ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29 10.01.2018 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
Окръжен съдия Иван Воденичаров
като разгледа докладваното от
съдията т.д № 395 по описа за 2017 година, на основание чл.374 във връзка с
чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на „Аурум“ ЕООД чрез управителя
и едноличен собственик Ирина Тодорова Томова с ЕГН **********, съд. адрес ***-партер,
офис 2, адв. К. против ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК *********, представлявано
от юк Георги Чамполов, адрес гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 59.
На ответника е
редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В законоустановения
срок е постъпил отговор.
Отговорът е връчен
на ищеца, който е депозирал допълнителна искова молба.
Допълнителната искова молба е връчена на
ответника, който е депозирал допълнителен отговор.
Съдебните книжа са надлежно разменени.
Проект за
доклад:
Обстоятелства,
на които ищецът основава претендираните права и предявените искове :
Ищецът твърди, че от
2003 г. редовно застрахова имуществото си в ответното дружество и десет години
не е имал претенции към застрахователя. На 06.06.2014 г. ищецът подновил
имуществената си застраховка със застрахователя- ответник с договор № 1186525 с
начална дата 09.06.2014 г. на стойност 100 000 лв. и след изплащането на
първата застрахователна премия договорът по полица № 09070140200000004 влязъл в
сила. Договорирано било застраховката да покрива щети от „кражба с взлом“ на
база възстановителна стойност на отнетото при настъпилото застрахователно
събитие имущество. Освен основното покритие „кражба с взлом“ били договорени и
допълнителни рискове по застрахованото имущество, а именно: „ кражба с
техническо средство“ по см. на чл. 195, ал.1, т. 4 НК на осн. т. 2.1 от Общите
условия на застрахователя и „грабеж“ по т.2.2 от Общите условия на същата
стойност от 100 000 лв.
На 27.08.2014 г.
управителят на ищеца бил уведомен от охранителната фирма за проникване в
ателието. На място било констатирано, че касата в ателието е отворена и липсват
всички табли с поставените върху тях бижутерийни златни изделия с общо тегло
1 309 г. и възстановителна стойност 85 085 лв. при 65 лв. /грам
обработено злато. Установено било и, че от дома на управителката в гр. Обзор
чрез отключване на външната врата на жилището е извършена кражба на ключовете
за ателието и с тях е проникнато в него, отворена е касата където според
изискването на застрахователя са съхранявани златните накити. Образувано било
досъдебно производство за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 и 4 НК, което
било спряно от прокурор при РП – Несебър.
Ищецът се свързал
със застрахователя-ответник, уведомил ги за настъпилото събитие и подал
заявление за образуване на щета №
090714020000003, по което представял документи, последно на 04.12.2014 г. След
четири месеца ищеца бил уведомен от застрахователя, че претенцията му за щета
не може да се удовлетвори. Ищецът представил нови документи, но отново бил
уведомен, че няма основания за преразглеждане на отказа, тъй като не се доказва
размера на претенцията. Ищецът се позовава на чл. 211 КЗ /отм/, който е
действащ съгласно §22 от ПЗР на КЗ от 2016
г. През 2015 г. ищецът завел частичен иск
за 20 001 лв. с претенция по основното покритие – „кражба с взлом“,
но по образуваното гд № 4438/2015 г. на БРС искът бил отхвърлен. По пътя на
обжалване на решението пред въззивния съд ищецът въвел и допълнителното
покритие – „кражба с техническо средство“, което не било допуснато, потвърдено
от касационната инстанция.
Ищецът отправя
искането: да
бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 85 085 лв., представляваща
обезщетение по застрахователна полица № 09070140200000004 за настъпило
застрахователно събитие по договорен допълнителен покрит риск „кражба с
техническо средство“, ведно със законна лихва от датата на иска и разноски.
Правна
квалификация на правата претендирани от ищеца: Исковете имат основанието си в
чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 208, ал.1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.
Обстоятелства,
на които ответникът основава възраженията:
Възразява на осн. чл. 299, ал.1, вр. чл. 298, ал.1 ГПК и моли за
прекратяване на производството. Мотивира се с факта на влязлото в законна сила
съдебно решение по гд № 4438/2015 г. на БРС, по което е формирано СПН по спора,
поради което същия не може да се пререшава.
На следващо място възразява по основание и размер.
Не оспорва сключения застрахователен договор и отказа да заплати
застрахователно обезщетение. Оспорва изобщо наличие на основание да се заплати
обезщетение, тъй като не е налице покрит
риск и не се доказва щета по основание и размер. позовава се на т.1.1 от Общите
условия и твърди, че не е налице кражба с взлом, тъй като ателието е отворено с
ключовете на управителя, които са откраднати от дома й. Не са извършвани и
никакви други взломни действия, поради което не е налице покрит риск „кражба с
взлом“. Позовава се и на т.5.1 от Общите условия и не следва да заплаща
обезщетение, тъй като касата е била отключена с ключовете на управителя, а не е
отворена с взлом или разбита. Поради това събитието не влиза в обхвата на
застрахователното покритие и и представлява изключен риск по см. на Общите
условия.
По отношение размера твърди, че представения договор с дружеството
„Аурум“ от 01.01.2008 г. не доказва, че е предадена посочената в него стока за
реализация и не е осчетоводен в същото дружество съгласно закона. Оспорва и
втория договор от 31.01.2014 г. по същите съображения.
В допълнителна
искова молба ищецът поддържа основанията си. Твърди, че съгласно
договора е уговорено допълнително покритие за
„кражба с техническо средство“. Позовава се на квалификацията на
прокуратурата, че е налице както взломна
кражба, така и кражба с техническо средство, като и двете са покрит риск по договора.
Не признава твърденията, че е налице СПН по спора, тъй като по
предходното дело е въведено основание за основното покритие. Не признава позоваването на т. 5.1 о Общите
условия за наличие на изключен риск, тъй като по това дело е въведено основание
за допълнително покрития риск.
В допълнителен
отговор ответникът поддържа възраженията си.
Твърди, че не е доказано
настъпилото събитие. Въвеждането на нова основание „кражба с техническо
средство“ представлява изменение на въведено основание.
По искането за
прекратяване на производството:
Искането не следва да се уважава.
Предходното производство по гд № 4438/2015 г. БРС е образувано по
въведено основание „кражба с взлом“. Съдът е формирал воля по съществото на
въведеното основание, като е отхвърлил искането на това основание. Въведеното
по пътя на въззивното обжалване второ основание „кражба с техническо средство“,
представляващо допълнително покритие по договора не е било допуснато до
разглеждане по същество.
В настоящото производство е
въведено основанието, което не е било допуснато за разглеждане по предходния
спор, а именно „кражба с техническо средство“. Поради това не може да се
приеме, че е налице СПН и по сега въведеното основание. В случая ищецът се
позовава на договорно установеното право да търси обезщетение по допълнително
уговорения покрит риск.
Ето защо съдът слага за разглеждане спора по същество.
По
доказателствените искания:
Страните са приложили писмени доказателства, които са относими и ще се
допуснат. Искането за разпит на свидетели е допустимо предвид установяването на
обстоятелства, които не са по договора, а по осъщественото застрахователно
събитие. Основателно и допустимо е и искането за представяне на образуваната
щета № 090714020000003 и оригинала на застрахователната полица предвид
съдържащи се в тях документи имащи отношение към предмета на спора –
уведомление, доклади, откази. По искането за назначаване на експертиза съдът ще
се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване на страните, отделяне
на спорно от безспорно и окончателното формулиране на въпросите. Приложените
досъдебно производство и гд № 4438/2015 г. БРС също следва да се допуснат.
По доказателствената тежест.
По делото липсват
въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК.
На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът следва да укаже на
страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както
и връзките между тези факти.
Главното доказване
е върху ищеца, който доказва: факта на договора, настъпилото събитие, увредата
и връзката между тях, както и размера на иска си. Ответникът доказва
възраженията си.
Мотивиран от
горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото на 01.03.2018 г. от 11.30часа.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по
делото.
ДОПУСКА приложените писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ЗАД „Алианц България“ АД да
представи образуваната щета №
090714020000003 и оригинала на полицата.
ДОПУСКА до
разпит двама свидетеля на ищеца – Енчо Николов при довеждане и Лъчезар Петков,
който да се призове по месторабота РУ на МВР – Несебър.
ДОПУСКА ДП 14-1970/2014
МВР-Несебър и гд №4438/2015 БРС.
ОБЯВЯВА произнасяне по други искания в открито заседание.
УКАЗВА доказателствената тежест според
мотивната част.
УКАЗВА на страните, че всяка от тях е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :