Решение по дело №963/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 795
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20195510100963
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

           

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………..                                  17.12.2019 г.                             град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Казанлъшкият  районен съд                                                         II  граждански състав

На осемнадесети ноември                             година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М.М.

Прокурор: А.С.

като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 963 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 133, ал. 1 във връзка с чл.132 от семейния кодекс /СК/.

 

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника нямали сключен граждански брак, но имали родено едно дете М.С. И. с ЕГН **********,***. Сочи, че с ответника заживели на семейни начала от края на 2009 г. при нейните родители в с. К., Община К., Област Б. Ответникът от самото раждане на детето не се интересувал от него. Не работел никъде, не го интересувало има ли пари за памперси, за сухо мляко, за каквото и да било. Имало случай, при който я е удрял, за да вземе парите за сухото мляко на бебето, за да си купи цигари. Искал пари от нея, от родителите ѝ. Подозирала, че играе "комар". Стигнало се до там, че започнал да краде от вкъщи, от родителите ѝ, от нея. Крадял от съседите, което било много неудобно за всички. Поради това му поведение, родителите ѝ го изгонили от вкъщи.

Заявява, че около четири месеца след раждането на сина им, те се разделили. Тя не тръгнала с него, защото той не се интересувал от тях, не можела да разчита на него.

Не знае къде е отишъл и къде е живял, не знае къде живее и към настоящия момент. От общи познати знаела, че е лежал в затвора за кражби. Разбрала, че има множество присъди.

Ищцата сочи, че през м. юни 2014 г. дошла с детето да живее в гр. К. и започнала работа в "А." АД. На 16.06.2017 г. сключила граждански брак с Х.В.Е., с когото са семейство и към настоящия момент.

Твърди, че вече повече от 8 години ответникът нито е полагал грижи за детето, нито го е търсил, нито е плащал издръжки, напълно се е дезинтересирал от него. На практика от раждането му, до сега ответникът не е осъществил никакъв контакт с него. Той напълно е абдикирал от родителските си права. Синът им не го познава, а вече е ученик във втори клас.

Заявява, че не е търсила през всичките тези години издръжка от ответника, тъй като не знае къде е. Чувала, че е влизал няколко пъти в затвора. За сина им, като родител, до сега се е грижила само тя, а откакто живеела в гр. К. за отглеждането и възпитанието му ѝ помагал и съпругът ѝ Х.В.Е..

Сочи, че ответникът самоволно се е самоосвободил от функцията на родител, изцяло пренебрегвайки родителските си задължения. Налице е цялостно неизпълнение на родителските задължения, виновно бездействие, продължително, твърдо установено дезинтересиране от детето. Формалното притежаване на родителските права спрямо малолетното дете е неоправдано и нецелесъобразно с оглед неговите интереси.

Разпоредбата на чл. 125 от СК регламентира достатъчно ясно и изчерпателно задълженията на родителите, а именно: да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето си, за неговото образование, за неговите лични и имуществени интереси, да осъществяват постоянен надзор и контрол върху поведението му. Когато родителят без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка, законодателят е предвидил същият да може да бъде лишен от родителски права - чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК. В настоящият случай са налице достатъчно основания за лишаване на ответника от родителски права спрямо детето М.С. И..

На основание всичко изложено моли съда да постанови решение, с което да лиши бащата С.Ф.И. с ЕГН ********** от родителски права спрямо детето М.С. И., с ЕГН **********, с произтичащите от това законни последици. В  съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат М. С. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

 

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.Ф.И., чрез назначения му особен представител адвокат Н. Т., в който заявява, че счита предявения иск за допустим за разглеждане по същество от Районен съд - гр. К., предвид депозирането на исковата молба от и срещу правосубектни страни и при спазване изискванията за родова и местна подсъдност.

 

Заявява, че относно основателността на иска окончателно становище ще даде след събиране на всички доказателства по делото, с оглед на това, че е особен представител на ответника, няма връзка с него, поради което не може да изложи неговата позиция относно спора, а представените с исковата молба доказателства не са достатъчни, за да формира становището си.

Сочи, че от изложеното в исковата молба и представените доказателства към нея прави следните изводи: В случай, че в хода на производството се докаже, че действително за детето от раждането му до настоящия момент се е грижила единствено неговата майка/ищцата с помощта на своите близки, то основателно би било искането ѝ за предоставянето на родителските права относно детето М.С. И. на майката. Но счита, че лишаването на бащата/ответника от родителски права е крайна мярка. Нужно е да бъдат изследвани всички обстоятелства, които биха попречили на ответника да полага дължимите грижи към детето си. 

