РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. Ямбол, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20252330100518 по описа за 2025 година
Производството е образувано е по искова молба от К. В. К. от гр. Я., чрез
пълномощник – адв. Ж. Г. от АК – гр. Я. срещу *** – гр. П..
С исковата молба се твърди, че за периода 09.04.1993 г. до 05.12.1994 г. ищецът е
работил към „*** - гр. П. на длъжност „***“, което обстоятелство било отразено в трудовата
му книжка № *** г. на стр.16 и стр.17.
Ищецът сочи, че през 2021 г. е подал заявление за издаване на образец УПИ 13 за
осигурителен стаж за периода 09.04.1993 г. – 05.12.1994 г. пред *** П., но по същото му
било отказано издаване на удостоверение с мотивите, че от предадените от осигурителя „***
- гр. П. ведомости за заплати и трудово правни документи липсва информация за лицето К.
В. К. за поисканият период.
Сочи се, че тъй като работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник, то
ведомостите били предадени в *** с приемно-предавателен протокол № *** г. по повод
подадено заявление от ищеца до *** му било отказано издаване на удостоверение с отказ
изх. № *** г., съответно на *** към *** П..
Твърди се, че тъй като осигурителният архив на *** не може да удостовери дали
приетата за съхранение документация е в пълен обем и не носи отговорност за деклариране
на неверни данни от задължените лица, може да се предположи, че липсващите ведомости за
годините 1993 г. - 1994 г. са унищожени или изгубени.
Поддържа се, че безспорно ищецът е работил без прекъсване и е полагал трудов стаж
при работодателя, считано от 09.04.1993 г. до 05.12.1994 г., на пълен 8 часов работен ден,
като бил осигурен задължително съгласно КТ от 1951 г.
Сочи се, че видно от личен трудовият договор от 07.04.1993 г. сключен от ищеца с „***
– гр. П. ищецът е с месечно трудово възнаграждение 9 750 лв., при 8 часов работен ден и
осигурителен доход в размер на 832,50 лв.
Сочи се, че този договор е прекратен със заповед № *** г. на осн. чл.325, т.3 от КТ
1
считано от 05.12.1994 г. на *** на „*** – гр. П., т.е. се поддържа, че прослуженото от ищеца
време е 1 година 7 месеца и 26 дни, а не както е посочено погрешно в трудовата му книга
1 година, 7 месеца и 16 дни.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника *** П., че ищецът К. В. К. е работил за периода 09.04.1993 г. - 05.12.1994 г. при
осигурител „*** - гр. П., на пълен 8 часов работен ден, със заемана длъжност „***“, което да
се признае за трудов и осигурителен стаж, т.е. 1 година, 7 месеца и 26 дни.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който на първо място се
излагат съображения относно допустимостта на иска с оглед представените с ИМ писмени
доказателства, а на следващо място се релевират възражения относно основателността на
исковата претенция.
Поддържа се, че от описаните в исковата молба факти и обстоятелства и приложените
към нея писмени доказателства не може да бъде направен обоснован извод за
основателност на така предявеният иск.
Сочи се, че от представеният исковата молба трудов договор не може да се съди за
наличие на валидно възникнало трудово правоотношение на ищеца с горепосоченото
дружество, тъй като същият документ не е подписан от работодателя.
Сочи се, че представената заповед № *** г., с която К. К. се освобождава от длъжност е
налице различие в продължителността на посоченият период на трудовата дейност с този
споменат в трудовия договор, като по договора за начална дата на трудовото
правоотношение била посочена датата 09.04.1994 г., а в заповедта началната дата била
01.01.1994 г.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника сочи за наличие на
такава разлика и между заповед № *** г. и трудовата книжка представена от ищеца.
На следващо място в отговора на ИМ се сочи, че представената Декларация по чл.8
от ЗУТОССР е илеревантна за спора, доколкото се сочи, че е извън документите посочени в
разпоредбите на чл.6, ал.2 от ЗУТОССР.
Не на последно място се сочи, че в представените копия на страници от трудовата
книжка информацията е противоречива, като първоначално било посочена продължителност
на стажа 1 година, 7 месеца и 16 дни, а на следващата страница били посочени 26 дни.
Предвид така извършените вписвания се поддържа, че следва да се приеме че трудовата
книжка не е надлежно оформена и не може да послужи като удостоверителен документ.
На тия съображения се поддържа, че иска е неоснователен и недоказан и се иска от
съда да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител по
пълномощие адв.Ж. Г. от АС Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че
видно от всички приложени писмени доказателства е видно, че ищецът е работил без
прекъсване и е полагал трудов стаж при работодателя *** гр.П., считано от 09.04.1993 год.
до 05.12.1994 год. на пълен 8 часов работен ден, с месечно трудово възнаграждение в размер
на 9750 лева и осигурителен доход в размер на 832.50 лева, като договорът на ищеца е бил
прекратен със заповед № *** год. на основание чл.325, т.3 КТ, считано от 05.12.1994 год.
Така прослуженото време на ищеца в процесното дружество бил 1 година 7 месеца и 26 дни,
а не както било посочено погрешно в трудовата книжка 1 година, 7 месеца и 16 дни.
Пледира се уважаване на исковата претенция, претендират се разноски по делото.
В хода на делото по същество ищецът, който твърди че в този период е работил, като
грешно било посочено – 16 дни, което не било вярно, вместо 26 дни. *** на обекта в
момента се намирал в гр.Ж., но не можел да го принуди да идва до Б., до П. и да
2
удостоверява в съда. Документите, не само неговите, но и на повечето от половината колеги
били загубени. Иска от съда да признае трудовия стаж. В Р., П., М.о., работил през 1993-1994
год., като за година и половина седем ***. Ищецът бил *** и сградите били *** от него и
неговите подчинени, общо 35 етажа.
В съдебно заседание за ответника в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява гл.юрк. С. М, чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че
ищецът не представя безспорни писмени доказателства, които да потвърдят неговата
претенция. Сочи се че няма как въз основа на неговите твърдения да бъде променен периода
в трудовата книжка, защото се нанасял въз основа ведомости или други документи –
фишове, които всъщност установяват конкретен стаж. Поддържа се че жалбата е
неоснователна и недоказан. Претендира се юриск. възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът установи от фактическа и правна
страна, следното:
По делото са представени първа и втора страница от Личен трудов договор от
07.04.1993 год., сключен между *** гр.П. в качеството на „***“ от една страна и от друга
ищецът К. В. К. в качеството му на ***, с предмет на договора: ***, като *** по договора се
е задължил да постъпи на работа на обекта на *** гр.П. находящ се в Р. до завършване на
обекта. С договора ищецът е бил назначен на длъжността „***“, разряд ***, считано от
09.04.1993 год. с месечно трудово възнаграждение 9750 лева, средна часова работна заплата
за 8 часово работен ден – 57.50, при осигурителен доход в размер на 832.50 лева. С договора
е бил уговорен аванс от 1100 лева, които се получават в *** според курса на ***, а
останалите в Б.
Съдът не може да отговори на възражението на ответника дали договорът е подписан
от законния представител на работодателя, доколкото личния трудов договор не се представя
в цялост, но по делото е представена Заповед № *** год. на *** на *** гр.П., с която и на
основание чл.325, т.3 КТ ищецът К. В. К. е бил освободен от длъжност „***“, считано от
05.12.1994 год., както и страници от трудовата книжка на ищеца, където е отразено, че
ищецът е работил в предприятието на *** за времето /прослужено време/ от 09.04.1993 год.
до 05.12.2024 год.
Ето защо и съдът съобразявайки посочените по-горе в съвкупност и логична
последователност писмени доказателства намира, че между *** гр.П. и ищеца К. В. К. е
възникнало валидно трудово правоотношение, считано от 09.04.1993 год. и прекратено
считано от 05.12.1994 год. Действително в Заповед № *** год. на *** на *** гр.П. е посочен
период от 01.01.1994 год. до 04.12.1994 год., но съдът счита, че така посочения период не се
отнася до началната дата на възникване на трудовото правоотношение на ищеца с
работодателя, а касае съответен период на работа на обект в Р..
Действително в трудовата книжка на ищеца е посочено прослужено време от
09.04.1993 год. 15.12.1994 год. от 1 година 7 месеца и 16 дни, но на следващата стр.17 е
отразено 26 дни за същия период положен от ищеца при работодателя трудов стаж, като и
при обикновено математическо пресмятане може да се установи, че от 09.04.1993 год. до
09.11.1994 год. е период от 1 година и 7 месеца, а от 09.11.1994 год. до 05.12.1994 год. са
повече от 16 дни, като евентуалното първоначално погрешно изчисление и посочване на
продължителността на трудовия стаж в трудовата книжка на ищеца не променя извода на
съда, че действително за периода 09.04.1993 г. до 05.12.1994 г. ищецът е работил в „*** - гр. П. на
длъжност „***“ на пълен 8 часов работен ден, което всъщност е предмета на спора между страните по делото,
именно положения в периода от ищеца трудов стаж. Не може да се приеме, че погрешното изчисление, респ.
грешното нанасяне на общото време на трудовия стаж от 1 година 7 месеца и 16 дни, и последяващо добавяне –
26 дни, води на извод за ненадлежно оформяне на трудовата книжка на ищеца, в която насока са всъщност
възраженията на ответника. Касае се за погрешни изчисления, а не за ненадлежно оформяне трудовата книжка на
ищеца. Периода на положения от ищеца трудов стаж от 09.04.1993 г. до 05.12.1994 г. съдът намери за безспорно
установен по делото.
3
Действително, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, но ведомостите
и книжата му са иззети по съответния законов ред същите се ползват за издаване на документи за осигурителен и
трудов стаж. В случая обаче от представения по делото писмен отказ за издаване на удостоверение на *** на ***
П. изрично е посочено, че Осигурителният архив на *** не може да удостовери дали приетата за съхранение
документация е в пълен обем за периода на упражняваната от осигурителя дейност и не носи отговорност за
деклариране на неверни данни от задължените лица. Същото е посочено и в представено по делото и адресирано
от *** на *** П. писмо до ищеца К. В. К..
По делото е представено изрично удостоверение по чл.5, ал.2 ЗУТОССР издадено от ответника, че в
осигурителния архив на *** липсват писмени данни за положеният от ищцата трудов/осигурителен стаж за
периода от 09.04.1993 год. до 05.12.1994 год. при работодател/осигурител *** гр.П..
Ето защо и при тази доказателствена съвкупност съдът намери исковата претенция за
допустима, а от събраните писмени доказателства съдът прие, че иска е основателен и
доказан за периода от 09.04.1993 год. до 05.12.1994 год., като освен писмените доказателства преценени в
тяхната съвкупност и логическа последователност, съдът съобрази и представената от ищеца по делото нарочна
декларация по чл.8 ЗУТОССР, с която потвърждава всички изложени в исковата молба обстоятелства, потвърдени
от ищеца и лично в съдебно заседание.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в настоящото производство, а
именно сумата от 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на *** на *** – П., ЕИК ***, с адрес:
гр.П., ул.“***, по иск с правно основание чл.3, вр. чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, че ищецът К. В. К. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я., ул.“***, е работил по трудов договор при осем часов работен ден и месечно трудово
възнаграждение и е придобил трудов стаж за периода от 09.04.1993 год. до 05.12.1994 год.,
на длъжност „***“ в „*** - гр. П., което време следва да му бъде зачетено за трудов стаж и
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 год., на основание чл.3, вр. чл.1, ал.1,
т.3 ЗУТОССР.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, *** на *** – П., ЕИК ***, с адрес: гр.П.,
ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на К. В. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“***, сумата от
500,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Ямболски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4