Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
Ловеч, 09.08.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в публичното заседание
на двадесет и девети юли, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА МИТОВА
при
секретар МАРИЯ КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №1922 по описа за 2020 год,за да се произнесе
съобрази:
иск с правно основание
чл.79ЗЗД във връзка с чл.138, ал.1, 139 ЗЗД :
Подадена
е искова молба от Подадена е искова молба
от „ХИТ КРЕДИТ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица", ул. „Лавеле"
№ 19, ет. 3, представлявано от Мартин Митков Пеев, чрез пълномощника адвокат Г.П. С., ЕГН:**********, личен № **********,
съдебен адрес за получаване на призовки и съобщения: гр. София, ул. „Лавеле" №19, ет.З, против: Е.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
вземането на „ХИТ КРЕДИТ"
ООД Кредитор срещу Е.Н.К. (Поръчител), произтича от Договор за поръчителство с дата 05.08.2020г.
(Договора), по силата на който, Поръчителят се задължава да отговаря спрямо
Кредитора за изпълнението на задълженията на „ТЕРАЕМ" ЕООД (Длъжник), със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано №3, офис 12 , ЕИК
********* , представляван от Калин Петков Едрев, които са поети по Договор за
кредит № 05000072 от 09.06.2020г.( Основния договор), сключен между Кредитора и
Длъжника. Отпуснатият по Основния договор кредит е в размер на 631 000 лева.
Същият е отпуснат за срок от един месец. Кредитът падежирал
на дата 09.07.2020г. Сумата по кредита е преведена на Кредитополучателя с преводно
нареждане от 09.09.2020г. Според разпоредбата на чл.2
от Договора, Поръчителят отговаря за част от задълженията на длъжника в
Основния договор. Отговорността е в размер на 50% от задълженията по Основния
договор. Изтъкват още, че предвид допуснатото просрочие по кредита, Кредиторът
е упражнил законоустановеното си право да подаде
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл 417 от ГПК. Предвид настъпилия краен срок за погасяване
на цялото задължение, не е необходимо на Длъжника да бъде връчвана покана за
доброволно изпълнение. В случая намира приложение правният принцип „срокът кани
вместо кредитора". С подаденото заявление по реда на чл. 417 от ГПК,
депозирано в Районен съд -Ловеч, Кредиторът е претендирал присъждане на сумата
в размер на 5000 лева - главница, част от вземане в размер общо на 631 000
лева, като Длъжникът е поръчител по Договор за кредит №05000072 от 09.06.2020г.
Въз основа на подаденото заявление е образувано ч. гр. дело № 1252/2020 г. по
описа на Районен съд - гр. Ловеч, по което в полза на Кредитора са издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по силата на които Е.Н.К.
е осъден да заплати на „ХИТ КРЕДИТ" ООД сумата в размер на 5000 ( пет
хиляди ) лева.С Разпореждане №2020/05.10.2020г., постановено по ч. гр. дело №
1252/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Ловеч, връчено на „ХИТ КРЕДИТ"
ООД на 19.10.2020 г., Кредиторът е уведомен за постъпилото от длъжника
възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което
обосновават правния си интерес да предявят настоящия иск с който молят да се
постанови решение, с което да се осъди Е.Н.К., ЕГН: ********** да заплати на
„ХИТ КРЕДИТ" ООД сумата в размер на 5000 (пет хиляди) лева, част от
задължение в общ размер на 315 500 лева, произтичащо от Договор за
поръчителство, по който поръчителят отговаря спрямо Кредитора за изпълнението
на задълженията на „ТЕРАЕМ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. Позитано №3, офис 12 , ЕИК *********, представляван от Калин Петков
Едрев, които са поети по Договор за кредит № 05000072 от 09.06.2020г.
Поради
обезсилване на заповедта от заповедния съд , съдът е указал да се уточни иска
което е сторено с М261752 като е преминато към осъдителен иск, а по отношение
на д.т. е приел,че се дължи за настоящото п-во
доплащане 100,00 лева като е приел,че настоящата искова молба все пак е подадена
в законоустановения месечен срок от указанието по чл.415 ГПК , поради което е приел
за внесена и сумата 100,00 лева в заповедното производство.
Съдът
е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, редовно призован, чрез адв. Хр. И., по която го счита за недопустим подаден
след преклузивния срок шестмесечен срок по чл.147 ЗЗД
като договора е с краен срок 09.0720 г., поради което отговорността на
поръчителя й е отпаднала и следва да го прекрати като недопустим, или по
същество като неоснователен и недоказан като излага множества възражения:
нищожен поради липса на съгласие от доверителя й , сключен след изтичане на
крайния му срок , с което се заобикаля чл.138,139 ЗЗД; липсва на посочване в
договора за поръчителство на основни
параметри ; че е получил копие от договора , за който поръчителства, не го е преподписал или не е могъл да прецени при какви условия
поръчителства; бил е принуден да подпише, за което е подал и жалба, което го прави унищожаем на осн. чл.27 ЗЗД поради заплащване;
съдържа неравноправни клаузи , които са нищожни на това основание :не се
предоставя предварителна информация, ГПР, начин на погасяване , срок за
погасяване, лихва за забава , и други клаузи с декларативен характер ;
нищожност на чл.8 , чл.3,ал.1 и чл.3, 3.1 от ДП
поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1 ЗЗД. Оспорва
въобще реалното отпускане на кредита и съществуването на задължение в
претендирания му размер; оспорва авизо за извършен превод като неистинско тъй
като не носи подписа на
кредитополучателя, т.е реалното установяване на сумите.
С
определение в закрито заседание по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е приел като относими допустими представените писмени доказателства, насрочил
съдебно заседание и представил проекто - доклад.
В съдебно заседание, ищеца, редовно
призован, не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не
взема участие в производството, а чрез пълномощника си адв. И. поддържа иска и моли
да се отхвърли предявения частичен иск,
доколкото в хода на настоящото производство не се доказа. Счита, че в договора се съдържат
неравноправни, а поради това и нищожни клаузи, които не са годни да обвържат
доверителя й, а именно, че при сключване на договора, не му е предоставена
предварително информация за условията на кредита, в това число лихвени нива,
ГПР, начини на погасяване, срок за погасяване, лихви за забава, както и всички
други клаузи, част от които дори с декларативен характер; клаузата на чл. 8 от
Договор за поръчителство от 05.08.2020 г. е нищожна, тъй като освобождава
предварително търговеца от предоставяне условия по заема на гаранта -
кредиторът по никакъв друг начин да не доказва това обстоятелство. По този
начин „Хит Кредит“ ООД се освобождава от отговорността си да запознае гаранта с
условията при които поръчителства, което на практика обуславя информираното
съгласие на поръчителя да даде лична гаранция за това. Какви са били
отношенията му с Управителя на дружеството от свидетеля стана ясно, че е бил
изключително притеснен преди да подпише договора. Свидетелят спомена, че не е
искал да петни името си, а доколкото чул е бил в лошо здравословно състояние е
не е могъл да шофира. Смятаме, че злепоставянето му е на първо место в
обществото и на второ място заплахите които е получавал за да подаде сигнал
навеждат на мисълта, че той е бил принуден да подпише процесния договор. На
следващо място е важно да се посочи, че видно от действията на ищеца той не
доказа реалното получаване и усвояване на кредита. Не се установи да има
остатък по кредита. Бе поискана съдебно счетоводна експертиза, но нито е заплатена,
нито изготвена, нито изслушвана такава и то поради бездействието на ищеца. Моли
за разноски и представя списък
Съдът
като съобрази приетите по делото по съответния
ред писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност , взаимна връзка и обусловеност , прие за
установено следното:
Предявените
права на банката се квалифицират по чл.79ЗЗД във връзка с чл.138, ал.1, 139 ЗЗД
като в тежест на ищеца е да докаже на поради реалния характер на
договора за заем предоставената сума на длъжника неговото неизпълнение или
изтичането на падежа на задължението и неизпълнението на поръчителя, а на
ответникът - правопогасяващите
или правопрепятстващите си възражения и тези
положителни твърдения от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предоставянето на кредита представлява съществен елемент на договора, поради
което установяването на предаването й със задължение за връщането й от заемателят, е от значение за доказването, както на самия
основен договор, така и на изпълнението на задължението на поръчителя с оглед
на чл.138,ал.2 ЗЗД – поръчителството може да съществува само за действително
задължение.
На 09.06.2020г.
е сключен Договор за кредит №05000072, между ХИТ КРЕДИТ ООД–гр. София, като
кредитор от една страна и ТЕРАРЕМ ООД- гр. София, чрез управителя Калин Едрев като
кредитополучател по силата на който се предоставя кредит за финансиране на
оборотни средства – 631 000,00 лева със срок 1 месец , при 2%месечна лихва
или р-р 12 620 лева
Или
общо 643 620,00 лева – обща сума на
плащанията, но в случай на редовно погасяване и не се променят о-вата по т.4.5 и
4.6, за което е подписан и погасителен план. Предвидена е и при забава лихва по
т.3.3.1 и неустойка по т.3.3.2.Прилагат
и авизо от 09.06.2020г. от Банка ДСК за превода на сумата.
На….2020г. е сключен договор за
поръчителство между ХИТ КРЕДИТ ООД–гр. София и Е.К., заверен досежно подписа с
рег. №4501/ 05.08.2020г., по силата на който поръчителя се е задължил да отговаря
при условията на този договор за задълженията на ТЕРАРЕМ ООД - гр. София, които
са поети по Договор за кредит №05000072/09.06.20г. /наречен основен договор/. В
т.2 е посочено, че поръчителя отговаря за част от задълженията на длъжника по
ОД и отговорността е в размер на 50% като се допуска да се поръчителства и за
част от задължението на осн. чл.139 ЗЗД.
Като документ за ДП следва да се
приложи чл.181 ГПК и приеме ,че има достоверна дата, от дата на нот. заверка
т.е от 05.08.2020г.
Договора за кредит е сключен между търговци с
оглед осъществяването на търговската им дейност, а договора за поръчителство е
сключен между финансова институция по смисъла на чл.3а, ал.3 от ЗКИ,
подчиняваща се на регистрация по Наредба №26/23.04.2009г. от БНБ, която не
фигура към 30.06.21г. в регистъра, и физическо лице. При съобразяване на
практиката на ВКС дали ответника има качеството на потребител, за който са
действащи нормите на ЗЗП, ВКС в Р№38/23.06.17г. по т.д.№2754/2015г. 1.т.о.,
приема, че обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице не
може да се приеме за дадено за цел извън и независимо от всякаква търговска
дейност или професия, ако това лице има тесни професионални /функционални/
връзки с посоченото дружество като например участва в управлението или има
участие в него. Такива доказателства не се представиха, поради което съдът
приема, че към него са относими правилата на ЗЗП.
Поради реалния характер на
договора за заем предоставената сума представлява съществен елемент на
договора, поради което установяването на предаването й със задължение за
връщането й от заемателят, е от значение за
доказването, както на самия основен договор, така и на изпълнението на
задължението на заемодателя по чл.240, ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже,
че е погасил изцяло дълга си към ищеца, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК.
С оглед представените по делото
доказателства, съдът приема, че между страните са налице договорни отношения,
възникнали въз основа на договор за поръчителство без дата само с нот.заверени
подпис на страните на 05.08.2020г.,но не и на съдържанието му, чиято валидност
е оспорена с множество доводи от задължената по него страна, в т.ч.: въобще да
са възникнали облигационни отношения между страните по основния договор, превеждането на сумата от банката по
приложения документ и нищожност на поръчителственото
съглашение като се развиват множество доводи в подкрепа на възражението, включая за
образуване и спиране - пр. пр.41488/20 г. по описа на СРП с постановено спиране
на ДП №513/21г. по описа на СДВР.
Съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД с
договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго
лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. От това легално
определение следва извода, че това е съглашение, с който се обезпечава
изпълнението на едно чуждо задължение. Характеризира се с формалност –
достатъчна е частна писмена форма - според чл. 138, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД,
съгласието за сключването му следва да бъде постигнато в писмена форма, която е
такава за неговата действителност; консенсуален,
каузален – основанието е да се обезпечи чужд дълг; акцесорен
– както всички обезпечения като зависимостта е еднопосочна: наличие на
действително задължение, което се обезпечава, е условие за действителност,
условията по главната сделка влияят на условията на поръчителството; ако е
дадено преди сключването на главния договор – възниква под условие; с отпадане
на главния дълг се прекратява и поръчителството.
В случая е и едностранен - само К.
е поел задължение и безвъзмезден. Страни по него са поръчителят и кредитора, но
не и третото лице (главния длъжник), изпълнението на чието задължение този
договор обезпечава. Следователно правни отношения по договора за поръчителство
възникват само между кредитора и поръчителя. За да бъде валиден този договор
той следва да отговаря, както на общите условия за действителност на
договорите, така и на специфичните за него условия. Между страните по него
следва да се постигне съгласие, като кредиторът приеме поръчителя за такъв, а
последният се съгласи да отговаря пред него за изпълнението на чуждото задължение
– това на главния длъжник. Според чл. 138, ал. 2 от ЗЗД поръчителството може да
съществува само за действително задължение, като то може да се поеме за бъдещо
или за условно задължение, а според чл. 139 и чл. 140 от ЗЗД същото може да се
поеме и за част от задълженията на главния длъжник или при по - леки условия,
като поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението,
включително и разноските по събиране на вземането. Следователно поръчителството
като акцесорен договор, е обусловен от
действителността на главния дълг – този на главния длъжник, чието изпълнение
обезпечава. С подписването на поръчителствения договор поръчителят се задължава да отговаря и
при условията солидарно за цялото задължение на кредитополучателя. По този
начин се учредява лично обезпечение срещу неплатежоспособността на длъжника .
В
Решение № 1646 от 16.06.1978 г. по гр. д. № 465/1978 г., I г. о. на ВС се
посочва, че от разпоредбите на чл. 138 и сл. ЗЗД следва, че отговорността на
поръчителя е в зависимост от задължението на прекия длъжник. Тя съществува
дотолкова, доколкото е налице главното задължение. Въпреки тази акцесорност на задължението на поръчителя неговата
отговорност не винаги е в зависимост от съдбата на основното задължение. Така,
ако кредиторът продължи срока за изпълнение от страна на длъжника,
продължението няма действие спрямо поръчителя освен при неговото съгласие – чл.
147, ал. 2 33Д.
В подкрепа на възражението, че К. не е
бил запознат с ОД при подписването му се сочи аргументи: отделянето на двата
договора в отделни бланки/, и не му е бил представен ОД, независимо от
декларативното посочване на извършването на това действие в чл.8. В Решение
№351 от 12.06.95 по ГРД 2635/94г. 5 г.о , ВКС го приема наличието на два отделни
контракта за допустимо/, но това не води
до отпадане на задължението на водещо до задължение на кредитора да докаже, че
е предоставил цялата информация на длъжника по поемането на задължението му за
частичната отговорност – 50 % по ОД – размер на главница, падеж, лихви, лихви при изпадане в забава, по които да се постигне
съгласие от обезпечителя. Затова са абсолютни допустими
и възраженията на пълномощника за липса на съгласие, за нарушение на добрите
нрави, доколкото ДП не съдържа каквито и да е разпоредби характеризиращи
задължението и в случая дълга. Яснотата за размера на последните, към дата
05.08.2020г. е от съществено значение ,
тъй като е изтекъл падежа на ОД и кредитополучателя е бил изпаднал в забава и в
такъв случай са били действащи клаузи от ОД по неизпълнението и забавата на
длъжника да върне сумата – чл.3.3./наказателни лихви
и неустойки, редовна лихва/. За да е информиран поръчителя на първо място,че 50%
от дълга каква стойност е конкретно, за да установи,че длъжника не плаща и
встъпва в просрочен дълг в цялата му съвкупност.
В
този случай следваше да се установи пред съда представената информация на Е. за
дължимото, какво е било като стойност със съответните му елементи, и с оглед
чл.164 ГПК с писмени доказателства, а по
делото не се съдържат такива.
Дори да се приеме, че по силата на чл.8
на поръчителя е бил представен копие от договора, което той отрича по делото, простото
предаване е задължително с оглед уговорките за неустойка по т.3.3.2, уговорката за наказателна лихва по т.3.3.1., които както прие съда вече са били действащи. Това е
положителен факт, за който доказателствената тежест е на кредитора – обикновено
в практиката се прилага преподписване на ОД от поръчителя или ДП е неразделна
част като бланка от ОД. При липсата на такива приема за доказано възражението
за нищожност поради липса на съгласие за размера на подлежащото на връщане –
чл.26 ЗЗД като приема, че при подписването К. не е имал реална представа за
размера на дълга и другите му елементи – т.е ДП е нищожен поради липса на
съгласие на осн. чл.26 ЗЗД - определянето на главния дълг е елемент от
същественото съдържание на обезпечената сделка. От посочената по- горе
характеристика на каузалност и комутативност на ДП,
следва престацията да е предварително определена,
известна на поръчителя защото той отговаря пред кредитора и плаща свой дълг.
Предмета на поръчителството все пак
има акцесорен характер и е функция на друго главно
задължение. В случая не се ангажираха доказателства за развитието му. Не се
обори аргумента, че в шестмесечния срок от падежа му - 09.07.2020г. не е предявен
иск към основния длъжник - търговеца, което също е в тежест на ищеца.
При
ответното оспорването на преводния документ за сумата 631000,00 лева – без
подписи и печат, т.е негоден да послужи за категорични и безпротиворечиви
изводи, извършването на реалния превод не се потвърди пред съда чрез изследване
от вещо лице поради неплащане на депозита от ищцовата страна, а практиката е
категорична че с предаването във владението на паричната сума на ТЕРАРЕМ ЕООД -
според Р№39/06.01.2014г. по ГРД№171/2012г. на 4 г.о на ВКС именно кредитора е
изпълнил задължението си , тъй като фактическия състав на заема включва реално
предаване от една страна и от друга – съгласие за връщането на сумата от
кредитополучателя.
Според съда, при липсата на каквито и
да е доказателства за дълга и декларативността на клаузите на процесния
договор, се касае за нищожност на ДП и
на осн. чл.26 ЗЗД – заобикаляне на закона и дори привидна сделка, тъй като
сключването му при тези разпоредби макар и предвидените по - леки условия – 50%
от задължението на кредитополучателя, представлява на практика встъпване в дълг
– няма акцесорност , а всъпилия
дължи на същото правно осонвание по силата на което
дължи и първоначалния длъжник и солидарно с него ; или присъединяване в дълг,
който като последица също води до солидарна отговорност към Кредитора защото
възниква още една претенция за частична престация; или дори до заместване в дълг при което Длъжника се
освобождава напълно от дълга си – каквато хипотеза се наведе от ответниковия пълномощник, който многократно твърди, че
кредитора не доказва след изтичането на срока на договора да е предявил иск
срещу кредитополучателя си, което също е отделна предпоставка за да се отхвърли
иска. В този смисъл Решение 81/08.07.2014г. на ВКС по т.д. №1705/2013г. ,1.т.о.
Кредитира и възраженията за нищожност
и на отделни клаузи на чл. 3, ал. 1 и чл. 3,3,1 от
Договор за кредит №05000072 от 09.062020г. поради накърняване на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Със същите се договарят необосновано високи
цени/наказателна лихва и неустойка не между търговци/, неравноправно се третира
поръчителя, който в контракта се явява икономически по-слабият участник в
оборота облагодетелства се ищеца, със сделката се цели
недобросъвестна конкуренция, използва се монополно
положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие.
Приема за доказано и възражението за
нищожност на чл.8 и на чл.2 от ДП, тъй
като поставя категорично страните в неравнопоставено
положение – тъй като по този начин формулирани умишлено заблуждават по основни
параметри на основния кредит, а включени в договора декларативно – освобождават
търговеца от задължението да предоставят всички условия на поелия обезпечението,
което я прави неравноправна клауза и съответно нищожна.
По възражението, че така сключения
договор е унищожаем на основание чл. 27 ЗЗД поради
заплашване на К. при подписването му се събраха писмени и гласни доказателства
– свидетеля Т.Мутафчиев подробно описа състоянието му по повод явяването при
нотариус за заверката на подписа – имал напрежение и притеснение като
обажданията към него били преди подписването един месец и след това продължили,
че звънял на Едрев, тъй като ходили в
къщи да му искат да плати парите, като същия му обещал да ги плати, че се
опитал в София да го види пред офиса му, но той го отбягнал, че не бил разбрал
за сумата, че страхувал в къщи да не разберат като счита още, че по някаква
причина е бил притиснат да подпише, но не знае каква, че е схема това и
подготвяно една година като не знае да са имали общ бизнес, но Е. познава като
близък приятел и такъв него бил виждал, не можел да шофира дори тоя ден на
подписването и затова го помолил да го закара на София. Подаването на жалба и
образуването на преписка също потвърждават намерението му да потърси защита по
тези свои изложения, но за нуждите на настоящото производство, по което съда
прие, че е налице нищожност на няколко отделни основания, между които най
тежките – противоречие на закона и липса на съгласие, накърнява на добрите
нрави заобикаляне на закона и привидна сделка, няма да се спира и на него
подробно с оглед на това, че не е заведен иск по чл.27 ЗЗД, за да съда
произнасяне, а приема събраните като индиции в настоящото, в подкрепа на твърденията на
пълномощника, че не е имало съответното доброволно съгласие, желание и яснота
за сключването на договора от доверителя й към момента на нотариалната
заверката.
Според съда горните изводи, с оглед
събраните доказателства, за да обосноват извода му за неоснователност и
недоказаност на иска, поради което следва да бъде отхвърлен ведно със законните
последици от това – присъждане на разноските в тежест на ищеца или сумата 600,00
лева – адв. възнаграждение съобразно разходо –
оправдателния документ - ДПЗС от 10.05.2021г. и списък по чл.80 ГПК.
Воден
от горните съображения ,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ХИТ КРЕДИТ" ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица", ул. „Лавеле" № 19, ет. 3, представлявано от Мартин Митков
Пеев, чрез пълномощника адвокат Г.П. С.,
ЕГН:**********, личен № **********, съдебен адрес за получаване на призовки и
съобщения: гр. София, ул. „Лавеле" №19, ет.З,
против: Е.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, иск по чл.79 ЗЗД във връзка с
чл.138, ал.1, 139 ЗЗД, да се постанови решение, с което да се осъди Е.Н.К.,
ЕГН: ********** да заплати на „ХИТ КРЕДИТ" ООД сумата в размер на 5000
(пет хиляди) лева, част от задължение в общ размер на 315 500 лева, произтичащо
от Договор за поръчителство, по който поръчителят отговаря спрямо Кредитора за
изпълнението на задълженията на „ТЕРАЕМ" ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. Позитано №3, офис 12 , ЕИК *********, представляван
от Калин Петков Едрев, които са поети по Договор за кредит № 05000072 от
09.06.2020г., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „ХИТ КРЕДИТ" ООД – гр.
София, да заплати на Е.Н.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 600,00
лева – разноски му пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ЛОВЕШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На
основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: