Р Е Ш Е Н И Е
№……..
гр. Тутракан, 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тутраканският
районен съд в публично заседание на двадесет и седми януари, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа
докладваното от Председателя АНД № 184 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-001149 от 31.07.2020 г., издадено
от Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” /Д „ИТ”/ гр. Силистра е наложил
на „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя Б.Р.Б., със седалище и адрес на управление ***, за извършено
нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 267,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 16-116 за техническата експлоатация на
енергообзавеждането на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка чл. 55 от
ЗЗБУТ и чл. 413, ал. 2 от КТ, имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят, който го обжалва в срок чрез адв. Д.А. ***. Твърди се, че
наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради
което счита, че същото следва да бъде отменено. Алтернативно е отправено искане
наказанието да бъде определено по правилата на чл.415в ал. от КТ.
АНО, редовно призован, не се явява, вместо него се
явява главен юрисконсулт И.А.. Изразява становище, че жалбата е неоснователна и
моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно
постановление.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите и становищата на
страните, прие за установено следното:
На 03.07.2020 г. от актосъставителя М.С.Д. – гл.
инспектор в Д „ИТ“ – Силистра и свидетелката М.Д.Г. – гл. инспектор в Д „ИТ“ –
Силистра, била извършена проверка в силозно стопанство и цех за почистване, сортиране и белене на
слънчогледови семена, находящо се в ***, /местност ***/, обект на „Б.“ ЕООД ***.
Проверката продължила на 10.07.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Силистра,където по искане на проверяващите били представени документи по
осигуряване на ЗБУТ - Сертификат № 159/01.06. 2015 г. и Протокол № 159-И02/01.06.2015г.
от ОК от вида „С“ при „Прима Контрол“ ООД гр. Шумен, за контрол на импеданса Zs
на контура „фаза-защитен проводник" в обекта на контрол: силозно
стопанство и цех за почистване, сортиране и белене на слънчогледови семена на ***,
удостоверяващи извършения контрол на стойностите на импеданса Zs на контура
„фаза - защитен проводник“. Било констатирано, че в нарушение на установения ред за извършване на периодично измерване,
работодателят не е осигурил извършването на периодичен контрол на инпеданса Zs на контура „фаза-защитен проводник“ в подконтролния обект в с.
Нова Черна, в установения 5 годишен срок, считано от 01.06.2020 г. и до момента
на проверката.За това нарушение и други такива, установени при проверката, е
бил съставен протокол № ПР2018089
Актосъставителят М.С.Д., след като приела, че с
описаното по-горе бездайствие, е допуснато нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с
чл. 267, ал. 2, т. 3 от Наредба № 16-116 за техническата експлоатация на
енергообзавеждането, съставила АУАН № 19-001149/17.07.2020 г., в присъствието
на представляващия жалбоподателя Б.Р.Б. и свидетелката М.Д.Г..
Препис от АУАН бил връчен надлежно на законния
представител на нарушителя на същата дата.
Въз основа на съставения АУАН, АНО на 31.07.2020 г.
издал атакуваното НП. Той приел установената от актосъставителя фактическа
обстановка и правна квалификация и на нарушението- чл. 200, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 267,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 16-116 за техническата експлоатация на
енергообзавеждането,на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка чл. 55 от
ЗЗБУТ и чл. 413, ал. 2 от КТ, наложил на жалбоподателя имуществена санкция в
размер на 1 500 лева. НП е било надлежно връчено на законния представител на
жалбоподателя на 04.08.2020г.
На 31.07.2020г., законния представител на ЮЛ „Б.“ ЕООД,е
направил поръчка за контрол на параметър импеданс за контура „фаза-защитен
проводник“ и други подлежащи на периодичен контрол параметри, в орган за
контрол от вид“С“,а именно в „К.-П. П.“ЕООД гр.*** .На 04.08.2020г.е бил
съставен протокол № 270-01/04.08.2020г. за контрол на импеданса на контура
„фаза-защитен проводник“ и сертификат за контрол № 270/04.08.2020г.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от
показанията на актосъставителя и свидетелката Д., както и от приложените в
административно-наказателната преписка и приети като доказателства от съда заверени
копия на: з. к. на НП № 19-001149 от
31.07.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Силистра; з. к. на Протокол № ПР2018089 за извършена проверка на 03.07.2020 г.;
з. к. на Сертификат № 270/04.08.2020 г.; з. к. на Протокол № 270-01/04.08.2020 г. за контрол на
импенданса на контура на „Фаза – защитен проводник“; з. к. на Протокол № 270-02/04.08.2020 г. за контрол на
съпротивление на мълниезащитна заземителна уредба; з. к. на Сертификат за
кредитация БСА рег. № 141 ОКС от 30.09.2016 г., валиден до 30.09.2020 г.; з. к.
на з. к. на АУАН № 19-001149/17.07.2020 г.; з. к. на известие за доставяне на
НП № 19-001149 от 31.07.2020 г.; з. к.
на Сертификат за контрол № 159/01.06.2015 г.; з. к. на Протокол за контрол на
импенданс Zs на контура „фаза – защитен проводник“ № 159 – И02/01.06.2015 г.;
Заповед № З-0035/29.01.2014 г. на ИА „Главна инспекция по труда“; з. к. на
Заповед № 186/13.06.2008 г.; з. к. на Заповед № 988/01.09.2016 г. на ИА „Главна
инспекция по труда“; з. к. на Заповед № 293/28.01.2014 г. на ИА „Главна
инспекция по труда“.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи своите правни изводи.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН и от страна в производството, имаща правен интерес, поради което
е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:
АУАН, с който е започнало
административно-наказателното производство е съставен от компетентно лице и
притежава всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН, реквизити. Съдът не констатира
особено съществени нарушения при съставянето на АУАН, обуславящи отмяната на
атакуваното НП. Съдът намира, че административното нарушение е описано в АУАН с
необходимата пълнота, яснота и достатъчност, щото да разбере нарушителя какво
административно нарушение е допуснал и какво обвинение му е било повдигнато със
съставянето на АУАН.
Атакуваното НП също притежава изискуемите от закона
реквизити, визирани в чл. 57, ал. 1 и 2 от ЗАНН. Същото е издадено своевременно
и от имащ съответните правомощия административно-наказващ орган. АНО правилно е
квалифицирал деянието и е наложил предвиденото от закона наказание. НП е връчено
на законния представител на ЮЛ нарушител.
Съдът намира,че в хода на административнонаказателното
производство актосъставителя и АНО,са приели фактическа обстановка,почиваща на
събраните при проверката на контролните органи,доказателства.Настоящия състав
на съда намира извода им за допуснато от жалбоподателя административно нарушение
по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 3 от Наредба № 16-116 за
техническата експлоатация на енергообзавеждането и ангажиране на
административно-наказателната отговорност на работодателя по чл. 413, ал. 2 от КТ, за правилни и законосъобразни.
АНО е наложил предвидената имуществена санкция в
размер на минимума,което съдът намира за справедливо и съответстващо на
обществената опасност на деянието.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя,изразено
чрез неговия процесуален представител,че актосъставителя е повдигнал обвинение
на жалбоподателя и АНО е издал атакуваното НП,без да изчакат да изтече
срока,който е бил даден с протокола за извършената проверка за изпълнение на
дадените предписания.Тук неоснователно се смесват и обвързват два вида
правомощия на контролните органи по охрана на труда при реализиране на техните
функции.Съгласно разпоредбата на чл.404 ал. 1 т.1 от КТ,за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях,контролните органи
на инспекцията по труда,могат да прилагат принудителни административни мерки
между които е да дават задължителни предписания на работодателите,на
предприятията ползватели,на органите по назначаване на длъжностните лица за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.При неизпълнение на
принудителна административна мярка на нарушителя са ангажира
административно-наказателната отговорност съгласно разпоредбата на чл.415 ал. 1
или 2 от КТ. Налагането на принудителна административна мярка,по никакъв начин
не изключва и ангажирането на административнонаказателната отговорност на
съответния субект,когато контролния органи приеме,че това следва да бъде
сторено.Казано по друг начин За едно и също нарушение на трудовото
законодателство на нарушителя може да бъде връчено предписание за
отстраняването на нарушението и неговите последици,ако има такива в определен
от контролния орган срок и да му бъде съставен АУАН с който да му бъде
повдигнато обвинение за допускането на това нарушение.Дадения срок за отстраняване
на нарушението,по никакъв начин не е обвързан с ангажирането на
административнонаказателната отговорност на извършителя за самото извършване на
нарушението. Нещо по-вече-ако адресата на предписанието не изпълни последното в
срока,даден от контролния орган,за последния възниква правомощието да ангажира
административно-наказателната му отговорност по силата на разпоредбата на
чл.415 ал. 1 или 2 от КТ. В конкретния случай незаконосъобразно жалбоподателя
смесва задължението да не допуска нарушение на трудовото законодателство въобще
и задължението да отстранява посочени в предписания,издадени по съответния ред
от контролните органи за отстраняване на допуснати нарушения. Неизпълнението на
тези задължения самостоятелно обуславят ангажирането на
административнонаказателната отговорност на извършителя.
Съдът намира за неоснователно и алтернативното искане
на жалбоподателя,за ангажиране на административнонаказателната му отговорност
по правилата на 415в ал. 1 от КТ.Цитираната разпоредба предвижда значително
по-нисък размер на имуществената санкция при наличието на две
предпоставки.Едната е да няма настъпили вредни последици за наетия персонал и втората
нарушението да е отстранено веднага. В административнонаказателното
производство липсват доказателства за настъпили вредни последици от допускане
на нарушението. Последното е отстранено,но това не е сторено веднага.Проверката
в предприятието е била извършена и е бил съставен протокола с предписанията за
отстраняване на констатирани нарушения,между които и това,предмет на настоящото
производство,на 10.07.20202г.АУАН,с който е било повдигнато обвинение на жалбоподателя е бил съставен и връчени преписи от АУАН
и протокола за проверката на 17.07.2020г. Видно протокол 270-01/04.08.2020г.
/л.12/,жалбоподателя е направил поръчка за контрол в органа за контрол от вид „С“,едва
на 31.07.2020г. т. е две седмици след узнаване от жалбоподателя. Това е твърде
дълъг срок за отреагиране от негова страна,за да се приеме,че той е направил
необходимото за отстраняване на нарушението веднага.Ето защо съдът намира,че в
конкретния случай не е приложима привилигированата разпоредба на чл.415в от КТ.
Горното налага съдът да потвърди атакуваното НП, като
законосъобразно и обосновано.
В съдебно заседание е направено искане от процесуалния
представител на административнонаказващия орган за присъждане на основание чл. 63
ал. 3 от ЗАНН на направени разноски под формата на юристконсултско възнаграждение
съгласно закона. Съдът намира,че следва да бъде присъдено такова в размер на 120
лв.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът:
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19 - 001149 от
31.07.2020 г., издадено от Директорът на
Дирекция „Инспекция по труда” /Д „ИТ”/ гр. Силистра, с което е наложил на „Б.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Управителя Б.Р.Б., със седалище и адрес на управление ***, за извършено
нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 3 от Наредба № 16-116 за
техническата експлоатация на енергообзавеждането, на основание чл. с чл. 416,
ал. 5 от КТ във връзка чл. 55 от ЗЗБУТ и чл. 413, ал. 2 от КТ, имуществена
санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева като законосъобразно и
обосновано.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Управителя Б.Р.Б., със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра
направените разноски по делото в размер на 120 /сто и двадесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен
съд гр. Силистра в 14-дневен срок от
датата на съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:______________