Определение по дело №1496/2018 на Окръжен съд - Варна

 

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД от „БГ СОТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна срещу ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – Варна.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представени писмени доказателства.

С определение № 3476/05.10.2018 год., съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответната страна, на основание чл. 367 ГПК.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозират писмен отговор, с който оспорват претенцията.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която поддържа депозираната първоначална такава, като оспорва твърденията в писмения отговор на ответниците.

В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор на исковата молба, с оглед на което съдът приема размяната на книжа за приключила.

 

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на договорна връзка, по която е налице неизпълнено парично задължение.

Сезиран е компетентен съд. При липса на основания за противния извод, съдът приема искът за допустим.

Предвид неподдържане на обективираното в отговора на исковата молба искане за спиране на делото, съдът не следва да се произнася по него. А и след извършена служебна справка се установи прекратяване на посоченото търговско дело с влязъл в сила съдебен акт, поради което и не би могло да е налице връзка на преюдициалност между делата.

 

По предварителните въпроси:

Претенцията следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

 

По доказателствата:

СЪДЪТ намира, че представените и от двете страни писмени доказателства, с изключение на представените от ищеца с допълнителната искова молба два броя протоколи, следва да бъдат допуснати до събиране с оглед тяхната допустимост и относимост. Посочените два броя протоколи, приложени на л.64 и л.65 от делото не могат да бъдат приобщени като писмени доказателства по делото, доколкото не съставляват такива, а отразяват твърдения на страна по делото.

 СЪДЪТ намира, че доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпита на трима души свидетели – двама от които за установяване на твърдението му, че след 01.05.2018 год. ищцовото дружество е продължило да изпълнява задълженията си по договора въпреки пречките от ответника и един – за установяване възлагането и извършването на услугата охрана на турнир по футбол за периода 23-30.11.2017 год. са допустими и относими, поради което следва да се уважи. Преценката им като неотносими с оглед соченото прекратяване на договора и с оглед приложението на ЗОП би се явила преждевременна, в който смисъл възраженията на ответника не се споделят.

С оглед съвпадащите твърдения на страните, СЪДЪТ намира, че следва да приеме за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване наличието на сключен между страните договор за охрана № 156/09.12.2016 год., подадена от ищеца молба за прекратяване на договора, допълнително споразумение № 27/01.03.2018 год. за прекратяване на договора за охрана по взаимно съгласие, считано от 01.05.2018 год. и подадено от ищеца уведомление за оттегляне на молбата за прекратяване на договора.

СЪДЪТ намира, че на ответника следва да се даде възможност в едноседмичен срок от получаване на настоящото да ангажира доказателствено искане във връзка с допуснатите на ищеца гласни доказателства.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявенитe от „БГ СОТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна срещу ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – Варна искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 39 720 лева с ДДС, съставляваща сбор от неизплатени задължения по договор за охрана № 156/09.12.2016 год., за които са издадени фактури и проформа-фактури № № 22471/01.12.2017 год. на стойност 720 лв. с ДДС /за извършена услуга– охрана на спортно мероприятие през месец 11.2018 год./, 4/01.06.2018 год. на стойност 3 900 лева с ДДС /за извършена услуга – охранителни дейности през месец май 2018 год. на Студентски общежития на ТУ в гр.Варна, ул.Дубровник/, 5/01.06.2018 год. на стойност 15 600 лева с ДДС /за услуги – денонощен обход на територията на ТУ – Варна, ул.Студентска № 1 на стойност 7 800 лв. с ДДС, нощен обход на територията на ТУ – Варна, ул.Студентска № 1 на стойност 3 900 лв. с ДДС и денонощен пост на почивна база Камчия, к.к.Камчия, община Аврен на стойност 3 900 лв./, 6/02.07.2018 год. на стойност 3 900 лв. с ДДС /за извършена услуга– охрана на база Студентски общежития през месец юни 2018 год./, 7/02.07.2018 год. на стойност 15 600 за охранителни дейности през м.юни 2018 год. – денонощен обход на територията на ТУ Варна, ул.Студентска № 1 за сумата от 7 800 лева, нощен обход на територията на ТУ – Варна, ул.Студентска № 1 за сумата от 3 900 лева и денонощен пост на почивна база Камчия, к.к.Камчия за сумата от 3 900 лв. и сумата от 844.84 лева, представляваща сбор от обезщетение за забава на плащанията, начислено за период един месец от получаване на фактурата до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

          ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД от „БГ СОТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна срещу ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – Варна. Твърди се от ищеца в исковата му молба, че страните са и такива по сключен договор за охрана № 156/09.12.2016 год., сключен на основание чл.112 ЗОП. По силата на така сключения договор, се излага, че ищецът, в качеството на изпълнител е извършил охранителни услуги и пропускателен режим чрез физическа въоръжена охрана на обекти и имущество на ТУ Варна, в качеството му на възложител, за което са издадени съответни документи. Сочи, че вследствие на упражнен натиск от представляващите ответника ищецът бил принуден да подаде молба вх.№ 1276/26.02.2018 год. за прекратяване на договорната връзка, която молба довела и до подписване на допълнително споразумение № 27/01.03.2018 год. за прекратяване на договора за охрана по взаимно съгласие, считано от 01.05.2018 год. Доколкото обаче, съгласно т.2 на ДС същото е следвало да влезе в сила при изпълнение на всички финансови задължения на страните, което условия както към датата на подписването му, така и към 01.05.2018 год. не е било налице предвид дължимостта на фактура от месец декември 2017 год. Позовава се и на липса на взаимно съгласие поради подписване на ДС при натиск. Твърди, че поради горното, на 10.04.2018 год. – преди настъпване на договорения срок за прекратяване на договора, е подал уведомление за оттегляне на молбата за прекратяване на договора по взаимно съгласие като счита, че приложима в случая е разпоредбата на чл.13 ЗЗД. Излага също така, че след 01.05.2018 год., въпреки явяването на служители на ищцовото дружество за изпълненията на задълженията им по договор ответникът е създавал пречки за това. Но тъй като ищецът е изпълнявал изцяло и в срок задълженията си, а и ако това не е така, то е по вина на ответника, претендира заплащане на договореното възнаграждение по представените фактури.  

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва исковите претенции. Позовава се на прекратяване на договорната връзка между страните, считано от 01.05.2018 год. Твърди, че уведомлението на ищеца за оттегляне на направеното предложение за прекратяване на договора не е произвело действието, целяно с него, поради достигането му след предложението за прекратяване и след подписване на споразумението за прекратяване на договора. Оспорва твърдението, че след 01.05.2018 год. ищецът е продължил да изпълнява задълженията си по него като сочи, че същият е преустановил извършването на охранителни дейности, каквито и не са изисквани и очаквани с оглед прекратяването на договора. Оспорва твърдението за неизпълнени финансови задължения, като сочи, че всички извършени от ищеца дейности до м.април 2018 год. са били заплатени в предвидените в договора срокове.В този смисъл оспорва и представената фактура № 2471/01.12.2017 год., касаеща охрана на турнир по футбол, твърдейки, че такава услуга не е в предмета на договора, нито е възлагана. Останалите представени фактури са след прекратяване на договора, поради което и сумите по тях са недължими.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която доводите на ответника. Отново се позовава на чл.13, ал.2 ЗЗД, изхождайки от посочената в ДС датата на прекратяване на договора, както и на предвиденото в ДС условие за настъпване на прекратяване на договора, а именно липсата на финансови задължения, каквито са били налице както с оглед незаплатеното задължение по охрана на турнир по футбол, така и с оглед невъзстановената гаранция от 4 200 лв. за изпълнение на договора, дължима вп30-дневен срок от прекратяване на договора, съгласно чл.15, ал.4 от него. По отношение на първото задължение сочи, че услугата /охрана на спортно мероприятие – проведен турнир по футбол през периода 23.11.2017-30.11.2017 год. е била извършена на основание чл.1, ал.3 от договора, реално извършена е и и фактурата е предадена лично на пом.-ректора. Поддържа, че въпреки създаваните от ответника пречки по изпълнението на договора, служителите на ищеца са се явявали ежедневно на работа и са продължили да изпълняват задълженията си по договора.    

В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителна искова молба, с която развива насрещни доводи по приложението на чл.13, ал.2 ЗЗД. Оспорва и твърдението за наличие на неизпълнени финансови задължения по договора като оспорва и изискуемостта на паричната гаранция по договора към датата на подписване на споразумението, включително и дължимостта на сумата от 720 лева, услугата по която не попада в предметния обхват на чл.1, ал.3 от договора. Оспорва и тъврденията за изпълнение по договора след 01.05.2018 год. 

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело доказване на факта наличие на действуваща мужде страните договорна връзка с характер на договор за охрана, включително наличието на неизплатени задължения от страна на възложителя към 01.05.2018 год., изпълнението на предмета на договора от страна на ищеца след 01.05.2018 год. и неизпълнението на задължението на възложителя за заплащане на сумите.

В тежест на ответника е да докаже изпълнението на задълженията си по договора.

УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за очертаване на основанието на иска, както и са ангажирали допустими доказателствени средства за твърдените от тях факти и обстоятелства.

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ наличието на сключен между страните договор за охрана № 156/09.12.2016 год., подадена от ищеца молба за прекратяване на договора, допълнително споразумение № 27/01.03.2018 год. за прекратяване на договора за охрана по взаимно съгласие, считано от 01.05.2018 год. и подадено от ищеца уведомление за оттегляне на молбата за прекратяване на договора.

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.

РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.

Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail: mediation@vos.bg .

УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят съда.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявка за участие в медиация.

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба и допълнителната искова молба писмени доказателства, с изключение на представените с допълнителната искова молба два броя протоколи – л.64 и л.65.

НЕ ДОПУСКА до събиране представените от ищеца и приложение към л.64 и л.65 от делото два броя писмени протоколи.

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към отговора на исковата молба и допълнителния отговор писмени доказателства.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца за датата на съдебно заседание да ангажира гласни доказателства, чрез разпита на двама души свидетели, при режим на водене, за установяване на твърдението му, че след 01.05.2018 год. ищцовото дружество е продължило да изпълнява задълженията си по договора въпреки пречките от ответника.

 ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца за датата на съдебно заседание да ангажира гласни доказателства, чрез разпита на двама души свидетели, при режим на водене, за установяване възлагането и извършването на услугата охрана на турнир по футбол за периода 23-30.11.2017 год.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото да направи доказателствено искане във връзка с допуснатите на ищеца гласни доказателства.

 

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 12.02.2019 год. от 11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на ищеца се връчи и препис от допълнителния отговор.

                                        

 

                                       СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: