№ 189
гр. Варна, 13.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Г. Йовчев Въззивно частно търговско дело №
20233001000148 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК, образувано по
частна жалба на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, със седалище гр.Провадия, ЕИК
********* срещу определение №52/09.01.2023 г., постановено по т. д. № 732/2021 г. по
описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за
изменение в частта за разноските на постановено по същото дело решение №508 от
11.11.2022 г., чрез присъждане в тежест на синдика Г. С. в полза на ответника „Торове БГ“
ЕООД / н./ направени в производството разноски съгласно представени разходни документи
и списък по чл.80 от ГПК. В
частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй по смисъла
на чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на направените от него съдебно – деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а в случая процесуалното качество на
страните по делото е ясно определено – ищец е синдикът, а несъстоятелното дружество е
ответник по искове, които са били отхвърлени. Като се извличат аргументи от чл.620, ал.7
ГПК, се релевират доводи, че тъй като несъстоятелният ответник не е трето лице,
направените от него разноски не се дължат от масата на несъстоятелността, а от синдика. В
евентуалност, ако съдът приеме, че тези разноски са за сметка на масата на
несъстоятелността, според жалбоподателя те трябва да бъда съдебно признати и да се осъди
масата на несъстоятелността на „Торове БГ“ ЕООД / н./ да ги плати на „Торове БГ“ ЕООД /
н./.
Частната жалба, с оглед датата на връчване на препис от обжалваното определение е
допустима, като е внесена дължимата държавна такса. Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Производството по т.д.№732/2021 г. по описа на ВОС е образувано по искова молба
на Г. П. С. – постоянен синдик на „Торове БГ“ ЕООД (в несъстоятелност) със седалище гр.
Провадия, с което са предявени обективно съединени отменителни искове с правно
основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ срещу несъстоятелния длъжник „Торове БГ“ ЕООД ( н.) и
„АГРОФОГ“ ЕООД, със седалище гр.Монтана, за обявяване за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на първия ответник на плащания на
изискуеми парични задължения, извършени от длъжника в полза на кредитора „АГРОФОГ“
ЕООД, в рамките на 6 месеца преди подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност, в общ размер от 36120 лева. С решение №508/11.11.2022 г. по т. д. №
732/2021 г. по описа на ВОС исковете са отхвърлени. Процесуалният представител на
„Торове БГ“ ЕООД ( н.) своевременно е поискал присъждане в полза на представляваното
1
от него несъстоятелно разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500
лв., като е представен и списък по чл.80 ГПК.
Съобразно нормата на чл.621 от ТЗ ГПК, разпоредбите на ГПК са съответно
приложими, доколкото в част четвърта – несъстоятелност от ТЗ, няма особени разпоредби.
По отношение на правилата за таксите и разноските в производството по несъстоятелност,
законодателят е предвидил специални норми в раздел I „Общи разпоредби“ на гл. 38 от ТЗ.
В разпоредбата на чл.620 ТЗ са регламентирани правилата относно задължението за
държавните такси и отговорността за разноските в производството по несъстоятелност и
свързаните с него производства за попълване масата на несъстоятелността и отменителни
искове. По тези правила в тежест на синдика в лично качество не се възлага отговорност за
направени разноски нито спрямо страните – трети лица в производства по предявени от него
искове, нито спрямо несъстоятелния длъжник.
Отговорността на синдика по отношение на длъжника и кредиторите в
производството по несъстоятелност в случай, че им е причинил вреди чрез
незаконосъобразно упражняване на своите правомощия се урежда от нормата на чл. 663, ал.
3 от ТЗ урежда, и тази отговорност не се реализира в рамките на процеса, в който според
твърденията са причинени вреди под формата на направени разходи.
По аргумент от разпоредбата на чл.620, ал.7 ТЗ, съгласно която при отхвърляне на
иск по чл. 645, 646 и по чл. 647, предявен от синдика, разноските по делото, направени от
трето лице, се събират от масата на несъстоятелност, несъстоятелно е и искането на
жалбоподателя – несъстоятелен длъжник, направените от него разноски да бъдат за сметка
на неговата маса на несъстоятелността.
По общите правила, за да обоснове основателността на искане за репарирани на
направени съдебно-деловодни разноски, страната, която ги претендира, трябва да твърди и
да докаже, че разходите са реално извършени. В случая страната, претендираща присъждане
на разноски е несъстоятелното дружество – ответник по отменителни искове, а не трето
лице, поради което реалното извършване на разноски означава, че с определена сума вече е
намалена масата на несъстоятелността на „Торове БГ“ ЕООД, доколкото тя включва всички
имуществени права на несъстоятелното дружество.
След като самият несъстоятелен длъжник от своята маса на несъстоятелността е
заплатил разноски в съдебното производство, липсва правна логика същата маса на
несъстоятелността да бъде задължена за разноски и то в полза на несъстоятелния.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение е
законосъобразно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в
несъстоятелност/, със седалище гр.Провадия, ЕИК ********* срещу определение
№52/09.01.2023 г., постановено по т. д. №732/2021 г. по описа на Варненски окръжен съд, с
което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на
постановено по същото дело решение №508 от 11.11.2022 г., чрез присъждане в тежест на
синдика Г. С. в полза на ответника „Торове БГ“ ЕООД / н./ направени в производството
разноски съгласно представени разходни документи и списък по чл.80 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3