№ 802
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора Р. Д. Н.
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно
наказателно дело № 20251100606263 по описа за 2025 година
намира следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С определение от 20.06.2025 г. по НЧД №2035/25 г., СРС, НО, 9-и състав
и по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК вр. чл.343б, ал.5 от НК е осъдил В. Б. Х.
да заплати на основание чл.343б, ал.5 от НК в полза на държавата чрез
приходната й администрация сумата от 5500 лв., представляваща паричната
равностойност на МПС- СИО, а именно л.а.Нисан, модел Терано с рег.
№******** (придобит по време на брачното правоотношение), при
управлението на което на 31.01.2024 г. е било реализирано престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, ведно със сумата от 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на СРС. Със същото определение съдът е
постановил връщане на същото МПС на собствениците му- В. Б. Х. и П.И.Г.,
ведно с прилежащия ключ към него, иззети с протокол за оглед от 31.01.2024 г.
от полицейски служител на 03 РУ- СДВР. С определението Х. е осъден на
основание чл.189, ал.3 от НПК да плати в полза на СРС и по сметка на ВСС
сумата от 400 лв., представляваща сторени по делото разноски ведно със
сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Съдът е
постановил, че определението може да се обжалва в 7 дневен срок пред СГС
по реда на гл.22 от НПК.
Срещу определението в срока за обжалване, посочен от съда е постъпила
1
жалба от осъдения В. Х., чрез защитника му адвокат Н. Ч., според която
определението е неправилно и незаконосъобразно.
В закрито заседание въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на
въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание, защитата в лицето на адвокат Н. Ч. заявява, че
поддържа депозираната жалба и всичко, което е изложено в нейните мотиви.
Счита, че са били допуснати нарушения.
Прокурорът при СГП от своя страна намира определението на СРС за
правилно и законосъобразно и моли съда да остави въззивната жалба без
уважение.
Осъденият Х., поддържа казаното от своя защитник, а в правото си на
последна дума заявява, че желае автомобилът да бъде отнет, а не да бъде
присъдена равностойността му.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на определението,
предмет на проверка в настоящето въззивно производство, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 20.03.202025 г., СРС, НО, 9 състав
постановено по НОХД №2035/2025 г. по описа на СРС е одобрил постигнатото
между прокурор при СРП и защитника на подсъдимия В. Б. Х. споразумение
за решаване на делото във връзка с повдигнато на Х. обвинение за извършено
от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, изразяващо се в управление на
МПС- л.а.Нисан, модел Терано с рег.№******** на 31.01.2024 г. с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно- 2,95 на хиляда.
На фазата на ДП с протокол за оглед на местопроизшествие от 31.01.2024 г. ,
процесният лек автомобил Нисан, модел Терано с рег.№********, предмет на
престъплението, за което е бил осъден Х. по силата на одобреното
споразумение, е бил иззет като ВД по делото.
След одобрение на споразумението, съдът служебно и по своя
инициатива е решил, че следва да се произнесе във връзка с иззетия на ДП лек
автомобил, предмет на престъплението, за което подс.Х. е бил осъден по
силата на влязлото в сила споразумение. С оглед на това и с определение,
постановено в закрито съдебно заседание на 06.04.2025 г. съдът е назначил
СОцЕ на процесния автомобил, като е изискал и съответните справки досежно
собствеността на същия и семейното положение на осъденото лице.
Въз основа на изготвената СОцЕ и събраните по делото писмени
доказателства, съдът е постановил и атакуваното определение от 20.06.2025 г.,
като се е произнесъл в закрито съдебно заседание, без призоваване на
страните и по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК вр. чл.343б, ал.5 от НК- т.е.
произнесъл се е по реда за произнасяне на съда по въпросите за събраните по
делото веществени доказателства. Като е сторил това, първостепенният съд
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
2
чл.348 ал.3 т.1 от НПК, тъй като е ограничено правото на защита на осъденото
лице. Така атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като е било
постановено при нарушение на процесуалните правила – разпоредбата на
чл.306, ал.1 т.1 във вр. с ал.2 НПК. Първоинстанционният съд се е произнесъл
по реда на чл.306, ал.1 т.4 НПК – по реда, касаещ веществените доказателства
и разноските. В конкретния случай обаче съдът е постановил отнемане в полза
на държавата на имущество/равностойност, т.е приложил е чл.53, ал.1, б.“Б”
НК вр. чл.343б, ал.5 от НК.
Произнасянето по приложението на чл.53 НК е изрично посочено в
разпоредбата на чл.306, ал.1, т.1 НПК. Следователно правната норма, по
силата, на която съдът е следвало да разгледа въпроса за иззетия на ДП лек
автомобил, предмет на престъплението и по силата, на който е следвало да
постанови своя съдебен акт е този, визиран в разпоредбата на чл.306, ал.1, т.1
НПК, а не по реда на чл.306, ал.1 т.4 НПК.
Районният съд е бил длъжен да разгледа въпроса за предмета на
престъплението- процесния лек автомобил, иззет като ВД на ДП в открито
съдебно заседание, с призоваване на страните- прокурор при СРП и осъденото
лице, респ. неговия защитник, ако има такъв, като даде възможност на
страните да вземат становище по този въпрос, да ангажират доказателства, ако
желаят това, да направят искания, ако имат такива и едва след като изслуша и
становищата им по същество, да се произнесе с определение по реда на
чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.53, ал.1, б.Б вр. чл.343б, ал.5 от НК. За това, че
именно това е реда за произнасяне от страна на първостепенния съд, а не по
реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК сочи и факта, че законодателят изрично е
изключил от обхвата на споразумението произнасянето по въпросите, касаещи
приложението на чл.53 от НК, докато по въпроса за иззетите по делото ВД,
законодателят също така изрично е посочил, че те следва да бъдат предмет на
самото споразумение – аргумент от разпоредбата на чл.381, ал.5, т.6 от НПК и
чл.383, ал.2 от НПК. Последната разпоредба изрично посочва, че по въпросите
за приложението на чл.53 от НК, съдът се произнася с отделно определение по
реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, докато и съгласно цитираната разпоредба на
чл.381, ал.5, т.6 от НПК по въпроса за ВД, следва да е налице съгласие между
страните и споразумението, следва изрично да съдържа произнасяне и по този
въпрос.
А няма никакъв спор, че отнемането на автомобила, предмет на
престъплението по чл.343б от НК или присъждането на неговата
равностойност е въпрос, свързан с приложението на чл.53 от НК, а не въпрос
касаещ ВД, иззети по делото. Аргумент в тази насока е и това, че по реда на
чл.306, ал.1, т.4 от НПК съдът може единствено да върне или да не върне
определени вещи на определени лица, съответно да постанови те да останат
по делото или да бъдат унищожени, но няма опцията да осъди когото и да е
било да плати равностойността на съответната вещ в полза на държавата.
Различни са също така редът и срокът за обжалване на определенията,
постановени по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК и по чл.306, ал.1, т.4 от НПК.
3
В заключение въззвиният съд счита, че при постановяване на
атакуваното определение, първостепенният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение като се е произнесъл не по процесуалния ред, по
който е следвало да стори това- този по чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.53 вр.
чл.343б, ал.5 от НК, като по този начин е ограничил правата на страните в
процеса. Ако беше се произнесъл по реда, по който е следвало да стори това и
ако беше събрал всички относими доказателства по делото, съответно и ако
беше изслушал и становището на страните по този въпрос, първостепенният
съд можеше и да стигне до други правни изводи във връзка с процесния лек
автомобил. Дали обаче това е така, е въпрос, който ще следва да реши
следващия състав на СРС, който ще следва да разгледа делото по реда на
чл.306, ал.1, т.1 от НПК с призоваване на страните в открито съдебно
заседание, доколкото и атакуваното определение, като постановено в
нарушение на процесуалните правила, следва да бъде отменено само на това
основание и върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав по
същество.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила, довело и до
нарушаване правата на страните в процеса не може да бъде отстранено от
въззивния съд, тъй като лишава същите от една инстанция по същество, и е от
категорията на абсолютните такива, поради което и делото няма как да бъде
разгледано от въззивния съд по същество.
По изложените съображения изобщо не следва да бъде обсъждан спора
по делото, а именно- дали процесният автомобил следва да бъде отнет в полза
на държавата или следва да бъде присъдена неговата, равностойност,
съответно дали е лична собственост на дееца или е СИО, както и към кой
момент следва да се преценяват тези обстоятелства и на база на какви
доказателства. По всички тези въпроси, следва да се произнесе
първостепенния съд при новото разглеждане на делото от друг съдебен състав
на СРС.
Така мотивиран и на основание чл.335р ал.2 вр. чл.348р ал.3р т.1 вр.
чл.334р т.1 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 20.06.2025 г. по НОХД № 2035/2025 г., на
СРС, НО, 9-и състав, постановено по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, съобразно с
мотивната част на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5