Решение по дело №171/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 249
Дата: 12 март 2019 г. (в сила от 12 март 2019 г.)
Съдия: Ани Захариева Захариева
Дело: 20191100600171
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 януари 2019 г.

Съдържание на акта

  РЕШЕНИЕ

 

                                                гр.София,12.03. 2019год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XII въззивен състав в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН КОЕВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: АНИ ЗАХАРИЕВА

                                                                    МАРИНА ГЮРОВА

 

с участието на секретаря В. Иванова и в присъствието на прокурора Лилия Симеонова след като разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА ВНОХД № 171 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда  постановена на 06.10.2016г. по НОХД № 19334/2012г.,  Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102 състав е признал подсъдимия Т.А.А. за невиновен в това, през периода от 06.03.2011г. до 07.03.2011.,в с. Мърчаево, от таванско помещение и помещения на първи и втори етаж на къща, находяща се на ул. „******, при условията на продължавано престъпление, като отделните прояви са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите и осъществяват състави на едно и също престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот (срязал с неустановено техническо катинара на капандурата на таванско помещение), чрез използване на техническо средство (ключ и неустановено техническо средство), отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 684.00 (хиляда шестстотин осемдесет и четири) лева, от владението на Д.П.Ш., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва: а) на 06.03.2011г., в с. Мърчаево, от помещения на първи и втори етаж на къща, находяща се на ул. „******, чрез използване на техническо средство - ключ, отнел чужди движими вещи: 4 (четири) бр. месингови редуцир-вентили с един. стойност 30.00 лв., на обща стойност 120.00 лева; 8 (осем) бр. месингови спирателни кранчета за баня с един. стойност 5.00 лв., на обща стойност 40.00 лева, от владението на Д.П.Ш., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои; б) на 07.03.2011г., в с. Мърчаево, от таванско помещение на къща, находяща се на ул. „******, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот (срязал с неустановено техническо катинара на капандурата на таванско помещение), чрез използване на техническо средство (ключ и неустановено техническо средство), отнел чужди движими вещи: 4 (четири) бр. месингови редуцир-вентили за радиатори с един. стойност 25.00 лв., на обща стойност 100.00 лева; меден кабел с обща дължина 100 м. на стойност 80.00 лв.; удължител с четворен контакт с обща дължина 10 м. на стойност 30.00 лв.; 15 (петнадесет) бр. спирателни кранчета за студена и топла вода с един. стойност 5.00 лв., на обща стойност 75.00 лв.; 5 (пет) бр. кранчета за външна чешма с един. стойност 3.00 лв., на обща стойност 15.00 лева: мивка с един. стойност 12.00 лв., на обща стойност 24.00 лева;   5 бр. смесители за баня с един. стойност 140.00 лв., на обща стойност 700.00 лева; гумиран кабел за трифазен ток с обща дължина 10 м. на стойност 50.00 лева и 2 бр.  алуминиеви радиатори с по 15 глидера с един. стойност 225.00 лв., на обща стойност 450.00 лева, от владението на Д.П.Ш., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай (извършил е престъплението, след като е осъден за друго такова престъпление, както следва - Сливенски ВС с протоколно определение от 20.12.2006г. влязло в сила на същата дата, по НОХД № 72/2006г., одобрил постигнато между ВОП - гр.Сливен и защитника на Т.А.А., с негово съгласие,  споразумение, по силата на което на А. е било определено наказание шест месеца „лишаване от свобода”, изтърпяването на което е било отложено на осн. чл.66,ал.1 от НК за срок от три години за деяние на 17.06.2006г. по чл.194, ал.1 НК) поради което и на основание  чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.1, т.4, предл.2 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1вр. чл.26, ал.1 от НК.

Срещу така постановената присъда, в законоустановения срок по чл. 319 , ал.1 от НПК, е постъпил протест от прокурор при СРП с искане за отмяна на присъдата като неправилна и постановяване на нова  от въззивната инстанция, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило допълнение към протеста, в който се излагат подробни съображения относно неправилността на атакувания съдебен акт. Прокурорът намира, че събраните доказателства по делото категорично установяват извършването на престъплението от подсъдимия. Посочва се, че първата инстанция е допуснала нарушение на чл. 14, ал.1 от НПК при формиране на вътрешното си убеждение, като безкритично е приел част от показанията на свидетелите, без да положи усилие за преодоляване на твърденията им за липсата на спомен. В протеста не се прави искане за събиране на доказателства от въззивната инстанция.

В разпоредително заседание 17.01.2019г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, след проверка на материалите по делото прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица.

В съдебно заседание представителят на СГП не поддържа подадения протест и пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подс. А. – адв. М., редовно уведомена не се явява пред въззивната инстанция и не взема становище по делото.

Подсъдимият Т.А.  редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в предоставеното му право на последна дума моли  съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, като прецени доказателствата като прецени събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства и способи на приобщаването им. Без да променя съществено изводите на районния съд, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Към инкриминирания период на неустановена дата през м. 10.2010г. свидетелят Д.П.Ш., по препоръка на негов съсед, наел като строителен работник подсъдимия Т.А.А., за да извърши ремонт на двуетажна му къща, находяща се в с.Мърчаево, ул.******, като предоставил на подсъдимия ключ от входната врата на къщата, чрез който последният имал достъп  до първия и втория етаж от къщата, но не и за таванския етаж. Подсъдимият следвало да направи замазките  и шпакловките на къщата. Същевременно свидетелят Ш.предоставил на подсъдимия стая под наем в жилището си, находящо се в гр.София, ул.”******.Подсъдимият А. работил в къщата през ноември и декември 2010г. и в отделни дни през февруари и март 2011 г.

На 06.03.2011г. в имота на свидетеля Ш.в с.Мърчаево, освен подсъдимият, работел и свидетеля - В.А.Т., също  нает от Ш., който е трябвало да извърши изкопни работи в двора на къщата. Т.не е разполагал с ключ от къщата. Следобяд, около 16.00 часа на същия ден - 06.03.2011г., Ш.случайно се срещнал в трамвай №5 между спирки „Овча купел” и „Павлово”  с двамата наети от него работници - подсъдимия А. и В.А.. Подсъдимият А. се похвалил, че си е купил телефон и обувки.Малко по-късно, свидетелят Ш.се усъмнил, че има нещо нередно и отишъл до къщата в с.Мърчаево. Къщата  била заключена. Ш.имал зазидан ключ за странична врата на къщата, с който си отключил и влязъл. Това  станало около 17.30 часа. Тъй като къщата все още била в строеж, в нея нямало ток. Навън се смрачавало и свидетелят Ш.установил, че в къщата има щети и липси. От първоначалният оглед на къщата пострадалият Ш.видял, че на втория етаж са откъртени, отвити и изрязани с част от полипропиленовите тръби, четири редуцир вентили (нови) от отоплителната инсталация, четири броя съединителни вентил-тещици към радиаторите, осем спирателни месингови никелирани кранчета от баните на първия и втория етаж. Свидетелят  се обадил в 06 РУП-СДВР и съобщил за констатираното от него. От полицията му казали да опише всички щети и да им занесе описа. Същата вечер свидетелят Ш.отишъл в квартирата на подсъдимия Т.А., която се намирала на адреса, на който живеел и Ш.,а именно в гр.София, ул.”******и го попитал какво е откраднал.Подсъдимият отрекъл да е вземал нещо и между двамата възникнал спор. А. съобщил на Ш., че напуска квартирата и излязъл. На следващия ден 07.03.2011г. в 10.00 часа, свидетелят Ш.отново отишъл в имота си, в с.Мърчаево и вече на светло установил, че катинарът на капандурата за таванския етаж е срязан и оттам липсвали четири нови редуцир вентили за радиатори, навити медни кабели с обща дължина около 100м., удължител,около 10 м. с четворен контакт, 15 броя нови месингови спирателни кранчета за топла и студена вода, 5 бр. кранчета за външна чешма, 2 бр. сифони за мивка, 5 бр. смесители за баня, използван черен гумиран кабел за трифазен ток, 2 бр. алуминиеви радиатори, след което пострадалият Ш.се обадил на телефон 112, а по-късно и на полицията, за да пита кога ще отидат, за да направят проверка. От 06 РУП-СДВР му отговорили, че щом знае кой е извършил кражбата няма нужда да отиват на място. На 08.03.2011г. свидетелят Ш.подал жалба до 06 РУП-СДВР, в която описал липсващите и откраднати, според него, от подсъдимия А. вещи.

На 07.03.2011г., за изясняване на фактическата обстановка е снето обяснение от В.А.Т., който е извършвал изкопни работи в двора на къщата на 06.03.2011г. В обяснението Т.е посочил, че на 06.03.2011г. подсъдимият А. е предал в изкупвателен пункт на ул.”Войводина могила” №122 в кв.’’Княжево” чанта с медни проводници и водопроводни кранове, като не му е дал обяснение откъде ги има. Вследствие на това е направена проверка на пункта за изкупуване на черни и цветни метали и е направена разпечатка, от която е видно, че лицето Т.А. А.е предало на 06.03.2011г.: олово меко-тръби и листове - 0.80 кг.; мед-тънко -2.80 кг. и месинг сборен - 3.60 кг., за което е получил сумата от 45.07лв. С протокол за доброволно предаване са иззети разпознати от тъжителя 2 бр.капачки от водопроводни батерии, 1бр. държател за душ, 1 бр. кръгла капачка за смесител, 1 бр. вентил за парно, 2 бр. колена за смесители, 2бр.вентили за парно и 3 бр. алуминиеви глидери, които са върнати на свидетеля Ш.с разписка. Част от инкриминираните вещи  са предадени с протокол за доброволно предаване на 09.03.2011г

От заключението на съдебно-оценителната експертиза, направена по описа на пострадалия Ш.се установява, че общата стойност на инкриминираните вещи е  1268.00 (хиляда двеста шестдесет и осем) лв.

Към датата на  инкриминираното деяние 06.07.03.2011г ,подсъдимият Т.А.А. е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1 т.1 от НК.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по  делото доказателства: показанията на свидетелите Д.П.Ш. , Б.А., Л.Г.и В.Т., както и от приобщените по надлежния ред на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно предаване, справка-извлечение, протокол за обиск, справка за съдимост, справка от ГД „ИН”-МП,справка за предоставяне на данни по реда на Н.14/18.11.2009г., справка от МВР сектор”БДС”, справка от МВР ГД”ГП”, справка от НАП, справка- ведомост, 5бр.копия от трудови договори, справка- извлечение по опис, бюлетин за съдимост, както и експертизата по делото: заключението на в.л. Н.Г.К.по оценителната експертиза.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните с обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика, като правилно е отчетена липсата на противоречия в доказателствените материали. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата. Настоящият въззивен състав, като напълно се съгласява с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение, още повече в тази насока не са наведени доводи от страните. В тази връзка е необходимо да се посочи, че съгласно утвърдената съдебна практика, когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение  № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение  № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение  № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение  № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.). Относно конкретно наведения довод в протест за допуснато нарушение от съда, в нарушение на чл.14, ал.1 от НПК, изразяващо се в безкритично възприемане от съда на заявеното от свидетелите по делото за липсата им на спомен за случилото се, без полагане на усилия за преодоляване на липсата,намира същото за неоснователно. Съдът е изпълнил задължението си за провеждане на обективно съдебно следствие, като е извършил всички възможни и допустими от закона действия, приобщил е, след изразено съгласие от страните, по реда на чл.281,ал.1 т.5 от НПК разпита на св. Т.и след служебна проверка е допуснал до разпит свидетеля Гигов, неразпитван в хода на досъдебното производство. В този смисъл съдът намира, че довода на прокурора е абстрактен, оплакването е формулирано общо и не е обосновано.

При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил следните правни изводи, които се споделят и от настоящата въззивна инстанция.

Подсъдимият Т.А.А. с деянието си не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал.1, т.3, предл.1, т.4, предл.2 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно това ,че през периода от 06.03.2011г. до 07.03.2011.,в с. Мърчаево, от таванско помещение и помещения на първи и втори етаж на къща, находяща се на ул. „******, при условията на продължавано престъпление, като отделните прояви са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот (срязал с неустановено техническо катинара на капандурата на таванско помещение), чрез използване на техническо средство (ключ и неустановено техническо средство), отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 684.00 (хиляда шестстотин осемдесет и четири) лева, от владението на Д.П.Ш., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва: а) на 06.03.2011г., в с. Мърчаево, от помещения на първи и втори етаж на къща, находяща се на ул. „******, чрез използване на техническо средство - ключ, отнел чужди движими вещи: 4 (четири) бр. месингови редуцир-вентили с един. стойност 30.00 лв., на обща стойност 120.00 лева; 8 (осем) бр. месингови спирателни кранчета за баня с един. стойност 5.00 лв., на обща стойност 40.00 лева, от владението на Д.П.Ш., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои; б) на 07.03.2011г., в с. Мърчаево, от таванско помещение на къща, находяща се на ул. „******, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот (срязал с неустановено техническо катинара на капандурата на таванско помещение), чрез използване на техническо средство (ключ и неустановено техническо средство), отнел чужди движими вещи: 4 (четири) бр. месингови редуцир-вентили за радиатори с един. стойност 25.00 лв., на обща стойност 100.00 лева; меден кабел с обща дължина 100 м. на стойност 80.00 лв.; удължител с четворен контакт с обща дължина 10 м. на стойност 30.00 лв.; 15 (петнадесет) бр. спирателни кранчета за студена и топла вода с един. стойност 5.00 лв., на обща стойност 75.00 лв.; 5 (пет) бр. кранчета за външна чешма с един. стойност 3.00 лв., на обща стойност 15.00 лева: мивка с един. стойност 12.00 лв., на обща стойност 24.00 лева;  5 бр. смесители за баня с един. стойност 140.00 лв., на обща стойност 700.00 лева; гумиран кабел за трифазен ток с обща дължина 10 м. на стойност 50.00 лева и 2 бр.  алуминиеви радиатори с по 15 глидера с един. стойност 225.00 лв., на обща стойност 450.00 лева, от владението на Д.П.Ш., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Въззивният съд намира, че от събраните по делото гласни и писмени  доказателства не се установява от обективна страна по безсъмнен начин подсъдимия да е отнел инкриминираните вещи, при което правилно е преценено от първата инстанция, че по делото липсват доказателства установяващи осъществяването на изпълнителното деяние в лицето на подсъдимия по делото и следователно същия следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В тази насока по делото липсват преки доказателства, установяващи извършването на деянието от страна на подсъдимия.

Изложеният довод в протеста, че обвинението се доказва от разпита на свидетелите по делото, както и от писмените доказателства, въпреки че в подадения протест не е посочено нито едно конкретно име на свидетел, нито е посочено конкретно писмено доказателство, не се споделя от настоящата съдебна инстанция, тъй като въззивният  съд намира, че от разпита на нито един от разпитаните свидетели, както и от  приложените по делото писмени доказателства, не може да се установи по безсъмнен начин, че именно подсъдимия е отнел инкриминираните вещи. Това е така, тъй като нито един от свидетелите не сочи, че е видял подсъдимия да отнема инкриминираните вещи. В този смисъл липсват свидетели очевидци, които да сочат, че именно подсъдимия е отнел инкриминираните вещи. От друга страна по делото не са налице и доказателства сочещи, че в него са се намирали инкриминираните вещи, доколкото от същия не са иззети същите, нито е налице свидетел, който да сочи, че в него е имало инкриминирани вещи. На мястото на деянието не са открити оставени следи от подсъдимия, при което по делото липсват преки или косвени доказателства, които да го уличават като извършител на вмененото му престъпление. Следва да се посочи, че от показанията на св. Ш.не може да се формира убеждението и категоричността относно характеристиката на липсващите вещи от неговия имот, както и времето на установяване на тяхната липса според неговите думи.  На следващо място от доказателствата по делото не може с категоричност да бъде установен и точният времеви период на извършване на инкриминираното деяние, тъй като в обвинителния акт се твърди , че престъплението е било извършено в периода от 06.03.2011г. до 07.03.2011г., а от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият единствено на 06.03.2011г. е предал в пункт за вторични суровини - олово меко-тръби и листове-0.80кг.; мед - 2.80 кг. и месинг-3.60 кг.. В тази връзка пострадалият не може с точност да каже какво точно е откраднато, както и  кога за последно е посетил имота си, което води до извода, че инкриминирания период е съвсем различен. По делото не са налице нито преки, нито косвени доказателства, които да сочат, че подсъдимият е извършил действия по отнемане на инкриминираните вещи, при което подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение на основание чл. 304 от НПК.

При извършената служебна проверка, въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда.

Поради изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда на СРС е законосъобразна и същата следва да бъде потвърдена,а протестът да се остави без уважение.

Воден от изложеното и на основание чл.334, т.6 във вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  присъда от 06.10.2016 г., постановена по НОХД № 19334/2012г.,  по описа на СРС, НО, 102-ри състав.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                 2.