Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ............
гр.Варна,
16.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно
заседание, проведено на осми февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9000 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от Г.Т.Н. срещу „В.Е.” ООД, иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
7, т. 1, б. „а” от Регламент (ЕС) 261/2004 г., да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 488.95 лева
(равностойността на 250 евро), представляваща обезщетение за отменен полет – полет
W2 2522, излитащ по разписание на 24.05.2019 г. в 07:50 часа от летище Мюнхен,
Германия и пристигащ по разписание на 24.05.2019 г. в 11:10 часа на летище
Варна, България, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 19.02.2020 г. до окончателното й изплащане,
за която сума е издадена заповед № 1015 от 21.02.2020г. по ч.гр.д. №
2364/2020г., по описа на ВРС, 26-ти състав.
В исковата си молба ищецът Г.Т.Н. твърди, че
между него и ответника – авиокомпания „В.Е.“ ООД е сключен договор за въздушен
превоз, по силата на който ответникът се е задължил да го превози с полет W2
2522, излитащ по разписание на 24.05.2019 г. в 07:50 часа от летище Мюнхен,
Германия и пристигащ по разписание на 24.05.2019 г. в 11:10 часа на летище
Варна, България. Поддържа, че авиокомпания „В.Е.“ ООД е потвърдила резервацията
му за полета и му е издала електронен самолетен билет. Въпреки това полетът не
е бил планиран и заявен пред летищната администрация, а е бил отменен, за което
не е бил своевременно уведомен (не по-малко от 14 дни преди датата на полета),
съгласно предвидения в Регламент № 261/2004 г. срок. Посочва, че съгласно чл.
5, т. 1, буква „в“ от Регламента при отмяна на полет съответните пътници имат
право на обезщетение по чл. 7 от Регламента, като размерът на обезщетението е в
зависимост от разстоянието на полета. Ето защо счита, че има право на парично
обезщетение в размер на 250 евро за обезвреда на претърпените от него вреди –
преживяване на сериозно безпокойство и неудобство, както и необратима загуба на
време спрямо първоначалния пътен план. Посочва, че се е свързал с „АЕРОИСК” ООД
– дружество, специализирано в защита правата на пътниците по този Регламент,
като чрез същото е поискало от ответника заплащане на дължимото му се
обезщетение. Плащане обаче не последвало, поради което и ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е
постъпило възражение от страна на дружеството-длъжник. По изложените
съображение сезира съда с искане за установяване съществуване на вземането му
по оспорената заповед, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „В.Е.“ ООД депозира възражение, с което поддържа, че не
дължи претендираната сума.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 7, т.
1, б. „а” от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
От представения
по делото електронен самолетен билет (л.10-11), издаден на името на ищеца Г.Н.,
се установява, „е ответникът
„ВОЯДЖ ЕЪР“ се е задължил да превози ищеца с полет W2 2522,
излитащ по разписание на 24.05.2019 г. от 07:50 часа от летище Мюнхен Германия,
терминал 1 и пристигащ по разписание на 24.05.2019 г. в 11:10 часа на летище
Варна, България. Самолетният билет е закупен от „Авион
Травел“ ООД, като в същия изрично е отбелязано, че
полет W2 2522 е опериран от: ВОЯДЖ ЕЪР, тоест ответникът е
дружеството, което е следвало да изпълни процесния полет.
По
делото са представени доказателства, че посоченият полет изобщо не е извършен.
От Летище Варна е предоставена информация, че в разписанието на летището не
фигурира полет W2 2522 – въздушен превозвач
Voyage Air на посочената дата 24.05.2019 г.
Разстоянието
между двете летища Мюнхен – Варна, изчислено по метода на дъгата на големия
кръг, съгласно чл. 7, т. 4 от Регламента, е посоченото от ищеца в исковата
молба 1364.253 км.
В Регламент (ЕО) № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване на пътниците при закъснение или отмяна на полети са разграничени
няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне право на пътника
да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7.
Едното основание е отмяна на полет (чл. 5), а другото е при отказан достъп на
борда (чл. 4), като при всяко от тях задълженията на превозвача да обезщети
пътниците са регламентирани по различен начин.
Ето защо и съгласно гореизложеното следва да се приеме, че в случая
превозвачът /ответникът/ дължи на пътника /ищеца/ обезщетение в размер на 250
евро, доколкото процесният полет очевидно е бил отменен
/не е осъществен/, на основание чл. 7, т. 1, б. „а“ вр.
чл. 5, т. 1, б. „в" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
Следва да се отбележи, че в производството ответната страна не въведе
твърдения и не ангажира доказателства, че отмяната на полета се дължи на
обстоятелства, изключващи отговорността му, съответно че е уведомил
своевременно ищеца за отмяната /минимум две седмици преди началото на полета по разписание/ или му е предложено
премаршрутиране, в които случаи единствено на пътника
не се дължи обезщетение /по аргумент от трите хипотези, посочени в чл.
5, т. 1, б. „в" от Регламента/.
В този смисъл предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен
изцяло. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.02.2020г.
до окончателното й изплащане.
Съгласно
дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение, възлизащи в размер на 385.00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на Г.Н. и направените в хода на настоящото
производство разноски за заплатена държана такса от 25.00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Г.Т.Н., ЕГН **********,*** срещу „В.Е.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис 1.2, че ответното дружество дължи
на Г.Т.Н., сумите, както следва: 250.00 евро (двеста и петдесет евро), представляваща обезщетение за отменен
полет – полет W2 2522, излитащ по разписание на 24.05.2019 г. в 07:50 часа от
летище Мюнхен, Германия и пристигащ по разписание на 24.05.2019 г. в 11:10 часа
на летище Варна, България, изпълняван от авиокомпания „В.Е.” ООД, на основание
чл. 7, т. 1, б. „а” от Регламент (ЕС) 261/2004 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.02.2020г.
до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена заповед № 1015/21.02.2020г. за изпълнение
на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.г.д. № 2364/2020г., по описа на ВРС, 26-ти състав, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „В.Е.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис 1.2, да заплати Г.Т.Н.,
ЕГН **********,***, сумата
от 385.00 лева (триста осемдесет и пет
лева), представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното
производство, както и сумата от 25.00
лева (двадесет и пет лева), представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: