№. 3 / 6.1.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
06.01.2020 година
г. Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна Иванова и в присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№. 1740 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „П. К. Б. Е., ЕИК:1., седалище: г. С. б. №. 4. б. в. твърди, че на 15.03.2016г. е сключен Договор за потребителски К. №. 3. между „П. К. Б. Е. като кредитор и К.А.К., като длъжник. Поддържа, че договорът е сключен при следните параметри:
- Сума на кредита: 3000 лв.:
- Срок на кредита: 36 месеца;
- Размер на вноската: 146.39 лв.:
- Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %:
- Годишен лихвен процент: 41.17 %;
- Лихвен процент на ден: 0.11 %;
- Общо задължение по кредита: 5270.04 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2977.20 лв.;
- Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 82.70 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 8 247. 24 лв.;
- Общ размер на вноска: 229.09 лв.;
- Дата на погасяване: 7 ден от месеца.
Твърди, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски К. (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Поддържа и това, че съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Твърди, че се правят разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Поддържа, че ответникът К.А.К. е пожелал с част от отпуснатия К. да бъдат рефинансирани други негови задължения.
Ищецът твърди, че изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като на 16.03.2016г. превел парична сума в размер на 750.86 лв. по посочена от длъжника К.А.К. банкова сметка. xxxита е 3000 лв. Твърди, че от своя страна длъжникът поема задължение по Договор за потребителски К., като го сключва за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 229.09 лв. и падежна дата всяко 7-мо число на месеца. Твърди, че на 31.10.2016г. К.А.К. е подал Заявление за промяна на погасителен план към договора, като е пожелал да бъде отложена 1 погасителна вноска. На 08.11.2016г. между „П. К. Б. Е. и К.А.К. е сключен Анекс №. 1 към договора, с който страните се договорили да бъде отложена погасителна вноска №. 6, като те трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 36 на 37 броя. Твърди, че на 06.06.2017г. К.А.К. е подал Заявление за промяна на погасителен план към договора, като е пожелал намаляване размера на дължими вноски, като новият размер на месечната вноска да е 58.09 лв. На 16.06.2017г. между „П. К. Б. Е. и К.А.К. е сключен Анекс №. 2 към договора, с който страните се договорили размерът на вноски №. 14, 15, 16, 17 да се намали на 58.09 лв. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план.
Ищецът твърди също, че на 18.10.2017г. К.А.К. е подал Заявление за промяна на погасителен план към договора, като е пожелал да бъдат отложени 3 погасителни вноски. На 19.10.2017г. между ,.П. К. Б. Е. и К.А.К. е сключен Анекс №. 3 към договора, с който страните се договорили да бъдат отложени погасителни вноски №. 18, 19, 20 като те трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 36 на 43 броя. Ищецът твърди, че предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само 20 погасителни вноски, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски К., договорът е прекратен едностранно, а задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо.
Ищецът твърди, че към настоящия момент размерът на погасеното от К.А.К. задължение по договора е в общ размер на 3209.00 лв. и продължава да дължи на „П. К. България“ Е. сума в размер на 5 198.10 лв. - представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски К. №. 3..
Поради неизпълнението на договорното задължение, „П. К. Б. Е. е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр. Монтана. По заявлението е образувано ч.гр.дело №. 530/2019г., като на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 30.05.2019г. С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „П. К. Б. Е. срещу длъжника К.А.К. в размер 5 198.10 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски К. №. 3., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Моли съда да му присъди и сторените разноски. Заедно с исковата молба са представени и писмени доказателства. Направено е и искане за изискване на ч.гр.д.№.530/2019 година по описа на Районен съд – Монтана.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът К.А.К. xxx, чрез назначения му особен представител адвокат К.Ц. xxx е представил писмен отговор на исковата молба, в който твърди, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК е допустим, но неоснователен. Поддържа, че в исковата молба не е отразена съответна дата, от която да се счита, че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо. Уведомителното писмо е изведено с дата 05.04.2018 г. Твърди, че от представената по делото обратна разписка с №. ИД РЅ 1734 00К4ВА5 не се установява, че точно това уведомително писмо от 05.04.2018 г. е изпратено до К.К.. Освен това от пощенското клеймо се вижда, че е изпратено писмо на 05.02.2019 г. с отбелязване на 01.03.2019 г., че не е потърсено. Следователно на 05.04.2018 г. не е изпратено уведомителното писмо до длъжниците, както се твърди в исковата молба и съответно те не са „информирани“, че ДПК №. 3. е едностранно прекратен, а задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо. Счита за неоснователно ищецът да се позовава на чл.12.3 от Общите условия към договора за потребителски К., поради което и предсрочната изискуемост не е действително настъпила. Твърди също, че документите за отпускане на кредита, договор, анекси, погасителни планове и др. са подписани от различни лица, за които не са представени към исковата молба нарочни пълномощни за правото им да подписват, които да са валидни към датите на подписване на посочените документи. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, в резултат на което е предявен настоящия установителен иск.
