№ 125
гр. Велико Търново, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500514 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №260114 от 19.07.2021г., постановено по гр.д. №931/2020г.,
Окръжен съд-Плевен е признал за установено на основание чл.422 от ГПК че
АН. Т. Р. с постоянен адрес с.П., Община Долна Митрополия, област Плевен
и настоящ адрес Австрия, гр.Виена, дължи на Райфайзенбанк България ЕАД-
гр.София сумата 37 107,76 лева главница; договорна лихва в размер на
1 489,37 лева за конкретизиран период; наказателна лихва от 407,23 лева за
посочен период, заедно със законната лихва върху главницата, считано от
30.09.2019г. – датата на подаване на заявлението – до 12.05.2020г. и от
13.07.2020г. до окончателното й изплащане, на основание чл.6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, която главница
представлява непогасени задължения по договор за кредит от 10.01.2018г.,
обявен за предсрочно изискуем на 18.09.2019г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение №3531 от 01.10.2019г. по ч.гр.д. №369/2019г. на
Районен съд-Плевен. Осъдил е А.Р. да заплати на Райфайзенбанк България
ЕАД-гр.София сумата 1 180,09 лева разноски за първата инстанция. Осъдил е
А.Р. да заплати на Райфайзенбанк България ЕАД-гр.София сумата 830,09 лева
направени разноски в заповедното производство.
С решение №260118 от 29.09.2021г., постановено по гр.д. №931/2020г.,
Окръжен съд-Плевен е оставил без уважение молбата на Райфайзенбанк
България ЕАД-гр.София за поправка по реда на чл.247 от ГПК на очевидна
1
фактическа грешка в основното решение №260114 в частта относно периода,
в който съдът е приел че не се дължи законна лихва върху главницата
съгласно чл.6 от ЗМДВИП, като неоснователна.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца Райфайзенбанк България ЕАД-
гр.София против решение №260118, постановено на основание чл.247 от
ГПК. Моли Апелативният съд да отмени посоченото решение и да реши
молбата по реда на чл.247 от ГПК по същество като допусне поправка на
очевидна фактическа грешка в следния смисъл, а именно: в диспозитива на
решение №260114 вместо „…законна лихва върху главницата считано от
30.09.2019г. / подаване на заявлението/ до 12.05.2020г. и от 13.07.2020г. до
окончателното й изплащане” ДА СЕ ЧЕТЕ „…законна лихва върху
главницата считано от 30.09.2019г. / подаване на заявлението/ до 12.03.2020г.
и от 14.05.2020г. до окончателното й изплащане.” Моли за присъждане на
направените разноски в производството по чл.247 от ГПК за заплатена
държавна такса.
Постъпил е отговор от другата страна А.Р., чрез служебен адвокат А.Д..
Моли Апелативният съд да остави без уважение жалбата против решение
№260118, постановено от Плевенския окръжен съд, тъй като счита същото за
правилно.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата АН. Т. Р., чрез адвокат А.Д.
– особен представител. Моли Апелативният съд да отмени
първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска и да съобрази
че е връщала голяма част от кредита редовно, когато е имала възможност за
това, но понастоящем се намира в чужда държава, където е безработна и
поради епидемията от Ковид 19 не може да си намери работа, като
единственият й доход е предвид регистрацията й като безработна, както и не
спори че дължи исковата сума и има желание да сключи с Банката
споразумение за разсрочване на дълга. Адвокат Димчева моли съдът да
задължи другата страна да внесе депозит за възнаграждение на особения
представител за въззивната инстанция.
В писмен отговор и насрещна въззивна жалба Райфайзенбанк България
ЕАД-гр.София счита въззивната жалба на Р. за недопустима предвид
непосочването на основанието по чл.260 т.3 от ГПК, а по същество за
неоснователна, както и според Банката решение №260114 на Плевенския
окръжен съд е неправилно в частта за присъдената лихва върху присъдената
главница. Моли Апелативният съд да уважи насрещната въззивна жалба и да
отмени решение №260114 в частта за периодите на присъдената законна
лихва и да присъди законна лихва върху главницата, считано от 30.09.2019г.
/датата на подаване на заявлението/ до 12.03.2020г. и от 14.05.2020г. до
окончателното й изплащане.
В съдебно заседание не се явяват процесуалните представители на
страните.
Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания,
възраженията в отговорите, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
2
решение в границите на правомощията си Апелативният съд намира за
установено следното:
Въззивните жалби са допустими като подадени от страните по делото,
при наличен техен интерес да обжалват, насочени са срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване и са подадени в срок.
При преценка тяхната основателност Апелативният съд приема за
установено следното
Окръжният съд е отразил в решението си обективно съдържанието на
исковата молба и на отговора.
В тази връзка Въззивният съд няма какво да добави.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК съдът дължи произнасяне по
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а относно
правилността му с оглед посоченото в жалбите.
Във връзка с тази преценка Великотърновският апелативен съд намира
обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо като
постановено от надлежен орган, действащ в надлежен състав т.е. от лице,
притежаващо качеството на съдия подписано е и е постановено в
предвидената от закона писмена форма.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
Фактическата обстановка е следната.
Издадена е заповед №3551/01.10.2019г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №6369/2019г. по описа на Районен съд-Плевен, с която
е разпоредено длъжникът А.Р. да заплати на кредитора Райфайзенбанк
България АД-г.София сумата от 37 107,76 лева главница; сумата 1489,37 лева
редовна лихва за периода от 15.11.2018г. до 17.09.2019г.; сумата 407,23 лева –
наказателна лихва за периода 15.11.2018г. до 26.09.2019г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2019г. /датата на
подаване на заявлението/ до окончателното изплащане, както и направените
разноски в заповедното производство в размер на сумата 830,09 лева. В
заповедта е посочено изрично, че същата е издадена въз основа на договор за
потребителски кредит от 10.01.2018г. и счетоводните книги на Банката.
Установява се по делото, че на 10.01.2018г. между страните е сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който Райфайзенбанк България
АД-гр.София е отпуснала на А.Р. кредит в размер на 41 260 лева, с краен срок
на погасяване 15.01.2025г., при конкретизирана годишна лихва в размер на
4,54%, която се променя съобразно 6-месечния SOFIBOR и надбавка 5,280.
Уговорено е погасяване чрез 84 анюитетни месечни вноски, дължими до 15-
число на съответния месец, при 1-ва вноска на 15.02.2018г. и последна на
15.01.2025г.
3
Договорът е двустранно подписан. Двустранно е подписан и
погасителен план от страните по делото.
На 15.11.2018г. ответницата спира да плаща по договора.
На 18.09.2019г. Банката обявява целия кредит за предсрочно изискуем,
тъй като ответницата не е заплатила 3-поредни месечни вноски и в този
случай договорът предвижда обявяване на предсрочна изискуемост.
От заключението на съдебно икономическата експертиза на вещото
лице Теодора И. се установява, че сумата по кредита в размер на 41 260 лева е
преведена еднократно по банковата сметка на ответницата на 10.01.2018г.
Ответницата е заплатила общо 5775,31 лева и към 30.09.2019г. /датата на
подаване на заявлението/ същата дължи по кредита сумата 37 107,76 лева
изискуема главница, редовна договорна лихва от 1489,37 лева и наказателна
лихва от 407,23 лева. Според вещото лице от подаване на заявлението
ответницата не е погасила никаква сума. Вещото лице посочва, че в периода
на извънредното положение не е начислявана наказателна лихва, но се дължи
договорна лихва.
Заключението е компетентно и обосновано, и настоящият съдебен
състав го приема изцяло.
При тези приети за установени факти Въззивният съд прави следните
правни изводи.
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на вземане на ищцовата Банка спрямо ответницата, на
основание договор за кредит от 10.01.2018г.
Задълженията на ответницата към ищцовата банка, произтичащи от
посочения договор за кредит се установяват със заключението на СИЕ и са
следните: сумата 37 107,76 лева изискуема главница; договорна лихва в
размер на 1 489,37 лева за конкретизиран период; наказателна лихва от 407,23
лева за посочен период, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.09.2019г. – датата на подаване на заявлението – до 12.05.2020г.
и от 13.07.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата 830,09 лева
направени разноски в заповедното производство.
Правилно ищцовата банка е обявила кредита за предсрочно изискуем,
тъй като ответницата не е погасила нищо от вноските за главница и за
договорна лихва след 15.11.2018г.
Предсрочната изискуемост е обявена на 18.09.2019г., с уведомление,
редовно връчено на ответницата.
Клаузите на процесния договор относно лихвения процент и
неустойката не са нищожни, тъй като не са неравноправни и противоречащи
на чл..143 т.3, т.10, т.11 и т.12 от ЗЗП, както и на Регламент /ЕС/ №575/2013г.
на ЕП и Съвета от 26.06.2013г.
Тези клаузи биха били неравноправни, ако съдържат уговорки във вреда
на потребителя, ако не отговарят на изискването за добросъвестност и водят
4
до значително неравновесие между правата и задълженията на банката като
доставчик на финансовата услуга, ако банката е променяла лихвения процент
по кредита до размери, които не могат да бъдат контролирани по никакъв
начин.
Процесните клаузи не са нищожни и тъй като са уговорени
индивидуално. Съгласно ЗЗП не са нищожни като неравноправни клаузи,
които са индивидуално уговорени. В случая е налице именно тази хипотеза.
Ответницата е подписала лично договора и погасителния план, заявила е че е
запозната със съдържанието им, съгласна е с тях и не прави възражения .
Предвид изложеното Апелативният съд намира предявеният иск за
изцяло основателен и доказан, и следва да се уважи, така както е предявен.
Правилно Плевенският окръжен съд приема, че ответницата дължи на
ищцовата Банка по договора за кредит сумите, предмет на предявения иск.
Обоснован е изводът на Първостепенния съд, че ответницата не е плащала
нищо по кредита от 15.11.2018г. досега. Законосъобразно Окръжният съд
приема, че Банката правилно е обявила кредита за предсрочно изискуем и
това уведомление ответницата е получила лично на 18.09.2019г.
Правилно Плевенският окръжен съд се позовава на Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, с предмет
заповедното производство, тъй като в случая са налице всички предпоставки
за уважаване на иска.
Като краен извод, с оглед правомощията си на Въззивна инстанция по
ГПК, Великотърновският апелативен съд при проверка правилността на
първоинстанционното решение на Окръжен съд-Плевен, намира че
Първостепенният съд е изяснил правилно фактическата обстановка въз
основа на всестранен и подробен анализ на всички събрани по делото
доказателства, достатъчни за изясняването му и въз основа на правилно
установената фактическа обстановка е направил правни изводи,
съответстващи на приетата фактическа обстановка, поради което същите са
обосновани, подробни и обективни, както и освен това Апелативният съд ги
намира за съответстващи на закона и задължителната съдебна практика на
Върховния касационен съд,
По изложените съображения настоящият съдебен състав стига до същия
решаващ краен извод, който е направил Окръжният съд в
първоинстанционното си решение, а именно че предявеният иск е изцяло
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен така, както е
предявен.
По реда на чл.272 от ГПК Апелативният съд, възприема изцяло
изложените от Великотърновския окръжен съд в обжалваното
първоинстанционно решение мотиви.
В тази връзка възраженията и доводите на въззивницата ответница
относно пороци на обжалваното решение, направени във въззивната жалба,
5
не са основателни и не са доказани, поради което следва да бъдат оставени
без уважение, тъй като обжалваното основно решение не страда от такива
пороци.
Като правилно обжалваното основно решение на Плевенския окръжен
съд следва да бъде потвърдено.
Допълнителното решение, постановено по реда на чл.247 от ГПК обаче
е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него
следва в диспозитива на решение №260114/19.07.2021г., постановено по
настоящото гражданско дело ВМЕСТО „законна лихва върху главницата
считано от 30.09.2019г. /подаване на заявлението/ до 12.05.2020г. и от
13.07.2020г. до окончателното й изплащане ДА СЕ ЧЕТЕ: „законна лихва
върху главницата считано от 30.09.2019г. /подаване на заявлението/ до
12.03.2020г. и от 14.05.2020г. до окончателното й изплащане.“
Този извод се основава на разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, съгласно която разпоредба
спират да текат съдебните и давностните срокове за времето от обявяване на
извънредното положение до отмяната му и до отмяната на извънредната
епидемиологична обстановка т.е за времето от 12.03.2020г.до 14.05.2020г.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК във връзка с
Наредбата за заплащане на правната помощ въззивницата ответница следва да
заплати на Райфайзенбанк България АД направените разноски в тази
инстанция в размер на сумата 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260118 от 29.09.2021г., постановено по гр.д.
№931/2020г., на Окръжен съд-Плевен, с което е оставена без уважение
молбата на Райфайзенбанк България ЕАД-гр.София за поправка на очевидна
фактическа грешка в основното решение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА по
реда на чл.247 от ГПК в диспозитива на решение№260114 от 19.07.2021г.,
постановено по гр.д. №931/2020г., на Окръжен съд-Плевен,
КАТО ВМЕСТО „законна лихва върху главницата считано от
30.09.2019г. /подаване на заявлението/ до 12.05.2020г. и от 13.07.2020г. до
окончателното й изплащане.“
ДА СЕ ЧЕТЕ: „законна лихва върху главницата считано от 30.09.2019г.
/подаване на заявлението/ до 12.03.2020г. и от 14.05.2020г. до окончателното
й изплащане.“
ПОТВЪРЖДАВА решение №260114 от 19.07.2021г., постановено по
гр.д. №931/2020г., на Плевенския окръжен съд В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА А. Т. Р., с ЕГН ********** от с.П., Община Долна
6
Митрополия, област Плевен, ул.3-ти март“ №28 и настоящ адрес Виена,
Австрия, Шутелстрассе №23-25а/3/17 да заплати на Райфайзенбанк България
АД-гр.София сумата 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7