Сочи, че в Постановление № 4/1954 г. на ВС на РБ сред посочените примери за обективна временна невъзможност родителят да доставя издръжка е изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Фактът, че ответникът не е намерен, за да бъде призован в настоящото производство навежда на мисълта, че е възможно той да се намира в заведение за изтърпяване на присъда лишаване от свобода, което го поставя в обективна  невъзможност да  се  грижи  и  да  дава  издръжка  на  детето си.

Поради изложеното счита, че иска за предоставяне на родителските права на ищцата и определяне на режим на лични отношения и размер на издръжка би бил безспорно основателен.

 

Представителят на прокуратурата изразява становище молбата да бъде уважена, тъй като същата е изцяло в интерес на детето.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните намира за установена  следната фактическа и правна обстановка:

 

Видно от представеното  удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № г., издадено от Община Б. детето М.С. И., ЕГН ********** е с родители: майка – Н.Й. Р. и баща – С.Ф.И..

        

От представената по делото справка за съдимост на С.Ф.И., се установява, че последния е осъждан многократно, като към момента лицето не пребивава в затворите на страната и в арестите на територията на ОСИН – С.

 

              Видно от представеното удостоверение за доходи изх. № г. на „А.“ АД е, че майката реализира средно месечен брутен доход от 568,95 лв.

 

              Представено е и удостоверение за сключен граждански брак издадено, въз основа на акт за сключен граждански брак от 17.06.2017г., община К.. От същото се установява, че ищцата е сключила граждански брак на. с Х.В.Е..

 

Във връзка с изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.Х.Е. и И. Т.Т..

 

Свидетелката И. Т. твърди, че познава Н. и С. от 10-15 години. Сочи, че от 9 години двамата са разделени и нямат връзка с него. Н. и С. имат едно момченце, което живее с майка си, тук в К.. Знае, че бащата не е търсил детето. Виждала е С. само веднъж, преди 9-10 години. В момента детето живее с Н. и с мъжа ѝ Х.. Детето познава Х. като баща и е чувала да му вика „тате“. Преди Н. се е опитвала да се свърже със С., но без резултат. Доколкото знае от нея, той не е идвал тук.

 

Свидетелят Е. (свекър на ищцата) заявява, че познава Н. от 6 години. Не познава С., не го е виждал никога. Не е чувал С. да е търсил детето, да е пращал пари или да е давал издръжка. За детето се грижат майката и синът му Х.. Детето викало на сина му „тате“ , на него „дядо“, на съпругата му „бабо“. Детето възприемало като баща фактически сина му Х. и не е споделяло, че има друг баща. Твърди, че Н. е казвала, че след като е забременяла и родила М.  С. „се е изнесъл и край“. За детето се грижели „майката и сина ми“.

 

Показанията на разпитаният по делото свидетел В.Е. следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид родствената му връзка с ищцата по делото. След тази преценка съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетеля изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се помежду си и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал

 

От представения по делото социален доклад се установява, че от ранна детска възраст за детето М.С. И. грижи полага неговата майка Н.Е.. Същата  изпълнява родителските си ангажименти отговорно и осигурява на детето добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие. Въпреки, че биологичният баща е припознал детето, ответникът появявал безотговорно отношение към семейството. Не работел никъде, не се интересувал от нуждите на детето и домакинството. След раздялата на родителите повече от осем години бащата на М. не е полагал грижи за детето, не го  е търсил, не е осигурявал средства за нуждите му и напълно се е дезинтересирал от детето. М. не познава биологичния си баща и близките му по бащина линия, поради незаинтересованост от тяхна страна. М. е спокойно дете, има изградени умения за самостоятелно обслужване. Посочено е, че родителите на детето не общуват помежду си, като майката  е родителят който полага преки и непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането на малолетното дете. От месец юни 2014г. в грижите за детето участва и съпругът й Х.Е., който приема и отглежда детето като свое родно. В социалния доклад е посочено, че М. приема като роден баща съпругът на майка си – Х.Е. Жилището, в което живее М. заедно с майка си и съпругът й представлява апартамент като за детето има обособена стая, която е обзаведена според предпочитанията и нуждите му.

                             

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

 

              Разпоредбата на чл.125 от СК регламентира освен основното задължение на родителите да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето си, за неговото образование, за неговите лични и имуществени интереси, да осъществяват постоянен надзор и контрол върху поведението на детето.

            Съгласно чл. 132, ал.1, т.1 Семейния кодекс /СК/ родителят може да бъде лишен от родителски права в особено тежки случаи по чл. 132, ал.1, т.2 от  СК, а именно,  когато родителят без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. По делото безспорно се установи, че повече от осем години  ответникът като баща не е изпълнявал родителските си задължения по смисъла на чл.125 от СК към детето М.. Ответникът не е полагал преки и непосредствени грижи по възпитанието о отглеждането на детето, не го е търсел, не е осъществявал контакти с него, не е осигурявал средства за задоволяване на нуждите му и не се е интересувал от развитието му, в резултат на което детето не го припознава за свой родител, поради липса на изградена емоционална връзка баща – дете. По делото не се установиха обстоятелства бащата да е имал и да има основателна причина за доказаното поведение спрямо детето М.. Съдът счита, че е налице особено тежък случай на неизпълнение на родителските задължения от страна на ответника. Поведението му на родител е виновно и укоримо, защото се свежда до пълното пренебрегване на родителския дълг да се грижи и издържа М. повече от осем години. Като родител той произволно се е самоосвободил от родителските си задължения към детето поради което формалното притежание на родителските функции е неоправдано, безпредметно и нецелесъобразно с оглед интереса на малолетния М.. Налице са основанията на чл. 132, ал. 1 т. 2 от СК за лишаване на ответника от родителските права спрямо детето М.. Искът е основателен и следва да бъде уважен.

 

Разпоредбата на чл.133, ал. 2 от СК предвижда, че съдът е служебно задължен при заведено дело за лишаване на родител от права да изслуша този родител. В настоящия случай това задължение не е изпълнено поради невъзможност на съда да намери ответника на постоянния и настоящ му адрес, както и на адрес по месторабота, за да бъде изслушан.

 

              Съгласно разпоредбата на чл.134 от СК при лишаване от родителски права съдът определя: издръжка на детето, ако не е присъдена и мерки относно личните отношения между родителя и детето.

            Не е спорно, че емоционалната връзка между бащата и детето е разрушена. За създаване на емоционална връзка между бащата и детето, съдът определя режим на лични контакти, които ответникът да има право да осъществява с детето М., а именно: всяка първа събота от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч. по местоживеенето на детето.

 

Лишаването от родителски права не означава освобождаване на родителите от задължението им да дават издръжка на ненавършилите пълнолетие деца - арг. чл. 151, ал. 3 от СК. Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им /арг. чл. 143, ал. 2 от СК/, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от работната заплата за страната, без да е определен максимален размер /арг. 142, ал. 2 от СК/. Предвид характера на задължението, предвидената с чл. 142, ал. 2 от СК минимална по размер издръжка се присъжда в случаите, когато задълженият родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без доходи.  Към датата на подаване на исковата молба М. е на 8 години и понастоящем е ученик в *** клас на К.. По делото няма доказателства за доходите и имущественото състояние на бащата за 2018 г., поради което за негов доход следва да се приеме минималната работна за страната е 560 лева, определена с ПМС на МС №320/20.12.2018г. От необходимите средства за издръжката като се вземе предвид възрастта и нуждите на детето, доходите на родителите и нормата на чл.142, ал. 2 от СК съдът намира, че ответникът следва да заплати на детето М. съгласно исковата претенция издръжка за в размер на 140 лева, считано от 26.03.2019 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Издръжката да се заплаща ежемесечно до 30-то число на месеца, за който се дължи, като при забавено плащане се дължи законна лихва - арг. чл.146, ал.1 от СК.

 

 На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 730 лева, от които: 30 лева държавна такса, 300 лева възнаграждение за особен представител и 400 лева възнаграждение за един адвокат.

 

Следва на основание чл.  чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета  на съдебната власт по сметка на Районен съд - К. върху присъдения размер на издръжката в размер общо на 201.60  лева.

 

Воден от горните  мотиви, съдът 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ЛИШАВА от родителски права С.Ф.И., с ЕГН **********,*** по отношение на детето М.С. И.,  ЕГН **********.

            

ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения между бащата С.Ф.И., с ЕГН ********** и детето  М.С. И.,  ЕГН **********  както следва: всяка първа събота от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч., по местоживеенето на детето град К.,

 

ОСЪЖДА С.Ф.И., с ЕГН **********,*** да заплаща на малолетното си дете М.С. И.,  ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Н.Й.Е., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 140 /сто и четиридесет лева/, считано  датата на подаване на исковата молба в съда – 26.03.2019 г. платима до 30-то число на текущия месец, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.  

 

 

ОСЪЖДА С.Ф.И., с ЕГН **********,*** да заплати на Н.Й.Е., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 730,00 лева, представляваща, направени по делото разноски.

 

СЪЖДА С.Ф.И., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 201,60 лева  представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката.

 

Заверен препис от настоящото решение след влизането му в сила, на основание чл.136 от СК да се изпрати  на общината по постоянния адрес на родителя за вписване на лишаването от родителски права в актовете за гражданско състояние, Община К.  и  Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба пред Окръжен съд – С.

 

 

 

 

 

           Районен съдия :