№ 14558
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110113848 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Т.С. против М.К.Я. с
искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца
следните суми: 2320,41 лева, представляващи незаплатена топлинна енергия
за имот с адрес гр. *** за периода от 01.11.2022 г. – 31.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, 438,09 лева, мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 31.12.2022 г. - 02.12.2024 г., 7,63
лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за имот с адрес
гр. *** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 12.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането
и 2,09 лева, мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2022 г. - 02.12.2024 г. Ищецът твърди, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичането на срока, за който се отнася. В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
подава отговор на исковата молба. С възражението в заповедното
производство навежда твърдения за недължимост на сумите.
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани, не се
явяват. Ищецът изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си.
Ответникът не изпраща представител, не взима становище.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
1
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1,
т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
2
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
По делото е представен препис от Заявление-декларация, както и от
Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот от 20.12.2005 г.
(л. 36 до л. 40 от делото). С оглед така представените доказателства, съдът
намира, че именно ответникът има качеството потребител по смисъла на ЗЕ.
На общо основание качеството „собственик“ на даден имот предопределя
качеството „потребител“ по смисъла на ЗЕ само в хипотеза, в която това
качество не възниква на друго облигационно основание. В случая ответникът
е подал процесното заявление-декларация като по този начин е изразил волята
си единствен да встъпи в облигационно отношение с ищеца. Възникналото по
този начин облигационно отношение между ищеца и този ответник дерогира
субсидиарно приложимия принцип, че собственикът на имота е винаги
потребител по смисъла на ЗЕ. Поради изложеното съдът намира, че
единствено ответникът има качеството на потребител в настоящия спор, като
не се споделят съображенията за липса на това качество.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения –
да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
3
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
По делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. От
същата се установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна
енергия за отопление на имота. Вещото лице е изяснило, че стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1867,15
лева. До тази стойност искът е основателен и следва да бъде отхвърлен за
разликата до 1872,60 лева.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза. Установява, че за
процесния период дължимата сума за услуга дялово разпределение възлиза на
13,08 лева.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше
да докаже извършване на плащане. Тъй като това не е сторено, съдът приема,
че задължението не е погасено.
По отношение иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, съдът намира следното: съгласно твърденията в исковата молба,
вземанията за дължими суми стават изискуеми в 45-дневен срок от изтичане
на срока, за който се отнасят. Приетата съдебно-счетоводна експертиза
установява размерът на тази лихва за сумата от 436,79 лева. До тази стойност
искът е основателен и следва да бъде отхвърлен за разликата до 438,09 лева.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът намира за изцяло неоснователен. В
общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт, с
настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответникът не е изпаднал в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от иска.
От него бяха доказани сторени разноски в размер на 92,82 лева – държавна
такса в заповедното и настоящото производство, 660 лева – депозити за
експертизи, както и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и
настоящото производство, което съдът определя на 150 лева. Пълният размер
на интереса на ищеца възлиза на 2320,41 лева, а общата стойност на уважената
част от него – на сумата от 2311,57 лева. Т.е. размерът на дължащите се на
ищеца разноски съобразно уважената част от исковете е 902,82 лева. От
ответника не са заплащани разноски, респективно такива не му се дължат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.К.Я., ЕИК: *** със седалище гр.
*** дължи на Т.С., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 1867,15 лева – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2022 г. до 31.03.2023 г., за
имот с адрес гр. *** ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
4
12.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск за сумата над 1867,15 лева до пълния претендиран размер от
1872,60 лева като недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.К.Я., ЕИК: *** дължи на Т.С.,
ЕИК: ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 436,79 лева – мораторна
лихва за периода от 31.12.2022 г. до 02.12.2024 г. върху доставената топлинна
енергия, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата над 436,79 лева до
пълния претендиран размер от 438,09 лева като недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.К.Я., ЕИК: *** дължи на Т.С.,
ЕИК: ***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200
ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 7,63 лева – главница, представляваща
стойност на такса дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г. за имот с адрес гр. *** ведно със законната лихва върху тази сума
за периода от 12.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С., ЕИК: *** против М.К.Я., ЕИК: *** иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2,09 лева –
законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 02.12.2024 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА М.К.Я., ЕИК: *** да заплати на Т.С., ЕИК: *** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 902,82 лева – разноски в производството съобразно
с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5