Установено е по делото, че на 15.03.2016 година е сключен Договор за потребителски К. №. 3. между „П. К. Б. Е. като кредитор и К.А.К., като длъжник. Видно е, че договорът е сключен при следните параметри:
- Сума на кредита: 3000 лв.:
- Срок на кредита: 36 месеца;
- Размер на вноската: 146.39 лв.:
- Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %:
- Годишен лихвен процент: 41.17 %;
- Лихвен процент на ден: 0.11 %;
- Общо задължение по кредита: 5270.04 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2977.20 лв.;
- Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 82.70 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 8 247. 24 лв.;
- Общ размер на вноска: 229.09 лв.;
- Дата на погасяване: 7 ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски К., които са предадени при подписване на договора, длъжникът е приел без забележки и се е задължил да ги спазва, за което е положил подписа си. Съгласно Декларации т.Г на клиента е предоставено безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр.
Установено е по делото, че ответникът К.А.К. е пожелал с част от отпуснатия К. да бъдат рефинансирани други негови задължения. На 16.03.2016г. ищецът е превел парична сума в размер на 750.86 лв. по посочена от длъжника К.А.К. банкова сметка. xxxита е 3000 лв. От своя страна длъжникът е поел задължение по Договор за потребителски К., като го сключва за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 229.09 лв. и падежна дата всяко 7-мо число на месеца. На 31.10.2016г. ответникът К.А.К. е подал Заявление за промяна на погасителен план към договора, като е пожелал да бъде отложена 1 погасителна вноска. На 08.11.2016г. между „П. К. Б. Е. и К.А.К. е сключен Анекс №. 1 към договора, с който страните се договорили да бъде отложена погасителна вноска №. 6, като те трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променени от 36 на 37 броя. На 06.06.2017г. ответникът К.А.К. е подал Заявление за промяна на погасителен план към договора, като е пожелал намаляване размера на дължими вноски, като новият размер на месечната вноска да е 58.09 лв. На 16.06.2017г. между „П. К. Б. Е. и К.А.К. е сключен Анекс №. 2 към договора, с който страните се договорили размерът на вноски №. 14, 15, 16, 17 да се намали на 58.09 лв. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план.
Установено е по делото, че на 18.10.2017г. К.А.К. е подал Заявление за промяна на погасителен план към договора, като е пожелал да бъдат отложени 3 погасителни вноски. На 19.10.2017г. между ,.П. К. Б. Е. и К.А.К. е сключен Анекс №. 3 към договора, с който страните се договорили да бъдат отложени погасителни вноски №. 18, 19, 20 като те трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски са променени от 36 на 43 броя. Няма спор между страните, че ответникът е направил само 20 погасителни вноски, като към настоящия момент размерът на погасеното от К.А.К. задължение по договора е в общ размер на 3209.00 лв. и продължава да дължи на „П. К. България“ Е. сума в размер на 5 198.10 лв. - представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски К. №. 3..
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. В конкретния случай се претендира установяване съществуването на вземане по договор за заем, поради което и на установяване подлежат валидно възникнало правоотношение между страните по договора за потребителски К. №. 3., настъпила изискуемост на задължението и неизпълнението на задълженото лице.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнено от длъжника задължение по договора.
Основното възражение на ответника, направено с отговора на исковата молба е, че предсрочната изискуемост не е действително настъпила.
От приложените към исковата молба писмени доказателства не може да се направи категоричен извод, че предсрочната изискуемост по договора за потребителски К. е надлежно обявена на ответника К.А.К..
В производството по чл. 422 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се установи съществуването, респ. несъщестуването на вземането на банката по издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство и изискуемо ли е в хипотезата на иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вземане, произтичащо от договор за банков К., чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417, т.2 ГПК. От данните по делото се установява по категоричен начин, че е налице неизпълнение на падежирали вноски по договора за банков К. към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парични задължения въз основа на документ, респ. такива с настъпил падеж в хода исковото производство. В случай, че предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора за К. не е обявена надлежно преди подаване на заявлението по чл.417, т.2 ГПК, то не би могло да се отрече съществуване на вземане за неизплатената част на задължението, съставляващо сбора от непогасените вноски с настъпил падеж към момента на приключване на устните състезания. В случая, видно от приложеното на лист 58 от делото извлечение по сметка към договор за потребителски К. №. 3., неоспорено от ответника, вноските с настъпил падеж към 10.12.2019 година – датата на последното съдебно заседание, са в общ размер на заявената сума от 5 198,10 лева.
Липсата на ангажирани от страна на ответника доказателства за заплащане на тази сума, обосновават категоричен извод за неизпълнено от длъжника задължение по договора, поради което и предявените установителни искове, като основателни следва да бъдат уважени.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 254,06 лева – разноски в заповедното производство и 993,76 лева - реализирани в настоящото производство разноски, съобразно приложения на лист 116 от делото списък на разноските.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „П. К. Б. Е., ЕИК:1., седалище: г. С. б. №. 4. б. в. към К.А.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 5 198,10 лева, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски К. №. 3., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2019 година до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№. 530/2019 година по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА К.А.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „П. К. Б. Е., ЕИК:1., седалище: г. С. б. №. 4. б. в. сумата от 254,06 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА К.А.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „П. К. Б. Е., ЕИК:1., седалище: г. С. б. №. 4. б. в. сумата от 993,76 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :