Протокол по дело №2215/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 230
Дата: 14 февруари 2023 г. (в сила от 14 февруари 2023 г.)
Съдия: Цветанка Вълчева
Дело: 20225220102215
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 230
гр. Пазарджик, 14.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20225220102215 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Не се явява представител за ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“
ЕООД, редовно призовано.
Не се явява ответника К. В. В., редовно призован на посочения по
делото съдебен адрес. За него се явява адв. Л., редовно упълномощен да го
представлява, с пълномощно приложено по делото.
Явява се вещото лице М. Л., редовно призована.
СЪДЪТ докладва постъпилото писмено становище от адв. Д. П.,
процесуален представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с вх. № 3541/13.02.2023
г., с което моли да се даде ход на делото в отсъствието на ищеца, предвид
невъзможността да присъства при провеждане на насроченото съдебно
заседание. Моли да се приеме заключението на вещото лице. Заявено е, че
няма въпроси към вещото лице и няма нови доказателствени искания.
Изложени са съображения по съществото на спора. Представен е списък на
разноските на ищеца по чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ връчва препис от писменото становище на пълномощника на
ищеца, на процесуалния представител на ответника - адв. Л..
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
тъй като ищцовото дружество е редовно призовано. Затова и в отсъствието на
негов представител и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК, Съдът
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. Л.: Поддържам отговора и доводите изложени в него. Нямам
други доказателствени искания.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
С подадената искова молба е предявен установителен иск с правно
основание чл. 415, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 01.08.2012г. в гр.София е сключен
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
01.08.2012г. между „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК *********, в
качеството на Кредитор С. В. Т. с ЕГН **********, в качеството на
Кредитополучател и П. Я. Т.-съдлъжник. По силата на този договор
Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя кредит в размер на 4975лв.
(четири хиляди деветстотин седемдесет и пет лева) за покриване на
потребителски нужди. Разрешеният кредит е преведен по сметка в банката на
името на Кредитополучателя. Същият се е задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в
договора. В чл.4 (1) е договорено, че редовната главница по кредита се
олихвява с годишен лихвен процент в размер на Базовия лихвен процент на
Обединена Българска Банка” АД за потребителски кредит в лева/БЛП/,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна
надбавка от 0,5 пункта. Към момента на сключване на договора лихвения
процент е в размер на 7 % годишно. Годишният процент на разходите (ГПР)
към датата на отпускане на кредита е 8,5%.
Твърди се, че е договорено, че погасителните вноски за издължаване на
кредита се заплащат ежемесечно на 28-мо число на месеца, като ответникът
се задължил да погася задължението си общо на 103 месечни анюитетни
вноски, в размер на 72,94лв., с краен срок на погасяване на кредита до
28.02.2021г. След усвояване на Кредита, кредитополучателят извършвал
погасявания, след което е преустановил. Вземането е станало изискуемо
поради определения в договора краен срок за издължаване.
2
Твърди се, че на основание сключен на 31.01.2018г. договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Обединена Българска
Банка” АД с ЕИК ********* и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, и
Анекс 3 от 05.12.2019г. към него, задължението на Кредитополучателя,
произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 01.08.2012г., е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Твърди се, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от
Закона за задълженията и договорите, Длъжникът е уведомен, че Кредитор
спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС Матрикс”
ЕООД. Съгласно изрично пълномощно, ищецът - „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е
изрично упълномощен от Цедента - „Обединена Българска Банка" АД, да
извършва уведомяване от името и за сметка на Цедента. Разпоредбата на
чл.99 ал.З ЗЗД е осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник,
не опорочава изпълнението. Уведомлението за цесия е изпратено на
05.02.2021 г. на адреса на ответника, посочен в Договора за кредит. Писмото
се връща с отбелязване „ преместен“. На основание чл.15, ал.4 от договора
уведомлението се счита връчено в деня на изпращането му. Въпреки това,
моля на основание чл.235 ал.З ГПК да приемете, че длъжникът е надлежно
уведомен с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като
приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея по делото, Кредитополучателят получава
уведомлението изходящо от „Обединена Българска Банка" АД (стар
кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става
надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази
насока.
Сочи се, че поради неплащане на дължимите по договора суми „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД пристъпи към принудително събиране на вземането си по
договораза сумата 2553,88лв., от които: 2237,44лв.- главница и 316,44 лв. -
лихва за забава, чрез подаване на Заявление до Софийски Районен съд на
06.10.2021 г за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, С
определение СРС изпрати по подсъдност делото в PC Пазарджик прекрати
производството. По новообразуваното ч.гр.дело № 4/2022 г., Съдът издаде
заповед за изълнение за претендираните суми, срещу която заповед
ответникът е подал възражение, за което сме уведомени със съобщение,
надлежно връчено ни на 16.06.2022г.
3
Във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по
издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на
задължението по Договора за кредит не е осъществено. Не ми е известно и
основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника
кредит да е отпаднало.
Горното поражда правния интерес на ищцовото дружество, да предяви
иск за установяване на вземанията ни по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 01.08.2012г.
Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за
установено, че К. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „*****
дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, сумата от 2553,88 лв., от които:
2237,44лв.- главница и 316,44 лв. - лихва за забава за периода от 30.09.2018г.
до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 06.10.2021 г.,
представляващи неизплатено задължение по усвоения кредит - Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 01.08.2012 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират се разноски по заповедното и по настоящото гражданско
дело. Посочена е банковата сметка на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по която
ответникът може да заплати исковата сума
Моли, ако са налице условията на чл.238, ал.1 ГПК съдът да постанови
неприсъствено решение.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи предявеният
иск и предвид обстоятелството, че ответникът претендира да му бъдат
заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, се
прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и
фактическа сложност на делото. С отговора си ищецът сезира и моли на
основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален
размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че
ответникът докаже заплащането им /в това отношение т.1 от Тълкувателно
решение №6/2012 г на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело
№6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В това отношение, на основание чл.236, ал.1,
4
т.7 ГПК, която разпоредба има императивен характер в съдебното решение
трябва да бъде посочена и банковата сметка, по която да се преведат
присъдените в полза на ищеца/ответника разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са
направени доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника, с който счита предявеният иск за допустим, но
неоснователен и го оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.
Твърди се, че видно от представения с исковата молба Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 01.08.2012 г. между
„Обединена Българска Банка” АД и К. В. В., банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 4975 лева - главница, който чл. 10 от
договора се издължава на 103 месечни анюитетни вноски, включващи
главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и
обслужване, в размер на 66.87 лева считано от 28.08.2012 г. на 28 число на
месеца, като размерът на вноската при сключена застраховка „живот” е с общ
размер 72.94 лева е краен срок за погасяване на кредита до 28.02.2021 г.
Твърди се, че видно от представения с исковата молба погасителен план
към посочения по-горе договор за кредит размерът на дължимата по договора
главница, посочен в исковата молба - 2237.44 лева е към 28.12.2017 г. Тази
сума, както и дължимите с вноските лихва, съответната част от годишната
такса за управление и обслужване и застраховка обаче не е била изискуема
към този момент.
Твърди се, че банката не е извършила необходимите действия за
обявяване на предсрочна изискуемост на целия оставащ размер на кредита. С
т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тьлк. д. № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: 1) обективния факт на неплащането; 2) и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
5
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Следователно към
момента на сключване на договорът за цесия - 31.01.2018 г. цедентът не е
имал съществуващо изискуемо вземане, което да прехвърли на цесионера.
Прави се възражение за погасяване на задължението по давност.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е подал заявление по чл.410 ГПК на
06.10.2021 г. Задължението за плащане на месечните анюитетни вноски,
станали изискуеми преди 06.10.2018 г. е погасено по давност. Размерът на
тези вноски е 583.52 лева.
Прави се възражение за нищожност на клаузите в Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 01.08.2012 г. между
„Обединена Българска Банка” АД и К. В. В. за едностранно изменение на
лихвения процент от страна на банката поради неравноправният им характер.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
С определението от 05.12.2022 г. съдът се е произнесъл по
доказателствените искания. Указал е на страните разпределението на
доказателствената тежест в производството. Дал е правна квалификация на
предявения иск.
АДВ. Л.: Нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ищеца и приложени към исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЕМА списък на разноските на ищеца, приложен към писменото
становище, депозирано за днешното съдебно заседание.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към настоящото дело гр.д. № 4/2022 г. по описа
на РС – Пазарджик, както и ч.гр.д. № 57736/2021 г. по описа на Софийски
районен съд.
АДВ. Л.: Представям списък с разноските и договор за правна защита и
съдействие.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
6
ПРИЕМА списък на разноските на ответника и договор за правна
защита и съдействие между ответника и неговия пълномощник адв. Л..
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на СИЕ, изготвено от
вещото лице М. Л., с вх. № 2232/30.01.2023 г. По отношение на заключението
е спазен предвидения в разпоредбата на чл. 199 от ГПК срок за изслушването
й в днешното съдебно заседание.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
М. М. Л. – на 47 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство и служебна ангажираност със страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.: Обещавам да дам вярно заключение. Представила
съм заключение, което поддържам.
АДВ. Л.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателство по делото заключението на вещото лице
М. Л..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, в съответствие с
представената от нея справка-декларация, в размер на 300 лв., която сума да
се изплати на вещото лице по внесения от ищцовото дружество депозит.
АДВ. Л.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Л.: Уважаема госпожо Съдия, моля да постановите съдебно
решение, с което да оставите без уважение предявените искове, предвид
доводите, подробно изложени в отговора на исковата молба. Моля да ми
дадете възможност да представя писмено становище.
СЪДЪТ, на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК, определя на ответника
7
едноседмичен срок от днес за представяне на писмена защита.
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения срок.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:13 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8