева срущу дебит на сметка 498 Други дебитори. Към 31.12.2010 г. в „ММоторс" АД-гр.Етрополе по дебита на сметка други дебитори е налично салдо от 20 000.00 лева  -предоставен заем с дебитор „МИК" АД-гр.Исперих. Същата експертиза установява, че на 04.09.2007г. от касата на „МИК" АД-гр.Исперих са изтеглени 9 600.00 лева, които са внесени по разплащателната сметка на дружеството в ТБ “Банка ДСК”, клон гр.Исперих и на същата дата с платежно нареждане е заплатена фактура № **********/04.09.2007г. на “Металснаб Холдинг “АД – гр.Русе за доставка на желязо в размер на 9 581.46 лева.

            През периода 01.01.2004г. - 31.10.2007г. по ведомости за заплати на служителите и работниците в “МИК” АД-гр.Исперих, обл.Разградска, са изплатени месечни трудови възнаграждения на свидетелите А.Й.С. и А.С.В. – към него момент членове на Съвета на директорите на акционерното дружество, на обща стойност 9 499.14 /девет хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и 14 ст/ лева, от които на А.С.В. са изплащани по ведомост само през 2004г. възнаграждения в общ размер на 939.00 лева, а на А.Й.С. са изплащани по ведомост възнаграждения за 2004г., 2005г. и 2006г. в общ размер на 8 560.14 лева. Обсъжданите трудови възнаграждения не са получавани лично от посочените лица, а вместо тях ги е получава подсъдимата Н.Б., като се е подписвала за получател във ведомостите за заплати, установено и от заключението по Протокол № 6/04.03.2010г. на извършената по делото графическа експертиза /л.108-л.111 от том V на ДП/. Двамата свидетели не са упълномощавали изрично изпълнителния директор Н.Б. да получава вместо тях трудовите им възнаграждения, нито са имали лична уговорка за това. А.В. се интересувал за дължимите му възнаграждания, но Б. му отговаряла, че дружеството е в тежко финансово състояние и няма парични средства за изплащане заплатите на членовете на Съвета на директорите. Преди да напусне, свидетелят отново поискал неколкократно от изпълнителния директор Н.Б. да му се изплатят парите, но му било отказано от нея. Свидетелят А.С. заявява, че не е имал уговорка възнагражденията му да се използват за определени цели и никога не е поставян въпрос в Съвета на директорите дружеството да бъде подпомагано с техните трудови възнграждения, но той се е съгласил неговото възнаграждение да се използва за нуждите на дружеството, което било негово лично решение с оглед финансовите затруднения на дружеството. Според допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в счетоводството на “МИК” АД-гр.Исперих, не са намерени платежни документи, удостоверяващи извършени плащания от касата или от разплащателните сметки на дружеството за изплатени парични средства лично на лицата А.Й.С. и А.С.В. в обсъждания горе период – 01.01.2004г. – 14.11.2007г.

            През същия този период, изпълнителният директор Н.Б. е сключвала от името на представляваното от нея АД “МИК”-гр.Исперих, обл.Разградска договори с РДВР-гр.Разград /сега ОД на МВР-гр.Разград/ за охрана със СОТ на лично ползваното от нея жилище, находящо се в гр.Исперих, обл.Разградска, ж.к.”Васил Априлов” № 8, вх.А, апартамент 18. Услугата е заплащана изцяло със средства на дружеството, като за процесния период – 01.01.2004г.-14.11.2007г. са изплатени по различни фактури общо 2 208.00 /две хиляди двеста и осем/ лева  /с ДДС/.  Подсъдимата пренасяла много документи от службата си и работела у дома си, където се чувствала по-защитена, защото имала СОТ. В този смисъл са показанията на нейната дългогодишна съседка и близка приятелка – свидетелката Марийка А. Благоева.

            С Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл.195, ал.1 във вр. с чл.201-207 от ДОПК за обезпечаване на публични вземания е наложен запор № 1705-0936/11.09.2006г. върху налични и постъпващи суми по банковите сметки на “МИК” АД-гр.Исперих в ТБ “БПБ”, клон гр.Разград, ТБ “СЖ Експресбанк” и ТБ “ЦКБ” . В периода 19.09.2006г.-30.09.2007г. с Разпореждания, на основание чл.229, ал.3 от ДОПК, е дадено временно разрешение за неотложни плащания от сметките на дружеството на кансумативни разходи за ел.енергия, вода, горива, осигуравки, материали, такси, данъчни задължения и др. в размер на 90 % от средствата по сметките.

            В периода докато е управлявала “МИК” АД-гр.Исперих, обл.Разградска, подсъдимата Н.Б.Б. многократно е внасяла големи суми пари в касата на дружеството, които са били заприхождавани от касиерката – свидетелката А.П.П., но не са отразявани в касовата книга. Според показанията на последната, тези пари са били използвани само за нужди на дружеството – за наложителни разходи, които са били конкретни за съответния ден, като понякога с тях е изплащала и заплати. За тези пари касиерката е издвала ПКО с квитанция, която връчвала на Б., а ордерът оставал при нея без да се отразява в касовната книга. Самата подсъдима представя пред съда множество такива квитанции към ПКО, подписани от касиер, които в по-голямата си част са неотносими към периода на обвинението, но отразяват начина на движение на паричните средства, описан в показанията на свидетелката А.П.П..

            Изложената горе фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията на извършените по делото графическа и съдебно-счетоводна експертизи и многобройният писмен доказателствен материал. Част от  свидетелите са разпитани непосредствено пред съда, а голяма част от свидетелските показания са приобщени към доказателствата чрез прочитане на протоколите за разпит от досъдебното производство по реда на чл.373, ал.1 във вр. с чл.372, ал.3 във вр. с чл.283 от НПК. По този ред е прочетено е експертното заключение на графичната експертиза. В своята съвкупност събраните доказателства са в достатъчен обем, еднопосочни, взаимно допълващи се и без съществени противоречия.

            Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Обвинението по отношение на подсъдимата Н.Б.Б. е ЧАСТИЧНО ДОКАЗАНО. С оглед на събрания доказателствен материал съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че тя е автор на престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26, ал.1 НК - през периода 01.01.2004г. - 14.11.2007г. в гр.Исперих, обл.Разградска, като длъжностно лице – изпълнителен директор на АД “МИК”-гр.Исперих, обл.Разградска, при условията на продължавано престъпление, е присвоила чужди пари – 50 083.49 /петдесет хиляди осемдесет и три лева и 49 ст/ лева, собственост на АД “МИК”-гр.Исперих, обл.Разградска, връчени в това й качество и поверени й да ги управлява, като присвоените пари са в големи размери.

            От обективна страна престъплението се характеризира с особеното качество на дееца. Подсъдимата Б., безспорно е притежавала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” НК, защото й е била възложена срещу заплащане организационно-ръководна работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество – това на управляваното от нея АД „МИК”-гр.Исперих, обл.Разградска. В това й качество тя е имала пряк достъп и е осъществявала фактическа власт върху имуществото и паричните средства на дружеството, представляващи в случая и предмет на престъпното посегателство. Именно в това си длъжностно качество и възползвайки се от него, подсъдимата Н.Б. е злоупотребила, като в различни проявни форми е осъществила изпълнителното деяние на престъплението:

- на различно основание неправомерно е разходвала пари на дружеството за свои лични нужди. Така присвоената парична сума включва:

            - изплатени във вид на трудови възнаграждения 673.95 /шестстотин седемдесет и три лева и 95 ст/ лева – собственост на „МИК" АД – гр.Исперих, разходвани по нареждане и със знанието на подсъдимата Н.Б. за положен в частната й Овцеферма в с.Конево, обл.Разградска личен труд на работници от дружеството и в рамките на утвърденото им работно време в предприятието. Самата подсъдима не оспорва тези обстоятелствата, както и размера на разходваната сума, но твърди и защитата поддържа такава теза, че в качеството си на изпълнителен директор, се е възползвала от правото си по чл.4.5 от  Договора за възлагане на управлението, да командирова персонала на дружеството, за да уплътнява работното им време, когато в завода няма работа. Съдът намира тези доводи за несериозни. Служебната командировка е регламентирана дейност на Работодателя /чл.121 от КТ/, при която може да възложи на работници или служители изпълнение на трудовите им задължения извън мястото на постоянната им работа, когато нуждите на предприятието налагат това. Законодателят е предвидил специален ред за провеждане, отчитане и контрол върху този вид служебна дейност /вж. Наредбата за командировките в страната/, който очевидно не е бил съобразен от подсъдимата Н.Б.. Съгласно цитираната Наредба разходите за изплатените командировъчни пари се отчитат като разходи за съответната дейност и то задължително срещу представяне на съответни документи: заповед за командировка или командировъчно удостоверение, препис от писмен отчет, когато това се изисква със заповедта за командировка, сметка за дължимите суми или авансов отчет, ако преди заминаването е получен служебен аванс, към която се прилагат оправдателни документи за извършени разходи – пътни, квартирни и др. При възложената от изпълнителния директор Н.Б. ***, не само, че не са били спазени тези изисквания, но очевидно е, че като цяло работата не е била възложена за нужди на предприятието - “МИК” АД-гр.Исперих и във връзка с предмета му на дейност, а единствено и само в собствен интерес на подсъдимата. При това положение разходваните парични средства на дружеството за възмездяване работната сила на работниците, която са престирали в частната овцеферва на изпълнитлния директор, се явяват щета за  “МИК” АД-гр.Исперих, от която се облагодетелствала лично подсъдимата Б.;

            - по същия начин се е облагодетелствала и със сумата от 2 208.00 /две хиляди двеста и осем/ лева, представляваща стойността на заплатена със средства на дружеството услуга на РДВР-гр.Разград /сега ОД на МВР-гр.Разград/ за охрана със СОТ на лично ползваното от подсъдимата Б. ***. От събраните по делото доказателства не се установи оправдателна причина за този подход на подсъдимата. Преди всичко не се установи този апартамент да е бил предназначен и обособен като офис на дружеството или пък наличие на обстоятелства, които да са налагали извършването на извънредна работа в домашни условия, изискваща особена защита. Според съда няма логика да се охранява собственото жилище, за да бъде използвано за съхранение на ценности и документи, които подсъдимата изнасяла от местоработата си, вместо да се охранява самото работно място, което е  предназначено за осъществяване на служебната дейност и за съхранение имуществото и документацията на предприятието. А и според събраните свидетелски показания /предвид тези на свидетелката Марийка А. Благоева/, не свръхнатоварването на подсъдимата и извънредната й служебна работа в домашни условия е наложило специална охрана на жилището, а първоопределяща е била охраната на жилището, което е мотивирало подсъдимата да пренася служебни документи и да работи у дома си, защото там се чувствала по-защитена и сигурна. При това охраната на апартамента е било своеволно нейно решение, като в хода на делото не се събраха доказателства, подкрепящи твърдението на подсъдимата, че за ползването на тази услуга е имала съгласието на Съвета на директорите. Разходваната по посочения горе начин парична сума, съдът възприе като щета за “МИК” АД-гр.Исперих;

- друга проявна форма на изпълнителното деяние подсъдимата Б. е осъществила чрез бездействието си, като парични средства, получени за дружеството, не е заприхождавала по съответния ред в касата и не е отчитала разходването им с необходимите оправдателни счетоводни документи. Така присвоената парична сума включва:

            - 13 702.40 /тринадесет хиляди седемстотин и два лева и 40 ст/ лева - неотчетени от изпълнителния директор Н.Б. в касата на дружество като приход от реализирана продукция на “МИК” АД-гр.Исперих по договорни отношения с ООД “Барт 99”-гр.Казанлък,  нито внесени по банковите сметки на дружеството при заприхождаване със следващите се счетоводни документи. В хода на делото не се установиха и данни, така получените парични средства да разходвани за нужди на дружеството;

            - дадени в заем на “МИК” АД-гр.Исперих оборотни средства в размер на 4 000.00 /четири хиляди/ лева, които са получени на 12.07.2007г. лично от подсъдимата Б. в длъжностното й качество на изпълнителен директор и представител на дружеството, удостоверено с документ, с който заем е задължила дружеството, но сумата нито е внесла в касата на дружеството или по негова банкова сметка, ***ства да е разходвана за нужди и в полза на дружеството. Предвид констатираното првотиворечие в показанията на свидетеля С.З.С., явявящ се в случая заемодател по отношение на обсъждана парична сума, който твърди, че тези пари са дадени лично на главния счетоводителя на дружеството – свидетеля В.Д.П. и той е платил с тях дължимата към него момент сметка на дружеството за консумирана ел.енергия, а последният опровергава с показанията си такава сума изобщо да е  заприхождавана и осчетоводявана в дружеството, като твърди, че нищо не знае за нея, следва да се кредитират констатациите на съдебно-счетоводната експертиза по възложената от съда допълнителна задача за проследяване движението на процесните парични средства, съобразно постъпилите данни за разходването им. При тази проверка вещото лице констатира, че в деня преди получаването на процесната сума от 4 000.00 лева, а именно на 11.07.2007г. с РКО № 251 от същата дата, подсъдимата Н.Б. е изтеглила от касата на дружеството сума в същия размер, която на 12.07.2007г. в 15.45 часа е внесла по разплащателната сметка на дружеството в БПБ. Същевременно всички плащания на дружеството относими към този период, следващ датата 12.07.2007г. и които са били предназначени за погасяване на съществуващи задължения от консумация на ел.енергия, вкл. и за минали периоди, възлизащи към този момент в общия размер от 3 255.85лв., са  извършвани от друга разплащателната сметка на дружеството - в ТБ “Банка ДСК”, клон гр.Исперих, с изключение на едно плащане от БПБ, съгласно извлечение 72 от 03.07.2007г., което очевидно предхожда датата на получаване на процесния заем от 4 000.00 лева. Въз основа на тези констатации се опровергават твърденията относно начина на разходване на процесната сума в полза и за нужди на “МИК” АД-гр.Исперих. Напротив, след като тази безспорно получена от подсъдимата сума изобщо не е влязла в приход на дружеството, то няма как счетоводно да се удостовери и установи разходването й за нужди на дружеството, което от своя страна налага извода, че е присвоена. Същата виси като задължение на дружеството и съставлява щета за него;

            - по същия начин подсъдимата Н.Б. е получила лично на 04.09.2007г. и е задължила представляваното от нея дружество с паричната сума от 20 000.00 /двадесет хиляди/ лева, предоставена в заем от АД “ММоторс”-гр.Етрополе на “МИК” АД-гр.Исперих, предназначена за закупуване на материали за производствената дейност на предприятието. В хода на делото не се събраха доказателства тези пари да са били разходвани по посоченото предназначение. Напротив същите изобщо не са постъпили в касата или по разплащателните сметки на дружеството, за да бъде установено изразходването им във връзка с дейността му. Факт е, че на същата дата 04.09.2007г. от касата на „МИК" АД-гр.Исперих са изтеглени 9 600.00 лева, които са внесени по разплащателната сметка на дружеството в ТБ “Банка ДСК”, клон гр.Исперих и на същата дата с платежно нареждане е заплатена фактура № **********/04.09.2007г. на “Металснаб Холдинг “АД – гр.Русе за доставка на желязо в размер на 9 581.46 лева. Съдът не възприема доводите на защита, че този разход е извършен с част от обсъжданите парични средства, предоставени в заем от “ММоторс” АД-гр.Етрополе. Освен че времеизвършването на този разход съвпада с датата на получаване на заема, то по никакъв друг начин разходваната парична сума не се идентифира с тази, получена в заем. След като последната изобщо не е постъпвала в касата на “МИК” АД-гр.Исперих и не е заприхождавана със следващите счетоводни отбелязвания, то няма как впоследствие да бъде изтеглена от тази каса и разходвана за нуждите на дружеството. Дори и да е било така, както твърди защитата, което е само предположение, то липсват надлежно съставяни документи, които да установят връзката при движението на парите. Като не е отчела по следващия се ред и начин поверената й парична сума и при наличието на безспорни данни, че именно тя е получила тази сума, с бездействието си подсъдимата Б. е нанесла щета на дружеството, като поведението й осъществява признаците на присвояване;

            - сумата от 9 499.14 /девет хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и 14 ст/ лева подсъдимата Н.Б. е присвоила под формата на месечни трудови възнаграждения, които по ведомост са изплатени и са се следвали на свидетелите А.Й.С. и А.С.В., в качеството им на членове на Съвета на директорите на акционерното дружество, а са били получени лично от подсъдимата и за нея вместо от посочените лица. По отношение на свидетеля А.С.В. категорично се установи, че не е декларирал по какъвто и било начин съгласие следващото му се трудово възнаграждение да бъде получавано, вкл.  за определени цели от страна на подсъдимата Б.. Напротив, същият е търсил парите си и е бил подвеждан от подсъдимата относно липсата на парични средства за изплащане заплатите на членовете на Съвета на директорите, каквито реално и по ведомост са били изплащани и получавани лично от нея. Свидетелят А.Й.С. с показанията си представя пред съда противоречиви сведения, въз основа на които за съда се налага извода, че въпреки липсата на изрична уговорка възнагражденията му да бъдат получавани от подсъдимата, то той е декларирал съгласие неговото възнаграждение да се използва за нуждите на дружеството, което било негово лично решение с оглед финансовите затруднения на дружеството, без да е решение на Съвета на директорите. По делото липсват обаче, доказателства, тези безспорно получени от подсъдимата парични средства, независимо дали ги е получила със или без съгласието на посочените членове на Съвета на директорите, да са били разходвани за нуждите на дружеството. По този начин, след като парите на “МИК” АД-гр.Исперих не са били изплатени по предназначението им, т.е. не са получени като възнаграждения от титулярите им, респ. липсват и данни да са разходвани за други нужди на дружеството, то съдът приема, че са присвоени от получилата ги Н.Б., с което е нанесла щета на управляваното от нея дружество.

            При последните три случая, обсъдени горе, подсъдимата Б. осъществява признаците на престъплението, в което е обвинена, посредством неотчитане на повереното й чуждо имущество, без значение дали е реализирана имотна облага като е употребила или разходвала присвоените парични средства, за което липсват безспорни данни.

            Фактически с описаното горе поведение подсъдимата Н.Б.Б., е осъществила няколко отделни деяния, които поотделно съставляват  един и същ състав на престъплението, в което е обвинена, като са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото и това обуславя квалификацията на деянието като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.        В резултат от това нейно поведение е настъпила значителна имотна вреда за АД „МИК”-гр.Исперих, обл.Разградска, възлизаща в посочения горе размер от 50 083.49 лева. Категорично установен, в тази насока, е и квалифициращият състава на престъплението признак по чл.202, ал.2, т.1 от НК, а именно, че длъжностното присвояване е в големи размери. Доколкото липсва легална дифиниция за „големи размери”, то критерият за този квалифициращ признак е определен в Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК, т.1 и това е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля 70 /седемдесет/ пъти установената в страната минимална работна заплата. Отнесено към обстоятелствата, установени в настоящото производство и периода на извършване на процесното престъпление, стойността на минималната месечна работна заплата на страната към този момент, съгласно ПМС № 1/03.01.2003 г. е считано от 01.01.2003г. – 110.00 лева, след това и съгласно ПМС № 12/21.01.2005г. е считано от 01.01.2005г. – 150.00 лева, съгласно ПМС № 8/20.01.2006г. е считано от 01.01.2006г. – 160.00 лева и съгласно ПМС № 324/6.12.2006г., считано от 01.01.2007г. – 180.00 лева, то стойността на причинената от процесното деяние имуществена вреда възлизаща на 50 083.49 лева, включва в себе си значително повече от 70 МРЗ за страната в посочените горе размери, т.е. покрива изцяло възприетия критерий за „големи размери”.

            От субективна страна, подсъдимата Н.Б.Б. е действала със знание за общественоопасния характер на извършеното от нея деяние и желание за настъпване на неблагоприятните последици от него, с оглед на което съдът възприема виновно нейно поведение, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпната проява, в предшестващите и последващите същата събития и действия на подсъдимата. Същата е съзнавала, че се разпорежда с чужди пари, връчени за пазене и управление в качеството й на длъжностно лице и е била наясно какви действия в кръга на служебното й качество са позволени да върши с предмета на посегателство. Наред с това е предвиждала, че в резултат на осъществените действия от нейна страна ще се облагодетелства лично и е съзнавала, че това излиза извън предоставените й правомощия за разпореждане с тези пари - предмет на посегателството. Подсъдимата неколкократно отрича пред съда вината си за присвояване, като оправдава своето поведение със значителните лични средства, които е вложила в дейността на управляваното от нея дружество. Желанието на подсъдимата за просперитет на дружеството, както и активното й поведение в тази насока, включително и чрез подпомагане на дейността му с лични нейни парични средства, е похвално, но тя е предприела тези действия на собствен риск и те в никакъв случай не оправдават лошо водената отчетност при разходване парите на дружеството, още по-малко й дават основание за необосновано присвояване на повереното и за управление имущество на дружеството.  

            Действайки по описания по-горе начин, от обективна и субективна страна подсъдимата Н.Б.Б. ангажира наказателна отговорност и следва да понесе съответно на общественоопасния характер на деянието и степента на обществена опасност на личността си, наказание. При определяне на същото съдът отчете висока обществена опасност на деянието, предвид неговия обект – засяга обществените отношения, свързани със защита собствеността, като обект на засягане са и специфичните служебни отношения, свързани с нормалното осъществяване на служебните функции и дейност на субекта на престъплението, още и с оглед начина на извършване на деянието, предвид наличието на отежняващи основния състав на престъплението обективни признаци. Става въпрос за значително в размерите си посегателство и сериозно имуществено увреждане на  пострадалото АД “МИК” –гр.Исперих, обл.Разградска. Подсъдимата изключително безотговорно е боравила и се е разпореждала с парични средства на дружеството, без да полага необходимата грижа  за водене на редовна отчетност в изпълнение на преките й служебни задължения като изпълнителен директор на това дружество. При това не проявява критично отношение към действията си и не показва пред съда правосъзнание за поправяне. Смекчаващи вината и отговорността обстоятелства са единствено чистото й съдебно минало и недоброто й материално положение.

            Предвид горното, съдът прие да наложи наказание в условията на чл.54 от НК и определи такова "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 4 /четири/ години, т.е. към минималния размер, предвиден от закона. Същевременно той е достатъчно висок, за да изключи прилагането на института на условното осъждане, за което съдът прецени, че липсват и материалните, и формални предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.  Ето защо, съдат постанови така наложеното наказание, да бъде изтърпяно ЕФЕКТИВНО, при първоначален ОБЩ РЕЖИМ в затворническо общежитие ОТ ОТКРИТ ТИП, на основание чл.61, т.3 във вр. с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС.

            Съдът наложи и наказание „Лишаване от право да заема ръководна държавна или обществена длъжност”, на основание чл.202, ал.3, изр.1 във вр. с чл.37, ал.1, т.6 във вр. с чл.49, ал.2 от НК, за срок от  1 /една/ година.

            Съдът приема, че така наложените наказания ще окажат необходимото възпитателно и поправително въздействие върху личността на подсъдимата и ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК.

            Неподдържано от прокурора и НЕДОКАЗАНО според съда остана обвинението срещу същата подсъдима Н.Б.Б. да е присвоила в длъжностното си качество и при обсъдените горе условия разликата до първоначално повдигнатото й обвинение от 50 741.91 лева, явяваща се в размер на 658.42 /шестстотин петдесет и осем лева и 42 ст/ лева, собственост на АД “МИК”-гр.Исперих, обл.Разградска. С тази сума обвинението необосновано е завишило причинената на “МИК” АД –гр.Исперих щета от изплатените трудови възнаграждения за положен от работници на дружеството личен труд в частната на подсъдимата Овцеферма в с.Конево, обл.Разградска /в повече с 24.82 лева/, както и неотчетеният приход от реализираната продукция на дружеството по договорните му отношения с ООД “Барт 99”-гр.Казанлък /в повече със 633.60 лева/. Ето защо, поради недоказаност, съдът призна подсъдимата за НЕВИНОВНА и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДА по повдигнатото й обвинение В ТАЗИ ЧАСТ.

 

            На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимата Н.Б.Б., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата сумата от 180.00 /сто и осемдесет/ лева – направени разноски на досъдебното производство и по сметка на РС-гр.Исперих – сумата от 200.00 /двеста/ лева – направени разноски в съдебното производство.

            По изложените съображния, възприемайки по тази начин обективната истина по случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: