ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9652
гр. София, 14.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110116130 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с молба с вх. № 72759 от 12.04.2022г. на основание чл. 389 ГПК,
подадена от „Агритоп“ ЕООД за обезпечение на предявените от него срещу АТ. ИВ. Д. и В.
ЛЮБ. З. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД и чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за покупко-
продажба на дружествени дялове от 22.12.2021г., сключен между АТ. ИВ. Д. и В. ЛЮБ. З..
Искането е съдът да допусне следните обезпечителни мерки: 1. Запор върху
дружествените дялове на В. ЛЮБ. З. в „Алфа-3-2004“ ЕООД, както и 2. възбрана върху три
недвижими имота, а именно: поземлен имот с идентификатор 62486.47.42 по КККР на с.
Рельово, общ. Самоков, представляващ животновъдна ферма с площ от 6 693 кв.м. с адрес: с
Рельово, стопански двор; сграда с идентификатор 62486.47.42.4 по КККР на с. Рельово, общ.
Самоков, представляваща селскостопанска сграда с площ от 1979 кв.м., разположена в
посочения поземлен имот и сграда с идентификатор 62486.47.48.1 по КККР на с. Рельово,
общ. Самоков, представляваща селскостопанска сграда с площ от 904 кв.м., разположена в
поземлени имоти с идентификатори 62486.47.43 и 62486.47.48. Ищецът счита, че исковете са
допустими и вероятно основателни, като с налагане на обезпечителните мерки щяла да се
препятства възможността за отчуждаване на дружествените дялове, както и на недвижимите
имоти на дружеството „Алфа-3-2004“ ЕООД.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника АТ. ИВ. Д. по силата на договор за заем
от 05.03.2019г. Сочи, че с изпълнителен лист от 16.12.2021г., издаден по ч.гр.д. №
1239/2021г. по описа на РС – гр. Самоков му били присъдени сумите от 190 000 лева,
представляваща главница по заема, ведно със законната лихва от 06.12.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 20 000 лева, представляваща неустойка
по чл. 8 от договор за заем и сумата от 20 200 лева, представляваща разноски по делото. За
изпълнение на тези вземания било образувано изп.д. № 20219270402887 по описа на ЧСИ
Стоян Лазаров, рег. № 927 в КЧСИ. Освен това, въз основа на договора за заем, ответникът
А.Д. дължал на ищцовото дружество още сумата от 4275 лева, представляваща лихва за
забавено плащане на заетата сума за периода от 31.08.2020г. до 19.11.2020г. и сумата от
14 128,86 лева, представляваща възнаградителна лихва по чл. 2 от договора за заем за
периода от 05.03.2019г. до 30.08.2020г. На следващо място ищецът бил кредитор на
ответника А.Д. и в качеството му на солидарен длъжник по договор за заем от 14.07.2021г.,
сключен между дружеството и заемателя Щерьо Иванов Д., въз основа на който ищцовото
1
дружество се снабдило с изпълнителен лист срещу ответника от 07.12.2021г. по ч.гр.д. №
1240/2021г. по описа на РС – гр. Самоков за сумата от 92 000 лева – главница ведно със
законната лихва считано от 06.12.2021г. до окончателното изплащане, сумата от 592,20 лева,
представляваща възнаградителна лихва по чл. 3 от договора за заем за периода от
14.07.2021г. до 30.08.2021г., сумата от 10 000 лева, представляваща неустойка по чл. 9 от
договора за заем и сумата от 5652 лева, представляваща разноски в производството, които
също били предмет на посоченото изпълнително дело.
Ищецът твърди, че на 22.12.2021г. неговият длъжник АТ. ИВ. Д. бил прехвърлил на
втория ответник В. ЛЮБ. З. притежаваните от него дружествени дялове, представляващи
100% от капитала на „Алфа-3-2004“ ЕООД, договорът бил сключен с нотариална заверка на
подписите от същата дата и прехвърлянето било вписано по партидата на „Алфа-3-2004“
ЕООД в ТРРЮЛНЦ. В качеството си на кредитор на прехвърлителя АТ. ИВ. Д. ищецът
оспорва така сключеното съглашение с доводи за неговата нищожност на първо място
поради нееквивалентност на престациите по договора, водеща до противоречието му с
добрите нрави. Ищецът сочи, че себестойността на прехвърлените дружествени дялове
следвало да се равнява на собствения капитал на „Алфа-3-2004“ ЕООД, който по баланс към
31.12.2020г. бил в размер на 408 000 лева, какъвто бил размерът и към датата на сделката,
докато уговорената в договора продажна цена от 5000 лева, била с 80 пъти по-ниска от тази
себестойност. На следващо място оспорва договора като сключен при условията на
абсолютна симулация, при която страните по него не са желали правните последици от
сделката. В тази насока твърди, че договорът бил сключен в деня, в който А.Д. получил
покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, че заявлението за вписването му
в ТРРЮЛНЦ било подадено само един час преди заявлението за вписване на запор върху
дяловете в полза на ищцовото дружество, че престациите били явно нееквивалентни, че
продажната цена не била реално платена, че след продажбата ответникът А.Д. продължавал
да бъде единствен управител на „Алфа-3-2004“ ЕООД и адресът на управление на
дружеството бил регистриран на неговия личен адрес, че това дружество било единственият
субект, чрез който първият ответник осъществявал стопанска дейност, както и че двамата
ответници били в трайно установени близки отношения отпреди сключване на сделката.
Ищецът счита, че за него е налице правен интерес от позоваване на нищожността на
сделката, в качеството му на увреден от нея кредитор на продавача.
Съдът като взе предвид наведените с исковата молба твърдения и представените
доказателства, намери следното.
За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че ищецът има право
на обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на следните
предпоставки, а именно, когато предявеният иск е допустим и вероятно основателен и
когато е налице интерес от обезпечението, респ. претендираната обезпечителна мярка е
допустима и подходяща.
При извършената проверка съдът установи, че исковата молба е редовна а
предявените искове са процесуално допустими.
Обезпечителната нужда от допускане на обезпечителната мярка запор върху
дружествен дял е налице и същата е допустима и подходяща, тъй като исковата молба по
настоящото дело не подлежи на вписване в публичен регистър и налагането на запора
представлява единственото средство за осигуряване непротивопоставимост на последващите
сделки, както и за придаване на публичност на правния спор относно дружествения дял. По
различен начин, обаче, стои въпросът относно втората искана обезпечителна мярка –
възбрана върху собствените на „Алфа-3-2004“ ЕООД недвижими имоти. Това е така на
първо място, защото имуществото е собственост на трето за спора лице, по отношение на
което решението по настоящото дело няма действие. На второ място вземанията на
„Агритоп“ ЕООД срещу ответника АТ. ИВ. Д. не са предмет на спора по настоящото дело –
2
негов предмет е единствено валидността на процесната транслативна сделка с дружествен
дял. Установяването на тези вземания по делото е необходимо единствено дотолкова,
доколкото тяхното наличие обосновава правния интерес на ищеца от предявените от него
установителни искове за нищожност на чужда правна сделка. Затова и възможността за
принудително удовлетворяване на тези вземания чрез изпълнение върху ликвидационния
дял в „Алфа-3-2004“ ЕООД не подлежи на обезпечаване в настоящото производство, още
повече, че възможността за изпълнение върху имуществото на това дружество е обусловена
от уважаване на иска за неговото прекратяване. Исканата обезпечителна мярка не
съответства на характера на предявените искове, а съответно и на обезпечителната нужда на
ищеца, и представлява необосновано засягане правната сфера на трето за производството
юридическо лице. Ето защо в тази му част искането следва да бъде оставено без уважение.
Относно вероятната основателност на предявените искове, съдът намира, че същата
не може да се изведе единствено от представените с исковата молба писмени доказателства.
Това е така, защото действителната стойност на процесния дружествен дял и наведените
твърдения за абсолютна симулация могат да бъдат установени единствено след събиране на
ангажираните от страните доказателствени средства по делото. Към настоящия момент по
делото са налице единствено индиции, от които не може да се направи извод, в изискуемата
степен на вероятност, за основателността на исковите претенции. Съгласно съдебната
практика, обаче, преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на
въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, а когато ищецът
не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен
от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД. Тоест законът задължава съда да допусне
обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната
му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе
гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е
неоснователно /в този смисъл Тълкувателно решение № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Ето
защо съдът намира, че исканото обезпечение чрез запор върху дружествен дял следва да
бъде допуснато по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК при представяне на гаранция в пари.
Водим от предмета и цената на предявените искове съдът приема, че парична
гаранция в размер на 500 лева би била достатъчна за да обезщети евентуалните преки и
непосредствени вреди, които ответникът би могъл да претърпи от обезпечението в случай на
неоснователност на исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА обезпечение на предявените от „Агритоп“ ЕООД, с ЕИК: , със седалище
и адрес на управление: гр. С, ж.к. „Д“, ул. „Х“ № , вх. , срещу АТ. ИВ. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С, ул. „М“ № и срещу В. ЛЮБ. З., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С, ж.к. „С“, бл. , вх. , ет. ап. , установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД и чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за покупко-
продажба на дружествени дялове от 22.12.2021г., сключен между АТ. ИВ. Д. и В. ЛЮБ. З.,
чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР върху собствения на В. ЛЮБ. З. дружествен
дял в „Алфа-3-2004“ ЕООД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „М“ № ,
а именно 100 дяла, представляващи 100% от капитала на „Алфа-3-2004“ ЕООД, ПРИ
УСЛОВИЕ, че бъде внесена по депозитната банкова сметка на Софийски районен съд
парична гаранция в размер на 500 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Агритоп“ ЕООД за допускане на
обезпечение на предявените от него искове чрез налагане на възбрана върху следните
имоти: върху поземлен имот с идентификатор по КККР на с. Р, общ. С, одобрени със
3
Заповед № РД-18-16/15.03.2016г. на изп. директор на АГКК, посл. изм. на 14.11.2019г.
представляващ животновъдна ферма с площ от 6 693 кв.м. с адрес: с Рельово, стопански
двор; върху сграда с идентификатор 62486.47.42.4 по КККР на с. Рельово, общ. С, одобрени
със Заповед № РД-18-16/15.03.2016г. на изп. директор на АГКК, посл. изм. няма данни,
представляваща селскостопанска сграда с площ от 1979 кв.м., разположена в посочения
поземлен имот; и върху сграда с идентификатор 62486.47.48.1 по КККР на с. Р, общ. С,
одобрени със Заповед № РД-18-16/15.03.2016г. на изп. директор на АГКК, посл. изм. на
13.11.2019г. представляваща селскостопанска сграда с площ от 904 кв.м., разположена в
поземлени имоти с идентификатори 62486.47.43 и 62486.47.48.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед на ищците съобразно гореизложеното след
представяне на доказателство за внесена по сметка на Софийски районен съд гаранция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването на настоящото определение,
а за насрещните страни – от датата на съобщаването по реда на чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Препис от определението да не се връчва на ответниците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4