Р Е Ш Е Н И Е№617/11.10.2018г.
11.10.2018 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХІV граждански състав
На трети октомври две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Галя Русева
при секретаря Й. П.,
като разгледа докладваното от съдията Русева
гражданско дело № 2254 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молба-уточнение вх.№ *** г., предявена от «ЕОС Матрикс» ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. «Малинова долина», ул. «Рачо Петков – Казанджията» № 4-6, против И.Т.П. с ЕГН ********** ***, к-с «***, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1 107,24 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 07.02.2018 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
Ищецът твърди, че на 05.08.2010 г. между ответника, в качеството му на заемател, и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, в качеството на заемодател, е бил сключен Договор за потребителски кредит № *** г., ведно с Анекс № *** г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя кредит в размер на 2 090 лв., срещу задължението на заемателя да погаси кредита на вноски и при условия съгласно погасителен план. До момента длъжникът не бил заплатил на кредитора сумата от общо 1 107,24 лв. – главница по договора за кредит, като сумата била изцяло изискуема поради настъпил краен падеж на договора – 05.08.2013 г.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г. задължението на ответника към заемодателя било прехвърлено на ищеца, като длъжникът бил уведомен за новия си кредитор с уведомление, изпратено му от цесионера, изрично упълномощен да извършва уведомяване от името и за сметка на цедента. Сочи се, че уведомлението било изпратено на посочения от длъжника адрес, но не било потърсено, като въпреки това изпращането на настоящата искова молба следва да се счита за изпълнение на задължението за уведомяване и да бъде зачетено като факт, настъпил в хода на процеса, на осн.чл.235, ал.3 от ГПК.
Ищецът подал за дължимите суми заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение на ищеца. По заповедното производство, в срока по чл. 414 от ГПК ответникът възразил, че не дължи, поради което настоящото производство е образувано по реда на чл. 422 от ГПК.
В с.з. ищецът изпраща процесуален представител, който сочи доказателства, моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът възразява за изтекла давност, както и че не е уведомен за предсрочната изискуемост на вземането, която според него е настъпила. В с.з. се явява лично, не сочи доказателства и не претендира разноски.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и ответника, по силата на който кредиторът „Юробанк И Еф Джи България“ АД е отпуснал на ответника заем в размер на 2090 лв., който е следвало да бъде върнат, ведно с лихва, на 36 погасителни вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора /лист 12 от делото/. Падежът на първата вноска е 05.09.2010 г., а на последната – 05.08.2013 г.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г. задължението на ответника към заемодателя е било прехвърлено на ищеца, като длъжникът е бил уведомен за новия си кредитор с уведомление от 14.12.2017 г., изпратено му от цесионера, изрично упълномощен да извършва уведомяване от името и за сметка на цедента. Уведомлението е било изпратено на посочения от длъжника адрес в договора за кредит – гр. Я., ж.к. „***, но не е било потърсено. Поради това и на осн.чл.20 от договора за кредит, ответникът следва да се счита за редовно уведомен за цесията по силата на фикцията, възприета от страните, съгласно която адресът за кореспонденция на кредитополучателя е този, посочен като настоящ такъв в договора, и всички уведомления се считат за получени, щом са достигнали до този адрес. В случая, уведомлението е достигнало до адреса на ответника на 15.12.2017 г., видно от направеното отбелязване на пощенския щемпел. Ето защо съдът приема, че с изпращането на уведомлението от страна на ищеца за извършената цесия на посочения от ответника адрес в договора, същият е бил надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД и цесията е породила правно действие спрямо него. От момента на уведомяването му всички задължения, произтичащи от договора за паричен заем и прехвърлени с договора за цесия, следва да бъдат заплащани на ищеца, който се явява новият кредитор на дълга.
Видно от исковата молба, както и от подаденото заявление по чл. 410 от ГПК и от молба вх.№ *** г., ищецът по делото не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, а на дължимост на погасителните вноски съгласно погасителния план поради настъпил краен падеж на договора – 05.08.2013 г. В тази връзка, в с.з. на 03.10.2018 г. ищецът уточнява, че ответникът е преустановил плащанията по кредита на 06.12.2012 г., когато е погасил вноска с падеж 05.11.2012 г., т.е. 27-ма вноска съгласно погасителния план. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В този смисъл съдът намира, че абсолютно ирелевантни са възраженията на ответника, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита още тогава, но същата не му е била обявена – възможността да се обяви предсрочна изискуемост на кредита е право, а не задължение на кредитора, при настъпване на визираната в чл.15, ал.5 от договора хипотеза, и по делото няма доказателства това право изобщо да е било упражнено. От друга страна, сам длъжникът твърди, че не е уведомяван за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, т.е. по този факт няма спор между страните. Щом това е така, съвсем логично е ищецът да упражни правото си да претендира непогасените вноски поради настъпилия краен падеж за плащане, тъй като същите са дължими на общо основание от ответника, независимо от факта, че предсрочна изискуемост не е била обявена, а са били налице предпоставките за това.
Предвид възраженията на ответника в отговора на исковата молба, с Определение № *** г., съобщено на страните, съдът е обявил за безспорни между тях следните факти и обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение между заемателя и заемодателя при посочените в исковата молба условия; обстоятелството, че заемодателят е изправна страна по договора за потребителски кредит, тъй като е изпълнил задължението си да предостави заетата сума на заемателя; наличието на валиден договор за цесия между заемодателя и ищеца, по силата на който вземането на кредитора срещу ответника е било прехвърлено на ищеца.
От заключението на СИЕ се установява, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 07.02.2018 г., както и към момента на изготвяне на заключението, ответникът дължи по договора за кредит и не е заплатил на ищеца сумата от 1 096,44 лв. главница, т.е. по-малка сума от тази, претендирана с исковата молба – 1 107,24 лв. Последното плащане, направено от него, е на 06.12.2012 г., с което е погасил вноска с падеж 05.11.2012 г.
Съгласно чл.4, ал.3 от договора за потребителски кредит, погасителните вноски за издължаване на кредита, вкл. дължимите лихви, се заплащат ежемесечно на съответното число на съответния месец. В тази връзка и по отношение възражението на ответника за погасяване на претенцията за процесното вземане поради изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, настоящият съдебен състав приема следното: съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая не е налице предсрочна изискуемост на остатъка от кредита към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обстоятелството, че банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем, не освобождава длъжника от задължението да плаща месечните погасителни вноски на съответните им падежи, тъй като крайният срок на погасяване на кредита е 05.08.2013 г. С оглед установеното по делото относно последната платена вноска по кредита - № *** г., следва, че до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.02.2018 г., е изтекла 5-годишната погасителна давност за неплатените съгласно погасителния план вноски, чийто падеж е настъпил до тази дата. Това са вноска № 28 с падеж 05.12.2012 г., вноска № ***г. и вноска № *** г. По отношение на вноски от № *** с падеж *** г. до вноска № *** с падеж ***г., не е изтекла предвидената в чл. 110 от ЗЗД петгодишна давност, тъй като същата е била прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 07.02.2018 г. и от тази дата е започнала да тече нова давност – чл.116, б.“б“ от ЗЗД вр.чл.422, ал.1 от ГПК. Това е така, тъй като при разсрочено плащане на отпуснатия кредит, какъвто е настоящият случай, всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж /Решение №161/08.02.2016 г. по т.дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Ето защо, ответникът дължи на ищеца само падежиралите и непогасени по давност главници по вноски с №№ ***, които са за периода от 05.03.2013 г. до 05.08.2013 г. и са в общ размер на 522,43 лв., изчислени от съда съгласно погасителния план към договора на осн.чл.162 от ГПК. До този размер искът по чл. 422 от ГПК е основателен и следва да се уважи, като се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 522,43 лв., ведно с главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 07.02.2018 г. до окончателното изплащане, като за горницата над сумата от 522,43 лв. до сумата от 1 107,24 лв., искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10,45 лв. – разноски по заповедното производство, както и сумата от 227,66 лв. – разноски по исковото производство, включващи заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и заплатен депозит за вещо лице, съразмерно на уважената част от претенцията.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Т.П. с ЕГН ********** ***, к-с «***, че същият дължи на «ЕОС Матрикс» ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. «Малинова долина», ул. «Рачо Петков – Казанджията» № 4-6, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 522,43 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.02.2018 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК за горницата над сумата от 522,43 лв. до сумата от 1 107,24 лв. – главница.
ОСЪЖДА И.Т.П. с ЕГН ********** ***, к-с «*** да заплати на «ЕОС Матрикс» ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. «Малинова долина», ул. «Рачо Петков – Казанджията» № 4-6, сумата от 10,45 лв. – разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА И.Т.П. с ЕГН ********** ***, к-с «*** да заплати на «ЕОС Матрикс» ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. «Малинова долина», ул. «Рачо Петков – Казанджията» № 4-6, сумата от 227,66 лв. – разноски по исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: