№ 60
гр. П., 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ИВАН Н. РАДКОВСКИ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20234400600042 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.313, вр. чл.306,ал.1,т.3 от НПК.
Производството е образувано по жалба на защитника на осъдения М. Н.
Б. от с.Б.,обл.П., ЕГН ********** – адв.П. Е. от ПАК срещу Определение
№952/23.12.2022г., постановено по ЧНД № 2295/2022г. по описа на РС-П.,III-
ти наказателен състав, с което съдът на основание чл. 306, ал.1, т.3 от НПК е
привел в изпълнение на основание чл.68 от НК наложеното на осъдения Б.
наказание по ЧНД № 1516/20г. по описа на РС-П. от три месеца лишаване от
свобода като е постановил същото да се изтърпи при първоначален общ
режим.
В жалбата се изразява недоволство от атакуваното определение като се
сочи,че РС-П. не е съобразил правната възможност уредена в чл.69,ал.2 от НК
като освободи изцяло или отчасти осъдения от изтърпяване на наказанието
наложено му по ЧНД № 1516/2020 година по описа на П.ски районен съд като
неправилно е приел,че същия е недобросъвестен.
Осъденият М. Н. Б. нередовно призован не се явява като делото е
разгледано при условията на чл.269,ал.3,т.4,б.“а“ от НПК.
Защитникът поддържа въззивната жалба като в допълнение сочи,че
подсъдимия не разкрива фрапантна степен на обществена опасност,която да
1
обоснове отказа от активиране на разпоредбата на чл.69,ал.2 от НК.
Съдът, като съобрази изложените доводи и служебно провери изцяло
правилността на определението, намира за установено следното:
С определение по НОХД №1284/2022 г. по описа на Районен съд — П.,
влязло в сила на 30.08.2022 г., на М. Н. Б., ЕГН ********** живущ в с. Б., обл.
П., е определено на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо наказание от 3
месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, за престъпления
по чл. 345, ал. 2 от НК и по чл. 270, ал. 1 от НК, извършени на 22.06.2022 г.
С определение по ЧНД №1516/2020 г. на PC - П., влязло в сила на
19.07.2020 г., на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е
определено едно общо най-тежко наказание на М. Б. измежду наложените му
по НОХД №№2424/2019 г. и 1448/2020 г., двете по описа на PC - П. в размер
на 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.
1, вр. с чл. 69, ал. 1 от НК е отложено с 2 години изпитателен срок.
При така установената по делото фактическа обстановка възприетото
от РС-П. приложение на разпоредбата на чл.68,ал.1 от НК е правилно и
законосъобразно.В рамките на определения по ЧНД №1516/2020г. на РС – П.
изпитателен срок осъдения е извършил ново умишлено престъпление от общ
характер – деянията по НОХД №1284/2022 г. по описа на Районен съд –
П.,поради което същия следва да изтърпи и отложеното наказание.
Въззивната инстанция намира,че не са налице условия за освобождаване
частично или изцяло на осъдения от изтърпяване на наказанието по ЧНД
№1516/2020 г. на РС – П..Изтъкнатите в тази насока доводи от
първоинстанционния съд касаят процесуалното поведение на подсъдимия по
НОХД № 1284/22г. и ЧНД № 2295/22г. на РС-П.,което има отношение по-
скоро към мерките за процесуална принуда, отколкото към възможността да
се постигнат целите по чл.36 от НК – отделеното внимание в тази насока е
бланкетно и представлява възпроизвеждане на законовия текст,а не конкретен
отговор на доводите на защитата за проява на снизходителност и
аргументация за крайното решение на контролирания съд по приложението
на закона.Въпреки това настоящата инстанция намира,че може да реши
въпроса без да връща делото за ново,трето поред, разглеждане от районния
съд.
М. Б. е неколкократно осъждан за разнородна престъпна деятелност в
един сравнително кратък времеви интервал, което сочи система престъпна
дейност и възможност само посредством изолиране в местата за лишаване от
свобода същия да анализира негативния модел на житейско поведение,който
е започнал да утвърждава и предприеме необходимите стъпки с помощта на
пенитенциарните служби към преодоляване на установените
девиации.Приведеното наказание по ЧНД № 1516/20г. по описа на РС-П. е
2
минимален размер и неговото дори частично изтърпяване не би имало
ефективен резултат в посока корекция на дължимото
поведение.Регистрираната по делото обществена опасност на Б. не е
фрапантна наистина,както отбелязва правилно и защитника му,но е
достатъчна,за да обоснове възприетото по делото решение.
По отношение на режима на изтърпяване на наказанието мотиви не са
изложени,но следва да се приеме,че РС-П. е счел,че не са налице основанията
по чл.57,ал.1,т.2,б.в“ от ЗИНЗС с оглед ненадвишаване на лимита от две
години и липсата на изключение от това правило,т.к. мотивите касаещи
процесуалното поведение на осъдения,както се посочи по-горе, са отнесени
към отказа на съда да освободи въззивния жалбоподател от изтърпяване на
наложеното наказание,а не към режима,който следва да бъде установен.
Водeн от горното П.ски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №952/23.12.2022г., постановено по ЧНД
№ 2295/2022г. по описа на РС-П.,III-ти наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3