Р Е
Ш Е Н
И Е
№
299
Гр. Русе, 13 декември 2019 г.
Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 14 ноември 2019 г. в състав:
Председател:
Йордан Дамаскинов
Членове: Ъшъл
Ириева
Зорница Тодорова
при
участието на секретаря Анелия Генчева, като разгледа докладваното от съдия
Дамаскинов въззивно търговско дело № 385
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по въззивна жалба
на "У****“ ООД ЕИК ****, представлявано от В.Р., чрез пълномощник адвокат Г.М. против решение № 1364/12.08.2019г. на
Русенския районен съд, постановено по гражданско дело № 6160 по описа за 2018г.,
в частта, с която се уважава иска по чл. 422 ГПК. Жалбоподателят моли окръжния
съд да отмени решението на районния съд в обжалваната част и да постанови ново,
с което да отхвърли изцяло предявения иск като недоказан и неоснователен, както
и да отмени решението в частта за присъждане на разноските в заповедното
производство. Моли окръжния съд да заплати на жалбоподателя разноските по
делото. Жалбоподателят посочва, че ищецът не е успял да докаже предаването на
машините.
Жалбата е подадена в законния срок от
надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на
районния съд. След указание от районния съдия жалбоподателят е внесъл държавна
такса по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално
допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2,
4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата
страна „А****“ ООД ЕИК ****, представлявано от С.М. чрез пълномощник адвокат М.В..
Не е подаден е писмен отговор. В съдебно заседание пълномощникът адвокат М.В.
изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Русенският окръжен съд прецени
доводите на страните, събраните доказателства и и правилността на обжалваното
решение и прие следното:
Страните са подписали фактура №
16671/7.10.2017г. за продажба на
съоръжения на обща стойност 4561,60 лв.: пропилер машина, магнитен сепаратор, шлюзов
затвор, шелмашина бяло почистване, циклон и елеватор 15 м. Към фактурата е
представен и пропуск за изнасяне, който не е подписан. Ответникът е представил
по делото намиращия се у него втори екземпляр от фактурата. „У****“ ООД е
осчетоводил фактурата през месец ноември 2017г.
Двустранното подписване на фактурата и
осчетоводяването и от двете страни доказва сключването на договор за търговска
продажба. Показанията на двамата свидетели, разпитани пред районния съд, и
признанието на ищеца, установяват, че две от описаните във фактурата
съоръжения: сепаратор магнитен и елеватор 15 м. не са били демонтирани от ответника
и той не ги е получил. Страните спорят за причините: ищецът твърди, че
ответникът се дезинтересирал, а ответникът – че **** е била затворена след злополука и не
могли да изнесат съоръженията. Явно уговорката е била машините да се демонтират
и предават на купувача в С****
и
този процес, уреден и в чл. 320 от ТЗ, е започнал, но не бил довършен. Същият
бил прекъснат поради запечатване на **** след
трудова злополука и смърт на управителката на „А****“ ООД. Оттук с оглед
приложението на чл. 319 от ТЗ страните следваше да установят кога е разпечатана
сградата, поискал ли е купувачът предаване, какъв е разумният срок за това.
Тези въпроси не са изяснени по делото.
Чл. 303а, ал. 3 от Търговския закон предвижда ако не е уговорен
срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок
от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване
на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата
или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва
да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо
че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
В случая купувачът не е заплатил
цената на получените съоръжения. Правилно Русенският районен съд е признал за
установено съществуването на задължение за сумата 4020.00 лева с включен ДДС, представляваща цена
на реално предадени съоръжения (част от стойността на фактура №
16671/07.10.2017г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 22.06.2018г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят за първи път във
въззивната жалба посочва, че съоръженията по фактурата представляват части на
единна поточна линия, която не може да функционира без всички описани части да
са налични и сглобени. Възражението по своя характер представлява възражение за
липса на интерес от частично изпълнение, в случая предаване само на част от
съоръженията. Ответникът по жалбата отрича съоръженията да представляват части
на единна поточна линия. При това положение въпросът е следвало да бъде изяснен
чрез техническа експертиза пред първата инстанция при условие, че е била
спазена преклузията най-късно с отговора на исковата молба да се посочи това
обстоятелство и да се иска доказването му чрез техническа експертиза.
Решението в обжалваната част е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1364 от
12.08.2019г. по гр. дело № 6160 по описа за 2018г. на Русенски районен съд в ЧАСТТА,
с която се признава за установено по отношение на „У****” ООД със седалище и адрес
на управление: гр.Р****, ****, ЕИК ****, представлявано от управителя
В.Д.Р., че дължи на „А****” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Р****, ****, ЕИК ****, представлявано от управителя
С.И.М., сумите от 4020.00 /четири хиляди и двадесет/ лева с включен ДДС, представляваща
дължима продажна цена на стоки по фактура № 16671/07.10.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.06.2018г. до окончателното й изплащане, и
289.21 лева /двеста осемдесет и девет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 07.10.2017г. до 21.06.2018г., въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по ч.гр.дело № 4367/2018г. по описа на РРС, както и в ЧАСТТА, с която „У****” ООД
със седалище и адрес на управление: гр.Р****, ****, ЕИК ****, представлявано от управителя
В.Д.Р., е осъден да заплати на „А****” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Р****, ****, ЕИК ****, представлявано от управителя
С.И.М., сумата от 438.85 лева /четиристотин тридесет и осем лева и осемдесет и пет
стотинки/ - направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 4367/2018г. по описа
на РРС, разноски съразмерно с уважената част от иска.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател:
Членове: