Р Е Ш Е Н И Е №
1155
09.04.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 14467/2018 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исков спор .
Искове на „ Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, район Лозенец,ул.
Хенрик Ибсен № 15, против С.И.Н., ЕГН **********,***
Според
изложеното , между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********
, имало сключен на дата 28.05.2013г. договор
за потребителски кредит под номер ****. По силата на договора, на ответника била предоставена сума в размер
на 500 лв., която тя се задължила да върне ведно с възнаградителна лихва;
кредитора приел разсрочено на 18
седмични погасителни вноски, плащане , първата от които с падеж на дата 05.06.2013г , а последната – на 02.10.2013г . С.Н.
изпаднала в забава с падежа на вноска на дата 31.07.2013 год., като същата
останала неплатена. Крайният срок за
изпълнение на всички задължения по договора настъпил на 02.10.2013 година, без
по договора да има каквито и да било извършени плащания .
На дата
10.01.2017 год. между ищцовото дружество и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
бил сключен договор за цесия , с която
процесното вземане било прехвърлено на новая кредитор ( ищеца ); за цесията,
ответникът бил надлежно уведомен.
Въпреки
уведомлението , плащания не постъпили , при което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
за парично задължение по чл. 410 от ГПК, изддена по частното гр. дело № 6536 /2018 година. Заповедта била
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, при което се иска
от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С.И.Н.,
ЕГН **********, че по отношение на ищеца съществуват следните вземания,
обективирани в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ****
издадена по ч. гр. дело № 6536/2018 год.: 319,64 лв. главница, ведно със
законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 25.04.2018г. до окончателното изпълнение на задължението, 76.36 лв. договорна възнаградителна лихва за
периода от 31.07.2013 г. до 02.10.2013 г. и 115.02 лв. обезщетение за забава за
периода от 01.08.2013 г. – 13.04.2018 г. Претендира се и присъждане на
разноските по делото.
Ответникът оспорва иска чрез назначен процесуален представител с мотива,
че ищецът не е надлежен такъв, тъй като в договора за цесия на който се
позовава, не включва процесното вземане, отделно от това - ответника не бил уведомен за цесията. Моли се искът да бъде отхвърлен и на ответника
да се присъдят сторените в производството разноски.
Вещото
лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че на ответника е предоставена сума от 500 лева
в заем съгласно договора. По договора са извършени плащания от страна на
кредитополучателя – в полза на цедента ,преди датата на цесията , в общ размер от 360 лева. Остават за плащане
по договора следните суми: 319.64 лева от главницата , 76.36 лева от
възнаградителната лихва за париода на договора, а размера на лихвата за забава
за периода от 01.08.2013г до 13.04.2018г е 149.25 лева.
Искове с правна квалификация в чл. 240, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79 от същия
закон, чл. 86 и 99 от Закона за
задълженията и договорите, във връзка с чл.
422 от ГПК.
Исковете са допустими като установителни – има идентитет между вземането , така, както
е посочено в заповедта за изпълнение – от една страна, и исковата молба, от друга. Спазени са
сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК.
Съдът,
като се запозна с изложените от страните факти и ангажираните доказателства, съобрази следното :
Представено е на л. 8 от делото копие от договор за потребителски заем с
№ **** от дата 28.05.2013г.Този
договор е сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, от една страна, като кредитодател, и от
друга- от ответника като кредитополучател, и с него е договорено Н. да получи в
заем сума от 500 лева , която да върне заедно с възнагражение на кредитора в размер на 256 лева, общо 756 лева. Парите
са предадени на Н. съобразно заключението на вещото лице , което в тази си част
, се потвърждава от удостовереното от ответника получаване на сумата ( графа
„удостоверявания“ в договора, л. 9, изр. последно ). Доколкото договора за заем
се предпоставя от получаването на сумата от страна на ответника , съдът приема
, че същия е сключен.
Кредиторът
приел плащане на 18 равни седмични вноски от
по 42 лева, с падеж на първата погасителна вноска на 05.06.2013г и падеж
на последната – 02.10.2013г. Договорен бил годишен лихвен процент от 248.60 % ,
и годишен процент на общите разходи от 988.40 % . Длъжникът платил по договора
общо 360 лева , след което преустановил плащанията; съдът кредитира в това
отношение заключението на вещото лице, като в тази си част то се подкрепя от
приложението към договора за цесия, където прехвърлените вземания не са в
пълния размер по договора – първоначалния кредитор е отчел частични
плащания.
Приложено
е по реда на чл. 127 ал. 2 от ГПК към исковата молба копие от уведомление за
извършена цесия ( л. 4); нито настоящия състав, нито общата практика на
съдилищата не отричат ефекта на това
уведомление. Затова, ищецът е легитимиран като носител на материалното
право, което от своя страна означава, че
е и надлежен ищец в настоящия процес. Тук трябва да се каже , че възражението
за несъобщаване на договора за цесия би могло да бъде правопогасяващо само в
хипотеза на плащане не първоначалния кредитор, цедента, след сключването на
договора за цесия , но преди длъжника да бъде уведомен за нея. При липса на
каквото и да било плащане, а неотчетено такова е се твърди , е без значение
това, дали цесията е съобщена на длъжника; плаащне се дължи.
Съдът
няма как да сподели и друго от възраженията на ответника - че процесното
вземане не е предмет на договора от дата 10.01.2017г., след като същото изрично
фигурира в приложението под № 1 към договора , извлечение от което има на
л. 11 от делото .
Тъй като договорът попада под дефиницията на
чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на закрепените
там правила за потребителска защита на кредитополучателите, определени
съобразно редакцията на закона към датата на сключване на договора , ДВ, изм., бр. 30 от
26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013г. Под страх от
недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. „ както и
да съдържа поне реквизитите , посочени
в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен ,
съдържа посочване на общия
размер на кредита и условията за усвояването му,
лихвения процент по кредита, и
условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок
на договора , неприложими към същия са
изискванията за : посочване на индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията
и процедурите за промяна на лихвения процент,
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.
Има информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания ,както и за наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде
упражнено. Към датата на сключване на договора , все още отсъства предвидена в
закона горна граница на размера на годишния процент на разходите по
потребителските кредити, или императивно посочване на минимален размера на шрифта, с който договора
е изпълнен.
Противоречие с императивни правила за
потребителска защита не се установи .
Нищожна е обаче клаузата, с която между
страните е договорен размер на кредиторовото възнаграждание от 248.60 %,
изчисляван на годишна база. този размер надхвърля почти петнадесет пъти размера
на законната лихва към момента на сключването на договора, като с оглед размера
на лихвата , е без значение краткия срок
на ползване на заемните средства.
Разноските
се понасят от ответника, пропорционално на уважената част от исковете; на
ответника не могат да се присъдят разноски за отхвърлената част, доколкото такива не е направил ,
представляван е бил от назначен от съда особен представител. съдът определя
размер на възнагражданието на представлявавалия ищеца юрисконсулт от 150 лева ,
при което общия размер на направените от ищеца разноски става 770 лева. В този
размер се включват и хонарар на особения представител на ответника , и
направените по частното дело за
издаването на заповед за плащане разноски. Пропорционално на уважената част,
дължат се на ищеца разноски в размер от 654.94 лева ( 770/511.02*434.66 лева ,
колкото са присъдени в полза на ищеца )
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено, че в отношенията
между страните, С.И.Н., ЕГН **********,***, дължи на „ Фронтекс Интернешънъл „
ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, район
Лозенец,ул. Хенрик Ибсен № 15, плащане на
следните суми по договор за заем № *** от дата 28.05.2013г., сключен
със „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********,, за които е
издадена заповед за изпълнение № **** по
частното гражданско дело № 6536/2018
год., ПРС: 319.64 лв. – главница , ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 25.04.108г. до окончателното изпълнение на
задължението, и 115.02 лв. обезщетение за забава в плащането на главницата за
периода от 01.08.2013 г. – 13.04.2018 г. , КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА да се установи
съобразно същия договор и същата заповед вземане на ищеца за сума от 76.36 лв. договорна възнаградителна лихва за
периода от 31.07.2013 г. до 02.10.2013 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Осъжда С.И.Н., ЕГН **********,***, да заплати
на „ Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, район Лозенец, ул. Хенрик Ибсен № 15, сумата от 654.94
лева разноски по делата , включително ч.
гр. дело 6536/2018г, ПРС.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ В. РУМЕНОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.