О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
59/31.1.2020г.
Шуменският районен съд,
единадесети състав
На тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Като разгледа докладваното от съдията-докладчик
ЧНД №157 по описа за 2020 год. на ШРС
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.243, ал.3 от НПК.
На 15.01.2020 год. са били депозирани жалби от
“АДИДАС” АГ, чрез “АРСИС Консултинг” ЕООД – юридически представител за
територията на Република България, представлявано от управителя Велизар
Драгомиров Соколов, чрез адв.Андрея Ѝ.Андреев от САК и от адв.А.Т. от САК, действаща в качеството си
на пълномощник на притежатели на различни търговски марки срещу Постановление на ШРП от 18.12.2019 год.
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №16/2018
год. по описа на ОД на МВР-гр.Шумен.
Жалбата е подадена в срока по чл.243, ал.3 от НПК
от легитимирани за целта лица, поради което същите се явяват процесуално допустими. Разгледани по
същество, жалбите са основателни,
поради следните съображения:
Наказателното производство
е образувано и водено за престъпление по чл.172б от НК.
От
материалите по досъдебно производство №16/2018 год. по описа на ОД на МВР –
гр.Шумен се установява следната фактическа обстановка:
През 2008 год. обвиняемият Марин Иванов Сърмов
регистрирал търговско дружество с наименование „“Б.М.К.“ ЕООД, с ЕИК127067622.
Основно дружеството се занимавало с
покупка и продажба на спортни стоки. Към месец март 2018 год. същото
развивало тази дейност в две търговски помещения – Магазин „Итола Спорт“,
намиращ се в гр.Шумен, бул.“Славянски“ №26 и Магазин, находящ се на адрес:
гр.Шумен, бул.“Славянски“ 62. Дружеството разполагало и с други търговски
обекти в други градове на страната. Всички търговски обекти били снабдявани
лично от обвиняемия, като в същите се продавали различни стоки - спортно
облекло, спортни обувки, чанти, шапки и други аксесоари. Обвиняемият търгувал
основно със стоки, носещи търговската марка „Адидас“, тъй като няколкократно
между „Б.М.К.“ ЕООД и „Адидас България“ ЕАД били сключени Договори за франчайз,
по силата на които на представляваното от Сърмов дружество е бил предоставен
франчайзинга разработване на франчайзингов магазин адидас, както и правото да
използва запазените марки и ноухауто, като го експлоатира. Посочените договори не били действащи към
момента на образуване на досъдебното производство, респективно на извършване на
проверката.
На 15.03.2018 год. е било извършено претърсване и
изземване в посочените по-горе два търговски обекта. С Протоколи за претърсване
и изземване от посочените обекти са били иззети различни стоки – комплекти
анцуг, спортни якета, фланелки, якета с качулка, спортни комплекти /горнище и
долнище/, спортни екипи /горнище и долнище/, спортно долнище, мъжки къси
панталони /тип шорти/, дамски блузи, шалове, чанти, ризи, тениски, сака,
панталони и др., с поставени върху тях знаци на търговските марка “Adidas”, „Nike”, „Nike AIR“, „Reebok“, „Louis Vuitton“, „Dior“’, „Polo“, „Levis“, „Michael Kors“, „Chanel“, „Dsqared2“, „Tommy Hilfiger“, „Hugo Boss“.
От изисканото и представено в хода на досъдебното
производство Писмо от Патентно ведомство на Република България изх.№24-00-439/1/24.10.2018
год. се установява, че всички посочени по-горе търговски марки имат действие на
територията на Република България, като в Държавния регистър на марките,
регистрирани по националното законодателство няма вписани лицензионни договори
за отстъпено право на ползване по отношение на посочените търговски марки в
полза на физически и/или юридически лица, включително и на лицето Марин Иванов
Сърмов.
В хода на досъдебното производство е назначена патентно-правна
експертиза, по която вещото лице дава заключение, че съществува “сходство”,
както между изобразените върху веществените доказателства знаци и
регистрираните марки “Adidas”, „Nike”, „Nike AIR“,
„Reebok“, „Louis Vuitton“, „Dior“’, „Polo“, „Levis“, „Michael Kors“, „Chanel“,
„Dsqared2“, „Tommy Hilfiger“, „Hugo Boss“, така и между самите веществени доказателства и стоките, за които
регистрираните марки са получили закрила, както и че сходството може да
предизвика объркване на потребителите, което включва възможността за свързване
на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните
търговски марки. В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-оценителна
експертиза, която дава заключение, че пазарната оценка на стоки с марки, сходни
с представените веществени доказателства възлиза на 32 425.59 лева.
С постановление от 18.12.2019 год. на ШРП наказателното производство е било
прекратено, като представителят на ШРП е приел, че не е осъществен субективния елемент от състава
на престъплението по посочения законов текст.
Обсъждайки изложената по-горе фактическа обстановка
настоящият състав приема обжалваното постановление за
незаконосъобразно, поради следните правни
съображения:
Съдът не споделя наказателно-правните изводи на представителя на ШРП
относно субективната страна на престъплението. Умисълът за извършване на едно
деяние се извлича от действията на извършителя, от цялостното му поведение и от
конкретната обстановка, при която е извършено престъплението. За наличието на
умисъл в случая е достатъчно лицето да съзнава, че използва в търговската си
дейност знаци, идентични или сходни с регистрираните в Патентното ведомство
марки. От материалите по делото може
да се направи несъмнен извод, че лицето е било наясно, че използва в
търговската си дейност марка, сходна с
посочените по – горе търговски марки и че не притежава съгласие и
разрешение от притежателите на изключителното право върху тези марки. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че обвиняемият, както бе посочено и по-горе в
продължение на няколко години е осъществявал търговска дейност, като е търгувал основно със стоки, носещи търговската
марка „Адидас“, тъй като няколкократно между „Б.М.К.“ ЕООД и „Адидас България“
ЕАД са били сключвани Договори за франчайз, по силата на които на
представляваното от Сърмов дружество е бил предоставен франчайзинга
разработване на франчайзингов магазин адидас, както и правото да използва
запазените марки и ноухауто, като го експлоатира. От изложеното се налага категоричния извод, че
обвиняемият е бил наясно, че за да използва в търговската си дейност определена
търговска марка е необходимо да притежава съгласието на притежателя на
изключителното право на съответната търговска марка. В тази насока съдът
съобрази и обстоятелството, че предлагайки в търговската си дейност стоки от
марката „Адидас“ Сърмов е бил наясно с действителната цена на оригинални
продукти, носещи тази търговска марка. А факта, че развива идентична търговска
дейност в продължение на много години, сам по себе си налага извода, че обвиняемият
е бил наясно с цените на съответните оригинални продукти, носещи етикет и на
друга специфична търговска марка. Обстоятелството, че закупените от него
продукти от различни търговски дружества, предлагани впоследствие в търговските
обекти на представляваното от него дружество, са на цени, значително под
установената и обичайна цена за оригинални такива стоки е достатъчна индиция
относно убеждението на едно лице дали
стоката е оригинална или реплика.
В тази връзка съдът констатира съществено различие
между цената на закупените от „Б.М.К.“
ЕООД стоки и цената на същите, предмет на изготвената в хода на досъдебното
производство оценъчна експертиза. Така например, въпреки, че действителната
цена на дамски шал с търговската марка „Louis Vuitton“ е 320 лева, същия е бил
закупен от „Аура Бохемия“ ООД на цена 8 евро; въпреки, че действителната цена
на дамска чанта с търговската марка „Chanel“ е 1850 лева, същата е била закупена от „Аура Бохемия“
ООД на цена 22 евро. Подобно разминаване е налице и при цената на останалите
стоки, предмет на оценъчната експертиза и цената, на която същите са били
закупени от търговеца.
От изложеното се доказват по несъмнен начин всички
елементи, водещи до извод за наличие на субективния елемент от състава на
престъплението по чл.172б, ал.1 от НК, доколкото обвиняемият е имал съзнателни
представи за общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е искал те да
настъпят. Съставът на посочения законов текст е бил осъществен именно чрез предлагане
за продажба на посочените по-горе стоки на пазара, както и съхранението им с
тази цел, което съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО /Закон за
марките и географските означения/ представлява
използване на правото върху търговската марка в търговската дейност. Доколкото
именно Сърмов е набавял стоките, предмет на продажба, същият е управлявал
търговския обект, като е организирал продажбите на посочените стоки в него и
ясно е съзнавал, че не притежава разрешение от притежателя на търговската марка
да използва същата, се налага извода, че същият е осъществил състава на
посоченото деяние по чл.172б, ал.1 от НК, както от обективна, така също и от
субективна страна.
В този смисъл е и константната съдебна практика и
по-конкретно Тълкувателно решение №1 от 31.05.2013 год. на ВКС по тълк. д.
№1/2013 год. на ОСНК, Решение № 296 от 4.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1198/2016
г., I н. о., НК, Решение № 59 от 29.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 131/2017 г., I
н. о., НК и др.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на прокурора.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.6, т.3
от НПК, съдът
определи:
ОТМЕНЯ Постановление от 18.12.2019 год. на Шуменска районна
прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№16/2018 год. по описа на ОД на МВР-Шумен, водено срещу обвиняемия Марин Иванов
Сърмов, с ЕГН********** за престъпление по чл.172б от НК и връща делото на прокурора.
Настоящото определение подлежи на обжалване или
протестиране в седемдневен срок от съобщаване на страните пред ШОС.
Препис от определението да се изпрати на Марин
Иванов Сърмов, “АДИДАС” АГ, чрез “АРСИС Консултинг” ЕООД – юридически
представител за територията на Република България, представлявано от управителя
Велизар Драгомиров Соколов, чрез адв.Андрея Ѝ. Андреев от САК, на „Турку,
Т. ***, чрез пълномощника адв.А.Т. от САК, на Максим Христов Димитров –
пълномощник на „Петошевич“ ЕООД и на ШРП.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :