№ 139
гр. Благоевград, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова
Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград М. В. К.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221200600396 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на адв.В., в качеството й на
защитник на подсъдимия Н. ИВ. Ц. от гр.К., област В и е за проверка на невлязлата в сила
присъда № 8819 от 13.04.2022 год., постановена по нохд № 217/2021 год. по описа на РС
Г.Д.
С цитираната присъда подсъдимия Н. ИВ. Ц. е признат за виновен в това, че: за периода от
м.02.2018г. до м.01.2021г. в гр. Г.Д, обл. Б, след като е осъден с Решение 2170 от 29.07.2015
г., постановено по гр.д. № 410/2015г. по описа на Районен съд - Г.Д, влязло в сила на същата
дата (29.07.2015г.) да издържа свой низходящ - дъщеря си А Н.Ц.а, родена на ***г. с ЕГН
**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а
именно 36 месечни вноски в размер по 200,00 лева всяка, с общ размер 7 200 / лева, поради
което и на основание чл.183, ал.1 от НК, и във вр. с чл.42а, ал.2, т.1, т.2, т.6 от НК и чл. 54 от
НК, го е осъдил да изтърпи наказание „пробация“, включваща следните мерки:
1.задължителна регистрация по настоящ адрес - гр. К., ул. Ч.м № 1, област В за срок от 1
година с периодичност два пъти седмично;
2.срещи с пробационен служител за срок от 1 година и
3.безвъзмезден труд в полза на обществото за 1 година по 200 часа на година.
С цитираната присъда подсъдимия Н. ИВ. Ц. е признат за невиновен в това, че за периода
от м.12.2017г. до м.01.2021г. в гр. Г.Д, обл. Б, след като е осъден с Решение 2170 от
1
29.07.2015 г., постановено по гр.д. № 410/2015г. по описа на Районен съд - Г.Д, влязло в
сила на същата дата (29.07.2015г.) да издържа свой низходящ - дъщеря си А Н.Ц.а, родена на
***г. с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две вноски, а именно 38 /тридесет и осем/ месечни вноски в размер по 200,00 /двеста/ лева
всяка, с общ размер 7 600 /седем хиляди и шестотин/ лева, поради което и го е оправдал по
това обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимия, който чрез защитника си-
адв.В. в срок са депозирали въззивна жалба, в която твърдят, че присъдата на Рс Г.Д е
необоснована, неправилна и незаконосъобразна, като твърдят, че има само едно
доказателство- показанията на майката на детето, че подсъдимия не е изплащал издръжка.
Твърди се също така, че присъдата е противоречива в двете си части, тъй като подсъдимия
едновременно е осъден и признат за виновен за почти един и същи период на неплащане на
издръжката /с разлика от два месеца/.
В съдебно заседание се явява само защитника- адв.В., която поддържа въззивната жалба.
Излага съображения, че присъдата в оправдателната й част не е нито протестирана, нито
обжалвана, поради което и според защитата е влязла в законна сила .
Представителят на Окръжна прокуратура оспорва жалбата, като намира, че атакуваната
присъда като правилна и законосъобразна следва да се потвърди. Излага доводи, че
обвинението е доказано, а при постановяване на присъдата не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Окръжният съд, в настоящият състав, след като се запозна с изложеното в жалбата,
становищата на страните и събраните доказателства, и след като извърши цялостна проверка
на присъдата и извън основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и
314,ал.1 от НПК, намира следното:
При постановяване на атакуваната присъда решаващият съд е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия и не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, изразяващо се в
следното:
Пред РС Г.Д производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт срещу
подсъдимия Н.И., с обвинение за това, че в периода от м.12.2017г. до м.01.2021г. в гр. Г.Д,
обл. Б, след като е осъден с Решение 2170 от 29.07.2015 г., постановено по гр.д. №
410/2015г. по описа на Районен съд - Г.Д, влязло в сила на същата дата (29.07.2015г.) да
издържа свой низходящ - дъщеря си А Н.Ц.а, родена на ***г. с ЕГН **********, съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно 38 /тридесет и
осем/ месечни вноски в размер по 200,00 /двеста/ лева всяка, с общ размер 7 600 /седем
хиляди и шестотин/ лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция, свидетелката Е.С.- майка на
непълнолетното дете А Ц.а в показанията си е посочила, че са й заплатени и 400 лв.
издръжка /не сочи от кого/, която е за месеците- декември 2017 год. и януари 2018 год.
2
С присъдата си, РС е осъдил подсъдимия за престъпление по чл.183, ал.1 от НК за период от
месец февруари 2018 год. до месец януари 2021 год., като го е оправдал по обвинението по
чл.183, ал.1 от НК за времето от месец декември 2017 год. и месец януари 2021 год., или с
други думи подсъдимия е едновременно и осъден и оправдан по обвинението за извършено
престъпление по чл.183, ал.1 от НК за времето от месец февруари 2018 год. до месец януари
2021 год. . Вън от всякакво съмнение е, че присъдата следва по несъмнен начин да сочи има
ли извършено деяние от подсъдимия /чл.301,ал.1 т.1 от НПК/ и то да бъде формулирано в
присъдата еднозначно и по начин, по който да не оставя никакво съмнение за
действителната воля на съда и да стане ясно- кое лице за какво престъпление е осъдено. С
атакуваната присъда решаващия съд не дава категоричен отговор- осъден ли е Ц. или не, с
което е нарушил правата му по съществен начин. Настоящата инстанция не се съгласява с
доводите на защитата, която твърди, че присъдата в оправдателната й част е влязла в
законна сила, поради това, че срещу нея няма нито протест на прокурора, нито жалба на
частния обвинител, поради което и подсъдимия следва да се приеме, че е изцяло оправдан /в
предвид на така посочения в присъдата оправдателен диспозитив/. На първо място следва да
се посочи, че задължение на въззивната инстанция е да провери изцяло правилността на
присъдата и независимо от основанията, посочени от страните -чл.314,ал.1 от НПК.
Съгласно ал.2 на посочения текст въззивния съд може да отмени или измени присъдата и в
необжалваната й част, вкл. и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има
основание за това. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №5 от 21.05.2018 год. на ОСНК
на ВКС „когато с присъдата или решението са осъдени няколко подсъдими, за няколко
деяния и съдебния акт е обжалван или протестиран частично- само по отношение на част от
дейците и /или част от деянията, присъдата или решението във всички части и за всички
подсъдими влизат в сила с постановяване на акта на въззивната инстанция, когато този акт е
окончателен…..“.
При служебната проверка на присъдата, въззивната инстанция служебно намира, че
решаващия съд е допуснал и още едно самостоятелно нарушение на процесуалните правила,
което също не може да се отстрани от въззивния съд и то е- липса на мотиви. Мотивите към
атакуваната присъда са противоречиви и неясни- от една страна в приетото от фактическа
страна съдът е посочил, че подсъдимия не е изпълнил задължението си за издръжка за
целият период на обвинението- от месец декември 2017 год. до месец януари 2021 год.,като
е приел , че Н.Ц. дължи неплатени 38 месечни вноски на обща стойност от 7600 лв. След
като е изяснил тази фактическа обстановка в правните си изводи РС е посочил, че „… след
внасяне на ОА се установиха две платени издръжки в общ размер 400лв….“ , като не е
посочил как са се „установили“ , кои са доказателствените източници за това /такива данни
се съдържат в показанията на св.Е.С., без те да съдържат конкретна информация кога и кой
ги е платил, защото задължението е само за подсъдимия/. Съгласно разпоредбата на чл.305,
ал.3 от НПК, задължение на съда е да посочи в мотивите си – установените обстоятелства,
въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения. В
конкретният казус приетото от фактическа страна е едно, а правните изводи, съдържат
данни за други факти, неприети от съда и без обсъждане на доказателствените източници за
3
тях. Така мотивите към атакуваната присъда, според настоящия въззивен състав не
отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК и се приравняват на липса на мотиви,
защото съдържат противоречиви факти, които поставят в невъзможност въззивната
инстанция да провери действителната воля на съда.
С оглед на така изложените съображения, настоящият състав намира, че са налице две
основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334 т.1 във вр. с чл.335 ,ал.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда № 8819 от 13.04.2022 год., постановена по нохд № 217/2021 год. по
описа на РС Г.Д и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4