№ 51157
гр. София, 17.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110122501 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.83-84 ГПК (Освобождаване от
държавна такса)
Постъпила е молба от въззивника К. А.а, с която моли да бъде освободен
от заплащане на държавна такса по въззивното дело. Представена е
декларация за гражданско, семейно положение и имотно състояние.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
молбите, както и материалите по делото, установи следното от правна и
фактическа страна:
В по-ранния етап от производството по делото, въззивникът като
ответника е подал молба по чл.83 ГПК за освобождаване от разноски. По
повод тази молба съдът е изисквал данни за материалното положение на
ответника (л.70-243 от делото). С определение от 22.08.2024 г. съдът е оставил
без уважение молбата по чл.83 ГПК, като е приел, че ответникът притежава
достатъчно средства. Получава месечна финансова подкрепа около 1898.40
лева, има два апартамента, има половината от поземлен имот в гр. Банкя и
подземен гараж в центъра на София..
Съгласно представената декларация въззвникът има доход 583.95 лева.
Съдът приема, че не е налице необходимост отново да се изискат
данните за дохода на лицето, тъй като за периода от края на месец август към
1
началото на месец декември, материалното състояние не се е променило на
въззивника, тъй като няма работещ парламент, не е приет бюджета на ДОО,
НОИ, АСП и нито пенсиите са увеличени, нито са намалени. Въззивникът се
позовава на същите факти и обстоятелства, които се позовава към предходната
молба по чл.83 ГПК. Не сочи нови факти и обстоятелства станали след
22.08.2024 г.
Освен това, съдът приема, че въззивникът сам се е поставил в
невъзможност да има необходимите финансови средства, тъй като не се
откриват факти и обстоятелства, които да са извън волята на страната да се
разпореди със средствата, а зависят изцяло от него. Няма доказателства за
особени непредвидими и непреодолими препятствия, които да са променили
материалното положение на въззивника след 22.08.2024 г. и да се дължи на
причини, стоящи извън него. Т.е. не по собствена воля да се е разпоредил с тях
и сам да се е поставил в невъзможност да има средства.
С цел процесуална икономия, и изложените по-горе доказателствени
изводи, за новонастъпили или новоткритити факти и обстоятелства,
настоящият съдебен състав приема, че следва да препрати към мотивите на
Определение №33895/22.08.2024 г. досежно материалното състояние на
въззивника. При съпоставка на това състояние ведно с необходимата държавна
такса, съдът приема, че въззивникът може да я поеме.
Въззивникът обжалва част от решение като държавната такса е в размер
на 50.00 лева. С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че
тази държавна такса не е непосилна за въззивника при получаван доход от
600.00 лева и наличното имущество, включително и финансовата подкрепа от
около 1800.00 лева тъй като не се дължи всеки месец, а еднократно и то в
размер от 50.00 лева.
Не следва да се отчита представеното решение на ТЕЛК. Същото е със
срок за валидност от три години, считано от 22.07.2014 г. Следователно от
2017 г. не е валидно. Следователно не е доказано качеството инвалидност.
Следва да се отчете, че ако в срока по ТЕЛК настъпи възрастта за
пенсиониране, то на основание чл.68, ал.1 КСО, пенсията е равна на
получената пенсия, поради инвалидност, но това не означава, че ТЕЛК
продължава автоматичното си действие. Последното е акт на орган на
медицинската експертиза, а не на органите на ДОО. Следователно от 2017 г.
2
даденият процент нетрудоспособност в размер на 52 % значително е намаляла,
с оглед правилата на НМЕ. Просто въззивникът се използвал възможността
пенсията, за навършване на осигурителен стаж и възраст да се изчисли на
базата на пенсията за инвалидност, на основание чл.68 КСО. Това е така, тъй
като при нов ТЕЛК процентът ще падне, ако не се открият нововъзникнали
доказателства, които да налага запазване или увеличение на процент
неработоспособност. А изискването за пенсия за инвалидност е над 50 %, на
основание чл. 71-73 КСО. Ето защо представеният ТЕЛК не се кредитира от
съда.
Останалите документи вече са коментиране по делото.
С оглед изложеното съдът приема, че искането по чл.83 ГПК е
неоснователно.
При тези съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за освобождаване
от заплащане на държавна такса във въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК (т.12-13 от ТР № 6/069.11.2023 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС).
ПРЕПИС от определението да се връчи на въззивника чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срок и
при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3