Р Е Ш Е Н И Е

                   гр. София, 22.10.2019 г.

 

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,

в закрито заседание на  двадесет и втори октомври

две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

като изслуша докладваното от съдия Комитова т.д. № 2052 по описа за 2019 г.,

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

            Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

            Образувано е по жалба на  „Е.С.–Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от Х.Т.Т.и Б.Ц.М., чрез адв. М.Б., съд.адрес: ***, СРЕЩУ  ОТКАЗ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № 20190604105528-2/27.09.2019 г., по  Заявление с вх. № 20190604105528/04.06.2019 г., с който е отказано вписване на заявление Б7 за обявяване на информация по чл. 63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП по партида на търговеца. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на отказа, с искане за неговата отмяна и даване задължителни указания на длъжностното лице по регистрацията за вписване на заявените обстоятелства. Твърди се, че изпълнението на законовите задължения относно попълване на декларация по чл. 63, ал.4 ЗМИП в съответствие със закона и според указанията, посочени в същата следва да отчита дефиницията на § 2 от ДР на ЗМИП. „Е.С.–Б.“ ЕАД е българско юридическо лице, което е 100% собственост на публичното дружество „Х.“ АД, което обстоятелство е вписано по партидата на дружеството и е видно от общия му статус.  Отказът на длъжностното лице в регистърното производство, жалбоподателят намира за неообоснован, защото не съдържа подробни мотиви. Твърди се още, че същият е постановен при неправилно тълкуване и прилагане на чл. 63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗМИП във вр. с по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Излага подробни аргументи относно липсата на невъзможност за установяване действителния собственик, сочи, че такъв е посочен съгласно изключението, предвидено в ал.1, т.1 от цитираната разпоредба. Представя съдебна практика за заявени и вписани обстоятелства в аналогични хипотези по партиди на други дружества.

 

            Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

 

            Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление - Образец Б7, с вх. № 20190604105528/04.06.2019 г. от „Е.С.–Б.“ ЕАД чрез пълномощника адв. М.Б..  Към заявлението са приложени: нотариално заверена Декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП; Декларации по чл.13 ал.4 и ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, Документ за внесена държавна такса; Адвокатско пълномощно; Указания за отстраняване на нередовности; Документ в изпълнение на указанията; изрично писмено пълномощно; Приложения.  Направеното искане е за първоначално вписване на обстоятелствата по чл. 63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП.

            С Указания per. № 20190604105528/24.09.2019 г., на основание чл.22, ал.5 вр. с чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията е изискало от заявителя да отстрани констатирани пропуски, чрез съобразяване  разпоредбата на параграф 2, ал.5 от ДР на ЗМИП за установяване на  действителен собственик – физическо лице. Предоставеният срок за изпълнение на горепосочените указания е до изтичане на срока по чл. 19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Заявителят е депозирал Заявление по образец, съгласно приложение Ж1 вх.№ 20190927124227/27.09.2019 г., същото съдържащо Обяснителна записка, относно дадените Указания per. № 20190604105528/24.09.2019 г.

Длъжностното лице по регистрация е постановил обжалвания отказ № 20190604105528-2/27.09.2019 г, мотивиран с това, че не са изпълнени законовите основания по смисъла на чл. 61 вр. чл. 63, ал.4 ЗМИП вр. параграф 2, ал.5 от ДР ЗМИП.

 

Срещу  отказа на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № 20190604105528-2/27.09.2019 г., е подадена процесната жалба, като същата е с вх.№ на АВ 20190604105528/03.10.2019г.

 

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса;

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТР);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТР.

 

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР , дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса.

Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.

За производството няма спор, че задължението за вписване на действителните собственици по партидата на „„Е.С.–Б.“ ЕАД, ЕИК ********, е възникнало в хипотезата на чл. 63 ал. 5 ЗМИП.

В настоящия случай отказът не е основан на липса на изискуеми документи, а се твърди липса на подлежащо на вписване обстоятелство, доколкото посочването на юридическото лице – едноличен собственик на капитала не е изпълнение на задължението за деклариране на действителните собственици. Съгласно чл. 63 ал. 5 ЗМИП учредените на територията на РепубликаБ. юридически лица са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 в Търговския регистър действителните си собственици съобразно дефиницията по § 2 от ДР на ЗМИП, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. В § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП е дадена легална дефиниция на понятието  "Действителен собственик". Това е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия: 1. По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание. Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.

Предвид изложеното съдът намира, че както от легалната дефиниция на §2, така и от мотивите за приемането на законопроекта, следва да се приеме, че законодателят изисква да бъде посочен действителният собственик - физическо лице, което в крайна сметка (по веригата за собственост, която много често е усложнена и дълга), притежава или контролира юридическо лице или друго правно образувание или от чието име или за чиято сметка се извършва  определена стопанска операция, дейност или сделка. Посочването на собствеността на определени юридически лица следва винаги да води до посочване на точно определено физическо лице или лица, което/които пряко или косвено (чрез друго юридическо лице), чрез притежаване на акции и дялове, упражнява/упражняват  контрол и се явява/явяват действителен собственик. Посочването на юридическо лице като  краен собственик, какъвто е настоящият случай, представлява опит за заобикаляне императивната норма на закона, което е недопустимо.

Съдът приема също така, че е неоснователно позоваването на изключението по § 2, ал. 1, т. 1 от ЗМИП.  Действително, от справката в Търговския регистър по партидата на „Х.“ АД, както и в регистъра за публични дружества, достъпен на електронния сайт на Комисията за финансов надзор, се установява, че „Х.“ АД е публично дружество, по смисъла на чл. 110, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), емитент на акции, допуснати до търговия на регулиран пазар, като същото е вписано във водения от КФН регистър по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор с Решение 1000 - ПД от 11.10. 2006 г. Нормата на §2 обаче изисква освен това да е установено, че дружеството се  подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, за което също липсват данни и надлежни доказателства. В този смисъл е и Решение  № 2331/11.10.2019 г. на САС, ТО, 11 с-в по т.д. № 4597/2019 г.

 

Предвид изложеното, съдът намира, че подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, съответно  постановеният отказ следва да бъде потвърден.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

                                            Р Е Ш И:

 

 

   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх. № 2019**********/03.10.2019 г. подадена от „Е.С.–Б.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу СРЕЩУ  ОТКАЗ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № 20190604105528-2/27.09.2019 г., по  Заявление с вх. № 20190604105528/ 04.06.2019 г. за вписване на действителен собственик.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: