Р Е Ш Е Н И Е
№
1385/ 03.09.2015 год., гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVII – ми граждански състав, в закрито заседание на трети
септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Асен Радев
при
секретаря..................................., като разгледа докладваното от
съдията Радев гражданско дело № 7257 по описа на съда за 2014 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.247 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба, депозирана от
процесуалния представител на „Си инвест” ЕООД, за поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 978 / 09.06.2015 год., постановено по настоящото
дело.
В молбата се изтъква, че е налице разминаване
между формираната с мотивите воля на съда и отразяването й в диспозитива на
съдебното решение, тъй като е прието, че възражението на молителя за изтекла
погасителна давност по отношение на претенциите за договорни лихви е резонно за
конкретен период, но това не е вписано изрично в наличния диспозитив.
Евентуално се моли, ако не е налице фактическа
грешка, съдебният акт да бъде допълнен, посредством отхвърляне на претенциите
на ищеца в съответните им части, за които се твърди да няма произнасяне.
Молбата е допустима, тъй като изхожда от
легитимирана страна в процеса и е подадена в срок, но разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Непостановяването на отхвърлителен диспозитив
по отношение на претенциите за договорни лихви, за периодите от началните дати
за дължимост на тези лихви, до 11.09.2011 год., за които е прието, че са покрити
от погасителната давност, се дължи на обстоятелството, че тези претенции са предявени
като частични. Т.е. макар възражението за изтекла погасителна давност да е
резонно, то касае част от вземанията за договорни лихви, което обаче не се
отразява на размера на претенциите, които се явяват основателни за предявените
си части.
Ето защо, не поради грешка или опущение, съдът
не е постановил отхвърлителен диспозитив, а предвид основателността на
претенците за предявените частични размери. Или няма как да бъде постановен
отхвърлителен диспозитив, щом претенциите се уважават за размерите, до които са
предявени. Нещо повече – исковете за натрупани лихви се индивидуализират с
главница, върху която са начислени, период, за който са начислени и размер. Следователно,
отхвърляйки дадена претенция изцяло или частично при възражение за давност,
съдът следва да се произнесе за каква част отхвърля иска, какъв период касае
отхвърлената част и пр., което отново идва да покаже, че с оглед частичното
предявяване на исковете в настоящото производство и основателността на тази
част, не се дължи отхвърлителен диспозитив.
Такъв би следвало да постанови съдът, разглеждащ
в евентуално бъдещо производство претенциите за частите до пълния им размер.
Тогава, съобразявайки едновременно и уважените с настоящото решение части, този
съд би имал възможността да прецизира юридически каква част от вземанията за
лихви е неоснователна, поради изтекла погасителна давност и какъв период касае,
като постанови отхвърлителен диспозитив в съответната част, индивидуализирайки
я по посочения по – горе начин.
Горното налага извода, че не е налице фактическа грешка
или непълнота на решението, налагаща поправянето или допълването му по
предвидения в чл.247 от ГПК, респ. чл.248 от ГПК ред, поради което Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Си Инвест” ЕООД, за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
978 / 09.06.2015 год., постановено по гр.д. № 7257 / 2014 год. на БРС,
евентуално за допълване на същото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:
/п/
Вярно
с оригинала: ГТ