Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 16.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VI
– 9 СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети
септември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия КОМИТОВА търг. д.
№ 2303 по описа за 2019
г.,
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:
ПРЕДЯВЕН Е
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.422 ОТ ГПК.
Ищецът „Т.П.”
ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя З.Д.Т., чрез
адв. К.Т.Г., член на САК, вписана в Регистъра на
адвокатите на Софийската адвокатска колегия с личен номер *******, от „Г., А.и А.” Адвокатско дружество, съдебен адрес:*** 1000, р-н
„Средец“, ул. „*******, офис 1, Адвокатско дружество „Г., А.и А.“, с искова молба от 04.11.2019 г.,
твърди, че на 09.03.2018 г. в
гр. София, между „Т.П.” ЕООД, в качестовото му на възложител, и “Г.” ЕООД, в
качеството му на изпълнител, е сключен Договор за
възлагане на строителство, с нотариална заверка на подписите на страните
удостоверени от Нотариус В.М., per. No 074 на НК, с район на действие CPC, per.
No 491/09.03.2018 г., по силата
на който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да изгради
самостоятелно или чрез трето лице и за своя сметка в договорената степен на
завършеност собствените на възложителя недвижими имоти, описани в Договора за
строителство, находящи се в ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС „Т.“, срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 435 699,10 лева., платими на три вноски в сроковете
и при условията на чл. 3 от Договора за строителство. Съгласно
чл. 16, ал. 1 от приложения към Заявлението по чл. 417 от ГПК, Договор за
възлагане на строителство от 09.03.2018 г. с
нотариална заверка на подписите на страните при неизпълнение на задълженията на
ИЗПЪЛНИТЕЛЯ по чл. 9 и по чл. 11, ал. 1 от Договор в уговорените срокове,
последният дължи неустойка на възложителя в размер на 0,1% на ден върху общия
размер на заплатените до този момент вноски за всеки ден забава, но не повече
от 30% от заплатените вноски, като ако забавата продължи повече от тридесет
дни, Възложителят може да развали договора с 10-дневно писмено предизвестие,
освен ако в срока на предизвестието неизправната страна не изпълни задълженията
си.
Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по чл.
3, ал. 1, б. „а“ до „в“ от Договора за строителство, „Т.П.” ЕООД е заплатило по
посочената в ал. 2 на чл. 3 от договора банкова сметка ***то възнаграждение от 435
699,10 лв. Ответникът обаче е в забава на задължението си по чл. 9
от процесния договор, поради което за Възложителят - ищец е възникнало
вземането по чл. 16 вр. чл. 9 от Договор. Доколкото от страна на ответника
липсва изпълнение на задължението му за заплащане на дължимата по договора
неустойка, ищецът е инициирал производство по чл. 417 от ГПК. В
законоустановения 14-дневен срок, срещу издадената по ч. гр. д. № 28208/2019
г., по описа на CPC, 118 състав, Заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 т. 3 от ГПК,
от страна на „Г.” ЕООД е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, въз основа на
което и на основание чл. 415 от ГПК, с Разпореждане 27.09.2019 г., по ч. гр. д.
№ 28208/2019 г., по описа на СРС, 118 състав, СРС е дал на „Т.П.” ЕООД
едномесечен срок за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. Разпореждането
е получено от „Т.П.” ЕООД на 01.10.2019 г. С
оглед на гореизложеното, настоящия иск е предявен в
законоустановения и указан срок, от легитимирана страна, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител при наличие на правен интерес за
предявяването му, поради, кооето, се моли съдът да приеме,
че искът е процесуално допустим.
Ищецът твърди, че приложените към исковата
молба писмени доказателства доказват
по безспорен начин съществуването на изискуемо парично вземане на “Т.П.” ЕООД
срещу “Г.- X” ЕООД за заплащане на договорна неустойка съгласно чл. 16 от
Договор за възлагане на строителство с нотариална заверка на подписите на
страните удостоверени от Нотариус В.М., per. No 074 на НК, с район на действие
СРС, per. No 2491/09.03.2018 г. Между
“Т.П.” ЕООД и “Г.” ЕООД е възникнала валидна договорна връзка по Договор за
възлагане на строителство, годна да породи целените от страните правни
последици - извършване на възложено строителство срещу заплащане на съответната
цена. Правото на възложителя да получи договорената
неустойка възниква при следния фактически състав, който се
твърди, че в случая е налице, а именно: валидна неустоечна
клауза при забавено изпълнение и забава за изпълнение на задължението по чл. 9 от Договора.
На основание чл. 422
от ГПК, се иска да бъде постановено
Решение, с което да се установи със сила на присъдено нещо, че „Г.”
ЕООД, ЕИК ******, дължи на „Т.П.” ЕООД, ЕИК *******, съответно че съществуват
вземания на „Т.П.” ЕООД към “Г.-Х”Е00Д по Заповед за изпълнение на парично
задължение 04.06.2019 г., издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК по ч.гр.д. № 28208/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 118 състав, за сума в размер на 31 582.62 лв. (тридесет и една
хиляди петстотин осемдесет и два лева и шестдесет и две стотинки) по Договор за
възлагане на строителство, с нотариална заверка на подписите на страните
удостоверени от Нотариус В.М., per. No 074 на НК, с район на действие CPC, per.
No 2491/09.03.2018 г., от които: сума в размер на 12 847,56 лв. - договорна
неустойка за забава върху главницата от 251 913.10 лв. за периода 01.01.2019 г. до 20.02.2019 г. и сума
в размер на 18 753,06 лв., върху главницата от 435 699,10 лв. за периода
21.02.2019 г. до 04.04.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 20.05.2019 г. до окончателно
изплащане на вземането.
Претендират се разноски, както по исковото
производство, така и разноските, сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 28208/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 118 състав, в общ размер на 1 836,14 лв., от които: 631,65 лв. -
заплатена държавна такса и 1 204.49 лв. - адвокатски хонорар.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, с исковата молба са представени данни за
банкова сметка ***, а именно: Банка:
Алианц Банк България IBAN: ***: BUINBGSF, Титуляр: „
Т.П.' ЕООД. Прилагат се
писмени доказателства.
При условията на евентуалност, ищецът с исковата си молба е предявил и
осъдителен иск по чл. 92 от ЗЗД, чиято основателност
същият е обосновал с твърдения за наличие на установени недостатъци по
възложения строителен процес и тяхното неотстраняване в срок, като за
конкретната отговорност на ответника ищецът се позовава на чл. 16 вр. чл. 11 от
сключения между страните Договор за възлагане на строителство от
09.03.2018 г., с нотариална заверка на подписите на
страните удостоверени от Нотариус В.М., per. No 074 на НК, с район на действие
CPC, per. No 2491/2018 г.
Ответникът “Г. - X” ЕООД, ЕИК № ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Управителя Х.Б.Г., чрез
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО “М. И П.”, per. по ф.
д. № 7794 / 2005 г. по описа на СГС, със
седалище и адрес на управление:*** - надпартерен,
Булстат № ******, представлявано от
Управителя адв. И.Х.М. - съдебен адрес: *** надпартерен
- АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО “М. И П.”, имейл:
******@abv.bg, с отговор на исковата молба от 23.12.2019 г., е изразил
становище по допустимостта и обективното съединяване на предявените в
производството искове. По основателността на същите, заявява, че оспорва изцяло
предявените от ищеца два обективно съединени иска - иск по чл. 422 от ГПК за неустойка по чл. 16, ал. 1 във вр. с чл. 9 от процесния Договор за
строителство и осъдителния иск по чл. 92 от ЗЗД за неустойка по чл. 16,
във вр. с чл. 11 от процесния Договор за строителство при условията на
евентуалност и акцесорно съединените с
тях искове за законна лихва върху претендираните неустойки от датата на
завеждането на исковата молба до окончателното им изплащане и моли същите да бъде оставени изцяло без
уважение. Претендират се
разноски.
По
отношение установителния иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на твърдяното
от ищеца вземане по чл. 16, във вр. с чл. 9 от Договора за строителство, за което са
издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 28 208/ 2019 г., СРС,
118 състав, ответникът заявява, че твърдението
на ищеца, че е сключил с ответника процесния договор за строителство от 09. 03.
2018 г. с нотариална заверка на подписите per. № 2491 от 09. 03. 2018 г. на
Нотариус с per. № 074 в НК е вярно, поради което не го оспорва. Не оспорва твърдението на ищеца, че съгласно 16, ал. 1 от процесния
Договор за строителство при неизпълнение на задълженията на изпълнителя по чл.
9 и по чл. 11, ал. 1 от договора в уговорените срокове, последния дължи посочената
неустойка от 0,1 % на ден върху общия размер на заплатените до този момент
вноски за всеки ден забава. Не оспорва
направените плащания от ищеца, така както се твърдят в исковата молба. Не оспорва твърденията на ищеца за
изпратено писмо от 02.05.2018 г. по електронната поща от него до ответника, както и че с
мейл от 28. 12.2019 г. „Г. - X“ ЕООД уведомява „Т.П.“
ЕООД, че за Жилищен комплекс „Т.“ в ж.к. „Младост 4“ е издадено Разрешение за ползване от
дата 20.12.2018 г. Вярно еи твърдението на ищеца,
че на 05.04.2019 г. е подписан Приемо-предавателен протокол (представен по делото
с исковата молба).
По
основателността на установителния иск с правно основание чл. 422 от ГПК ответникът твърди, че такова
вземане към него, за каквото са издадени Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 04. 06. 2019 г. и
Изпълнителния лист от 04.06.2019 г. по
ч.гр.д. № 28 208 / 2019
г. по описа на СРС, 118
състав и е допуснато незабавно
изпълнение не съществува в полза на
заявителя. Заповедта
за изпълнение и изпълнителният лист са издадени за твърдяно от заявителя
вземане в размер на 31 582,62 лева, представляваща неустойка за забава по чл. 16 във връзка с чл.
9 от Договора за възлагане на строителство,
сключен
на 09.03.2018г. с нотариална заверка
на подписите. В т. 14.2. на стр. 3 от Заявлението си за
издаване на Заповед за незабавно изпълнение, заявителят е изложил
твърдение, че „Г.
- X“ ЕООД се е задължило да го снабди с Разрешение за ползване/Удостоверение за
въвеждане в експлоатация на описаните в процесиния
Договор за строителство Жилищни гради „А2“ и „АЗ“ част от комплекс „Т.“, в срок най-късно до 31.12.2018 г.
което твърдение е вярно. Уточнява се, че
Жилищните
сгради „А2" и „АЗ“, в които са процесните обекти, представляват вход „А2“
и „АЗ“ от сграда „А“ с идентификатор 68134.4089.754.1., разположена в ПИ с
идентификатор 68134.4089.754, което безспорно се установява от Писмо № Към
РМЛ18-БД00-4. [1] от 02.02.2018 г. на Началник отдел „ИИБ“към
СО -Район „Младост“, с което е определен
административен адрес на „Жилищен комплекс „Т.“. Действително
в чл. 9 от процесния Договор за строителство „Г. - X“ ЕООД, наименован в договора
като изпълнител се е задължило, цитира се:
„да завърши окончателното строителство и довършителни работи на имотите и да
снабди възложителя /заявител/ с валидно Разрешение за ползване/Удостоверение за
въвеждане в експлоатация на Жилищни гради „А2“ и „АЗ“ част от комплекс „Т.“, по
реда на ЗУТ и Наредба № 2 от 2003 г. за разрешаване за ползване на строежите в
Р. България и минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоражения и
строителни обекти, най-късно
до 31.12. 2018 г.“ Съгласно чл. 16, ал. 1. от процесния Договор
за строителство при неизпълнение на
задълженията на изпълнителя по чл. 9 и чл. 11, ал.1 от настоящия договор в
уговорените срокове, последният дължи неустойка на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ в размер на 0.1%
на ден върху общия размер на заплатените до този момент вноски за всеки ден
забава, но не повече от 30% от заплатените вноски, като ако забавата
продължи повече от тридесет дни, възложителят може да развали договора с 10 -
дневно писмено предизвестие, освен ако в срока на предизвестието неизправната
страна не изпълни задълженията си. Ответникът твърди, че „Г. – X“ ЕООД е изпълнил предсрочно
задължението си по чл. 9 от Договора за строителство. Строителството и довършителните
работи на имотите са били окончателно завършени на 20.12.2018 г. (което е 11 дни преди договорения краен срок 31.12.2018 г.) За Жилищните сгради „А2“ и „АЗ“, в
които са процесните обекти е
било издадено Разрешение за ползване № СТ - 05 - 1595/
20.12.2018 г. от ДНСК. „Г. – X“ ЕООД е
изпълнил на 28.12.2018 г. (което е 3 дни преди договорения краен срок
31.12.2018 г.) и втората част от задължението си по чл. 9 от
процесния договор за строителство, а именно снабдил е възложителя /заявител/ с издаденото
валидно Разрешение за ползване № СТ - 05 - 1595/ 20.12. 2018 г.
от
ДНСК. В съответствие с договореното в чл.
18, ал. 2 от процесния Договор за
строителство, на 28. 12. 2018 г. уведомлението, че за „Жилищен комплекс „Т.“ е издадено Разрешение за ползване № СТ—05—1595/20.12.2018 г. от ДНСК и самото
Разрешение за ползване са били изпратени от „Г. – X“ ЕООД на заявителя „Т.П.“ ЕООД по електронна
поща на посочената в същия чл. 18, ал. 2 от договора ел. поща: *******. Това безспорно се установява от имейл, изпратен на 28.12.2018 г. в 14.21
часа и изпратеното като прикачения файл към този имейл Разрешение за ползване №
СТ-05-1595/ 20.12.2018 г. от ДНСК. Изпратеното по електронна поща от „Г.
– X“ ЕООД уведомление, че за „Жилищен комплекс „Т.“
е издадено Разрешение за ползване № СТ-05-1595/20. 12. 2018 г. от ДНСК и самото
Разрешение за ползване са получени от заявителя „Т.П.“
ЕООД. Ищецът сам потвърждавал на стр. 3,
изр. 1 в исковата молба, че: „С мейл от 28.12.2019 г. „Г. - X“ ЕООД уведомява „ТМТ Проиъртис“ ЕООД, че за Жилищен комплекс „Т.“ в ж.к. „Младост
4“ е издадено Разрешение за ползване от дата 20.12. 2018 г. Непосредствено след издаването му, освен
чрез изпращане по електронна поща Разрешението за ползване е било
предоставено на всички собственици на обекти в процесната сграда, включително и
на ищеца, и чрез разлепване във всички входове на сградата. С оглед гореизложеното и представените доказателства ответникът твърди,
че е безспорно, не само, че не е налице никаква забава, а че дори „Г. – X“ ЕООД е изпълнил предсрочно задължението си по чл. 9
от процесния договор за строителство, поради което не е
налице вземане на заявителя за неустойка по чл. 16. ал. 1 във вр. с чл. 9 от
процесния договор за строителство. Твърди се също
така, че никъде в представения по делото приемо-предавателен протокол не е констатирана забава за изпълнение на
задължение на „Г. – Х“ ГООД по чл. 9 от договора, която да създава вземане в полза на заявителя за неустойка по чл. 16, ал. 1 от договора. Срокът
31.12.2018 г. по чл. 9 от договора е за окончателно завършване на СМР и за снабдяване на заявителя с валидно
Разрешение за
ползване и този срок и е спазен от ответника. Въпреки, че е бил
снабден с Разрешение за ползване на 28.12.2018 г. и сам потвърждавал
получаването му, заявителят - ищецът
в злоупотреба с право, използвайки спецификите на заповедното производство и
ограничения му доказателствен инструментариум е претендирал неустойка за забава
по чл. 16 ал. 1, във вр. с чл. 9 от договора за периода от 01.01.2019 г. до
04.04.2019 г., която би могла да се дължи единствено за незавършване на
строителството и не снабдяването с Разрешение за ползване в срок до 31.12.2018
г., което задължение ответникът в действителност е изпълнил предсрочно на
20.12.2018 г. (респективно на 28.12.2018г.). Поради това процесният
договор за строителство не е документ, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на
заявителя срещу длъжника за неустойка по чл.
16 ал. 1 във вр. с чл. 9. В
заповедното производство по ч.гр.д. № 28 208/2019
г. по описа на СРС, 118 състав ответникът е направил искане
вх. № 3053571/ 25.07.2019 г. за спиране на изпълнението по реда на чл. 420, ал.
2 от ГПК, което обосновал с гореизложените
аргументи. Съдът е приел, че
искането е основателно и го е уважил, като е спрял
изпълнението с Определение от 14.08.2019 г. Ответникът
твърди, че към датата на постановяване на определението за спиране -14.08. 2019
г., по образуваното от ищеца въз основа на Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист изп.д. №
20198510401226 по описа на ЧСИ М.П., вписан в КЧСИ с per. № 851, ищецът е събрал принудително всичките пари,
за които в
негова полза е била издадена Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч. гр.д. № 28 208/2019 г.,
СРС, 118 състав, включително разноски и лихви, а именно сума в общ размер на 38
137,54 лева, поради което Определението за спиране не е успяло да постигне правния си ефект. В изпълнение на
наложеният запор по посоченото изпълнително дело, от банковата сметка „Г. - X“
ЕООД в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, Банката е превела по сметката на ЧСИ М.П.,
per. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС сума в общ размер на 38 137,54 лева.
Ответникът заявява, че поддържа
и моли да се вземат
предвид всички съображения, които е изложил в
подадените в заповедното производство Възражение по чл. 414 от ГПК вх. №
3053569/ 25. 07. 2019 г. на СРС, Искане за спиране на изпълнението вх. №
3053571/ 25. 07. 2019 г. на СРС, частна жалба против разпореждането за
допускане на незабавно изпълнение вх. № 3053570/ 25. 07. 2019 г. на СРС (която
впоследствие е оттеглил с молба
вх. № 3069242/ 24. 09. 2019 г. на СРС, за да се даде по-бързо ход на исковото
производство по чл. 422 от ГПК, тъй като с оглед принудителното събиране на
парите от ищеца тази частна жалба е станала
безпредметна), и частна жалба против Заповедта за изпълнение в частта за
разноските вх. № 3053572/ 25. 07. 2019 г. на СРС.
В съответствие с всичко
изложено и на осн. чл. 422,
ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК, моли съда да отхвърли изцяло предявения установителен
иск по чл. 422 от ГПК срещу него, да бъде отменена
издадената по гр.д. № 28208/ 2019 г., по описа на СРС, 118 състав Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и да се постанови
издаването на обратен изпълнителен лист в полза на ответника
срещу ищеца за връщане на всички суми получени въз основа на допуснатото
предварително изпълнение на отмененото решение както и за събраните от длъжника
такси и разноски в изпълнителното производство, всичко за сума в общ размер на
38 137,54 лева (тридесет и осем хиляди сто тридесет и седем лева и петдесет и
четири стотинки). Прилага писмени доказатества.
С отговора на исковата
молба, ответникът е взел становище и по допустимостта и основателстността на
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 92 ЗЗД вр.
чл. 16 вр. чл. 11 от процесния договор за 09.03.2018г. Със същото, е възразено срещу възникването, основанието и размера на
претенцията. Направено е и възражение за нищожност на клаузата по чл. 16 вр.
чл. 11 от Договора. Иска се постановяне на решение, по силата на което да бъде
отвърлен осъдителния иск.
Ищецът
„Т.П.” ЕООД, ЕИК ******* с допълнителна искова
молба от 07.02.2020г., поддържайки първоначално заявеното, изразява становище
по твърденията на ответника, изложени в писмения отовор. По отношение на
главния иск - според ищеца, неоснователни са изложените в отговора
на исковата молба възражения, че документите въз основа на които е допуснато
незабавно изпълнение не удостоверявали подлежащо на изпълнение вземане, съответно твръденията на ответника, че не съществува
вземане по издадената заповед за незабавно изпълнение. В този смисъл е заявено, че съгласно
чл. 9, ал. 1 от Договора, изпълнителят е длъжен да завърши окончателното
строителство и довършителни работи на имотите и да снабди възложителя с валидно
разрешение за ползване/удостоверение за въвеждане в експлоатация на жилищни
скради А2 и АЗ част от комплекс „Т.“ по реда на ЗУТ и Наредба No 2 от 2003 г.
за разрешаване ползването на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни монтажни работи, съоръжения и
стротелни обекти, най-късно до 31.12.2018 г. Твърди, че приложеният
Договор за възлагане на строителство с нотариална заверка на подписите
представлява редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 3 от ГПК, който
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника за неустойка за
забавено изпълнение на задължение за отстраняване в срок на явни и скрити
недостатъци, в размер на 0,1% на ден върху общия размер на заплатените до този
момент вноски за всеки ден забава, но не повече от 30% от заплатените вноски,
чиито размер я ясно посочен в документа по чл. 417, ал. 3 от ГПК. Заявеното е още, че съгласно представеният към заявлението
документ изискуемостта на вземането е в зависимост от неизпълнението в срок на
някое от следните посочени в чл. 9 от Договора задължения: да
завърши окончателното строителство и довършителни работи на имотите до
31.12.2018г.; да снабди възложителя с валидно разрешение за
ползване/удостоверение за въвеждане в експлоатация на жилищни скради А2 и АЗ
част от комплекс Т. по реда на ЗУТ и Наредба No 2 от 2003 г. за разрешаване
ползването на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за
изпълнени строителни монтажни работи, съоръжения и стротелни обекти,
до31.12.2018 г. От
формулировката на клауза 9 от Договора, страните са уговорили че до дата
31.12.2018 г. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ следва кумулативно да изпълни
и двете задължения, като неизпълнението на което и да е от тях води до
нарушаване /неизпълнение/ на чл. 9 от Договора, което от своя страна е
основание за възникване на вземане за неустойка по чл. 16, ал. 1 от Договора. В
приложения към Заявлението по чл. 417 от ГПК приемо-предавателен протокол,
подписан от страните с нотариална заверка на подписите per. No 993/05.04.2019
г. и на съдържанието с per. No 994/05.04.2019 г., удостоверени от
Помощник-нотариус Я.А.при Нотариус Ц.З.per. No 189, с район на
действие СРС, Възложителят „Т.П.” ЕООД заявил наличието
на забава и посочва липса на паркинг система за сдвоено паркиране и пълна
невъзможност за използване по предназначение на
сдвоени паркоместа: ДВОЙНО ПАРКОМЯСТО № 27,28 в подземния паркинг, под сгради А
и Б, сутерен, ДВОЙНО ПАРКОМЯСТО № 29,30 в подземния паркинг, под сгради А и Б,
сутерен, ДВОЙНО ПАРКОМЯСТО № 83,84 в подземния паркинг, под сгради А и Б,
сутерен, ДВОЙНО ПАРКОМЯСТО № 85,86 в подземния паркинг, под сгради А и Б,
сутерен., които са подробно описани в Становище No 7 относно изпълнението на
паркоместата от март 2019 г., приложени към приемо-предавателния протокол,
неразделна част от същия. В същия протокол Изпълнителят
изрично заявил, че е наясно с възраженията на възложителя. Протоколът е бил подписан
от Изпълнителя с нотариална заверка на подписа. Във връзка с
така изложеното зявява, че настъпването на обстоятелствата, от които зависи
изискуемостта на вземането удостоверено с документа по чл. 417, т. 3 от ГПК, са
надлежно удостоверени едновременно с официален и изходящ от длъжника документ -
приемо-предавателен протокол, подписан от страните с нотариална заверка на
подписите per. No 993/05.04.2019 г. и на съдържанието с per. No 994/05.04.2019
г., удостоверени от Помощник-нотариус Я. А.при
Нотариус Ц.З.per. No 189, с район на действие СРС, от който е видно че към дата
05.04.2019 г. длъжникът не е изпълнил здължението си по чл. 9 от Договора да
завърши окончателното строителство и довършителни работи на имотите до
31.12.2018 г., като са изградени вместо двойни паркоместа,
единични такива, т.е. налице неизпълнение на задължението за окончателно
изграждане на 4 броя двойни парка места в срок до 31.12.2018 г. В тази връзка независимо от издаденото разрешение за ползване, ищецът твърди, че е налице неизпълнение
на чл. 9 от Договора.
Ответникът “Г.
- X” ЕООД, ЕИК № ******, с отговор
на допълнителна искова молба, е заявил, че поддържа възраженията и оспорванията,
направени с първоначалния писмен отговор. Взел е и отношение по твърденията на
ищеца в допълнителната искова молба. В този смисъл, по иска с правно основание чл.
422 от ГПК, твърди, че съгласно действащата нормативна уредба завършването окончателно на строителство
и довършителните работи за построяване иа една сграда се доказва с издаване на Разрешение за ползването и от
компетентния орган, по установения в закона ред, в кръга на предоставената му компетентност. Представеното по делото Разрешение за ползване № СТ-05-1595/20.
12. 2018 г. на сградата, в която са
процесиите обекти - собственост на ищеца е издадено от ДНСК на 20.12.2018 г. и ищецът е снабден с него на 28. 12.2018 г.,
т.е. преди договорения в чл. 9 от Договора
срок, който е до 31. 12. 2018 г. С
това ответникът кумулативно е изпълнил поетите в чл. 9 от договора задължения. Заявява,че приложеният към заявлението по чл. 417 от ГПК и към исковата молба приемо-предавателен протокол с нотариална заверка на
подписите и на
съдържанието не съставлява документ по
чл. 418 ал. 3 от ГПК, както неоснователно
се домогва да го интерпретира и представи ищеца в Заявлението си по чл. 417 от ГПК за издаване на Заповед за
изпълнение и в исковата молба. Този
приемо-предавателен протокол не представлява официален или с изходящ от
длъжника документ, който да удостоверява настъпване на обстоятелство от което
зависи изискуемостта на вземане на ищеца по чл. 16, ал. 1, във вр. чл. 9 от Договора. Ответникът твърди още, че не е заявявал в
приемо-предавателння протокол, че потвърждава
да е налице забава в окончателното завършване на обектите на ищеца и в снабдяването с Разрешение за
ползване след договорения срок 31.12.2018г. и няма
как да е заявил това, след като на 20.12.2028 г. е издадено Разрешение за ползване, а на 28.12.2018 г. ищецът е снабден с него. Заявява, че ишецът смесва и бърка неустойките по чл. 9 и по чл. 11 от
договора, тъй като като твърденията му са за некачествено изпълнени СМР, но не
и за пълно неизпълнение на СМР.
С Определние от 23.09.2020 г. на основание чл. 210 ГПК производството по обективно съединените при
условията на евентуалност искове с предмет чл. 422 от ГПК, съответно – чл. 92
от ЗЗД, е разделено. На разглеждане в пред настоящия съдебен състав е оставено
производството по иска с предмет чл. 422
от ГПК.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото е представен ДОГОВОР ЗА ВЪЗЛАГАНЕ
НА СТРОИТЕЛСТВО, сключен на 09.03.2018 год., с нотариална
заверка на подписите per. № 2491 от 09. 03. 2018 г. на Нотариус с per. № 074 в
НК между 1. “Г.”ЕООД, вписано в Търговски регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК ******, представлявано от управителя арх.Х.Б.Г.,
със седалище и адрес на управление ***, в качеството му на ИЗПЪЛНИТЕЛ; 2. “Т.П.”ЕООД, вписано в
Търговски регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *******, представлявано от
управителя З.Д.Т., със седалище и адрес на управление ***, като ВЪЗЛОЖИТЕЛ и 3. Т.М.Т.,
ЕГН **********, притежаващ лична карта №*******издадена на *******. от
МВР-София, с постоянен адрес *** в качеството му на ПОРЪЧИТЕЛ на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ. Съгласно раздел І, чл. 1 - ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага, а ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ срещу заплащане на
определеното в настоящия ДОГОВОР възнаграждение приема да изгради самостоятелно
или чрез трето лице (приемателя на отстъпеното право на строеж „С.И.“ АД, ЕИК: *******)
и за своя сметка в договорената степен на завършеност следните собствени на
ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ недвижими имоти, изградени до „груб строеж“, находящи се в ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС „Т.“, състоящ се
от СГРАДА „А “ (М, 5
жил. ет.), магазин и СГРАДА „В" (М, 5) с бистро, амбулатория за ИППМП и
ИПСМП, аптека за ГЛФ, асансьор, закрита платформа, евакуационен изход, подземен
гараж, със застроена площ 2 810 (две хиляди осемстотин и десет) кв. метра,
който ще бъде построен съгласно идеен проект, одобрен от СО „НАГ“ София на
02.10.2015г., технически проект одобрен от СО „НАГ“ София на 13.05.2016г., и
разрешение за строеж № 212/08.10.2015 г., издадено от СО- направление
„Архитектура и градоустройство“, влязло в законна сила на 12.11.2015 г., в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (парцел)
II (втори), в квартал №10 (десет) по плана на гр. София, местност ж.к. “Младост
IV“ /Югоизт. град р.4/, при съседи: изток-квартал № 9 (девет), запад-квартал №
11 (единадесет), север-ул. ок. ок. 338-339, юг-ул. ок. ок. 402, 403, който
урегулиран поземлен имот, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри
на град София, община Столична, област София (столица), одобрени със заповед
РД-18- 15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
със заповед: КД-14-22-169/12.03.2012 г. на началник на СГКК-София, представлява
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.4089.754 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири
точка четири хиляди осемдесет и девет точка седемстотин петдесет и четири), с
адрес съгласно скица: град София, район „Младост“, площ 7024 (седем хиляди
двадесет и четири) квадратни метра, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар
идентификатор 68134.4089.111 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири
точка четири хиляди осемдесет и девет точка сто и единадесет), номер по предходен
план: 3833 (три хиляди осемстотин тридесет и три) квартал: 10 (десет), при изрично посочените съседи. Общият размер на възнаграждението
за изграждане на ИМОТИТЕ, в уговорената в настоящия Договор степен на
завършеност, е 435 699,10 с включен ДДС. В това възнаграждение е включена стойността на всички необходими СМР за
изграждане на ИМОТИТЕ до договорената степен на завършеност с издадено
разрешение за ползване на сградата. (чл.2). Редът и начина на
плащане е уговорен в чл. 3 от договора. Правата и задълженията на възложителя
са предмет на раздел ІV от Договора. Съгласно договореното от
страните - ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ е длъжен да завърши окончателното строителство и довършителни работи на ИМОТИТЕ и да снабди ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ с
валидно Разрешение за ползване/Удостоверение
за въвеждане в експлоатация на Жилищни сгради „А2“ и „АЗ“ част от Комплекс „Т.“,
по реда на Закона за устройството на територията и Наредба № 2 от 2003г. ( чл.9 ал.1). Видът в които следва да бъдат предадени Отделните
части на ИМОТИТЕ от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ е уговорен от страните в раздел VІ от Договора. При недостатъци на изработеното, Изпълнителят е пеб ангажимент за онстрани
същите за своя сметка (чл.11). Съгласно чл. 14, ал.1 Гаранционните срокове
за строително-монтажните работи по настоящия ДОГОВОР са с
продължителност според определените срокове в глава IV от Наредба № 2 от 31.07.2003г.
в зависимост от вида на строително-монтажните работи. При неизпълнение на
задълженията на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ по чл. 9 и чл. 11, ал. 1 от ДОГОВОР в уговорените
срокове, последният дължи неустойка на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ в размер на 0.1% на ден
върху общия размер на заплатените до този момент вноски за всеки ден забава, но
не повече от 30% от заплатените вноски, като ако забавата продължи повече от тридесет
дни, ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ може да развали договора с 10-дневно писмено предизвестие,
освен ако в срока на предизвестието неизправната страна не изпълни задълженията
си. (чл.16, ал.1).
Видно от Писмо № Към РМЛ18-БД00-4-[1] от 02.
02. 2018 г.
на Началник отдел „ИИБ“ към СО - Район „Младост“, на
„Жилищен комплекс „Т. е определен административен адрес.
Видно от представеното по делото Разрешение
за ползване № СТ-05-1595/20.12.2018 г. издадено от ДНСК, Жилищният
комплекс „Т.“ е бил въведен в
експлоатация на 20.12.2018 г.
За наличие на горното
обстоятелство, с имейл от 28.12.2018г. „Г. – X“ ЕООД е уведомил ищеца, чрез посредника Теодор Тотев.
По делото е приет като
доказателство ПРИЕМО-ПРЕДАВАТЕЛЕН
ПРОТОКОЛ, подписан на
05.04.2019 г. между “Г.”ЕООД, в качеството му на ПРОДАВАЧ
и Изпълнител и “Т.П.” ЕООД – като КУПУВАЧ и Възложител. Видно от съдържанието на същия, протокълът е подписан от страните за
следното: 1. Продавачът и Изпълнител предава на Купувача и Възложител владението,
достъпа и държането по конкретно описаните договори и съответно 5 /пет/ пълни
комплекта ключове за всеки един от описаните по-горе имоти на Купувача и Възложител, както и 1/един/
пълен комплект ключове за изпълненото по желание на Купувача и Възложител и
реализирано от Строителя „С.И.“ АД жилище, Наставляващо разделяне на
Самостоятелен обект с идентификатор 68134.4089.754.1.97 в два самостоятелни
апартамента както следва: ключове за входните врати на апартаментите, чипове за
входната врата на Нлищната сграда, ключове за пощенските кутии. Показанията
на монтираните в апартаментите водомери за топла и студена вода са нулеви. КУПУВАЧЪТ и Възложител е заявявил,
че е налице забава и посочва своите възражения и забележки по тълнението и
изработката на строително-монтажните работи по Имота/ите, като ги е описал в: Становище 1, Становище
2. Становище 3, Становище 4, Становище 5, Становище 6, Становище 7 и Становище
8 - всички от март 2019 г., издадени
от Термоконтрол Сървиз ЕООД (същите представени по делото) ,
които е предал на КУПУВАЧА
и Изпълнител и които ca включени като Приложение към
Приемо-предавателен протокол и неразделна част от същия. Купувачът и Възложител е определил
7-дневен срок от подписването на Приемо- предавателния
протокол за отстраняването на така описаните възражения и забележки по
изпълнението, като осигурява необходимия достъп за това. Купувачът и Възложител е декларирал,
че владението на гореописаните имоти, както и достъпът, държането и всички
ключове са му предадени на конкретната дата. От своя страна Продавачът и Изпълнител е заявил,
че е наясно с възраженията за недостатъци и че всички възражения трябва да се
отнесат към строителя „С.И.“ АД в качеството му на приемател на отстъпеното
право на строеж и при условията на Предварителен
Договор за учредяване право на стреж върху недвижим имот срещу
обезщетение (задължение за строителство), сключен между „Г.“ ЕООД
и „С.Б." АД от 09.05.2014г., Приложение № I към този предварителен
договор. Анекс към него. сключен ежду „Г.“ЕООД, „С.Б." АД и „С.И.“
АД от 17.11.2015г. и нотариален акт за учредяване право на строеж
срещу задължение за построяване на жилищни и други обекти акт
114 том Vll, per. № 19286 дело № 1199 от 2015 г. на Нотариус с per. № 302 на
НК, надлежно вписан в агенция по вписванията - Служба по вписванията
гр. София, под акт № 129, том CLXI1, дело № 49978, вх. 5г.
На 20.05.2019г. „Т.П.“ ЕООД, ЕИК
******* е подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 и 418 ГПК. Обстоятелствата на които,
заявителят е обосновал вземането си са чл. 16 вр. чл. 9 от подписания на 09.03.2018
между страните Договор
за възлагане на строителство.
По случая е образувано е
ч.гр.д. № 28208/2019г. по описа на СРС, 118св., което
е приложено в цялост за послужване в настоящото производство.,
С Разпореждане от
04.06.2019г., съдът в
заповедното производство е издал заповед за незабавно изпълнение на основание
чл. 418, ал.1 от ГПК. Издаден е и
изпълнителен лист, по смисъла на който Длъжникът Г.
- X ЕООД, ЕИК ******, с адрес ГР.София, ул. „*****,
ет.З, да заплати на кредитора „Т.П.
ЕООД, ЕИК *******, представляван от З.Д.Т., с адрес гр.София, ул.“*****,
сумата от общо 31 582,62 лв., представляваща
неустойка за забава по чл.16 от Договор за възлагане на строителство с
нотариална заверка на подписите от 09.03.2018 г. на нотариус В.М., от които 12
847,56 лева- неустойка върху сумата от 251 913,10 лева за периода от 01.01.2019 г.
до 20.02.2019 г. и 18 735,06 лева - неустойка върху сумата
от 435 699,10 лева за периода от 21.02.2019 г.
до 04.04.2019 г., ведно със законна лихва от 20.5.2019 г.
до изплащане на вземането, и 1 836,14 лв. разноски по делото, а
именно: 631,65
лв. държавна
такса и 1
204,49 лв. възнаграждение на адвокат.
Срещу издадените на 04.06.2019 г.
Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д.№ 28208/2019 г. на СРС,
118 състав, длъжникът „Г. - X“ ЕООД е възразил в законоустановения
срок.
С Разпореждане от
27.09.2019 г., СРС, 118 св. по ч.гр.д. № 28208/2019 г. е оставил
без
разглеждане поради оттеглянето й частна жалба вх.№
3053570/25.07.2019 г. подадена от „Г. -
X“ ЕООД срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на Заповедта
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК; Указал е
на „Т.П.“ ЕООД, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса; Указал е
на заявителя в едномесечен срок от съобщението да представи по делото
доказателства, че е предявил иска, предупреждавайки го за
последиците от неизпълнението.
Горепосоченият акт на
заповедния съд и бил връчен на „Т.П.“
ЕООД на 01.10.2019 г.
Исковата молба, с която е иницирано настоящото
производството по реда на чл. 422 от ГПК е
депозирана на 04.11.2019 г. (чрез пратка RPS
100003XNFAU/01.11.2019 г.).
Видно от представеното
по делото Удостоверение Изходящ №
38295/29.07.2019 г. на ЧСИ , М.П., per.
№ 851,
Район на действие СГС, гр.София 1000 ул. ”*****, по
молба на Т.П. ЕООД с ЕИК ******* за парично задължение съгласно Изпълнителен
лист издаден: на 04.06.2019 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на
основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417; по ГД № 28208 от 2019 г. на
РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 118 с-в/отд. срещу длъжника Г. ЕООД с ЕИК ******, е било образувано изпълнително дело № 20198510401226,
като ЧСИ е удостоверил, че покана за доброволно изпълнение с изх. № 32830/02.07.2019г.,
изготвена
до длъжника по изпълнително дело № 20198510401226, е връчена по
пощата на лицето А.Т.на дата 11.07.2019г., съгласно отбелязването на обратната
разписка.
От
данните по делото се установява още, че в срока по чл. 420,
ал.2 от ГПК ответникът е направил искане за спиране на принудителното
изпълнение на заповедта на основание чл.420, ал.2 ГПК. Същото е разгледано от заповедния съд, като
с Определение от 14.08.2019г. по ч
гр.д. № 28208/2019г. по описа на СРС, 118 състав, е спряно на
основание чл.420, ал.2 ГПК принудителното изпълнение на Заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 04.06.2019 г. издадени по ч.гр.д.№
28208/2019г. на СРС, 118 състав, въз основа на които е образувано изп. дело №
20198510401226 на ЧСИ М.П., до приключване на производството с влязъл в сила
съдебен акт.
От представеното в
производството Удостоверение Изходящ
46454/03.09.2020 г. на ЧСИ М.П., per. № 851, Район на действие СГС, гр.София 1000,
ул.”*****, във връзка
с изпълнително дело № 20198510401226, образувано въз основа
на Изпълнителен лист, издаден на 04.06.2019 г., на основание Заповед за
незабавно изпълнение (чл.417) по ГД № 28208 от 2019 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ,
118 с-в, по молба на взискателя „Т.П.“
ЕООД, ЕИК *******,
срещу
длъжника „Г.“ ЕООД, ЕИК
******,
се установява, че за погасяване на
задължението по изпълнителното дело са постъпили суми от длъжника „Г.“
ЕООД,
както следва: на дата 04.07.2019 г. – 28 931,49
лв.; на дата 04.07.2019 г.
- 55,49 лв.; на дата 10.07.2019 г. – 6 737,12
лв.; на дата 11.07.2019 г. – 2 360,31
лв.; на дата 24.07.2019 г. -
108,62 лв. С постъпилите суми са извършени следните
погасявания на дълга: Главница –
31 582.62 лв.; Законна лихва за периода
20.05.2019 г. - 25.07.2019 г. - 579.01 лв.; Разноски по изп. дело
– 1 277.44 лв.; Разноски по гр.дело – 1 836.14
лв.; Такси по Тарифата към ЗЧСИ – 2 917,82лв. с ДДС. С банков превод от дата 05.08.2019 г. на
взискателя „Т.П.“ ЕООД са изплатени 35 353,21 лв. Изпълителното дело е
приключило с Разпореждане от 02.08.2019 г. на основание чл. 433, ал.2 от ГПК.
Към доказатествения материал
по делото са приобщени също така: 1.Платежно нареждане за кредитен превод от 04.
07. 2019 г. за сумата 28 931,49 лв.., 2. Платежно
нареждане за кредитен превод от 10. 07. 2019 г. за сумата 6 731,12 лв..3. Платежно
нареждане за кредитен превод от 11. 07. 2019 г. за сумата 2 360,31 лв.. 4. Платежно
нареждане за кредитен превод от 23. 07. 2019 г. за сумата 108,62 лв.. 5. Кореспонденция
по електронна поща, проведена с имейли между страните; 6. Пълномощно,
с което ищецът упълномощава лицето Т.Д.С.да го представлява и подписва при
съставяне на Акт - обр. 15, нотариално заверено на 26. 06. 2018 г. с per. №
12271/ 2018 г. от М.П.- Пом. Нотариус при Нотариус С.
С., вписана в НК с per. № 108.; 7. Констативния
акт — обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа, подписан на 30.
06. 2018 г. 8. Нотариален акт за учредяване право на строеж
срещу задължение за построяване на жилищни и други обекти № 114, т. VII, per. №
19 286, д. № 1199/ 2015 г. на В. Б.,
per. № 302 на НК, с район на действие СРС; 9.
Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 74, т. I, per. № 251, д. № 63/
2018 г. на В.М., per. № 074 на НК, с район на действие СРС;
Приложени още са също така и Протокол от о.с.з. от
02.09.2019 г. по гр.д. No 23831/2019 г., на СРС, 162 състав; Заключение
на вещо лице инж. П.Я.по съдебно-техническа експертиза по гр.д. No 23831/2019
г., на СРС, 162 състав Протокол
от о.с.з. от 12.11.2019 г. по гр.д. No 23831/2019 г., на СРС, 162 състав; Допълнително
заключение на вещо лице инж. П.Я.по съдебно-техническа експертиза по гр.д. No
23831/2019 г., на СРС, 162 състав Заключение
на вещо лице Е.Е.В.по съдебно-техническа експертиза по гр.д. No 23831/2019 г.,
на СРС, 162 състав Протокол от о.с.з. от
17.12.2019 г. по гр.д. No 23831/2019 г., на СРС, 162 състав - заверен препис, които катонесъбрани в хода на настоящото дело и неотносими към предмета
на правния спор не следва да бъдат обсъждани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Искът
по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.417 т.9 ГПК е положителен установителен
иск. Целта е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадена заповед за изпълнение. В
хипотезите на чл. 417 ГПК установителният характер на иска се определя от
факта, че заявителят в заповедното производство, респ. ищецът по иска по чл.
422 ГПК, разполага с изпълнителен лист за вземането си срещу длъжника, като в
зависимост от крайния изход на исковия процес изпълнението ще бъде прекратено
/при неуважаването му/ или взискателят ще събира сумата по изпълнителния лист
/при постановяване на уважителен диспозитив/.
Предмет
на иска по чл.422 ал.1 ГПК във всички случаи е установяването дължимостта на
определени парични задължения, във връзка с които е образувано заповедното
производство. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е специална процесуална норма,
относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за
предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземане, което
е признато в заповедното производство. Изискването вземането да бъде изрично
признато в заповедното производство и при подаване на възражение от длъжника,
кредиторът да упражни нормативно установеното си право да предяви положителен
установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК, е задължителна предпоставка, тъй като в
противен случай при неуважаване на искането за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и непризнаване на вземането му, редът за процесуална защита на
заявителя е различен от този по чл.422 ал.1 ГПК, а именно – чл.418 ал.4 ГПК.
Не са предмет на производството по
чл.422 от ГПК твърдения, искания и възражения относно имущественото състояние
на ответника, ипотекираните имоти и хода на индивидуалното принудително изпълнение.
В този см. Тълкувателно решение №4/2014
г. на ОСГК на ВКС съгласно което, в хипотезата по чл.418, ал.1 ГПК
заповедта подлежи на изпълнение преди да е
влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в
изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт –
разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия
процес.
Както
бе посочено по-горе,, искът
по чл.422 от ГПК е специален и има ограничен предмет - само до съществуването
на изискуем дълг към момента на заявлението.
Той се счита предявен от момента на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като към този момент се приемат за настъпили, както
материално правните, така и процесуално правните последици от предявяването му.
Процесът се смята висящ от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, а предметът на делото е да се установи съществуването на
вземането, което е предмет на вече издадената заповед за изпълнение.
Във
връзка с горното и за настоящото производство, при изясняване на делото от
фактическа страна бе установено, че ищецът е
потърсил реализация на вземането си,
обективирано в нотариално подписано споразумение с ответника, в хода на
заповедно производство. Налице е издадена заповед за незабавно изпълнение,
както и изпълнителен лист. Длъжникът по
заповедта е възразил срещу
вземането, като в законустановения срок
кредиторът е предявил установителния иск по чл. 422 ГПК.
С оглед позициите на страните, с доклада по делото от
19.05.2020 г., съдът е приел и обявил за безспорни и ненуждаещи от доказване
следните обстоятелства и факти, а именно: че Ищецът е сключил с
ответника процесния договор за възлагане на строителство
от 09. 03. 2018 г. с нотариална заверка на подписите per. № 2491 от 09. 03.
2018 г. на Нотариус с per. № 074 в НК; съгласно 16, ал. 1 от процесния Договор
за строителство при неизпълнение на задълженията на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ по чл. 9 и по
чл. 11, ал. 1 от договора в уговорените срокове, последния дължи посочената
неустойка от 0,1 % на ден върху общия размер на заплатените до този момент
вноски за всеки ден забава;направените плащания от ищеца, така както се твърдят
в исковата молба; че е изпратено писмо от
02.05.2018 г. по електронната поща от ищеца до ответника; че с
мейл от 28.12.2019 г. „Г. - X“ ЕООД уведомява ..Т.П.“ ЕООД, че за Жилищен комплекс „Т.“ в ж.к. ..Младост 4“ е издадено Разрешение за ползване от
дата 20.12.2018
г.; че на 05.04.2019 г. между страните е подписан Приемо- предавателен протокол;
Както е посочено
по-горе, с Договора за възлагане на стротоителство, възложителят е възложил, а изпълнителят срещу
заплащане на определеното в договора възнаграждение
е приел да
изгради самостоятелно или чрез трето лице (приемателя на отстъпеното право на строеж
„С.И.“ АД, ЕИК *******) и за своя сметка в договорената степен на завършеност подробно описаните собствени на възложителя недвижими имоти,
изградени до „груб строеж“, находящи се в ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС „Т.“. Съгласно договореното от
страните ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ е поел задължение да завърши окончателното строителство и довършителни работи на
ИМОТИТЕ и да снабди ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ с валидно Разрешение за ползване/Удостоверение
за въвеждане в експлоатация на Жилищни сгради „А2“ и „АЗ“ част от Комплекс „Т.“,
по реда на Закона за устройството на територията и Наредба № 2 от 2003 г. (чл.9 ал.1). Съгласно чл. 11 от
процесния договор, Изпълнителяте поел и
задължение да отстранява за своя сметка недостатаците по възложеното в
определените срокове.
Видно от съдържанието на така посочените уговорки между страните, касае се различни по вид
ангажименти, поети от изпълнителя. В действителност, при неизпълние в срок на което и да е от тях за
Възложителя възниква правото да търси уговорената по смисъла на чл. 16 от Договора
неустойка, но предвид спецификата на производството по реда на чл. 422 от ГПК,
предмет на настоящия процес може да бъде установяване съществуването на
вземането, заявено в хода на заповедното производството, обосновало издаването
на Заповедта за незабавно изпълнение, респективо – издаването на изпълнителен
лист. Видно от обстоятелствата, изложени
в Заявлението по реда на чл. 417 от ГПК от ГПК, ищецът – възложител се е позовал на
разпоредбата на чл. 16 вр. чл. 9 от процесния договор, поради което и с оглед изискването за идентичност
на същото и в хода на производството по чл. 422 от ГПК, предмет на иска за
установяване съществуване на вземането е възникване на неустойката по см. на
чл. 16 във връзка с неизпълнение на задължението на Изъплнителя в договорения срок да завърши
окончателното строителство и довършителни работи на имотите и да снабди възложителя с
валидно Разрешение за ползване/Удостоверение
за въвеждане в експлоатация на Жилищни сгради „А2“ и „АЗ“ част от Комплекс „Т.“,
по реда на Закона за устройството на територията и Наредба № 2 от 2003 г.
В процеса ищецът обосновава възникването и съществуващото си правото на
претендираната неустойка, твърдейки, че към 05.04.2019 г. (т.е. датата на която е подписан от страните и е заварен нотариално
Приемо-предавателен протокол, длъжникът не е изпълнил задължението
си по чл. 9 от Договора, а именно - да завърши окончателното строителство
и довършителни работи на имотите до 31.12.2018 г., тъй като в обектите на Възложителя са били изградени вместо
двойни паркоместа, единични такива, т.е. налице неизпълнение на задължението за
окончателно изграждане на 4 броя двойни парка места в срок до 31.12.2018 г.
Съдът с оглед твърденията на ищеца приема следното:
С оглед процесния
Договор за възлагане на строителство
приложим е институтът на договора за изработка
(чл. 258 – 263 от ЗЗД).
Изпълнителят се е задължил на свой риск да извърши
необходимите строително-монтажните работи (СМР) в обекта (с характеристиките,
задени в договора, със строителните правила и норми или с инвестиционния
проект). Следователно договорът е за уговорен трудов
резултат (чл. 258 от ЗЗД).
Резултатът не е постигнат, когато СМР в сградата и/или в обекта, отреден за възложителя, се отклоняват от дължимото. Възможно е и изпълнението
да е с недостатъци по смисъла на чл.
264, ал. 2 и чл. 265 от ЗЗД – т.е. да е
налице лошо, некачествено изпълнение. Недостатъците в предадения на възложителя резулат, представляващи
неизпълнени ангажимент от страна на изпълнителя за качествено и/или
количествено извършение СМР-та, не могат
да бъдат отъждествени с изпълнението на друго негово задължението, и по-конкретно
с това да завърши строителството в договорения срок.
Предвид изложеното предпоставките за възникване и
съществуване на вземане по чл. 16 от Договора за възлагане на строителство от 09. 03. 2018 г., са различни предвид отделните и възможните форми на неизпълнение в хипотезите
по чл. 9 или тази по чл. 11 от процесния договор.
За да възникне и съществува вземане на възложителя по см.
на чл. 16 вр. вр. 9 от Договора за възлагане на строителство от 09. 03. 2018 г., изпълнителят следва да е в забава на задължението си в уговорения срок да
завърши окончателното строителство и довършителни работи на имотите и да снабди възложителя с валидно Разрешение за ползване/Удостоверение за въвеждане в експлоатация
на Жилищни сгради „А2“и „АЗ“ част от Комплекс „Т.“, по реда на Закона за
устройството на територията и Наредба № 2 от 2003 г. Законодателно
установено е, че след
фактическото завършване на строежа се изготвя екзекутивна документация,
отразяваща несъществените отклонения от съгласуваните проекти от изпълнителя
или от лице, определено от възложителя. (чл.175, ал.1 ЗУТ). Екзекутивната документация съдържа пълен комплект чертежи за
действително извършените строителни и монтажни работи. Тя се заверява от
възложителя, проектанта, строителя, лицето, упражнило авторски надзор, от
физическото лице, упражняващо технически контрол за част
"Конструктивна", и от лицето, извършило строителния надзор.
Предаването се удостоверява с печат на съответната администрация, положен върху
всички графични и текстови материали. Екзекутивната документация е неразделна
част от издадените строителни книжа. (арг. от чл.175,
ал.2 ЗУТ). Когато строежът е изпълнен в
съответствие с одобрените инвестиционни проекти, не се предава екзекутивна
документация ( чл.175, ал.4 ЗУТ). След завършване на строежа възложителят, проектантът,
строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, съставят констативен акт, с
който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни
проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите
по чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ и условията на сключения договор. С този акт се
извършва и предаването на строежа от строителя на възложителя. (чл.176, ал.1 ЗУТ). След завършването на строежа и приключване на приемните
изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа
по ал. 2 или 3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя
окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с експлоатационните
дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура,
технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики и посочва
идентификатор на обекта на кадастъра, подлежащ на въвеждане в експлоатация.(чл.177, ал.1 ЗУТ) Строежите
от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на
разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален
строителен контрол, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на
регионалното развитие и благоустройството.(чл. 177, ал.2 ЗУТ).
С оглед договореното от страните, срокът за изпълнение на
задължението по чл. 9 от Договора е 31.12.2018 г.
Видно от представеното по делото Разрешение за ползване № СТ-05-1595/20.12.2018 г. издадено от ДНСК, Жилищният
комплекс „Т.“е бил въведен в
експлоатация на 20.12.2018 г., за които ищецът е бил уведомен с мейл от 28.12.2019
г. (това обстоятелство е и прието в процеса за безспорно). Поради
това съдът приема, че е налице предсрочност в изпълнението на процесното задължение.
При това положение, тъй като ответникът явно не е в забава по отношение изпълнението
на конкретното си задължение, насрещното право на въложителя по смисъла на чл.
16 вр. 9 от процесния Договор не е възникнало и не е съществувало към момента
на подаване на заявлението за иницииране на заповедно производство. Твърденията
и документите във връзка с недостатъци на престирания резултат (съобразно чл.11
от Договора), се явяват ирелеванти към вида на уговореното в чл.9 и биха могли да бъдат предмет на преценка по
друго дело – в частност по т.д. № 1839/2020 г. на СГС, VІ-9 с-в (прекратено с
Разпореждане от 12.11.2020 г., невлязло в сила към настоящия момент).
Предвид изложеното предявеният иск се явява неоснователен, и подлежи на отхвърляне.
ПО ИСКАНЕТО НА ОТВЕТНИКА ЗА ИЗДАВАНЕ НА ОБРАТЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ:
Съгласно чл.245
ал. 3 от
ГПК, когато в
случай на допуснато предварително изпълнение, искът бъде отхвърлен с влязло в
сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е
постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за
връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително
изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и
разноски в изпълнителното производство.
Предвиденият ред за присъждане на недължимо
платените в рамките на принудителното изпълнение суми по чл. 245, ал. 3 от
ГПК, изключва
исковия ред на защита, поради което и вземането по обратния изпълнителен лист
следва да се присъди заедно със законната лихва, считано от датата на която е
изпълнено недължимото плащане - т. е. от датата, на която се е осъществило
неоснователното разместване на имуществените блага в патримониума на кредитора
и в патримониума на длъжника. В случаите, когато е бил издаден изпълнителен
лист въз основа на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК, за издаване на обратния изпълнителен
лист е от значение дали в изпълнителното производство са събрани суми от
длъжника, от които да е постъпило плащане на взискателя, както и дали тези суми
подлежат на връщане предвид влязлото в сила решение за отхвърляне на
установителния иск (или на определение за прекратяване на производството по
делото). Обратен изпълнителен лист по реда на чл. 245, ал. 3, изр.
второ от ГПК в
хипотеза, при която предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск
бъде отхвърлен с влязло в сила решение, може да се издаде само за суми, събрани
въз основа на изпълнителното основание (издадената преди това заповед за
изпълнение).
Съгласно чл. 422, ал.3 ГПК иска
по чл. 422 от ГПК бъде
отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се
прилага чл. 245, ал.3, изр.2
от ГПК.
Следователно, за да бъде издаден обратен изпълнителен лист по чл. 422, ал.3 ГПК във
вр. чл. 245, ал.3, изр.2 ГПК е
необходимо решението за отхвърляне на съответните искове да бъде влязло в сила
- да са изтекли сроковете за обжалването му на всички инстанции, респ. да са
приключили производствата по обжалванията, както и изпълнителното производство,
в хода на което са събрани съответните суми, да е прекратено. Преди да е влязло
в сила отхвърлителното решение и преди да е прекратено изпълнителното
производство е недопустимо издаването на обратен изпълнителен лист, а и това не е от компетентността на настоящия съдебен състав.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съгласно
разпоредбата на чл.78 ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените
от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Според
т.12 на ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК съдът, който
разглежда иска, предявен по чл.422 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
Във връзка с горното, с оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на сторените от него
разноски в хода на заповедното и исковото производството. Претенцията е
направена своевременно, още с подаване на писмения отговор. В хода по същество,
ответникът е заявил, че се касае за разноските, във връзка с които са
ангажирани доказателства още пред заповедния съд. От проверка от съда и представените
по ч.гр.д.
№ 28208/2019 г. на СРС, 118 св. договор за правна помощ и фактура от 19.07.2019 г., се установява, че в случая се касае за адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 720
лв. с ДДС, дължимо и заплатено, както следва: 1 100лв. без ДДС – адв.
възнагреждение за заповедното производството и 2 000 лв. без ДДС – адв.
възнаграждение за исковото производство. Предвид изложеното, съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира заявената претенция за
доказана по своето основание и размер, поради което същата следва да бъде
уважане изцяло.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правно основание чл. 422 от ГПК предявен от „Т.П.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя З.Д.Т. чрез адв. К.Т.Г., член на САК, вписана в Регистъра на
адвокатите на САК с личен номер *******, от „Г., А.и А.” Адвокатско дружество, съдебен адрес:*** 1000, р-н „Средец“, ул. „*******, офис 1,
Адвокатско дружество „Г., А.и А.“ против “Г. - X” ЕООД, ЕИК № ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Управителя Х.Б.Г., чрез адвокатско
дружество “М. И П.”, peг. по ф. д.
№ 7794 / 2005 г. по описа на СГС, със
седалище и адрес на управление:*** - надпартерен,
Булстат № ******, представлявано от
Управителя адв. И.Х.М., съдебен адрес: *** надпартерен
- адвокатско дружество “М. И П.”, за признаване за установено, че съществуват вземания на „Т.П.”
ЕООД, ЕИК ******* към
“Г. - Х” ЕООД, ЕИК ****** по чл.9 вр. Чл.16 от Договор за възлагане на строителство с от
09.03.2018 г. с нотариална заверка на подписите на страните,
удостоверени от Нотариус В.М., per. No 074 на НК, с район на действие CPC, per.
No 2491/09.03.2018 г., в размер на 12 847,56 лв. - договорна неустойка за
забава върху главницата от 251 913.10 лв. за периода 01.01.2019 г. до
20.02.2019 г. и сума в размер на 18 753,06 лв., върху
главницата от 435 699,10 лв. за периода 21.02.2019 г.
до 04.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
- 20.05.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, за които е издадена по
ч.гр.д. № 28208/2019 г. по описа на СРС, 118
състав Заповед за изпълнение на парично задължение
04.06.2019 г. въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК за сума в размер на 31 582.62 лв. (тридесет и една хиляди петстотин
осемдесет и два лева и шестдесет и две стотинки).
ОСЪЖДА „Т.П.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя З.Д.Т., чрез Адв. К.Т.Г., член на
САК, вписана в Регистъра на адвокатите на Софийската адвокатска колегия с личен
номер *******, от „Г., А.и А.”
Адвокатско дружество, съдебен адрес:*** 1000, р-н
„Средец“, ул. „*******, офис 1, Адвокатско дружество „Г., А.и А.“, тел: +****** да заплати на “Г. - X” ЕООД, ЕИК № ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Управителя Х.Б.Г., чрез Адвокатско
дружество “М. И П.”, per. по ф. д. № 7794/2005 г. по
описа на СГС, със седалище и адрес на управление:*** -
надпартерен, Булстат № ******, представлявано
от Управителя адв. И.Х.М., съдебен адрес: *** надпартерен
- Адвокатско дружество “М. И П.” на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК разноски в общ размер 3 720 лв.
РЕШЕНИЕТО
може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: