Решение по дело №2544/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ІV-288                      Година 2020, 21 декември                     гр.Бургас

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд,                                четвърти въззивен граждански състав

на тридесети ноември                                                 година две хиляди и двадесета,

в откритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

секретар Ваня Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

въззивно гражданско дело № 2544 описа за 2020 година

 

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на П.К.П. ***, против решение № 260151 от 31.08.2020 г. по гр.д.3655/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, в частта му, с която е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите Н.К.К., Т.Р.К. и П.К.П., на съсобствения им недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се ***, който се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с брой нива на обекта 1, с площ от 79.94 кв.м., с прилежащи части – избено помещение №3, с площ 2 кв.м. и 0.97% ид.ч. от общите части на сградата, при квоти, както следва: за въззивника - 1/6 ид.ч., за Н.К. - 1/6 ид.ч. и за Н.К.  и Т.К. - общо, в режим на СИО - 4/6 ид.ч. Твърди се, че решението на БРС е неправилно. На първо място се сочи, че съдът е допуснал делбата без да изпълни изискването на чл.201 ЗУТ и да получи становище от общинската администрация относно поделяемостта на имота, както и да извърши преценка дали от съсобствения апартамент могат да се обособят самостоятелни обекти без значителни преустройства и неудобства. На второ място се твърди, че на страните не е била дадена възможност за постигане на спогодба съобразно заявеното от въззивника предложение. В заключение се твърди, че съдебната делба на съсобствения имот не е в интерес на нито един от съделителите, тъй като по този начин имотът най-вероятно ще бъде изнесен на публична продан и продаден на ниска цена. Претендира се съдът да отмени обжалваното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Не се сочат нови доказателства.

Въззиваемите Н.К.К., Т.Р.К. оспорват въззивната жалба като неоснователна и недоказана с писмен отговор в законовия срок. Твърди се, че решението е правилно и обосновано. По отношение на твърдението за неспазване на изискването на чл.201 ЗУТ се сочи, че то е неосноватено, тъй като поделяемостта на имота следва да бъде установено във втората фаза на делбата. Оспорва се и твърдението за нарушаване на процесуалните правила чрез непредоставяне на възможност за постигане на спогодба като се сочи, че делото е било отлагано два пъти и е имало възможност, при наличието на желание, страните да се споразумеят. Претендира се решението да бъде потвърдено. Също не се сочат нови доказателства.

 

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което въззивната жалба е допустима.

 

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

 

Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на въззиваемите Н.К.К., Т.Р.К. против въззивника П.П. за допускане и извършване на съдебна делба на съсобствен на страните недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се *** с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с брой нива на обекта 1, с площ от 79.94 кв.м., с прилежащи части – избено помещение №3, с площ 2 кв.м. и 0.97% ид.ч. Ищците твърдят, че с ответника са съсобственици на описания недвижим имот, , като съсобствеността произтича от наследяването от съделителите Н.К. и П.П. – брат и сестра, на общия им наследодател и баща К.П.К., починал на *** г., и от придобиването от двамата ищците Н.К. и Т.К. на 4/6 ид.части от имота при условията на СИО, по силата на нотариален акт за покупко – продажба от 17.06.2013 г., с който Р.П.К., майка на ищцата Н.К. и на ответника П.П., е продала 4/6 ид. ч. от имота на ищците, като запазила пожизнено право на ползване на имота. Ищците твърдят, че ответникът препятства достъпа им до имота, заплашва ги, трупа задължения към „ВиК“ и „Топлофикация“. Сочат, че са направили опит за доброволно уреждане на отношенията, но ответникът отказал. Претендира се извършване на делба на имота при квоти – 3/6 ид.ч. за Н.К., 2/6 ид. ч. за Т.К. и 1/6 ид.ч. за ответника П.П.. Изрично е поискано да се определи ползването на имота до окончателната делба или определяне на обезщетение от ползващия го съсобственик на останалите съсобственици за това, че са лишени от възможността да ползват имота.

Предявеният иск е с правно основание чл.34 ЗС, вр.чл.69 ЗН.

Въззивникът-ответник П.П. не е представил писмен отговор на исковата молба и не е заявил искания по доказателствата. В съдебно заседание процесуалният му представител е поискал отлагане на делото за постигане на спогодба между страните, при която ответникът, след като изтегли банков кредит, да изкупи дела на ищците от имота.

 

С обжалваното решение съдът е допуснал извършването на съдебна делба между страните на процесния имот, при квоти: за ответника П.П.  - 1/6 ид.ч., за ищцата Н.К. - 1/6 ид.ч. и за ищците Н.К. и Т.К. - общо, в режим на СИО, 4/6 ид.части. Със същото решение ответникът е осъден да заплаща на ищците сумата от 283 лв. месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот, съответно на притежаваните от ищците идеални части от имота, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата, на основание чл.344, ал.2 от ГПК.

В решението изрично е посочено, че в частта за произнасянето по чл.344, ал.2 от ГПК то има характер на определение и подлежи на обжалване, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в останалата част, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаски окръжен съд.

 

Настоящата въззивна жалба, съдържаща обжалване както на решението в частта му за допускане на делба на имота, така и в частта му, с  която на основание чл.344, ал.2 от ГПК ответникът е осъден да заплаща на Н.К.К. и Т.Р.К., сумата от 283 лв. месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот, съответно на притежаваните от ищците идеални части от имота, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата, е подадена в законовия срок за подаване на въззивна жалба, но след изтичане на законовия (и в изрично указания от съда) срок за подаване на частна жалба против произнасянето по чл.344, ал.2 от ГПК.

Ето защо, пред настоящата инстанция висящ е спорът само относно законосъобразността на решението в частта му, с която е допусната делба при посочените квоти. В останалата част – на произнасянето по чл.344, ал.2 от ГПК, поради подаването на жалбата след изтичане на предоставения срок, производството по нея е прекратено с протоколно определение от 30.11.2010 г.

 

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че решението на БРС в обжалваната с въззивна жалба част, е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

На първо място съдът приема, че първоинстанционният съд е установил правилно и в пълнота фактическата обстановка по делото.

Не е спорно, а се установява от представеното удостоверение за наследници изх.№ 94-01-13628/20.04.2016 г., че К.П.К., починал на *** г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си Р.П.К. (поч.на *** г.), ищцата Н.К.К. – негова дъщеря, и ответника П.К.П. – негов син.

Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото доказано от представения нот.акт за собственост на апартамент по чл.134 от ЗТСУ, №*** г., че бащата и наследодател на ищцата Н.К. и на ответника П. – К.К., е признат за собственик на процесния недвижим имот. Установява се от представения е нот.акт № *** г., по описа на нотариус Т.Петрова, рег.№ 417 при НК, че майката на ищцата Н.К. и на ответника П. (съпруга на К.К.) е продала на ищцата Н.К. (по време на брака й с ищеца Т.К.), собствените си 4/6 ид.части от процесния недвижим имот, като е запазила безвъзмездно право на ползване върху имота, докато е жива.

При така установената фактическа обстановка, съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че след смъртта на К.К., съпругата му Р.К. е наследила 4/6 ид.части от имота (по делото не е спорно, че той е бил придобит по време на брака на К.К. и Р.К.); а децата му Н.К. и П.П. са наследили всеки  по 1/3 ид. част от имота. Съдът споделя изводите на БРС, че след продажбата, извършена с нот.акт № *** г., ищците Н.К. и Т.К. са придобили при условията на СИО собстевените на Р. К. 4/6 ид.части.

Ето защо съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че квотите на страните в съсобствеността на процесния имотса: 1/6 ид.част за ответника П.П., 1/6 ид.част за ищцата Н.К. и общо 4/6 ид.части за ищците Н.К. и Т.К. в режим на СИО.

Следва да се отбележи, че оплаквания по повод размера на квотите във въззивната жалба не се съдържат.

 

Единствените оплаквания във въззивната жалба са, че съдът е допуснал делбата на имота без да изследва неговата поделяемост и без да изпълни изискването на чл.201 ЗУТ и да получи становище от общинската администрация относно поделяемостта на имота, както и да извърши преценка дали от съсобствения апартамент могат да се обособят самостоятелни обекти без значителни преустройства и неудобства; и - че на страните не е била дадена възможност за постигане на спогодба съобразно заявеното от въззивника предложение.

Съдът намира за неоснователно първото оплакване във въззивната жалба – че първоинстанционният съд не е изследвал поделяемостта на процесния имот.

Съгласно чл.344, ал.1 от ГПК, в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.

Въпросът за поделяемостта на имота, съотв.процедурата по чл.201 и чл.203 от ЗУТ, се изследва във втората фаза на делбата – по извършването й, когато съдът, според това дали имотът е поделяем или не (установено и по реда на чл.201 ЗУТ или чл.203 ЗУТ според вида на имота), постановява делбата да се извърши по някой от способите по чл.347 и сл. ГПК и чл.353 ГПК, или (в случай, че имотът е неподеляем) – по чл.348 и чл.349 ГПК.

Така, както е заявено във въззивната жалба, оплакването, че съдът не е изследвал поделяемостта на имота, не може да се тълкува като оплакване, че съдът е допуснал до делба неподлежащо на делба имущество, поради което съдът няма да излага съображения в тази насока, още повече, че в случая става въпрос за делба на апартамент, който във всички случаи подлежи на делба.

Съдът намира за неоснователно и второто оплакване на въззивника, а именно - че на страните не е била дадена възможност за постигане на спогодба съобразно заявеното от въззивника предложение.

В производството пред първата инстанция, делото е отлагано три пъти – в съдебното заседание на 16.01.2020 г. – поради служебна ангажираност на процесуалния представител на ответника, въпреки, че самият ответник се е явил лично; в съдебното заседание на 20.02.2020 г. – за даване на възможност на страните евентуално да постигнат спогодба; и в съдебното заседание на 16.06.2020 г., когато ищците са заявили, че не са постигнали спогодба, но за приемане на заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза.  

С оглед изложеното, съдът намира, че първоинстанционният съд е дал на страните достатъчно възможности да постигнат спогодба, и делото не е следвало да се отлага за други заседания, още повече – при изявлението на ищците, че не са постигнали спогодба и при изразеното от процесуалните представители на двете страни становище за приключване събирането на доказателства.

 

По така изложените съображения, съдът намира, че процесният имот следва да бъде допуснат до делба – при определените от първоинстанционния съд квоти на страните.

Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

С оглед постановения резултат, въззивникът следва да заплати на въззиваемите съдебните разноски за въззивното производство в размер на 300 лв за заплатено от тях адвокатско възнаграждение, съобразно представените Договор за правна защита и помощ и Списък на разноските по чл.80 ГПК.

 

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260151 от 31.08.2020 г. по гр.д.3655/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите Н.К.К., Т.Р.К. и П.К.П., на съсобствения им недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се ***, който се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с брой нива на обекта 1, с площ от 79.94 кв.м., с прилежащи части – избено помещение №3, с площ 2 кв.м. и 0.97% ид.ч. от общите части на сградата, при квоти, както следва: за въззивника - 1/6 ид.ч., за Н.К. - 1/6 ид.ч. и за Н.К.  и Т.К. - общо, в режим на СИО - 4/6 ид.ч.

ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН **********, да заплати на Н.К.К. с ЕГН ********** и Т.Р.К. с ЕГН **********, сумата от 300 лв (триста лева), представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                    2.