П Р О Т О К О Л № 339
гр. Пловдив, 14 юли 2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на
четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Председател: ИВАН РАНЧЕВ
Членове: РАДКА
ЧОЛАКОВА
ЕЛЕНА
АРНАУЧКОВА
при участието на секретаря Златка Стойчева и прокурора Димитър Ангелов, сложи за разглеждане докладваното от съдия Ранчев ВЧНД № 310 по описа за 2020 година.
На основание Заповед № РД 55 от 14.05.2020
г. на Председателя на Пловдивския апелативен съд относно
разглеждане на наказателни дела със задържани лица, с оглед въведените
противоепидемични мерки за предпазване и ограничаване разпространение на
заразата от коронавирус COVID-19 и
установеното наличие на техническа възможност за осъществяване на видеоконферетна
връзка чрез Skype е
разпоредено на Началника на ареста в гр. П. да осъществи такава и обвиняемият
да не бъде конвоиран, а да бъде осигурен в съответно помещение за
видеоконферетна връзка.
Осъществена е видеоконферетна връзка с Ареста в гр. П. с
добър звук и картина с помощта на системен администратор на съда – в.н., която присъства в съдебната зала.
На именното повикване в 10:27 часа на линията се намира обвиняемият Р.С.М..
В съдебната зала се явяват защитниците на обвиняемия - адв. й.д.и адв.к.д., упълномощени на досъдебното
производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. К.д.: Няма процесуална пречка да се даде ход на делото.
Адв.Й.д.: Няма процесуална пречка да се
даде ход на делото.
Обвиняемият М.: Да се гледа делото.
Съдът
намира, че са налице
основанията за даване ход на делото и
О
П Р Е
Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва
се делото от съдията –докладчик И.Р.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. К.д..: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към състава
и такива за други доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Адв.Й.д. - Нямаме
искания за отводи към състава и такива за други доказателства по делото.
Обвиняемият М.: Също
поддържам жалбата и не възразявам този състав да разгледа делото по мярката ми
за неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други
доказателства.
Да се даде ход на съдебните прения.
С оглед становищата на страните, че нямат искания по този ред, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. К. д.: Уважаеми
апелативни съдии, поддържам жалбата си и моля да я уважите по следните
съображения.
Неправилно окръжният съд е приел, че към настоящия момент все още са
налични предпоставките на чл. 63 ал. 1 НПК, за да продължи тази мярка по
отношение на подзащитния ми. Видно е от данните, събрани в хода на
разследването, че няма нито едно ново доказателство в подкрепа на повдигнатото
обвинение на клиента ми от първоначалното му задържане до настоящия момент. Т.е.
по никакъв начин не може да се заключи, че е надградена обвинителната теза. Обоснованото
предположение за извършено от него престъпление почива единствено и само на предположението,
че тъй като той е управлявал лекия автомобил ****, с който е бил спрян и в
който е намерена под предната шофьорска седалка наркотичното вещество, поради
тази причина се предполага и авторството на извършеното деяние. Това предположение
може би е основателно към първоначалния момент, когато е задържан М., но вече
почти три месеца по-късно, при липса на други доказателства, че той знае, че
превозва това наркотично вещество в автомобил, който не е негов и който инцидентно
е ползвал, като подробно е обяснил пред разпита си пред разследващия полицай с
каква цел го е ползвал на 16.04.2020 г., каква е била целта на пътуването му и категорично
в протокола за претърсване и изземване е записал, че не знае нищо за намереното
и скрито в автомобила наркотично вещество. При това положение към момента аз
считам, че това предположение остава само едно предположение, което е силно
разколебано, и не може да послужи на съда, за да обоснове по смисъла на чл. 63
ал. 1 НПК предположение за извършено деяние от страна М..
На следващо място поддържам доводите си за процесуалното бездействие на разследващите
органи през тези три месеца, в които върви разследването по производството. Видно
е, че е изготвена назначената химическа експертиза, разпитана е лелята на
подзащитния ми по отношение на лекия автомобил, който е нейна собственост, и е
огледано МПС-то, в което е намерено наркотичното вещество. Това са действията,
който са извършени през този 3-месечен период, нищо повече.
Вие сте запознати с константната практиката на ВКС, че тежестта на
обвинението, в случая става въпрос за обвинение при условията на опасен рецидив,
може да послужи на съда за първоначалното задържане на едно лице, но в никакъв
случай не е за едно по-продължително задържане. Тъй като в противен случай
мярката за неотклонение Задържане под стража предварително ще се превърне в
наказание, а не това са целите на мерките за неотклонение. При положение че в
случая имаме задържано лице под стража, производството не върви ритмично и с
бързи темпове, както е редно в такива случаи, аз считам, че тази най-тежка
мярка е изиграела ролята си, обезпечила е нуждите на производството, нормалния
ход на протичане на ДП и вече се явява процесуално неоправдана.
Считам, че следва да се заостри вниманието
на съда и на мотивите на първоинстанционното определение, в което същият е
посочил, че от разпита на двамата свидетели ****се обосновавало
предположението, както и от оперативната информация, за която разказват
разпитаните полицейски служители от КП. ТР № 1/2002 г. на ОСНК на ВКС е
категорично, че оперативна информация не може да бъде използвана за
обосноваване на предположение за извършено престъпление от едно лице, а
единствено очертаните в НПК способи за доказване могат да послужат, за да се
прави тази преценка. В конкретния случай това е оперативната информация.
Полицейски служители дават показания, че са имали информация за три лица, които
на въпросната дата ще транспортират наркотично вещество от К. до Пловдив.
Когато се пристъпва към реализиране на операцията, какво е видно? Задържат двата
автомобила с трите лица, претърсват само единия автомобил. Претърсват жилището
само на нашия клиент. А другите две лица? Техния автомобил? Как тогава да се
преценява на кого е наркотичното вещество и кой го е сложил там? Това внася още
една много сериозна нотка на съмнение относно авторството на деянието.
На следващо място подзащитният ми е с точен постоянен адрес. Считам, че липсва
реалната опасност от укриване или извършване на друго престъпление. Семеен е, с
две деца, грижи се и полага труд законно. Има данни, че е работил и развивал
дейност в гумаджийница в кв. ****, която е изгоряла през м. март т.г., и той е
предприел действия, за да възроди бизнеса си и да купи нови машини.
Всичко това води до извода, че се касае за едно лице с ниска степен на
обществена опасност, с добри характеристични данни, което пък води до извода за
липса на опасностите по чл. 63 ал. 1 НПК.
Моля, поради тези причина да промените мярката на доверителя ми.
Адв.Й.д.:
Уважаеми апелативни съдии, присъединявам се изцяло, което каза колегата, и в
допълнение искам да кажа неща, които ги няма повторя.
Безспорно е, че по това дело, още в първоначалния етап на разследване са
разпитани, както така нар. свидетели ****, също така и полицейските служители,
от което се прави, че е налице обоснован извод за авторството на деянието
обоснования извод.
С оглед цялостния процес на разследването към настоящия момент, това
обосновано предположение не само че е силно разколебано, то е опровергано, по
следните съображения. Още в първия ден доверителят ни е дал обяснения по делото
и е обяснил факти, които задължително следваше до настоящия момент – 3 месеца
след това, да бъдат проверени, за да се направи категоричен извод той ли е
автор на деянието или не е автор. В какъв смисъл казвам това? Още в началото
доверителят ми е категоричен, че той не е пътувал към К. с другите 2 лица,
както твърдят оперативните служители, които са разпитани като свидетели, че са
видели как двете коли едновременно излизат от гр. П. В тази насока категорично и безспорно сме
посочили, че преди тръгването от гр. П той е отишъл да зареди колата си на
бензиностанцията Л., преди излизане от града, пил е кафе там в час, когато може
да се провери дали са минали вече другите през камерите на АПИ за К. или не са
минали.
Поискали сме разпечатки на тримата
от телефоните – двамата свидетели плюс нашия доверител, от които да се
удостовери дали в К. те са говорили и, ако са говорили - от кои клетки и кой
къде се е намирал и дали са били въобще заедно. Тъй като оперативната
информация, както твърдят служителите на МВР, е, че тримата ще превозват
някакъв наркотик. Ако бяха извършили тези следствени действия, разследването
щеше да се убеди, че нашият доверител говори истината, че той не е пътувал с
другите двама, че не е бил в К. заедно с другите двама, бил е сам и
действително е бил по оная задача, по която той е тръгнал.
Изключително наивно е твърдението в първата инстанция на държавното
обвинение, че след огледа в колата са намерили портмонето на доверителя ни с 60
лева, т.е къде е тръгнал той да търгува и да купува гуми, след като тръгва с 60
лева? Уважаеми съдии, преди 3-4 дни премиерът обяви, че ние влизаме в залата на
Еврозоната. Какво значи това? Това значи, че трябва да се въведе стриктно
онова, което изискват и нашите закони – разплащанията между търговците да става
само и единствено по банки. Както и, разбира се, става. Кой тръгва с 15 000 лева или 20 000
лева в джоба, за да купува гуми, след като не е сигурен дали ще ги намери. Ами
има си ред, търговски - като намери гумите, ще ги фактурира, след туй ще ги
плати по съответния банков път. Защо трябва да носи повече пари? И от това може
ли да се прави извод, че той е автор на деянието, защото била невярна неговата
теза, че е ходил да търси губи и оборудване за да си направи нова гумаджийница,
със съответните машини и инструменти. Затова считам, че това говори за една
липса на потенциалност това разследване да изведе първоначалните твърдения, че
нашият доверител е автор на това деяние до успешен край.
Уважаеми съдии! По ТР № 1/2002 г. е посочено, че обоснованото предположение
се обосновава от данни по делото, както е посочено в закона, но тези данни по
делото, казва Върховният съд, представляват доказателства, които водят до
увереност, че едно лице е извършило престъпление. Доказателства! Това е така,
казва, защото, за да се повдигне обвинение на едно лице и да се вземе мярка за
неотклонение, следва да има обосновани доказателства за авторството на деянието
и за извършено престъпление. Как ще обосноват извода съдилищата, при едно
евентуално наказателно производство, че нашият доверител е знаел, че в чужда
кола на тайно място се превозва този наркотик, който е предмет на настоящото
обвинение? За да докажат това, трябва да докажат неговото знание, т.е. умисълът да държи и съхранява
това наркотично вещество, а по делото има безспорни доказателства, че той
ползва инцидентно този автомобил същия ден и, освен това, че този автомобил не
е негова собственост. Той е собственост на други лица, други постоянно управляват
този автомобил и друго лице може да е поставило въпросните наркотични вещества.
И аз задавам въпроса, след като са имали оперативна информация за тримата, ако
беше направен обиск на тяхната кола, или на тяхно жилище, или имот и бяха
намерили идентично наркотично вещество, щеше ли да има по-сигурни
доказателства? Защо не са го направили, след като са имали информацията, че и
тримата ще превозват наркотичното вещество? Защо се насочват точно към този
автомобил? Отговорът е един – някой от другите две лица е знаело, че в точно
тази кола се намира нещо. Кое е това лице? От къде е знаело? Дали то не го е
сложило? Ето защо считам, че съдът не може да толерира липсата на увереност, че
нашият доверител е автор на това престъпление.
Отделно от това, това бездействие на разследващите органи е недопустимо да се
толерира от съда. Бездействието е довело умишлено до несъбиране на
доказателства, които са в полза на подсъдимия, съгласно изискването на чл. 13
от НПК изрично е посочено, че органите на досъдебното производство и съдът
следва да събират обективно доказателства, т.е. както за обвинителната теза,
така и за оправдателната такава. Онези факти и обстоятелства, които са в полза
на обвиняемия следва да се установяват и то незабавно.
Недопустимо е с едно задържано лице от толкоз време - 3 месеца, да не се
извършват абсолютно никакви следствени действия по инициатива на разследващите органи. Защото разпитът на
собственика на автомобила е предизвикан по наше искане. И какво са направили?
Една химическа експертиза е излезнала, която е назначена още първия ден, т.е.
следственото действие е извършено още първия ден и, второто - претърсване и оглед на автомобила, за да
установят, че няма пари в портмонето на нашия доверител. Това е недопустимо.
Със задържаните лица, съгласно трайната практика на съдилищата и указанията на
Върховния съд, трябва да се води с разследване с голяма бързина и приоритет.
Съдът не следва да толерира в никакъв случай едно такова бездействие. Моля да
приемете, че тази мярка отдавна е изиграла своята роля, може да бъде постигнато
производството и неговите цели с по-лека мярка, поради което моля да уважите жалбата на клиента ми. В този
смисъл моля да се произнесете!
И една молба, господин председател, - да ме освободите, че съм в другата
зала, да чуя решението.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият М.: Съгласен
съм с казаното от адвокатите ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без
уважение като неоснователна жалбата на обвиняемия срещу определението на ПОС по ЧНД № 1237/20 г.,
като потвърдите определението, като правилно, законосъобразно и обосновано.
Производството по чл.65 от НПК е да
се преценят всички обстоятелства, които са свързани със законността на задържане
и дали са налице нови обстоятелства за промяна на направения предходен извод за
наличието, както на обоснованото предположение за извършено престъпление от
лицето и дали съществува реална опасност да извърши друго престъпление или да
се укрие.
Считам, че към настоящия процесуален момент по никакъв начин не е
разколебано първоначалното предположение досежно обстоятелството, че
обвиняемият е извършител на деянието.
Безспорно, предходните инстанции са се съобразили с кумулативните предпоставки
на чл. 63 ал.1 от НПК, обосновали първоначалното му задържане, а именно, че същият е привлечен за
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.
От събраните множество
доказателства– писмени, гласни и веществени доказателства, и формираната въз основа
на тях доказателствена съвкупност, се съдържат данни, че са в такова качество
да обосноват високата степен на предположение, че именно обвиняемият е
извършител на инкриминираното деяние, което е било достатъчно за целите на
съответното производство, като не е необходимо за пълното доказване на
обвинението. Считам, че към настоящия момент по никакъв начин не се оборват
обоснованото предположение, че именно обвиняемият е извършител на вмененото му
престъпление. Присъединявам се изцяло към съображенията на окръжния съд досежно
обстоятелствата и доказателствата, на които се базира, че е налице такова
обосновано предположение, какъвто извод
е направила предходната инстанция, а именно съответните доказателства –
протокол за оглед, справки и т.н.
Ще посоча, че неправилно се интерпретира обстоятелството, че оперативната
информация е изцяло в основата на
задържане на лицето. Полицейските служители, които са реализирали задържането,
са били разпитани в качеството на
свидетели и са обяснили защо, как, каква информация са получили и въз основа на нея са предприели
действията си. За мен беше странно изявлението на защитниците, че лицето е с
ниска степен на обществена опасност и добри характеристични данни, което
категорично се опровергава от
свидетелството за съдимост на лицето и обвинението, което е извършено при
условията на опасен рецидив. Именно същото обуславя опасността същият да
извърши и друго престъпление и да се укрие, с оглед хипотезата на чл.63 ал.2
т.1 от НПК, за която по никакъв начин към настоящия момент не се изложиха
някакви конкретни съображения от защитата, че наличието на тази презумпция е
оборена.
Не считам за коректно твърдението от защитата, че виждате ли по досъдебното
производство се бездействало, не се проверявали оправдателните доказателства,
свързани с изявленията на обвиняемия, тъй като е пропуснато е обстоятелството,
че към настоящия момент е назначена техническа експертиза за камерите, да се
проверят записите, с оглед изясняване на фактическата обстановка в нейната
цялост и това е направено с искане на защитата. За процесуално бездействие не
може да става дума. Трябва да се извърши експертизата и да се изяснят и други
факти и обстоятелства, които имат отношение към поддръжка на обвинението и
оправдателна теза.
Считам, че към настоящия момент не се налага изменението на мярката за
неотклонение на обвиняемия, с оглед на което моля да потвърдите определението
на окръжния съд, като правилно и законосъобразно.
Съдът даде последна дума
на обвиняемия.
Обвиняемият М.: Моля за
по-лека мярка за неотклонение.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът
намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК.
С протоколно определение №733 от
08.07.2020 г. по ЧНД №1237/2020 г. Пловдивският окръжен съд е оставил без
уважение искането на защитата на обвиняемия Р.С.М. по ДП №64/2019 г. по описа
на ОД на МВР – П. за промяна на мярката му за неотклонение от „Задържане под
стража” в по-лека такава.
Недоволен от така постановеното
определение са останали двамата защитници на обвиняемия М. – адв. й.д.и К. д.
от АК – П., които го обжалват в законоустановения срок пред въззивната
инстанция, намирайки, че след вземане на първоначалната мярка „Задържане под
стража“ са налице нововъзникнали обстоятелства, налагащи промяната й в по-лека.
Според защитниците, събраните до момента доказателства не могат да доведат до
извода за наличие на обосновано предположение, че подзащитният им е свързан с
вмененото му престъпление, защото не е установена по безспорен начин
съпричастност към иззетите наркотични вещества. Считат, че е налице и
процесуално бездействие от страна на разследващите органи, които в рамките на
почти два месеца, единствено са извършили оглед на лекия автомобил и е получена
назначената ХЕ на наркотичните вещества, което не следва да се толерира. И
налага преразглеждане на въпроса с мярката за неотклонение. Няма опасност от
неговото укриване или извършване на друго престъпление, защото е с постоянен
адрес по местоживеене, има трайни връзки
със своето семейство и двете му деца, най-малкото от които е с вроден порок на
сърцето. Поради тези причини считат, че са отпаднали основанията за приложение
на взетата спрямо обв. М. най-тежка мярка за неотклонение и молят за
изменението й в по-лека.
С обв. М. се осъществи връзка със
следствения арест, посредством „Скайп“, като в съдебната зала се представлява
от двамата си защитници – адв. Й. и К. д.и. Заявяват, че поддържат жалбата по
изложените в нея съображения. Поставят акцент върху обстоятелството за
неоснователната продължителност на досъдебното производство и на това, че
презумпцията на чл.63, ал.2, т.1 от НПК, според трайната практика на ЕСПЧ не
задължава съда да вземе най-тежката мярка за неотклонение, без да обсъди
реалността на възможността обвиняемото лице да се укрие и да извърши друго
престъпление.
Прокурорът даде заключение, че
жалбата е неоснователна, тъй като липсва промяна на първоначално взетите
предвид обстоятелства за най-тежката мярка за неотклонение и следва да се
потвърди атакуваното определение .
Пловдивският апелативен съд, след
като се запозна със събраните по делото доказателства и с направените
оплаквания в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Окръжният съд обосновано е
преценил, че събраните до момента доказателства не могат да доведат да някакви
коренно различни изводи от тези, при които е била взета първоначалната мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ на обв. Р. М..
Първоинстанционният съд
аргументирано е отчел, че въз основа на събраните по делото доказателства не е
разколебано обоснованото подозрение за съпричастността на обв. М. спрямо
вмененото му във вина тежко умишлено престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр.
ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
Не са налице и нови данни, въз
основа на които да се приеме, че е отпаднала реалната опасност от укриване и
извършване на друго престъпление, предвид на презумпцията на чл.63, ал.2, т.1
от НПК, обуславящи високата степен на обществена опасност на деянието и дееца,
с оглед на предходното му осъждане при условията на опасен рецидив. Подобна
опасност е съзряна и въз основа на създадената при извършването на
инкриминираната дейност сложна организация за нейното безпрепятствено
осъществяване.
В този смисъл изтъкнатите от защитата
основания за неговата семейна ангажираност, постоянен адрес по местоживеене и
добросъвестно отношение по време на воденото досъдебно производство, не биха
могли да повлияят за промяната на така направения извод, съобразен и при
началното взимане на мярката за неотклонение.
Доводите на защитата за
прекомерност на взетата най-тежка мярка за неотклонение, също се явяват
неоснователни, тъй като не са нарушени принципите на ЕКПЧОС, свързани с
разглеждането и решаването на делото в разумни срокове. Разследването по
случая, макар и не с твърде интензивни темпове, продължава с назначената
техническа експертиза, като предстои изготвянето на съответното заключение.
В тази връзка съвсем логично е
било преценено, че посочените в жалбата основания, на настоящия етап от
разследването не могат да бъдат приети за обосновани и като последица да
доведат до промяната на взетата спрямо М. първоначална мярка за неотклонение.
За това, следва да се потвърди
обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без
уважение молбата на защитата на обв. М. за промяна на мярката му за
неотклонение в по-лека такава.
Предвид гореизложеното,
Пловдивският апелативен съд на основание чл. 65, ал. 8 и ал.9 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение №733 от 08.07.2020 г. по ЧНД №1237/2020 г., с което
Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение искането на защитата на обвиняемия
Р.С.М. по ДП №64/2019 г. по описа на ОД на МВР - Пловдив за промяна на мярката
му за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека такава.
Определението е окончателно.
Заседанието се закри в 11.02 ч.
Протоколът се изготви в с.
з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: