№ 66
гр. гр. Лом, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20211620200390 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят В. Р. Г., ЕГН **********, от гр. Лом, ул. „Минзухар”
№ 10, обл. Монтана, обжалва издаденото от Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София /ИАМН/ Наказателно
постановление № НП-56 от 03.08.2021 г., с което на осн. чл. 116к, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения му е наложена „глоба” от 650.00 лв. за
нарушение на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните
изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и
вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи.
В с. з. жалбоподателят се явява лично и с адв. Р.Б. от АК – Монтана,
който моли да бъде отменено наказателното постановление като неправилно
и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган – Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ се представлява от гл.
юрисконсулт А*С*, който моли за потвърждаване на наказателното
постановление като законосъобразно издадено.
1
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № НП-56 от 03.08.2021 г. на осн. чл.
116к, ал. 1 от Закона за лечебните заведения на д-р В.Г. е наложена „глоба“ от
650.00 лв., за това, че при прекъсване на болничния престой на пациентката
П.С., не е предприел действия това обстоятелство да бъде надлежно отразено
в медицинската документация, чрез писмено документиране и подпис.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес.
По същество жалбата се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
На 10.02.2021 г. в Министерството на здравеопазването е подадена
жалба от Габриела Славчева. В жалбата са изложени обстоятелства относно
пациентката П.С. – баба на жалбоподателката. Описано е, че от д-р В.Г. е
поискана неправомерно парична сума, както и че в стаята на пациентката е
настанена жена, за която има съмнение, че е с Коронавирус, затова П.С.
самоволно е напуснала лечебното заведение. Във връзка с така подадената
жалба със Заповед на изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“ е
назначена комисия в състав Р.В. и Б.Д., на която е възложено да извърши
проверка на МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ – гр. Лом. На 12.03.2021 г. е
извършена проверка на предоставената от МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“
– гр. Лом документация във връзка с пролежаването на пациентката П.С..
Установено е следното: на 28.01.2021 г. Стефанова постъпила в хирургично
отделение в МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ – гр. Лом, след като паднала и
си ударила главата. Приемащ и лекуващ лекар е д-р В.Г.. На 31.01.2021 г.
пациентката е дехоспитализирана. Изготвена е Епикриза с дата 31.01.2021 г.,
но в ИЗ не е положен подпис от болната или нейни близки, с който да е
удостоверено получаването на такава епикриза. Установило се също така, че
образец по приложение № 3 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. не е съставян,
за да се удостовери писмено отказа на Стефанова от продължаване на
болничния престой в лечебното заведение.
2
Затова на 04.06.2021 г. в сградата на ИАМН в гр. София св. Р.В.
съставила на д-р В.Г. АУАН за нарушение на чл. 20, ал. 3 от Наредба №
49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико-социални грижи. Актът бил съставен в
отсъствие на нарушителя и му бил връчен на 11.06.2021 г. срещу така
съставения АУАН е подадено възражение, но АНО преценил, че същото е
неоснователно и на 03.08.2021 г. издал атакуваното наказателно
постановление, с което наложил на В.Г. съответната глоба.
От правна страна съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, по следните съображения:
И в АУАН, и в НП като нарушена разпоредба е записан чл. 20, ал. 3 от
цитираната Наредба № 49/18.10.2010 г. Според тази норма „Отказът на
пациента да бъде приет в лечебното заведение след информирането му от
специалист за нуждата от това, включването му в листа за планов прием или
отказът му да бъде включен в нея се документират задължително писмено
срещу подпис или друг инициализиращ знак на пациента в лист за преглед на
пациента в консултативно-диагностичния блок/в спешното отделение
съгласно образеца по приложение № 2а. Отказът на пациента от
продължаване на започналия престой в лечебното заведение се изготвя по
образеца по приложение № 3“. Както актосъставителят, така и АНО са имали
предвид второто изречение на чл. 20, ал. 3, тъй като става въпрос за
пациентка, която е прекъснала престоя си в лечебното заведение. В случая
обаче съдът намира, че от В.Г. не е допуснато нарушение на въпросната
разпоредба. Това е така, защото пациентката П.С. самоволно е напуснала
лечебното заведение, без знанието на д-р Г.. В тази насока са както
показанията на разпитаната свидетелка Р.В., така и събраните по делото
писмени доказателства (вкл. подадената от внучката на пациентката жалба).
При това положение обективно не е възможно да се попълни Приложение №
3 към чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49/2010 г. Разпоредбата посочва, че
„отказът“ на пациента се изготвя по образец. В конкретния случай
пациентката е напуснала лечебното заведение без предупреждение, а
лекуващият лекар – д-р В.Г. е разбрал за отсъствието й на следващия ден.
Затова и няма как да бъде съставен въпросния документ. Фактическата
3
обстановка е описана по идентичен начин и в акта, и в наказателното
постановление. Преди издаването на последното обаче, АНО има задължение
да провери всички обстоятелства и доказателства по делото и едва при
безспорно доказано нарушение, авторът му и неговата вина да наложи
санкция. АНО не е освободен от задължение да проверява констатациите в
АУАН, но явно това задължение не е изпълнено, тъй като фактологията е
преповторена в НП. Както правилно се отбелязва от адв. Б., няма как да се
установи с подписите на двама свидетели „нежеланието“ на пациентката. П.С.
си е била тръгнала и няма как да заяви „отказа“ си да продължи престоя.
Затова и не би могло с подписите на двама свидетели да се удостовери такъв
„отказ“. Нещо повече – в приложение № 3 към чл. 20, ал. 3 от Наредба №
49/2010 г. не е предвидено отказ да се удостоверява с подписи на свидетели. В
бланката е предвидено да се полагат подписите на лекуващ/дежурен лекар и
на декларатора. Това е още един аргумент в подкрепа на извода, че пациентът
трябва да заяви изрично отказа си и това да се удостовери документално. При
положение, че Стефанова си е тръгнала без знанието на лекаря, то не може да
се състави документа по Приложение № 3. В НП е описано, че
жалбоподателят Г. е бил уведомен по телефона от внучката на пациентката.
Дори да се приеме за вярно това твърдение, то не променя факта, че П.С. е
напуснала болничното заведение в отсъствие на лекуващия лекар, че не е
била налице при визитацията. Затова съдът приема, че не е налице „отказ“,
който да трябва и да може да бъде удостоверен с изготвяне на документ по
Приложение № 3. Ето защо се налага изводът, че от жалбоподателя Г. не е
нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г.,
поради което и наложената с НП на осн. чл. 116к, ал. 1 ЗЛЗ глоба в размер на
650,00 лв. следва да бъде отменена.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НП-56 от
03.08.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ гр. София, с което на В. Р. Г., ЕГН **********, от гр.
Лом, ул. „Минзухар” № 10, обл. Монтана на осн. чл. 116к, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения му е наложена „глоба” от 650.00 лв. за нарушение на чл.
4
20, ал. 3 от Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които
трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните
заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ гр. София, да плати на В. Р. Г. разноските, направени за
съдебното производство в размер на 300,00 лв. /триста лева/, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.
София, за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5