Решение по дело №241/2021 на Районен съд - Кърджали

       Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

20.05.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

20.04.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

241

по описа за

2021

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № К-11/14.07.2020 г., издадено от началник на РДНСК-Кърджали, с което на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. на Д.И.З. с ЕГН **********, адрес ***, във функциите му на главен архитект на Община Кърджали, за извършено нарушение на чл.145, ал.2 вр. чл.27, ал.3 от ЗУТ.

Жалбоподателят Д.И.З. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Сочи, че не е извършил посоченото в акта и наказателното постановление нарушение, поради което неправилно била ангажирана отговорността му. В производството по установяване на административното нарушение и издаване на АУАН и наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения. Моли атакуваното постановление да бъде отменено.       

Жалбоподателят в съдебното заседание се представлява от защитник, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Представя писмена защита, която да бъде съобразена при произнасянето на съда. Намира за незаконосъобразни изводите на наказващия орган за извършено от жалбоподателя административно нарушение. АУАН бил издаден без да е налице влязла в сила заповед за отмяна на разрешението за строеж № 48/20.04.2020 г., както и при липса на доказателства за осъществено нарушение. Нарушен бил чл.40, ал.2 вр. ал.1 от ЗАНН, тъй като не били налице данни, че поканата е връчена на жалбоподателя. По делото не се установило при каква форма на вината е извършено процесното нарушение. Така било допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което нарушавало и правото на защита на жалбоподателя. Наказващият орган недопустимо участвал във фазата на съставяне на акта, с каквито правомощия не разполагал. Поканата по чл.40 от ЗАНН за съставяне на АУАН била подписана от Началника на РДНСК-Кърджали, който издал и обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт М., която моли оспорваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.  

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.05.2020 г. свидетелят Д.К. – главен инспектор в РДНСК Кърджали, извършил служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ на Разрешение за строеж № 48/29.04.2020 г. Същото било издадено от главния архитект на Община Кърджали за обект „Многофамилна жилищна сграда с търговски партер и подземни гаражи УПИ Х-163, кв.91, гр.Кърджали, Подобект 1 - Сграда 1 и Подобект 2 - Сграда 2“. Свидетелят К. констатирал, че жалбоподателят Д.И.З., във функциите си на главен архитект на Община Кърджали, е съгласувал и одобрил на 29.04.2020 г. идеен проект и технически проект до кота +0,00 за въпросния строеж: „Многофамилна жилищна сграда с търговски партер и подземни гаражи в УПИ Х-163, кв.91 по ПУП на гр.Кърджали,  Подобект 1 - Сграда 1 и Подобект 2 - Сграда 2“, в нарушение на правилата на ЗУТ. Така със съгласувания и одобрен идеен и технически проект до кота +0.00 се предвиждало да се покрие калкан с височина 18м. и след отстъп от три метра да се достигне височина 28м. В случая височината на застрояването по ПУП-ПРЗ в съседните УПИ IX-162 и УПИ Х1-164, кв.91, била предвидена Н >15м<18м. Със съгласувания и одобрен на 29.04.2020 г. идеен и технически проект до кота +0,00 в процесния УПИ Х-163, кв.91 се предвиждала височина на застрояване Нсгр.=28м., което било в нарушение на ЗУТ. Установените при проверката обстоятелства били отразени в Констативен протокол № КЖ-РС-48/18.05.2020 г. По този повод на 18.06.2020 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение по чл.145, ал.2 вр. чл.27, ал.3 от ЗУТ. Актът бил съставен от Д.К., в присъствие на свидетеля Г.Я. и в отсъствие на нарушителя, след изпращане по местоработата му на покана, входирана в Община Кърджали на 12.06.2020 г. На 24.06.2020 г. АУАН бил връчен лично на Д.И.З., който го подписал с възражение. На 14.07.20120г. било издадено процесното наказателно постановление, с което на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. за извършено нарушение по чл.145, ал.2 вр. чл.27, ал.3 от ЗУТ.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.К. и Г.Я., Акт за установяване на административно нарушение от 18.06.2020 г., Констативен протокол № КЖ-РС-48/18.05.2020 г., Заповед № ДК-К-4 от 21.05.2020 г., Разрешение за строеж № 48/29.04.2020 г., Заповед № РД-13-171/13.06.2019 г., Констативен протокол от 01.07.2020 г., Покана от 11.06.2020 г., Констативен протокол от 25.06.2020 г., Заповед № 384 от 26.03.2019 г., проектна документация, както и другите приети по делото писмени доказателства.   

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.145, ал.2 вр. чл.27, ал.3 от ЗУТ. Разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗУТ предвижда, че съгласуването на инвестиционните проекти по ал.1 се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. Чл.27, ал.3 от ЗУТ съответно гласи, че предвидените с общ или с подробен устройствен план максимални интензивност и плътност на застрояване могат да се надвишават в ъгловите урегулирани поземлени имоти със свързано основно застрояване на двете странични регулационни линии само ако и доколкото това е необходимо за покриване на калканните стени на сградите в съседните урегулирани поземлени имоти, като височината и дълбочината на застрояването не могат да превишават тези в съседните урегулирани поземлени имоти. В тези случаи минималната задължителна озеленена площ се намалява пропорционално на увеличената плътност на застрояването. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Д.И.З. действително е осъществил вмененото му административно нарушение. Във функциите му на главен архитект на Община Кърджали, на 29.04.2020 г. той е съгласувал и одобрил идеен и технически проект до кота +0,00 за строеж: „Многофамилна жилищна сграда с търговски партер и подземни гаражи в УПИ Х-163, кв.91 по ПУП на гр.Кърджали,  Подобект 1 - Сграда 1 и Подобект 2 - Сграда 2“, в нарушение на изискванията на чл.27, ал.3 от ЗУТ. Това е така, защото с процесния проект за обекта се предвиждало да се покрие калкан с височина 18м. и след отстъп от три метра да се достигне височина 28м., а според предвижданията на ПУП-ПРЗ, в съседните УПИ IX-162 и УПИ Х1-164, кв.91, била предвидена височина - Н>15м<18м. Видно е също от доказателствата по делото, че въпросният УПИ представлявал урегулиран ъглов поземлен имот със сключено застрояване по странични регулационни граници, поради което за него са приложими изискванията на чл.27, ал.3 от ЗУТ. Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ, предвиждаща да се наказва с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове. Наложената на жалбоподателя санкция е минималната по размер, поради което и съдът няма правомощия да я намали съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН. 

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното производство. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентни длъжностни лица, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. Извършеното деяние е достатъчно ясно описано, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от страна на жалбоподателя за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита. Безспорно е установено извършеното административно нарушение, с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съставянето на АУАН преди да е влязла в сила заповедта за отмяна на разрешението за строеж № 48/20.04.2020 г. не представлява процесуално нарушение. Напротив, при установяване на извършено административно нарушение, контролните органи следва да съставят акт, като съобразят предвидените в чл.34 от ЗАНН кратки срокове. В случая не е имало каквото и да било законово основание съставянето на акта за вече установено нарушение по ЗУТ да бъде предприето едва след влизане в сила на заповедта за отмяна на разрешението за строеж, касаещо процесния обект. В случай на евентуално обжалване на въпросната заповед – Заповед № ДК-К-4 от 21.05.2020 г., същата би могла да влезе в сила дори и след изтичане на сроковете за съставяне на АУАН. Доколкото посочената заповед би могла да има значение за доказване на самото нарушение, следва да се отбележи, че тя все пак е влязла в сила и то още преди издаване на наказателното постановление. Не е налице твърдяното нарушение на процедурата по съставяне на акта по чл.40, ал.2 от ЗАНН. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но същото не представлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. Поканата за съставяне на акта е била изпратена и получена в Община Кърджали, по месторабота на главния архитект. Дори и да няма данни, че жалбоподателят е получил лично поканата, то впоследствие актът му е предявен и връчен по надлежния ред, при което той е имал възможност да упражни пълния си обем от права. Жалбоподателят се е запознал с акта, вписал е в същия, че има възражения още при връчването му, имал е възможността и впоследствие да депозира такива. Несъмнено нарушението е извършено от Д.З. виновно, тъй като именно главният архитект на общината, с оглед изискването на чл.145, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗУТ е длъжен да провери съответствието на инвестиционните проекти с това, което предвиждат подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването. Не е налице твърдяното неспазване на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление съвсем ясно са посочени нарушените законови разпоредби. Неоснователен е и доводът, че наказващият орган недопустимо участвал във фазата на съставяне на акта. По правило административнонаказателното производство се образува не с изпращане на покана, а със съставяне на АУАН, като по делото липсват доказателства наказващият орган да е участвал в процедурата по съставянето му. С оглед на така изложено, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Дирекцията за национален строителен контрол със седалище гр.София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице по чл.2 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол, следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-11/14.07.2020 г., издадено от началник на РДНСК-Кърджали, с което на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. на Д.И.З. с ЕГН **********, адрес ***, във функциите му на главен архитект на Община Кърджали, за извършено нарушение на чл.145, ал.2 вр. чл.27, ал.3 от ЗУТ.

ОСЪЖДА Д.И.З. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол със седалище гр.София, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                      

 

 

                                                 Районен съдия: