№ 260068 / 19.10.2020 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
19.10.2020 година, град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – Т. граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 10.09.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и. с участието на прокурора....................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2682 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – отрицателен установителен иск, във връзка с чл.439 ал.2 ГПК.
Ищецът, И..К.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, е предявил иск СРЕЩУ: ,,А. Б. Б.“ ООД, ЕИК xxxx , със седалище и. адрес на управление:гр. С. бу.Б.“ № 81В, ап. 3, представлявано от Д. М. и. П. Р., управляващи заедно и. срещу „Т. Б. А. К.“ ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и. адрес на управление град С. у.К. № 19, представлявано от В. М. К. – управител, (предишно наименование „Т. Ю.“ ЕАД), с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.439 ал.2 ГПК.
В исковата си молба твърди, че в началото на 2014г. получил Покана за доброволно изпълнение по ИД 20127180403083 и. Покана за доброволно изпълнение по ИД xxxx от ЧСИ С. Д., с които го уведомяват, че е осъден да заплати на „Т. Б. АЙ К.“ ЕАД, ЕИК: xxxx (предишно наименование „Т. Ю.“ ЕАД), със седалище и. адрес на управление: гр. С. у. К. №., представлявано от В. М. К. - управител суми по приложените с поканите изпълнителни листове издадени от Районен съд Варна по заповед за изпълнение № 2211/28.02.2011г. и. по заповед за изпълнение, издадено по ч.гр.д. 12748/2009г.
Твърди, че през същата година имал множество проблеми от личен характер и. не обърнал голямо внимание на получените уведомления. Погасявал задължението си, когато имал възможност, знаейки че често изпада в забава, но имал намерение да заплати задълженията си на кредитора.
През 2015г. подал молба до кредитора си „Т. Б. А. К.“ ЕАД, с която поискал да му бъде издадена разпечатка на всички вноски по кредитите, за да се запознае с размера на оставащите незаплатени суми, но по молбата не получил отговор.
Разгледал съобщенията от ЧСИ и. се свързал с кантората на съдебния изпълнител, откъдето му дали информация, че може да погасява задължението и. му указали банкови сметки, по които да превежда суми. Не съхранява всички вносни бележки, но започнал системно да внасям пари по изпълнителните дела.
Независимо от това със съобщение с изх. № 19551/21.11.2018г., съобщение с изх. № 4930/18.03.2019г. и. съобщение с изх. № 9235/27.05.2019г. ЧСИ го уведомил, че е наложила запори на трудовото му възнаграждение и. на банковите му сметки. В момента на получаване не обърнал внимание, но по-късно установил, че в съобщенията е посочен друг взискател - ,,А. Б. Б.“ ООД, ЕИК xxxx , като са цитирани същите изпълнителни листове и. дела, издадени от РС Варна. От този момент разбрал, че вероятно кредитора му е прехвърлил вземането си към него, но за това обстоятелство не е уведомяван нито от ЧСИ, нито от някоя от фирмите.
Счита, че тези обстоятелства му дават право да подаде настоящата искова молба, тъй като посочените ответници са недробосъвестни и. с действията си са нарушили правата му и. са го лишили от правото му на защита, както и. са злоупотребили като са поискали осъждането му за суми, които са повече от дължимото.
На първо място, „Т. Б. АЙ К.“ ЕАД, не са го уведомили, че обявяват задължението му за предсрочно изискуемо, начислили са всички лихви и. неустойки неправомерно и. са се снабдили с изпълнителни листове, за които разбрал 5 години по- късно с получаването на поканите за доброволно изпълнение от ЧСИ. Тези суми, освен че са недължими, според него са и. погасени по давност. Голяма част от клаузите на договора за потребителски К. на „Т. Б. АЙ К.“ ЕАД нарушават правата му като потребител и. са незаконосъобразни.
На следващо място, ако е извършено прехвърляне на вземането от първоначалния кредитор на друг кредитор, то е следвало да бъде уведомен на кого дължи, но това не е сторено от нито една от двете фирми.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че не дължи на Т. Ю.“ ЕАД (предишно наименование) „Т. Б. АЙ К.“ ЕАД, ЕИК: xxxx , нито на ,,А. Б. Б.“ ООД, ЕИК: xxxx общата сума по изпълнителните дела, която към момента знае, че е в общ размер на 4 543.50 лв.
Ответникът “А. Б. Б.” ООД, седалище и. адрес на управление: гр. С. бу. "Б. № 81 В, ЕИК: xxxx , чрез процесуалния си представител адвокат Д. Георгиев, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Производството по настоящото дело е образувано по предявен иск, с който се моли да бъде признато за установено по отношение от ответното дружество „А. Б. Б.” ООД, че ишеца не дължи сумите, за които са издадени изпълнителен лист от 29.04.2010г. по ч.г.д 12748/2009г. по описа на РС Варна и. изпълнителен лист от 15.07.2011г. по ч.г.д 2940/2011 г. по описа на РС Варна, на основание които са образувани изпълнително дело № 3./2012г. и. 342/2012г на ЧСИ С. Д. с рег. № в КЧСИ 718 поради изтичане на погасителна давност и. неуведомяване на ишеца за прехвърляне на вземането му.
Считат, че исковата молба е процесуално допустима, но по същество неоснователна, поради следните съображения:
На 23.02.2015г. е сключено споразумение за покупко - продажба и. прехвърляне на вземания (договор за цесия) между ,,Т. Ю.“ ЕАД (с предишно наименование „Т. Б. й К.“ ЕАД), с който задълженията произтичащи от неизпълнението на договор за потребителски К. № ********** от 16.10.2008г. и. договор № ********** от 06.10.2008г. били цедирани на „А. Б. Б.“ ЕООД. В тази връзка прилага и. моли да се приеме извлечение от споразумението за покупко - продажба и. прехвърляне на вземания, Приложение № 7 от споразумението за покупко - продажба и. прехвърляне на вземания (Потвърждение за сключена цесия) и. извлечение от Приложение №1 от от споразумението за покупко - продажба и. прехвърляне на вземания, видно от което процесното вземание е прехвърлено.
Разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД не дефинира формата на уведомяване на длъжника за извършена цесия. Съдебната практика не намира пречка длъжникът да бъде уведомен по алтернативен начин за извършеното прехвърляне на вземанията (искова молба, изпращане на покана за доброволно изпълнение). В тази връзка и. следвайки съдебната практика на касационната ни инстанция, към приложенията на настоящото становище за съда и. за приложено уведомление за извършената цесия, по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което счита, че И..К.А. е надлежно уведомен за извършената цесия.
По смисъла на чл. 99, ал.4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо трети лица и. длъжника от момента на съобщаването за извършената сделка по прехвърляне на вземането. Ако длъжникът плати на стария кредитор, поради неуведомяването му за извършеното прехвърляне на вземания, то задължението ще бъде изпълнено валидно, тъй като добросъвестността на задълженото лице се предполага. С други думи, уведомяването на длъжника има за цел да го насочи към новия кредитор-цесионер, без това уведомяване да има ефект върху валидността на цесията и. настъпване на правни последици от сделката, тъй като за задълженото лице е без значение към кого ще изпълни своя дълг. Уведомяването на длъжника за прехвърлянвето на дълга има единствено за цел да изключи плащанията към стария кредитор по отношение на цесионера. Липсата на уведомяване ще доведе единствено до изключване на възможността плащанията към Ц. да бъдат тълкувани като неправилно и. неточно изпълнение. Уведомяването обаче никога не може да бъде част от фактическия състав на цесията, който винаги е обвързан с волеизявленията на купувача и. продавача по вземането. От значение за длъжника ще бъде единствено погасяване на задължението.
Относно твърденията на ишеца, че не е уведомен за обявяването на задължението му за предсрочно изискуемо, смята че правото да направи възражение е преклудирано, тъй като е разполагал с двуседмичния срок по чл. 414 от ГПК, в рамките на който не е възразил. Следователно предприетите действия не са неправомерни и. незаконосъобразни.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност, е налице съдебна практика, която е едностранна и. непротиворечива. ВКС е възприело становището, според което при наличие на уговорка връщането на сумата да стане на погасителни вноски, на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не трансформира този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. При договора за заем/К. е налице неделимо плащане и. договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, поради което приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Счита, че общата петгодишна давност следва да се изчислява от датата на издаване на изпълнителните листове, а именно от 15.07.2011г. по ИД 3./2012г. и. от 29.04.2010г. по ИД 342/2012 г.
Относно твърденията по изпълнително дело 3./2012г. :
На 15.07.2011г. по ч.г.д. 2940/2011г. по описа на РС Варна е издаден изпълнителен лист, с който е образувано ИД № 3./2012г. по описа на ЧСИ С. Д., с рег. № 718 от КЧСИ. На 22.01.2014г. е изпратено запорно съобщение до ТЗЛ работодател „Д. В. с.” ЕООД и. е получено на 12.02.2014г., след което следват доброволни вноски от ищеца.
На 12.02.2016г. ,,А. Б. Б.“ ООД е входирало молба за запор на трудовото възнаграждение с вх. № 1966/2016г., а на 20.07.2016г. е наложена възбрана на недвижим имот. В последствие е входирана нова молба за запор на трудовото възнаграждение от 27.05.2019г., след което на основание чл.433, ал. 1, т.8 ГПК, изпълнителното производство е прекратено. Следвайки задължителната съдебна практика на ВКС, новата погасителна давност следва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. В настоящия случай последното валидно изпълнително действие по ИД 3./2012г. е налагането на възбрана от 20.07.2016г. От този момент следва да тече и. нова 5 годишна давност.
Давностният период е прекъснат с извършените изпълнителни действия по ИД № 3./24.07.2012г. по описа на ЧСИ С. Д., а именно налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника и. възбраната на недвижимим имот.
Относно твърденията по изпълнително дело 342/2012г.
На 29.04.2010г. по ч.г.д. 12748/2009г. по описа на РС Варна е издаден изпълнителен лист, с който е образувано ИД № 342/2012г. по описа на ЧСИ С. Д., с рег. № 718 от КЧСИ. Покана за доброволно изпълнение е получена от ишеца на 05.13.2015г. Следват доброволни вноски от длъжника_в рамките на изпълнителното дело в периода от 08.04.2015 година до 22.10.2018 година. С направените доброволни плащания ищеца признава задължението си към ответното дружество. Докато тече доброволното изпълнение Взискателят няма задължение да инициира принудително изпълнение. Следователно новата петгодишна давност следва да започне да тече от последното плащане, а именно от 22.10.2018г.
На 12.02.2016г. е входирана молба за запор на трудовото възнаграждение на ищеца с вх.№ 1966/2016г., а на 25.07.2016г. е наложена възбрана на недвижим имот.
Направено е искане за привличане на трето лице – помагач, а именно Ц. ,,Т. Ю.“ ЕАД, ЕИК xxxx като трета подпомагаща ишеца страна с оглед пълното и. главно доказване на прехвърляне на процесното вземане и. надлежното уведомяване на ответника в настоящото производство.
Адрес и. контакти на ,,Т. Ю.“ ЕАД, ЕИК: 121 554961, гр. С. у. К. 19, пк. 1000, тел. 02/4373324.
Молят съда да постанови решение, с което се отхвърли предявения иск като неоснователен и. недоказан.
Ответникът „Т. Б. АЙ К.” ЕАД, /предишно наименование „Т. Ю.” ЕАД/, ЕИК xxxx , със седалище и. адрес на управление град С. у.Кърниградскта № 19, представлявано от Управител В. М. К. – управител, в срока предвиден за отговор не взема становище по иска.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискани са и. приложени ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЛА № № 3./2012 година и. 342/2012 година на ЧСИ С. Д., с рег.№ 718 в КЧСИ.
Изискано е и. приложено изпълнително дело № 20207480400588 по описа на ЧСИ М. И..,xxx действие Окръжен съд Монтана. Същото е спряно с определение от 10.09.2020 година.
Допусната е и. назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице К.И.., приета от съда и. не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, съобрази констатациите на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
По делото няма спор между страните, че са сключени с ,,Т. Б. АЙ К.“ ЕАД следните договори:
- Договор за потребителски К. № ********** от 06.10.2008 година.
По този договор има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2940 от 2011 година, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20127180403083;
- Договор за потребителски К. № ********** от 06.10.2008 г. от 27.01.2011 година.
По този договор има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12748 от 2009 г., въз основа на който е образувано изп. дело № xxxx .
Варненски районен съд, е издал изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12748 от 2009 г., с който И..К.А. е осъден да заплати на „Т. Б. АЙ К.“ ЕАД, ЕИК xxxx сума в размер на 1 203,80 лева, представляваща сума по Договор за целево финансиране от 06.10.2008 г. до 25.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда -25.11.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК лева, както и. да заплати сумата от 25 лева на основание чл. 78,ал.1 от ГПК, представляваща разноски по производството за заплатена държавна такса, както и. сумата от 100 лева, представляваща юристконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12748 от 2009 г на РС Варна, на 13.02.2012 г. „Т. Б. АЙ К.“ ЕАД е депозирало при ЧСИ С. Д. молба вх. № 3572 от 13.02.2012 г. срещу И..К.А. е образувано изп. дело № xxxx срещу И..К.А..
По това изпълнително дело от страна на взискателя ,,Т. Б. ай К.“ ЕАД са предприети поредица от принудителни действия. По него длъжникът е внасял различни суми по сметка на частния съдебен изпълнител. По това дело липсва конституиране като взискател ,,Т. Ю.“ ЕАД. В запорно съобщение изх. № 28880 от 12.11.2015 г. е посочен като взискател „Т. Ю.“ ЕАД.
Следващата молба (лист 47) е от ,,А. Б. Б.“ ЕООД,с която се иска налагане на възбрани върху недвижими имоти на длъжника.
На 02.08.2016 година е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на И..К.,xxx. Възбраната е вписана в Служба по вписванията - град Монтана с вх.№ 4524 от 02.08.2016 година.
Следващото действие по принудителното изпълнение е налагане за запор по сметките на длъжника в ПИБ - запорно съобщение изх. № 4928/ 18.03.2019 г., запор на сметките в СГ Експресбанк АД - запорно съобщение изх. № 4928/ 18.03.2019 г., получено на 27.03.2019 г..
С молба вх. № 14438 от 22.10.2019 г. от ,„А. Б. Б.“ ООД е поискано изпълнителното дело да бъде прекратено и. да бъде върнат изпълнителния лист. На 02.01.2020 година изпълнителният лист е върнат.
Въз основа на влязла в сила заповед № 2211 от 28.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2940 от 2011 г. по описа на Варненски районен съд, с който И..К.А. е осъден да заплати на ,,Т. Б. АЙ К.“ ЕАД, ЕИК xxxx сума в размер на 709.16 лева, представляваща общо задължение по договор за потребителски К. № ********** от 06.10.2008 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 25.02.2011 г. до окончателното й изплащане, както и. сумата от 125 лева разноски по делото.
На 24.07.2012 г. „Т. Б. АЙ К.“ ЕАД депозира при ЧСИ С. Д. молба вх. № 15601 от 24.07.2012 г. и. е образувано изп. дело 20127180403083 срещу И..К.А..
По изпълнителното дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Д. В. с.“ЕООД. Запорното съобщение е получено на 12.02.2014 г.
На 14.10.2015 година по изпълнителното дело е постъпила молба за
конституиране на ,,А. Б. Б.“ ЕООД като взискател по делото.
Видно от отбелязването на молбата съдебният изпълнител конституира ,,А. Б. Б.“ ООД като взискател, за което следва да се уведоми длъжника. Резолюцията е от 14.10.2015 г. По изпълнителното дело липсва надлежно уведомяване на длъжника.
На 09.05.2016 година е изпратено запорно съобщение до ,,Симид София“, но видно от обратната разписка същото не е получено.
Със запорно съобщение изх. № 18335 от 01.11.2018 година е наложен запор върху трудовото възнаграждение в „Опаковка БГ“ ООД.
С молба вх. № 14437 от 22.10.2019 г. ,,А. Б. Б.“ ООД е поискано изпълнителното дело да бъде прекратено и. да бъде върнат изпълнителния лист.
Съгласно заключението на вещото лице, чийто констатации съда приема като дадени компетентно, обективно, безпристрастно и. без да е заинтересовано от изхода по делото, вземането по изпълнителния лист след извършената проверка при ответника е установено, че вземането по Договор за потребителски К. № ********** от 06.10.2008 г. е опростено и. не се дължи.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответниците, с които да се установи, че ищецът е надлежно уведомен за договорите за прехвърляне на вземанията между „Т. Б. АЙ К.“ ЕАД, (сега Т. Ю. ЕАД) и. А. Б. Б. ООД. Договорът за прехвърляне на вземания не е надлежно съобщен на длъжника, поради което за него не е възникнало задължение за плащане на цедираното вземане по договора за потребителски К. на цесионера- ответник по делото.
Постановена е от 26.06.2015г. практика на ВКС по този въпрос, по силата на Тълкувателно Решение № 2, по т.10. Въпросите, относими към определяне на настъпването на момента на прекратяване поради перемпция, считано от датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие. За което действие следва да е входирана по делата надлежна Молба за изпълнение, в която взискателят да е посочил изпълнителен способ във връзка и. на основание чл. 426, ал. 2 от ГПК. Както и., че така наречената „перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване.
Без правно значение е дали съдебния изпълнител ще постанови акт за прекратяването на принудителното изпълнение и. кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право.
Но предприетите след настъпването на „перемпцията", ако и. същата да не е прогласена с АКТ, други изпълнителни действия по делата, то същите се обезсилват по право и. са нищожни.
Съгласно чл. 429 ал. 1 ГПК право да иска изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист освен взискателят имат само наследниците, частните правоприемници, поръчителят и. солидарният длъжник, когато са платили дълга. Преди да пристъпи към извършването на каквото и. да било процесуално действие по молбата, с която е сезиран, съдебният изпълнител е длъжен да се убеди в качеството на взискател на лицето, което го е сезирало. В своята дейност съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния лист и. в частност от субективните му предели, включително и. в хипотезите, предвидени в чл.429 от ГПК, за които той е длъжен да следи служебно. Тогава, когато молбата е подадена не от соченото като кредитор лице и. към нея не са представени доказателства за частно правоприемство или за наличие на правни предпоставки за другите, предвидени в чл. 429, ал. 1 ГПК правни субекти, съдебният изпълнител е длъжен да укаже нередовността на молбата и. да даде срок за отстраняване на нередовността.
В Мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК, което съдът е длъжен да съобрази, се сочи: „Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и. да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и. или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и. оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и. извършването на продан и. т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и. не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и. връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и. др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение, както и. молбата за възобновяване на същото, без да е посочен способ за принудително изпълнение. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и. такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД.
Прекъсването на давността с предявяването на иск и. др. действия по чл. 116, б. "б" ЗЗД и. прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато, новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. Не случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и. отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването. Исковото производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от изпълнителното производство. Исковото производство започва с предявяването на иска и. завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия или процесът се основава на негови процесуални пропущания. Всеки допустим исков процес завършва с решение, което признава или отрича вземането. В исковия процес давността е прекъсната в началото и. ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и. с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и. разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и. оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и. изнасяне на вещите на длъжника и. др.), както и. като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и. прилагането на нови изпълнителни способи.
При действието на Конституцията от 1991 г. бездействието на ищеца в исковия процес е правно ирелевантно за неговото развитие (той ще приключи и. без нито едно процесуално действие на ищеца след предявяването на иска) и. затова бездействието на ищеца с оспорено вземане е безразлично за давността - тя спира, докато бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство има правно значение както за неговото развитие (изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни способи), така и. за давността. В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и. спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и. с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и. съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Същото приемат доктрината и. съдебната практика по отношение на спирането на исковия процес при смърт на някоя от страните (чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК), както и. при замяна на обезпечението на оценим в пари иск (без исковете за собственост) с обезпечение пред съд съгласно чл. 180 и. 181 ЗЗД (чл. 398, ал. 2 ГПК).
Прекратяване и. спиране на всяко съдебно производство (в т. ч. исковото и. обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и. по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен характер). И. в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта).
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и. възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и. редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и. кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.”. За прекъсване на давността е необходимо осъществяване на валиден изпълнителен способ.
С решение № 170/17.09.2018г. по гр.дело № 2382/2017г., ІV-то г.о. на ВКС, постановено в състав съдиите Б. Б. Б. И. и. Д. Д., е даден отговор на правния въпрос за приложението по време на даденото в т. 10 на ТР от 2015г. тълкуване относно давностния срок при предприето принудително изпълнение, като е прието, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълкувателно дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР и. даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и. то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и. към тези, които са приключили преди това.
В настоящия случай по изпълнително дело № xxxx на 02.08.2016 година е вписана възбрана. Тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия две години, то изпълнителното дело е прекратено на 02.08.2018 година.
По изпълнително дело № 20127180403083 след налагане на запора на 12.02.2014 г. не са извършвани изпълнителни действия и. изпълнителното производство е прекратено на 12.02.2016 г.
Това налага извода, че вземането по изпълнително дело № 20127180403083, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2940 от 2011 г. по описа на Варненски районен съд, с който И..К.А. е осъден да заплати на „Т. Б. АЙ К.“ ЕАД, ЕИК xxxx сума в размер на 709,16 лева, представляваща общо задължение по договор за потребителски К. № ********** от 06.10.2008 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 25.02.2011 г. до окончателното й изплащане, както и. сумата от 125 лева разноски по делото е погасено по давност, тъй като от последното изпълнително действие 12.02.2014 г. до датата на подаване на исковата молба на 27.08.2019 година са изтекли повече от пет години. Още повече, че същото е опростено, съгласно констатациите, дадени от вещото лице.
От друга страна, по делото не се ангажираха никакви доказателства от страна наответниците, от които да се установи, че ищецът е надлежно уведомен за договорите за прехвърляне на вземанията между „Т. Б. АЙ К.” ЕАД /”Т. Ю.” ЕАД/ и. А. Б. Б.” ООД. Договорът за прехвърляне на вземания не е съобщен по надлежния ред, в качеството му на длъжник и. поради това за него не е възникнало задължение за плащане на цедираното вземане по договора за потребителски К. на цесионера – ответник по делото.
В тази връзка съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен и. следва да се уважи за посочените суми.
При този изход на делото, в тежест на ответниците са направените в хода на производството разноски от страна на ищеца, съобразно приложен списък.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ,,А. Б. Б.“ ООД, ЕИК xxxx , със седалище и. адрес на управление:гр. С. бу.Б.“ № 81В, ап. 3, представлявано от Д. М. и. П. Р., управляващи заедно и. „Т. Б. А. К.“ ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и. адрес на управление град С. у.К. № 19, представлявано от В. М. К. – управител, (предишно наименование „Т. Ю.“ ЕАД), че И..К.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, НЕ ДЪЛЖИ на ,,А. Б. Б.“ ООД, ЕИК xxxx , със седалище и. адрес на управление:гр. С. бу.Б.“ № 81В, ап. 3, представлявано от Д. М. и. П. Р., управляващи заедно и. срещу „Т. Б. А. К.“ ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и. адрес на управление град С. у.К. № 19, представлявано от В. М. К. – управител, (предишно наименование „Т. Ю.“ ЕАД), сума, в общ размер на 4 543.50 лв., като остатък по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2940 от 2011 година на Районен съд Варна, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20127180403083; както и. по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12748 от 2009 г. на Районен съд Варна, въз основа на който е образувано изп. дело № xxxx , двете дела на ЧСИ С. Д., рег.№ 718, с район на действие Окръжен съд Варна, КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА ,,А. Б. Б.“ ООД, ЕИК xxxx , със седалище и. адрес на управление:гр. С. бу.Б.“ № 81В, ап. 3, представлявано от Д. М. и. П. Р., управляващи заедно и. „Т. Б. А. К.“ ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и. адрес на управление град С. у.К. № 19, представлявано от В. М. К. – управител, (предишно наименование „Т. Ю.“ ЕАД), ДА ЗАПЛАТЯТ на И..К.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 560.39 лв. за сторените в производството разноски..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: